РЕШЕНИЕ

№186                                     26.05.2009г.                                 гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                           двадесет и пети май                                                            две хиляди и девета година

В открито заседание, в състав                                   

                                       СЪДИЯ : Д.Д.

 Секретар И.К.  

като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

 АДМ. Д №135 по описа за 2009 година

 за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 128 и сл. АПК, образувано по оспорване от Е.К.Г. *** на Заповед №ДК-02-СЗ-3/17.02.2009г. на Началника на РДНСК Стара Загора, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “басейн”, “летен кът за барбекю” и “ажурна ограда”, извършени от жалбоподателката в УПИ ІІ87, кв.20 по плана на гр. Павел Баня.

            С жалбата се твърди, че Началникът на РДНСК няма материална компетентност да постанови оспорената заповед по отношение на процесните строежи, предвид решение на АС Стара Загора по адм.д. №448 по описа на съда за 2007г., образувано по оспорване от същия жабподотел на Заповед №519/03.10.2007г. за премахването им, което е приключило с отмяна на същата. Освен това пред същия съд е висящо адм.д.№336/08г., образувано по оспорване отказа на Кмета на община Павел Баня да издаде заповед на основание чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, с която да измени регулационната граница между УПИ ІІ-87 и УПИ ІІІ-1164. Изхода от оспоравнето на този отказ имам преюдициално значение за правилното решаване на настоящото оспорване, поради това, че изменението на ПР има вещно правни последици.

              От съда се иска да отмени оспорената заповед №ДК-02-СЗ-3/17.02.2009г. на Началник РДНСК Стара Загора.

          Ответника - РДНСК Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маркова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлено оспорването като неоснователно, предвид на това, че Началника на РДНСК има право да се произнася по законността на всички категории строежи, а за процесните са налице доказателства за определянето им като незаконно строителство – за първите два не са представени строителни книжа, а ажурната ограда не е изпълнена по регулационната граница, както предвижда разрешението за строеж.  

                             Административен съд гр.Стара Загора като взе предвид доводите и възраженията на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

                   Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока за оспорване на индивидуален административен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

           Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед №ДК-02-СЗ-3/17.02.2009г. на Началника на РДНСК Стара Загора, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “басейн”, “летен кът за барбекю” и “ажурна ограда”, извършени от жалбоподателката в УПИ ІІ87, кв.20 по плана на гр. Павел Баня. Заповедта е мотивирана с наличие на предпоставките по чл. 225 ал.1 от ЗУТ, които са основание да бъде разпоредено премахването на посочените – басейн, кът за барбекю и ажурна ограда между УПИ ІІ 87 и УПИ ІІІ 1164 кв. 20 по плана на гр. Павел Баня. Установено е с констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК и връчен на заинтересованото лице, с което му е дадена възможност за възражения в седмодневен срок, след изтичане на който е издадена заповедта, че басейн и кът за барбекю са изпълнение без строителни книжа, а ажураната ограда между двата имота не съответства на предвижданията на ПУП –ПР, което представлява съответно нарушение на чл.148 ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ и на чл.137 ал.3 предл. първо от ЗУТ.

              На първо място следва да се каже, че преюдициален е настоящия спор спрямо този, образуван по жалба срещу отказа на Кмета да измени влязъл в сила регулационен план на основание чл. 134 ал.2 т.2 от ЗУТ, защото нормата на чл.134 ал.4 т.1 от същия закон забранява изменение с цел узаконяване на незаконно извършени строежи. Те се различават от неподходящите по местонахождание, разположение, вид и материали, огради, второстепенни и временни постройки, визирани в хипотезата на чл.195 от ЗУТ, чието премахване е в компетентността на Кмета на общината. Законността на визираните в тази норма обекти е правно ирелевантна за постановяване на заповед за премахването им от Кмета на общината. Процедурата е друга – съставя се протокол за работата на комисия, назначена от Кмета, която установява правнорелевантните факти – тези от хипотезата на чл.195 ал. 5 ЗУТ, а той действа в условията на оперативна самостоятелност – може да разпореди премахване, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Обектите се премахват по ред, определен от Наредба на Общинския съвет. Когато се установи не законност на изградените огради, респ. второстепенни или временни постройки, ако същите отговарят на определението за строеж, не може да бъдат премахнати със заповед на Кмета на общината, на това основание. Компетентен в тази хипотеза е Началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице – с други думи ако се касае за незаконен строеж, а не за неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, Кмета няма компетентност. Гаранция за точното установяване на всички релевантни факти са процедураните правила по постановяване на административните актове по ЗУТ. В настоящия случай процедурата по съставяне на констативен акт в присъствието на извършителя на строежа е спазена. Той е доказателственото средство, с което административния орган установява вида, техническите параметри, местонахождението, месторазположението и извършителя на строежа. Поради това, а и предвид правилото за непосредствено изслушване на вещо лице от съда за приемане на заключение по допусната по същото дело експертиза, съдът намира за недопустимо доказателство, приложеното към административната преписка заключение, изготвено за нуждите на адм. д. №448/07г. на АС Стара Загора. 

       По фактите, установени от административния орган, жалбоподателката не прави възражения, като не представя и одобрени строителни книжа за изградените басейн и временна постройка на допълващото застрояване, представляваща навес, с предназначение на лететен кът за барбекю, изпълнен върху оградния зид и дървени колони. Навеса е с размери 3.30/4.40м. и височина 2.50 м. Басейна е съответно с дълбочина 1.40м., размери 6.00м/12м. Те по определението на §5 т.38 представляват строежи – басейна е съоръжение,  а навеса е постройка, тъй като има колони и покривна конструкция. За тези строежи се изисква строително разрешение съгласно правилото на чл.148 ал. 1 от ЗУТ, като едниствените отклонения са във вразка с необходимостта или не от инвестиционен проект. В случая в мотивите на оспорената заповед конкретно и правилно е посочено, че по отношение на навеса не се изисква инвестиционен проект – чл.147 ал.1 т. 1.  от ЗУТ, но се изисква разрешение за строеж.  Императивното правило на чл.137 ал.3 от ЗУТ изисква всички строежи да се извършват в съотвествие с предвижданията на ПУП и одобрени инвестиционни проекти, поради това и чл.225 от ЗУТ определя като незаконни онези от тях, които не са извършение при спазване на това правило. Наличието на това нарушение е установено от длъжностните лица на РДНСК Стара Загора по отношение на изградената ажурна ограда между УПИ ІІ87 и УПИ ІІІ1164 кв.20 по плана на гр. Павел Баня. При липса на оспорване от страна на жалбоподателката, наведено с твърдение за неправилно установяване на този факт, посредством констативния акт, съдът намира, че не са необходими специални знания, за да се сравни изпълненото на място с одобреното фактическо положение на оградата. В констативния акт е изчертано отклонението от регулационната граница и от одобрения конструктивен проект и разрешението за строеж. Проект предвижда разполагане на ажурната ограда между двата имота по вътрешната регулационна граница между УПИ ІІ 87 и УПИ ІІІ 1164, а видно от констативния акт и от акт №4/05.03.2007г. за констатиране на непълноти и грешки в кадастралния план, тя е изпълнена по кадастралната граница, съгласно одобрената със заповед №157/21.03.2007г. на Кмета на община Павел Баня поправка на същия. Този факт – на одобрено поправяне на кадастралната граница на имота е настъпил след одобряване на строителните книжа за строежа – ажурна ограда, а освен това е предвидено да бъде изпълнен в съответствие с действащия ПУП – ПР, а не с действащия кадастрален план. Нормата на чл.137 ал.3 ЗУТ изисква спазването на регулационния, а не кадастралния план и както се посочи по-горе е недопустимо, същия да бъде изменен за да се узакони извършено в нарушение на това правило строителство. Поради което и преюдициалната връзка между предмета на двете съдбени производства – това за законосъобразност на отказа на Кмета да измени влезлия в сила ПУП – ПР и това за законосъобразност на Заповедта на Началника на РДНСК за премахване на незаконния строеж, е обратна на твърдяната от жалбоподателката.

              Предвид изложеното за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на административния акт, като постановен от надлежно упълномощен административен орган със заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на Началник ДНСК София, при спазване на процедурата по установяване и премахване на незаконен строеж, и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

    ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването от Е.К.Г. ***-СЗ-3/17.02.2009г. на Началника на РДНСК Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

             

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: