Р Е Ш Е Н И Е  169

 

      гр.Стара Загора 30.05.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         дванадесети май

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

                                                                Членове:   

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   136   по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Закона за административното производство /отм/ във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от адвокат Е.Н. като пълномощник на С.С.Д. против заповед № 1135/ 23.06.2005г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на М. М. Б. да придобие собственост върху имот № 198, находящ се в местността "Б." землище с.Х. и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателката моли заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна и излага съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител с оглед събраните доказателства изразява становище за отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът М.Н.М. не оспорва жалбата и моли процесната заповед да бъде отменена, тъй като на него по плана на новообразуваните имоти е отреден друг имот.

Ответниците М.И.К., Е.В.Т. и К.В.И., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На М. М. Б. с удостоверение № 282 от 06.07.1992г., на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г и решение № 1/ 19.01.1978г., е предоставена за ползване нива в размер на 1 дка в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Ст.Загора, която да използва за лозе. С. подава до Община Стара Загора заявление № 6602087 от 06.07.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ по отношение на лозе, 1 дка в м.”Б.” с.Х..

С протокол № 16 от 09.04.1998г. комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед №165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 7 е М. М. Б..

Междувременно със заповед № 161/ 20.03.2006г на Областен управител на област Стара Загора е одобрен плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Ст.Загора. Със заповед № 673/ 29.08.2008г на Заместник областния управител на област Стара Загора планът е изменен в частта му за ПИ № 212.117 и ПИ № 212.198 като за собственик на ПИ № 212.198 е записан Д. И. К., а като собственик на ПИ № 212.117 е записан М. М. Б., съгласно съдебно решение № 38/ 11.04.2007г. М. Б. е наследодател на ответника М.Н.М., видно от удостоверение за наследници № 100/2009г, издадено в с.Х. общ.Стара Загора.

Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В регистъра към този план е отразен имот № 48305, м.”М. мост” с площ 2 дка на К. К. и Е.В. – наследодатели на жалбоподателката и ответниците М.И.К., Е.В.Т. и К.В.И.. На тези наследодатели с решение № 48287/ 06.06.2001г на Поземлена комисия Стара Загора е признато правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2 дка в м.”М. ***. Независимо, че не е налице съвпадение на местностите, съдът намира, че регистърът на собствениците и таблицата за изчисление на дължимото им обезщетение установяват материалноправната легитимация на бившите собственици да оспорят процесната заповед.

С оспорената заповед № 1135 от 23.06.2005г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 16/09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., е признато правото на М. М. Б. да придобие собственост върху имот № 198, находящ се в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежен субект,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, какъвто се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при  пълно незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Тъй като е длъжен да се произнесе по заявлението на М. М. Б. от 1992г и няма законоустановен преклузивен срок за това, издавайки оспорената заповед, Кметът не е постановил нищожен административен акт.

Процесната заповед обаче е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действалият към момента на издаване на оспорената заповед Закон за административното производство/отм/ предвижда в чл.15, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт. В нарушение на чл.15, ал.2, т.4 от ЗАП в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на  М. М. Б. да придобие собственост върху имот в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Б.”, землището на с.Х. общ.Стара Загора.

Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава ЗАП/отм/, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008т по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имот с площ, граници и идентификационен номер, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване на ответника М. М. Б., но не и каква е точната му площ. Правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост се признава по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ върху предоставения за ползване имот, идентифициран с граници, съседи и площ. Тази площ се оценява по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ и тя може да не съвпада с площта на новообразувания имот, предвид разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата, придадена към имота на ползувателя на това основание се оценява по други цени – пазарни, по друг ред и урежда отношения, които възникват на основание предвижданията на ПНИ. Затова липсата на произнасяне относно площта представлява съществено процесуално нарушение.

Процесната заповед е издадена и при друго процесуално нарушение – административният орган се е произнесъл за имот, за който не е надлежно сезиран. С оглед представените по делото доказателства и становищата на страните по тях, се установява, че имотът – предмет на заявлението на М. М. Б., не е предмет на оспорената заповед.

По тези съображения процесната заповед следва да бъде отменена изцяло. Тъй като преценката относно наличие на основания за трансформиране на правото на ползване на М. М. Б. в право на собственост върху конкретно определен имот е възложена на Кмета на Община Стара Загора, преписката следва да му се върне за решаване на въпроса по същество. На административния орган следва да се дадат указания за издаване на мотивирана заповед след преценка дали за М. Б. е налице някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на описания имот в заявление № 6602087 от 06.07.1992г. Следва да се съобрази и обстоятелството, че М. М. Б. е починал, което следва да намери отражение в новия административен акт.

Претенцията на жалбоподателката С.Д. за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена за сумата 300лв. В производствата по ЗСПЗЗ държавна такса не се дължи, поради което внесената такава в размер на 10лв не подлежи на репариране.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 1135/ 23.06.2005г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на М. М. Б. да придобие собственост върху имот № 198, находящ се в местност “А.”, землището на с.Х. общ.Ст. Загора, по оспорването от С.С.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат Е.Н..

ВРЪЩА ДЕЛОТО КАТО ПРЕПИСКА на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление № 6602087 от 06.07.1992г. на М. М. Б. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Д. сумата 300/триста/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: