Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-157                                  12.05.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                            ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и седми април                                   две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

           

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №137  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на §62 ал.3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване от С С Д, чрез адвокат Н, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. “Граф Игнатиев” №12 на  заповед №1141/23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Д И К е признато право да придобие собствеността върху имот №117 местност “Бахчалъка”, землище на с. Хрищени, община Стара Загора.

С жалбата се твърди, че заповедта не е мотивирана и не са налице предпоставките за придобиване право на собственост, защото на бившите собственици е възстановена собствеността в реални граници върху едни декар земеделска земя. От съда се иска да отмени оспорената заповед и да присъди разноските по делото.

Ответника Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да бъдед отхвърлена.

Ответника Д И К – наследник на бившия ползувател не оспорва жалбата, а също иска отмяна на заповедта, защото друг имот му е предоставен за ползване и отреден по ПНИ.

Ответника Р И К не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни М И К, Е В Т и К В И не се явяват и не се представляват.

         Съдът като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Със заповед № 1141/23.06.2005г. Кмета на община Стара Загора на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е признал на Д И К правото да придобие собственост върху имот №117,  находящ се в местността “Бахчалъка” , землище на с. Хрищени. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с предоставено право на ползване на основание ПМС №76 от 05.12.1977г., по Решение №1/19.01.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора, и  становището на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г.

         В преписката се съдържат изискуемите по §61 от ПЗР на ПМС №456/97г. документи - заявлението, удостоверението за предоставено право на ползване, удостоверение за наследници на Д И К, както доказателства за идентификация на имота -  заверени копия от помощния план и плана на новообразуваните имоти за местността “Бахчалъка”, регистър на новообразуваните имоти, които имат отношение и към материално правната легитимация на жалбоподателите.

 В този регистър като бивш собественик е посочен наследодателя на жалбоподателката и заинтересованите лица, въз основа на което са уведомени от административния орган. В регистъра обаче е посочено решение 48287/18.05.1998г. на ПК Стара Загора, което не е представено с жалбата. Приетото по делото като доказателство е неотносимо, поради това, че е решение за възстановяване в реални граници на собствеността върху земеделски земи в други местности. Земите,  които са предоставени за ползване, се реституират от бившите собственици по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ – със заповед на Кмета на общината и след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. За материалноправната легитимация на тези лица в съдебното производство, а и пред административния орган, е необходимо решение по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ – за признаване право да възстановяват собствеността си върху земеделска земя, върху която е учредено право на ползване на лицето, на което кмета е признал право да придобие собственост. Въпреки липсата на решението, посочено в регистъра, съдът намира, че уведомяването от административния орган за издадената заповед, легитимира процесуално правно жалбоподателката и оспорването следва да бъде разгледано, а регистъра на собествениците и таблицата за изчисление на дължимото им обезщетение установява и материално правната им легитимация.

Изявлението на ответника – Д И К за липса на идентичност между имот №117 по ПНИ и имота, описан от наследодателя му в заявлението е основателно. Съгласно представеното решение на ОС Стара Загора, административния орган е допуснал грешка в идентифициране на имота, като е признал права на наследодателя на ответниците за имот, върху който не са имали право на ползване. Именно този имот следва да бъде описан в заповедта и да бъде възложена оценката му, а не на новообразувания с ПНИ имот №198. Последния също попада, върху нива, която е бивша собственост на наследодателя на жалбоподателката, видно от таблицата за дължимото обезщетение. Правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост се признава по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ и върху предоставения за ползване имот – идентифициран с граници, съседи и площ. Тази площ се оценява по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ и тя може да не съвпада с площта на новообразувания имот, предвид разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата, придадена към имота на ползувателя на това основание се оценява по други цени – пазарни, по друг ред и урежда отношения, които възникват на основание предвижданията на ПНИ, който е вид регулационен план. Поради това и твърдението на ответника, че имота в заповедта не съответства на ползувателския релевантно и основателно.

В изпълнение на задължението за произнасяне по всички наведени с оспорването възражения, въпреки установеното основание за отмяна, съдът следва да разгледа наличието на матерално правните предпоставки за признаване право да се преобразува собствеността, а и защото при отмяна на административен акт, постановен по заявление на лицето, преписката се връща за ново произнасеяне при спазване указания на съда.

 Предпоставките за признаване право да се придобие собственост се установяват по реда на §61 и сл. от ПЗР на ПМС №456/97г., чрез изрично изброените от нормата документи – заявление, в което се описва имота с граници, площ и съседи, удостоверение за преодставено право на ползване, и декларация, инкорпорирана в заявлението, че имота представлява лозе, овощна градина или е единствена земеделска земя на ползувателя, ако се касае за §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. застроена площ на сградата, ако се претендират основания на §4а от същия закон. Тези факти се декларират т.е. декларацията е допустимото доказателствено средство в тази административна процедура, и по разпореждане на чл. 171 ал.1 от АПК има сила и пред съда. Оттук и извода, че е неоснователно твърдението за липса на материално правните предпоставки и за не мотивираност на административния акт от фактическа страна. Същите са установени с предвидените от §61 на ПЗР на ПМС №456/97г. ИД ППЗСПЗЗ доказателства, а комисията се е произнесла положително по изпълнение на изискванията на актовете, въз основа на които е предоставено право на ползване и по наличие на законовите условия, които дават право на ползвателите да придобият право на собственост. Функцията на помощния орган е да разгледа всяка една преписка и да се произнесе по спазването на законовите изисквания. Въз основа на протокола, който тя съставя за своето решение, Кмета постановява заповед, с която признава или отказва да признае право да се придобие собственост. Следователно, допустимо е в това производство мотивите да се съдържат в акт, който е съставен, за да подготви крайния такъв. В случая обаче, комисията не е посочила конкретно законовото основане, на което признава права, което задължава административния орган да посочи законовата хипотеза, да опише имота с граници, площ и местонахождение, така както е заявен.     

         Поради това, че вече е одобрен плана на новообразуваните имоти  и е влязъл в сила в тази си част, следва да бъде одобрена оценката на имот №198, който е отреден на този ползвател, съобразно ограниченията на §4з ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §4б за площ до 1 дка. Следва да се съобрази и обстоятелството, че Д И К е починал, съгласно удостоверението за наследници, приложено в преписката, като се признаят права на неговите наследници и се извърши уведомяване на всички заинтересовани страни.     

         Предвид изхода от спора на жалбоподателката се следват разноските по делото – държавна такса от 10лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ по оспорване от С С Д заповед №1141/23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на Д И К от гр. Стара Загора се признава право да придобие собственост върху парцел №117, местност “Бахчалъка”, землище на с.Хрищени.

         ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявлението на Д И К, съгласно указанията на съда по тълкуването и приложението на закона.

         ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.1 от АПК Кмета на Община Стара Загора да заплати на С С Д сумата от 310лв., представляваща разнски по делото.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено. 

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: