Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     299

 

 гр.Стара Загора

 09.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девата година, в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостин Радков

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа, докладваното от  съдия Р. Радков, адм.дело  139 по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от С.С.Д. ***, против против Заповед №748/28.03.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на Г.Т.П.,***.Загора, правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността "Айвалъка” в землище на гр.Ст.Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателката твърди, че е наследник на К.К. и Е.В. ***, и е признато на наследниците им правото на собственост в стари реални граници на нива от 1000 кв.м. В процесната заповед било признато правото на собственост върху имот № 209, масив 207, в местност „Айвалъка”, землище на с. Хрищени, целият с 462 кв.м. на Г.И.П.. Твърди, че този имот попада върху възстановения на наследодателите имот. Счита, че ползвателя П. не отговаря на изискванията на параграф 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ, както и на параграф 61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. На следващо място, че заповедта е в нарушение на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Моли съда да я отмени като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателката не се явява, но се представлява от адв.Н., чрез която поддържат жалбата.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Г.Т.П. не се явява, но се представлява от адв.Р., чрез която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски.

Конституираните заинтересовани страни не се явяват и не се представляват.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Г.Т.П. ***.Загора е издадено удостоверение №162 от 23.02.1983г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, в което е вписано, че на основание Постановление № 76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №79а от 29.06.1982г., му е предоставена за ползване, земя за “трайни насаждения” в размер на 500 /петстотин/ кв.метра в местност “Айвалъка”, землището на гр.Ст.Загора. Той подал заявления вх.№6601011/21.05.1992г. и вх.№94.03-14613/ 28.11.1997г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от него имот. Уточнил само, че имота е в местността „Айвалъка” землището на с.Хрищени и в него съществува „лозе и овощна градина”.

С протокол № 21 от 20.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 38 е посочен и Г.Т.П..

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот №209, в масив 207 с площ от 462 кв.м. в местност „Айвалъка” на Г.Т.П.. Планът е изготвен въз основа на помощен план на земите на бившите собственици. В този план, под № 150 в масив 202 в землището на с.Хрищени с площ от 1500 кв.м., е отразен имот на К.К. и Е.В., който им е възстановен, с решение №48287/06.06.2001г. на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора. Те са оставили като наследници по закон  С.С.Д., М.И.К., Е.В.Т. и К.В.И.. Върху част от този имот в размер на 80 кв.м. попада и процесния имот 209, в масив 207 от влязъл в сила план на новообразуваните имоти в местност “Айвалъка” в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора. Имота, предмет на процесната заповед попада и върху части от имоти №№127 - в размер на 100 кв.м. и неразпознат имот – в размер на 295 кв.м. /видно от експертизата по делото/ в масив 202 по помощния план на земите на бившите собственици в същата местност, собственост съответно на наследниците на К. Минчев Георгиев и на неустановен бивш собственик. Видно от назначените по делото агрономическа експертиза, в процесния имот съществува овощна градина и лозе /асми/ и той се обработва. Всички насаждения са поддържани и във възраст за плододаване. По делото липсват доказателства, ползвателя на имота Г.Т.П. да е заплатил на наследниците на К.К. и Е.В. неговата равностойност.

В продължение на шестнадесет години /от първото заявление/ кметът на община Ст.Загора не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Г.Т.П. да придобие право на собственост върху предоставената му  за ползване земя.

С обжалваната заповед№748/28.03.2008 г. Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г., е признал на Г.Т.П.,***.Загора, правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността "Айвалъка” в землище на гр.Ст.Загора, без в нея да е уточнен номера на имота, неговата площ и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №79а от 29.06.1982г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, на Г.Т.П. е предоставено право на ползване на имот №209 в масив 207, с площ от 462 кв.м., находящ се в местността“Айвалъка”. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквато се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при постановяването и е допуснато незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).  Процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване, въз основа   на    някой   от    актовете   по  §   4 ПЗР   на   ЗСПЗЗ, имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следователно издадената от кмета при тази хипотеза  заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила и липса на материално правните предпоставки за това /заплащане на имота на бившия собственик/.

На следващо място, протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издава процесната заповед. В нея, кметът също не е посочил съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имота с негов номер, площ и граници, което също я прави незаконосъобразна.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, а преписката по заявления вх.№6601011/ 21.05.1992г. и вх.№94.03-14613/28.11.1997г. на Г.Т.П. ***.Загора, бъде върната за ново разглеждане и произнасяне по нея, съобразно задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и събраните по делото доказателства, указващи за наличие на част от предпоставките /реализирани, съществуващи и обработвани трайни насаждения/ по §4б от ПЗР на  ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот и за предприемане на съответните действия по изпълнение на другите изискуеми предпоставки на тази норма.

Съгласно правилата на процеса ответния административен орган следва да заплати на оспорващата направените от нея деловодни разноски в размер на 466 лева.

Водим от тези мотиви и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №748/28.03.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на Г.Т.П.,***.Загора, правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността "Айвалъка” в землище на гр.Ст.Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.С.Д., ЕГН-**********,***, направените от нея разноски по делото в размер на 466 /четиристотин шестдесет и шест лева/.

ВРЪЩА на Кмета на община Ст.Загора преписката по заявления вх.№6601011/21.05.1992г. и вх.№94.03-14613/28.11.1997г. на Г.Т.П. ***.Загора за ново разглеждане и произнасяне по нея, съобразно задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и събраните по делото доказателства.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: