Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

202   08.07.2009г.    град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 141 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Р.С.Р. *** Загора,  подадена в качеството му на наследник на Ради С.Р., бивш жител *** Загора, против Заповед № 1897/ 27.08.2007г. на кмета на община Стара Загора, с която е признато на С.Н.Б. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Асанов трап”, землището на гр. Стара Загора. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата.  

Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. 

Ответникът по жалбата – С.Н.Б. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. 

Ответникът – Р.Р.Г. /конституирана като страна по делото като наследник на Ради С.Р./ не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 0301157/ 3.06.92г., подадено от С.Н.Б., с което е заявил искането си за придобиване на собствеността върху предоставения му за ползване  имот, находящ се в местността “Асанов ров”. В заявлението не е посочена площта на имота. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 219/ 12.04.1989г.  на С.Н.Б. е било предоставено, на основание Постановление № 11 на МС, нива – 0,5 дка, намираща се в землището на гр.Стара Загора, местност “Асанов ров”. По делото липсват данни подаденото заявление от 1992г. да е било разглеждано по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в действащите му към момента на искането редакции от ДВ, бр.72/1993г., съответно ДВ, бр.48/1995г. От материалите по делото се установява, че заявлението от 1992г. е било разгледано едва през 1998г. от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. От представения по делото Протокол № 25/ 27.04.1998г., е видно, че комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 17 е записан С.Н.Б., вх.номер на заявлението: 0301157/ 03.06.92г. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. С обжалваната заповед № 1897 от 27.08.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №26/ 28.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато на С.Н.Б. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Асанов трап”, землище гр.Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.  Съгласно същото и видно от приложената към експертизата комбинирана скица се установява, че процесния имот № 94 с   площ от 500 кв.м. по плана на новообразуваните имоти за местността “Асанов трап,  попада в имоти № 512 по помощния кадастрален план, бивша собственост на Златан Драгиев С. и имот № 513 по помощния план, бивша собственост на Ради С.Р. /наследодател на жалбоподателя/, със съответните площни части – 416кв.м. от бивш имот № 512 и 39кв.м. от бивш имот № 513. Следователно имот № 94 по плана на новообразуваните имоти, върху който с обжалваната заповед е признато правото на ползвателя да го придобие в собственост, обхваща 39 кв.м. от имотът, признат за възстановяване на наследодателя на жалбоподателя, съгласно Решение № 53826/ 04.08.1992г. на поземлена комисия Стара Загора. Вещото лице е категорично, че процесния имот не засяга новообразуван имот № 200, масив 301, местността “Асанов трап”, възстановен на наследниците на Ради С.Р. със Заповед № 1327/ 14.07.2005г. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че в новообразуван имот 94 се намират дървена барака с площ от 6 кв.м. и 14 броя овощни дървета  - 7 бр.череши, 1 бр.бадем, 4 бр.орехи, 1 бр.слива и 1 бр.лешник. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирано по см. на на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лице, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата основания и като извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че  Заповед № 2755/ 04.12.2007г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган – Кмет на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта. 

Когато административният акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.  

         Обжалваната заповед е издадена при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочени са мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на ползвателя  да придобие собствеността върху имота, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно останалите релевантни юридически факти, обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт.  Такива не се съдържат и в Протокол № 26/ 28.04.1998г. на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Изготвеният протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Асанов трап”.    

            Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на установени фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените мотиви за издаване на обжалвания акт: “На С.Н.Б. е предоставено право на ползване на имот №94, масив 301, от 499.69кв.м., находящ се в местност „Асанов трап”, с удостоверение № 219/ 12.04.1989г. по Решение № 29-б/ 30.03.1989г. на ИК на ОбНС гр.Стара Загора”, не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно да се прецени дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, въз основа на който е издаден/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта норма.      

В хода на съдебното производство административният орган не изпълни задължението си по чл.170, ал.1 от АПК да установят наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед, въпреки дадените изрични указания със съдебно разпореждане от 13.09.2009г. относно разпределението на доказателствената тежест.   По делото не бяха ангажирани доказателства, че са изпълнени предпоставките на § 4а или § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи – да е построена сграда върху земята до 01.03.1991г. или имотът да представлява лозе, овощна градина и земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имота. На първо място по делото не се установи, че  в процесния имот е налична сграда, построена преди 01.03.1991г. Действително, видно от заключението на вещото лице, в имота на ползвателя се намира дървена барака с площ от 6 кв.м., която, обаче по аргумент от разпоредбата на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, не представлява сграда по см. на § 4а от ЗСПЗЗ. Липсват и доказателства предоставеният за ползване имот да е представлявал лозе или овощна градина към момента на подаване на заявлението с вх. № 0301157/ 03.06.1992г., респ. към датата на съставяне на Протокол № 25/ 27.04.1998г. на комисията по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с който е извършена преценка за наличието на предпоставките по §4а или 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение на който е признато правото на С.Б. да придобие собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота, граници и идентификационен номер. Предвид обстоятелството, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила към момента на издаване на процесната заповед, съдът счита, че в нея имотът следва да бъде абсолютно точно индивидуализиран, независимо, че разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не го изисква изрично, тъй като за заинтерисованите лица е изтекъл срока за обжалването му и те не разполагат с друг ред за защита на правата си освен да оспорват заповедта. Нещо повече - липсата на пълна и точна индивидуализация на недвижимия имот възпрепятства и настъпването на разпоредените със заповедта правни последици, тъй като техническата служба при общината, на която е възложено извършването на оценка, съгласно изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, е поставена в невъзможност да определи кой имот и с каква площ следва да оцени.  Този порок засяга както правата на бившите собственици, така и на ползвателя.    

 С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Посочената непълнота в мотивите и в диспозитива на акта не може да бъде отстранена по пътя на отмяна на заповедта и решаване на въпроса по същество от съда, тъй като естеството му не позволява това. В хипотезата на отказ, съдът може да признае трансформацията на правото на ползване в право на  собственост, но когато това е признато, а не са спазени изискванията §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за възлагане оценка на ползвателския имот, както и не е конкретизирана хипотезата на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се налага връщане на преписката за ново произнасяне. Съдът не е компетентен да възлага извършване на оценка на техническата служба на Община Стара Загора, това съгласно разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ представлява специално правомощие на Кмета на общината. Ето защо образуваната преписка по подаденото от С.Н.Б. заявление вх.№0301157/ 03.06.1992г.  следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора за решаване на въпроса по същество. Компетентният административен орган, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, и след обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ.липсата/  на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.  

 

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото  разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, от които 180 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 150 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 0006842/ 04.03.2009г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Р.С.Р. *** Загора,  Заповед № 1897/ 27.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25 / 27.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато на С.Н.Б. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Асанов трап”, землището на гр. Стара Загора, като незаконосъобразна. 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от С.Н.Б. заявление, съобразно дадените от съда указания.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на  Р.С.Р. *** Загора, сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 

 

 

СЪДИЯ: