Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        

                   № 378    21.12.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                                СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар  П. Маринова                                                                                    и с участието

на прокурора                                                                                                            като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 142 по описа за  2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

         Образувано е по жалба на Д.К. ***, против Заповед № 2372/ 10.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на В.Х.Х. е признато правото да придобие собственост върху имот № 42, кадастрален район 62, находящ се в местност “До селото – над стопанския двор”, землището на с. Ново село, община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Жалбоподателката твърди че не са налице нормативно регламентираните предпоставки за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот, както и че заповедта не е конкретизирана от гл. т. площта и границите на имота. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.     

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.

        

         Ответникът по жалбата – И.П.К. моли заповедта да бъде отменена.

 

         Останалите ответници по жалбата – В.Х.Х., Н.К.Н., Д.И.К., И.И.К., Д.Ж.З., Ж.П.И., М.Г.И., П.Р.И., Д.Р.И. и Н.Р.И., редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не вземат становище по основателността на оспорването.  

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:                

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. № 9403 - 1872/ 28.01.1998г., подадено от ответника по жалбата – В.Х.Х., с което е направено искане правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му за ползване имот, находящ се в местността „Ново село – над стопански двор”, землището на с. Ново село, с площ от 500кв.м. По делото е представено и предходно заявление с идентично съдържание вх. № 5803020 от 19.06.1992г., по което няма изготвен оценителен липсва съгласно Удостоверение изх. № 94 – В – 100/ 12.03.2009г. на Началник отдел „Кадастър, регулация и контрол по строителството” в община Стара Загора. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 552/ 06.12.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора, на В.Х. с Решение № 119/ 30.11.1989г. по Постановление на МС № 26/ 02.03.1982г., е предоставено право на ползване върху земя в размер на 0.500дка, за трайни насаждения. Приложен е и заверен препис – извлечение от Решение № 119 по Протокол 12/ 30.11.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора /л.58 – л.59 от делото/, съгласно което В.Х. е включен в одобрения списък за раздаване и преотстъпване на земя по ПМС № 26/ 23.04.1987г. Подаденото от Х. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., видоизменена със Заповед № 165/ 04.02.1998г. на Кмета на община Стара Загора. Съгласно представения по делото Протокол № 17/ 10.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС № 465/ 11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 3 /за с. Ново село/, е В.Х.Х.. Въз основа на посоченото като установено, комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “До селото – над стопанския двор”, землището на с. Ново село, община Ст. Загора, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на В.Х. е отреден и записан имот, представляващ имот № 62.42, находящ се в местността „До селото – над стопанския двор” в землището на с. Ново село, с площ от 0.500дка. От приетите като доказателства препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че под №38, масив 803 и № 16, масив 803 са отразени имоти, собственост преди образуване на ДЗС и ТКЗС и признати за възстановяване с решение на ПК – Стара Загора в терени по § 4 в землището на с. Ново село на наследниците на И. Рачев Митев и съотв. на наследниците на Кольо Н. Бонев /сред които е и жалбоподателката в настоящото производство – Д.К.И./. 

 

С обжалваната заповед № 2372 от 10.09.2008г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 17 / 10.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на В.Х.Х. да придобие собственост върху имот № 42, кадастрален район 62, находящ се в местност “До селото – над стопанския двор”, землището на с. Ново село. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с наличието на предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 26 от 02.03.1982г. и становище на комисията за изпълнение на условията на §4а/§4б от ЗСПЗЗ, обективирано в Протокол №17 от 10.04.1998г.

 

По делото са назначени и изслушани комплексна съдебно-техническа експертиза и агротехническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза имот № 42, кадастрален район 62, местност „До селото – над стопанския двор” /по отношение на който с оспорената заповед е признато правото на ползвателя В.Х. да го придобие в собственост/, попада в бивши имоти /по помощния план на бившите собственици/ № 38 и № 16, кадастрален район 803, признати за възстановяване с решения на ПК – Стара Загора на наследниците на И. Рачев Митев съотв. на наследниците на Кольо Н.К.. Вещите лица са посочили, че в имота има изградена едноетажна паянтова дървена постройка със ЗП от 7.42кв.м., състояща се от едно помещение с под от бетонова настилка, с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди тип „марсилски”. На североизточната и югоизточната фасади са пристроени две паянтови постройки, явно ползвани като складови помещения, като едната е полусъборена. Съгласно заключението на агротехническата експертиза, въз основа на извършен оглед на място е установено, в имот № 42, кадастрален район 62, находящ се в местност „До село – над стопанския двор” липсват лози, като има трайни насаждения - 19бр. овощни дървета, на възраст от 10 до 16г., с подробно описан в заключението видов състав. В съдебно заседание назначеният като вещо лице специалист агроном-полевъд заявява, че по негово експертно мнение наличните овощни насаждения не представляват овощна градина, доколкото площта която заемат дърветата е твърде малка – около 230кв.м; за да е налице овощна градина дърветата трябва да са подредени в редове, по възможност – по видове, а в случая е констатирано наличието на безразборно засадени дървета,  само в една част от имота.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира да установено следното:

 

Оспорването, като направено от заинтересовано лице по см. на  §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /като наследник на бивш собственик с признато за възстановяване право на собственост на земеделска земя при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, в предвидения от закона срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

 

            Заповед № 2372/ 10.09.2008г. е издадена от материално и териториално компетентния орган по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - Кмета на община Стара Загора.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 580020/ 19.06.1992г. В.Х. е направил искане за придобиване на собствеността върху предоставения му за ползване имот от 500кв.м. Във връзка с него съгласно действалата редакция на § 5 от ППЗСПЗЗ е следвало да бъде изготвен оценителен протокол. Съгласно Удостоверение изх. № 94 – В – 100/ 12.03.2009г. на Началник отдел „Кадастър, регулация и контрол по строителството” при община Стара Загора, такъв оценителен протокол не е бил изготвян и съобщаван на ползвателя. Всичко това сочи на неприключило административно производство по подаденото от него заявление от 1992г. С оглед разпоредбата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.98/1997г./, съгласно която ползвателите подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г. по §4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон, следва да се приеме, че със заявление вх.№ 9403 – 1872/ 28.01.1998г. е новирано искането на ползвателя за изкупуване на предоставения му за ползване имот. Доколкото разглеждането и произнасянето по искането е станало през 1998г. /видно от протокол № 17/ 10.04.1998г. на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/ , съдът намира че административното производство е проведено по приложимия ред – този по §62 и сл. от ПМС № 456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122 от 12.12.1997г./.   

            Оспорената Заповед № 2372/ 10.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора е  постановена при неспазване на материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая в обжалваната заповед не са изложени никакви фактически основания и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.  Това  води до извод, че обжалваният административен акт е постановен при неспазване изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с мотивирано положително становище относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен със заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право, като изложените в заповедта мотиви са единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав -  предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

 

         Обжалваната заповед е постановена и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /която разпоредба е посочена като правно основание за издаване на заповедта/, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. В имота да има изградена постройка, която не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и 3. Сградата да е построена преди 01.03.1991г. От Удостоверение № 552/ 06.12.1989г. се установява, че ползвателят е получил процесния имот въз основа на Решение № 119/ 30.11.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора. Съгласно това решение, препис - извлечение от което е представено и прието като доказателство по делото, е одобрен списък на лицата, на които са раздадени и преотстъпени земи по  ПМС № 26 от 23.04.1987г., в който списък под № 46 е включен и В.Х., с предоставена му за ползване земя от 0.500дка. Следователно правото на ползвателя е предоставено по силата на акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 26/ 23.04.1987г. Обстоятелството, че в издаденото Удостоверение № 552/ 06.12.1989г. погрешно е посочена датата и годината на ПМС № 26, в изпълнение на което е прието Решение № 119 от 30.11.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора и е предоставено право на ползване на В.Х., не води до извод, че предоставянето е извършено въз основа на несъществуващо ПМС, което не е сред актовете посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателката доводи. Тази грешка е пренесена и в оспорената в настоящото производство Заповед № 2372/ 10.09.2008г. Но доколкото от представеното по делото Решение № 119 от 30.11.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора е видно в изпълнение на кое ПМС е предоставен на В. Х. за ползване имота, тази грешка в съдържанието на обжалваната заповед не представлява нарушение – основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Въз основа на горното съдът приема че е налице първият елемент от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. По делото обаче не бяха събрани доказателства за наличието на другите две материалноправни предпоставки – в имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г. Действително от представеното и прието като доказателство заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че в имот № 42, кадастрален район 62, местност „До селото – над стопанския двор” в землището на с. Ново село, има изградена едноетажна паянтова дървена постройка със ЗП от 7.42кв.м., състояща се от едно помещение с под от бетонова настилка, с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди тип „марсилски”, а на североизточната и югоизточната фасади са пристроени две паянтови постройки, явно ползвани като складови помещения, като едната от тях полусъборена. От направеното от вещите лица описание на постройките в заключението може да се направи извод, че същите попадат в изключенията по §1в, ал.3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и доколкото могат да бъдат определени като стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, не представляват изградени в ползвателския имот сгради по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основание на ползвателя да придобие собствеността върху имота. С допустимите от закона доказателствени средства по делото не беше установена и годината на изграждане на тези постройки. Със съдебното разпореждане за насрочване разглеждането на делото в открито съдебно заседание, на В.Х. *** бяха дадени указания, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК в тяхна тежест е да установят съществуването на фактическите основания и да докажат изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед. До приключване на съдебното дирене лицата, в чиято тежест е да установят съществуването на материалноправните предпоставки за признаване правото на ползвателя по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не ангажираха доказателства досежно годината на изграждане на постройките. Посочената в заключението на съдебно-техническата експертиза такава – „около 1990г.” се основава на датата на издаване на строително разрешение № 162/ 1990г. Но законът регламентира като условие за придобиване собствеността върху ползвателския имот не издадено разрешение за строеж до 01.03.1991г., а построена до тази дата сграда. Нещо повече – видно от подадените от В.Х. заявления №№ 5803020/ 19.06.1992г. и 9403 – 1872/ 08.01.1998г., лицето изрично е посочило, че мястото е незастроено. Въз основа на декларираното и при липса на други доказателства съдът приема, че към 01.03.1991г. дори и установените към настоящият момент като съществуващи постройки не са били изградени.

         Обстоятелството че в имот № 42, кадастрален район 62, местност „До селото – над стопанския двор”, землището на с. Ново село, има трайни насаждения - 19бр. овощни дървета различни по видов състав и възраст, не може да обоснове извод, че по отношение на ползвателя е възникнало правото да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Оспорената в настоящото производство заповед на Кмета на община Стара Загора е издадена на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която законова хипотеза е ирелевантно наличието или не на лозе и овощни насаждения /за разлика от хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/.  А и съгласно заключението на съдебно - агротехническата експертиза и експертното становище на вещото лице - специалист агроном-полевъд, наличните овощни насаждения не представляват овощна градина. Още повече че от установената възраст на овощните дървета е видно, че по-голямата част от тях не са съществували към годината на подаване на заявлението от ползвателя, а някои от тях не са били налични и към момента на разглеждането на това заявление и произнасянето на Комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

 

         При така установените факти по делото съдът намира, че кумулативно не са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. При липсата на материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, оспореният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.

      

         С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора бъде осъдена да заплати на Д.К.И. сумата от 450лева, от които 10лв. платена държавна такса, 240лв. внесено възнаграждение за вещи лица за изпълнение на съдебно-техническата експертиза и 200лв адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 006821/ 15.05.2009г. 

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

    Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Д.К. ***/ 10.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №17/ 10.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., на В.Х.Х. е признато правото да придобие собственост върху имот № 42, кадастрален район 62, находящ се в местност “До селото – над стопанския двор”, землището на с. Ново село, община Стара Загора, като незаконосъобразна.

        

            ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на Д.К. ***, с ЕГН: **********, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

СЪДИЯ: