Р Е Ш Е Н И Е  113

 

      гр.Стара Загора 04.06.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         дванадесети май

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                        Членове:           

 

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело  144  по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание  чл.215, ал.1 от Закона за устройството не територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М. З. - изпълнителен директор на “СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ТРЕЙС”АД гр.Стара Загора против заповед № ДК-09-7/ 19.02.2009г на Началника на  РДНСК Стара Загора, с която са забранени експлоатацията, ползването и достъпа на неприетия по установения ред строеж “Бетонов център”, находящ се в УПИ ХІІ-544, кв.”Голеш” общ.Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон,  тъй като процесният строеж е от шеста категория и за него законодателството не въвежда изискване за въвеждане в експлоатация. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направени разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Д. поддържа жалбата.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като  неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

Дружеството-жалбоподател е закупило мобилен бетонов център Inter Con Model 55/8-2200, видно от договор за покупко-продажба и фактура № 33452/ 25.08.2003г. Регистриран е като МПС с № СТ 28 05 ЕХ и е заведен в сметка 20301 като материален актив – машина, в счетоводството на “ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора.

На жалбоподателя е издадено разрешение за строеж № РС-И 1099/ 09.01.2009г от Главния архитект на Община Стара Загора за “Мобилен бетонов център /разполагане на два броя силози за цимент, транспортна лента и смесител на съществуваща площадка върху съществуващ складов терен, строеж шеста категория/”. Разрешението е влязло в сила на 26.01.2009г и не е оспорено по делото.

Разполагането му върху терена на УПИ ХІІ-544, кв.”Голеш” общ.Стара Загора е въз основа на договор за наем от 28.12.2007г  и декларация от изпълнителния директор на “ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора/наемодател/, собственик на имота.

Административният орган приема въз основа на съставения констативен акт № 8/ 26.01.2009г, че на площадка в УПИ ХІІ-544, кв.”Голеш” общ.Стара Загора е монтиран бетонов възел /център/, състоящ се от всички изискуеми за технологичния процес съоръжения, захранен с ел.енергия и вода, с прилежащи места за инертните материали и готовия бетон – строеж пета категория според чл.137, т.5, б.”б” от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003г на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Ползва се по предназначение като бетонов център без удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Срещу констативния акт е подадено възражение, което е отхвърлено от Началника на  РДНСК Стара Загора ответника като неоснователно, тъй като с него не са представени документи за въвеждане на обекта в експлоатация.  

С оспорената заповед № ДК-09-7/ 19.02.2009г на основание чл.178, ал.5 във връзка с чл.222, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ са забранени експлоатацията, ползването и достъпа на неприетия по установения ред строеж “Бетонов център”, находящ се в УПИ ХІІ-544, кв.”Голеш” общ.Стара Загора.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният строеж представлява монтирана инсталация за производство на бетон, състояща се от два силоза, смесител, поставена транспортна лента, транспортно ремарке с два силоза и производствен миксер. Основният елемент е преместваемото ремарке, около което са монтирани останалите елементи и открити складове за инертни материали. Всички елементи са нетрайно прикрепени към терена. За функционирането на бетоновия център не са необходими сгради. Според експертите строежът е от шеста категория.  

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, поради което е допустима. В случая жалбоподателят е участник в административното производство, адресат на оспорената заповед и собственик на законно построения процесен обект, което обуславя интереса му от оспорване на административен акт, пораждащ неблагоприятни правни последици за него.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед приложената заповед № РД-13-040/ 30.01.2006г на Началника на ДНСК за делегиране на правомощия на Началниците на РДНСК, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването й обаче е допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория предвид нормата на чл. 178, ал. 2 ЗУТ. Чл. 12 от Наредба № 1 от. 2003 г за номенклатурата на видовете строежи определя като строежи от шеста категория тези по чл. 54, ал. 1 и 4 и по чл. 147 ЗУТ . Според чл.178, ал.5 от ЗУТ Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на такива строежи. Релевантните факти за издаване на такъв административен акт са следните: строежът да подлежи на приемане, да се ползва по предназначение към датата на съставяне на констативния акт и за него да не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

По делото не е спорно, че процесният обект се ползва като бетонов център за производство за бетон без да е бил въведен в експлоатация. Съществото на спора в административното производство, пренесен и в съдебното, се концентрира върху определяне категорията на строежа доколкото на въвеждане в екплоатация подлежат всички строежи от първа до  пета категория включително.

Съдът счита с оглед наличието на влязло в сила, неоспорено разрешение за строеж и приетото като компетентно и добросъвестно изготвено заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, че строежът, предмет на делото, е от шеста категория. Ответникът в срока по чл.156 от ЗУТ не е осъществил контрол за законосъобразност на представеното му разрешение за строеж, в което изрично е посочено, че строежът е от шеста категория. Предвидената в този случай окончателност на разрешението за строеж по смисъла на чл.156, изр.2 от ЗУТ задължава Началника на РНДСК да зачете действието му. Следователно за възложителя няма задължение преди да ползва процесния обект да получи удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Обстоятелството, изтъкнато от ответника, че обектът е с функционално предназначение за производство и това го квалифицира като строеж пета категория, не може да бъде споделено по гореизложените мотиви. В допълнение може да се отбележи, че според чл.137, т.5, б.”б” от ЗУТ  и чл.10, ал.2 от Наредба № 1 от. 2003 г за номенклатурата на видовете строежи строеж от пета категория е производствена сграда с капацитет до 50 работни места и съоръженията към нея, т.е. водещо в дефиницията е наличието на сграда. В настоящия случай сграда, в която да се извършва производство няма – такава не е описана нито в констативния акт, нито в заповедта, а според експертното заключение не е и необходима за функциониране на конкретния бетонов център. Необходимостта от специално помещение за осъществяване на производствен контрол не  е установена по делото, а необходимостта от помещение за създаване и съхраняване на документация не променя горния извод, тъй като не е задължително местоположението му да е непосредствено до производството. Освен това оценката на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите не е част от производствения процес, а условие за реализацията им на пазара / чл.2 от Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти/.

По тези съображения съдът счита, че не са налице правните основания на посочените в заповедта чл.178, ал.5 във връзка с чл.222, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ за издаване на заповедта и тя следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА по жалба от “СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ТРЕЙС” АД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.”Патриарх Евтимий” № 190 ЗАПОВЕД № № ДК-09-7/ 19.02.2009г, с която на основание чл.178, ал.5 във връзка с чл.222, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ са забранени експлоатацията, ползването и достъпа на неприетия по установения ред строеж “Бетонов център”, находящ се в УПИ ХІІ-544, кв.”Голеш” общ.Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: