Р Е Ш Е Н И Е  215

 

      гр.Стара Загора 13.07.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         двадесет и трети юни

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

                                                                Членове:   

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   154   по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Закона за административното производство /отм/ във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалби от Р.Р.Г. и Р.С.Р. против заповед № 1933/ 27.08.2007г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на наследници на И. П. Х. да придобият собственост върху имот, находящ се в местността "Асанов трап" землище гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателите молят заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна и излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си жалбоподателката Г. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител с оглед събраните доказателства изразява становище за законосъобразност на заповедта.

Ответниците Д.З.С. и К.З.Х. не могат да изразят становище по жалбата.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На И. П. Х. с удостоверение № 566 от 07.06.1983г., на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г и решение № 67/ 30.05.1979г., е предоставена за ползване земя в размер на 1 дка в местност “7-ми километър”, землището на гр.Ст.Загора, която да използва за трайни насаждения. Х. *** от 25.05.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ по отношение на имот, представляващ лозе, овощна градина и жилище, с площ  600кв.м. в м.”7-ми километър” гр.Стара Загора. В имота е описал застроена сграда с площ 25кв.м. на основание строително разрешение № 135/ 1993г за сезонна постройка от 20кв.м. По заявлението няма изготвен оценителен протокол, видно от удостоверение рег.№ 11-03-1167/ 13.03.2009г, издадено от Началник отдел “КРКС” при община Стара Загора.

С протокол № 29 от 23.04.2007г. комисия, назначена със Заповед № 1001/ 09.07.2004г. на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 13 е И. П. Х..

В плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора е отреден имот № 92 с площ 599.79кв.м., записан  в регистъра на наследници на И. П. Х..

Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. Според помощния план имот № 92 попада изцяло в бивш имот № 514. Съгласно таблицата за изчисляване на дължимите обезщетения, имот № 92 заема 7кв.м. от бивш имот № 512, записан на З. Г. С. /наследодател на ответниците С.С., Д.С. ***. от бивш имот № 513, записан на Р. С.Р. /наследодател на жалбоподателите Р.Г. и Р.Р./.

На наследодателя Р. Р. с решение № 51370/ 10.07.1993г на Поземлена комисия Стара Загора е признато правото на собственост върху нива от 2.200 дка в терен по параграф 4, м.”Асанов трап” в землището на гр.Стара Загора.

В новообразуван имот № 92 се намира жилищна сграда с основна част от 14 кв.м с дървена конструкция, метално предверие от 4 кв.м., склад с дървена конструкция от 3 кв.м. и пещ с тухлена конструкция от 2 кв.м. Нанесена е на плана. Направена е  каменна подпорна стена от юг и метална конструкция за асма с площ 8 кв.м. В имота са налични 9бр овощни дървета, от които дрян и круша на 10г и орех на 8г. Останалите са над 15- годишни.

Тези обстоятелства се установяват от заключението на приетата без оспорване от страните комбинирана съдебно-техническа и агрономическа експертиза. Според вещото лице П. имотът не може да се определи като овощна градина.

С оспорената заповед № 1933 от 27.08.2007г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 29/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/09.07.2004г., е признато правото на наследници на И. П. Х. да придобие собственост върху имот 198, находящ се в местност “Асанов трап”, землището на гр.Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежен субект,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, каквито се явяват жалбоподателите,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при  пълно незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Тъй като е длъжен да се произнесе по заявлението на И. П. Х. от 1992г и няма законоустановен преклузивен срок за това, издавайки оспорената заповед, Кметът не е постановил нищожен административен акт.

Процесната заповед обаче е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действащият АПК предвижда в чл.59, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт. В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на  наследници на И. П. Х. да придобият собственост върху имот в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Асанов трап”, землището на гр.Стара Загора.

Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава ЗАП/отм/, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008г по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имот с площ, граници и идентификационен номер, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване на И. П. Х. /като посоченото не отговаря на обективната действителност, защото предоставянето е за 1 дка/, но не и върху какъв му се признава право на собственост и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване. Правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост се признава по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ върху предоставения за ползване имот, идентифициран с граници, съседи и площ. Тази площ се оценява по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ и тя може да не съвпада с площта на новообразувания имот, предвид разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата, придадена към имота на ползувателя на това основание се оценява по други цени – пазарни, по друг ред и урежда отношения, които възникват на основание предвижданията на ПНИ. Затова липсата на произнасяне относно площта представлява съществено процесуално нарушение.

На последно място ответниците не изпълниха задължението си по чл.170 ал.1 от АПК, въпреки дадените указания, като не представиха доказателства, че са изпълнени предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи -  да е построена сграда върху земята до 1 март 1991 г., земята да представлява лозе, овощна градина към същия момент или поне към момента на постановяване на оспорената заповед, или да е единствена земеделската земя за семейството на ползвателя. Не би могло да се приеме, че заявлението съдържа и декларация, че имотът представлява единствена земеделска земя на ползвателя, тъй като той не е направил никакво отбелязване в него /словесно или графично/ по отношение на този факт. Освен това в бланковата част изрично е посочено, че такава декларация се прилага, т.е. не е част от заявлението.

По тези съображения процесната заповед следва да бъде отменена изцяло. Тъй като преценката относно наличие на основания за трансформиране на правото на ползване на наследници на И. П. Х. в право на собственост върху конкретно определен имот е възложена на Кмета на Община Стара Загора, преписката следва да му се върне за решаване на въпроса по същество. На административния орган следва да се дадат указания за издаване на мотивирана заповед след преценка дали за И. Х. е налице някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на описания имот в заявление № 0901017 от 25.05.1992г.

Претенцията на жалбоподателката Г. за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена за сумата 330лв, представляваща възнаграждение за изготвяне не съдебно-техническа експертиза. По делото няма доказателства за действително направени разходи за адвокат с оглед липсата на отбелязване на внесена сума в договор за правна защита и съдействие № 006848/ 04.03.2009г. На репариране не подлежат уговорените, а само реално извършените разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 1933/ 27.08.2007г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на наследници на И. П. Х. да придобият собственост върху имот, находящ се в местност “Асанов трап”, землището на гр.Стара Загора общ.Ст. Загора, по оспорването от Р.Р.Г. ЕГН ********** ***.Стара Загора  Р.С.Р. ЕГН ********** ***.

ВРЪЩА ДЕЛОТО КАТО ПРЕПИСКА на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление № 0901017 от 25.05.1992г. на И.П. Х. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.Г. сумата 330/триста и тридесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: