Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     189

 

 гр.Стара Загора

 23.06.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година, в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от  Р.Р.   адм.дело   162,   по описа  за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Институт по памука и твърдата пшеница - еднолично дружество собственост на държавата, представлявано от Директора В., против Актове за установяване на задължение за такса битови отпадъци №6/28.03.2008г. и №7/28.-3.2008г, на кмета на Община Чирпан, с което е определено задължение за плащане на такса за ползване на депо за битови отпадъци на основание чл.63 от ЗМДТ в размер на 286,08лв. по първия акт и 4136.96лв. по втория за годините 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007г., като е определен срока и начина на плащане.

В жалбата се твърди, че не следва да бъде заплащана такса за ползване на депо за битови отпадъци, тъй като жалбоподателя не ползва общински съоръжения свързани с управление на отпадъците. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адв. А. поддържа жалбата на посочените в нея основания. За установяване на твърдението си иска допускане на съдебно екологична експертиза. Не оспорва размера на задължението, нито съществуването на депо за битови отпадъци, а въз основа на факта, че не ползва същото счита, че не следва да плаща за услуга, която реално не е извършвана.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника юрисконсулт Атанасова оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена с доводи, че съгласно чл.63 от ЗМДТ собствениците на имотите, които не попадат в районите, за които се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване дължат такса за ползване на депо за битови отпадъци, за която именно е задължен жалбоподателя.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, и въз основа доказателствата приети по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с представителна власт и от името на адресата на административния акт, поради което оспорването е допустимо.

Разгледана по същество оспорването е неоснователно.

От представените от жалбоподателя и административния орган документи, се установява, че ИПТП гр. Чирпан е подало две декларации по чл.17 ал.1 от ЗМДТ, с които е декларирало, че е придобило, считано от 1951г. общо 39 сгради, съответно две в парцел 326 и тридесет и седем в парцел 820, извън строителните граници на града и извън районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. По тези факти няма спор между страните, както и по отношение размера на таксата и периода, за който се дължи. В заповед № РД-09-396/14.12.01 г. на Кмета на общината, която според писмо изх. № 66-01-55/28.12.02 г., остава в сила и за 2003 г., са посочени Институт по памука и твърдата пшеница - гр. Чирпан и границите на районите и вида на услугите по чл. 62 от закона, като в раздел II "Обезвреждане на битови отпадъци" са изброени площадките и местностите, в които се намират. В заповедите за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. са изброени населените места, в които ще се извършват услугите по чл. 62 от закона без да са разграничени по вид. В тях за гр. Чирпан е посочена площта и граници - съгласно подробен устройствен план.

От приетите заключения по съдебно - екологичните експертизи при първото разглеждане на делото и допълнителната такава, назначена съгласно указанията на ВАС, се установява, че територията на процесните имоти на ИПТП гр.Чирпан са извън регулационните черти на това населено място и за тях не се извършва услугата “сметосъбиране и сметоизвозване”. Установи се, че Община Чирпан има изградено градско депо “Шахтова пещ” на територията на общината, т.е. в района, където се намират имотите на ИПТП и където осъществява услугата по обезвреждане на битови отпадъци. Независимо от това ИПТП  обезврежда отпадъците си от производствената селскостопанска дейност на територията на имотите си, чрез собствена система за рециклиране на биологичните отпадъци и предаване на вторични суровини на технологичните. Обезвреждането ставало на собствена площадка при спазване на “определени изисквания”.

не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, изключваща дължимостта на таксата, тъй като е безспорно установено наличието на депо, не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Спорните обществени отношения се уреждат от две разпоредби на ЗМДТ - чл.63 и чл. 71, т.3. Първата норма предвижда дължимост на таксата за ползване на депо за битови отпадъци за имоти извън районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а втората разпоредба посочва факта, който изключва задължението за плащане - когато няма депо за битови отпадъци. В настоящия случай безспорно  е установено от една страна, че процесните имоти на ИПТП са извън районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, и от друга, че Община Чирпан има изградено градско депо в района, където се намират тези имоти и където осъществява услугата по обезвреждане на битови отпадъци. Това, че жалбоподателя реално не ползва депото за битовите отпадъци не го освобождава от законовото му задължение по чл.63 от ЗМДТ да заплаща определената за съответната година такса по реда на чл.66 от същия закон. В случая за процесните периоди за такса “обезвреждане на отпадъците в депа” е определян самостоятелен размер в промили, изчисляване върху отчетната стойност на имотите. В двата оспорени акта правилно са изчислени дължимите за имотите на ИПТП такси за битови отпадъци само като задължение за депониране на отпадъците в депо, и в съответствие с решенията на Общински съвет Чирпан, действали за всяка от годините от 2003 до 2007г. включително.

Възраженията на оспорващия, наведени с писмената защита, досежно неуредената собственост на процесните имоти, са неоснователни тъй като по делото не се спори, че именно Института по памука и твърдата пшеница, със седалище гр. Чирпан, е ползвател на тези имоти. Същите са декларирани от него като държавна собственост, която той стопанисва. От там следва и задължението му, от предоставените за дейността му бюджетни средства, да заплаща всички дължими данъци и такси.

При извършена проверка на основание чл. 168 ал.1 от АПК не се установиха основания за отмяна на административния акт. Последния е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 96 ал.2 от ЗМДТ при спазване административно -производствените разпоредби на АПК и в изискуемата от закона форма - съдържа фактически и правни мотиви за постановяването му.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р       Е       Ш       И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Института по памука и твърдата пшеница, със седалище гр. Чирпан, представляван от Директора Н.К.В., против Актове за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци №6 и №7 от 28.03.2008г. на Кмета на Община Чирпан.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: