Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер VІ-245                    16.09.2009г.                                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ШЕСТИ СЪСТАВ

На четиринадесети септември                          две хиляди и девета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      СЪДИЯ Д.Д.

 

Като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

Административно дело номер 164 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е образувано е по оспорване от Й.Г.М. на заповед №1634/14.07.2006г., изменена със заповед №1705/24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора за признаване право на наследниците на А.Г.А. да придобият право на собственост върху имот № 130, кад. район 256, с площ от 592 кв.м., местност “Бойчо бунар”, на основание §62 ал.3  от ППЗСПЗЗ, §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №27/29.04.1998г. на помощната комисия.

          С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, а в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя излага доводи за липса на конкретно правно основание, за не спазване последователността на процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост, признаване на права върху повече от предоставената за ползване площ на имота, както и след определяне на оценка, съгласно приетия по делото оценителен протокол, по който не е последвало плащане на правоимащите лица. Поддържа се и довод, че по реда за поправка на ЯФГ е постановен нов дипсозитив на заповедта, при това се признават права на наследниците, а бившия ползувател е жив.

         Ответния административен орган – Кмета на община Стара Загора, в писмено становище, депозирано от процесуалния представител юрисконсулт Желязкова, оспорва жалбата.

        Ответника – А.Г.А. оспорва жалбата, заявява, че е узнал за оценителния протокол при геодизечско измерване на имота, предоставен му за ползване, но е пропуснал да плати. Чрез процесулния си представител адвокат Т. иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, въз основа на установеното в хода на съдебното дирене изпълнение на материално правните предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         Заинтересованите страни – Т.М.А., М.М.С., Х.Н.Т., Д.Н.Т., Я.С.М. и М.Й.М., не заявяват становище по основателността на жалбата.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

         Оспорването е заявено в 14-дневен срок от съобщаване на акта, от лице с правен интерес, поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно:

         Със заповед №1634/14.07.2006г., изменена със заповед №1705/24.06.2008г. Кмета на община Стара Загора е признал на наследниците на А.Г.А. правото да придобият собствеността върху имот №130, кад. р. №256, площ 592 кв.м. по ПНИ за  местност Бойчо бунар, землище на гр. Стара Загора.

          Административния акт е постановен от компетентен орган, предвид разпоредбата на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г., която предоставя на кмета правомощието да признава право на бившите ползуватели да придобиват право на собственост, но при не спазване на правилата за мотивиране на административните актове, на поправка на явна фактическа грешка и при нарушение на материалния закон - §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.

           Нормата на § 61 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г. дава възможност на ползувателите, които имат права, но не са ги заявили, да сторят това в срок до 31.01.1998г.  Техните заявления се разглеждат от комисия, назначена от Кмета на общината и въз основа на нейното становище той постановява заповед за признаване или отричане правото на бившия ползувател да придобие право на собственост. Този ред е приложим и за ползувател, заявил права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в срок до 30.09.1995г. на основание §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ/Дв. Бр.98 от 97г./,  по силата на който запазва правото си да получи оценка, и поради това, че с §61 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ се урежда по нов начин процедурата регламентирана от § 30, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Последната норма не е изрично отменена, но няма действие, поради принципът, че по-новия закон отменя стария. Двете разпоредби уреждат едни и същи обществени отношения, поради което приложение намира по-новата от тях.  Следователно законодателя е предвидил една процедура за преобразуване правото на ползване в право на собственост, като е новиран и срокът за заявяване на права. 

         В настоящия случай по заявлението на А.Г.А. № 0301998/06.07.1992г. / подадено в тримесечния срок от влизане в сила на ЗСПЗЗ ДВ бр.28 от 03.04.1992г., установен от нормата на §5 /отменен/ в редакцията му към ДВ бр.34 от 1992г., има определена оценка от 19.09.1994г., която обаче не е съобщена по реда на ЗАП. Съдебната практика не е спорна по въпроса, че тези оценки представляват административни актове, което означава, че е следвало да бъдат съобщавани, подлежат на обжалване, както в самия оценителен протокол / стр.33 по делото/ е посочено.

       Бездействието на административния орган е лишило правоимащото лице от възможността да заплати стойността на предоставения за ползване имот до 30.09.1994г., съгласно разпоредбите на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията към ДВ бр. 83 в сила от 30.09.1993г.до 30.09.1994г. и §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ ДВ бр. 72/1993г. По друг начин би стоял въпроъст ако оценката бе съобщена на жалбоподателя, не бе обжалвана в 14-дневен срок и не бе последвало плащане. При липса на данни за съобщаването й обаче не  можа да се обсъжда въпросът за изтекъл срок за придобиване на права и преклудирането им поради това. Още повече, че с последващото изменение на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 48 от 1995г./ не е предвиден преклузивен срок за плащане, а с изменението на §4б  от ПЗР на ЗСПЗЗ / ДВ бр. 98/97г./  срокът до 30.09.1994г. отпада, като на основание  §36 към ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г/ подалите заявления до 30.09.1995г. запазват правата си за получаването на оценки по този закон. След като не е влязла в сила оценката преди 30.09.1994г., не може де се обоснове правен извод за преклудирани права по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

          При проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира следното:

          На оценка по реда на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ подлежи площта на предоставения за ползване имот, който в случая е 500 кв.м., и  съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза, попада върху земеделските земи на наследниците на трима бивши собственици, конституирани като заинтересовани лица. Този имот е идентичен с имот №130 кад.р. 256 по ПНИ за местност “Бойчо бунар” землище на гр. Стара Загора, съгласно заключението по допусната съдебно техническа експертиза. Разликата до 592кв.м., колкото е площта на имота по ПНИ се заплаща по реда на §31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след подадена молба от бившия ползувател. Тези 92 кв.м. се придават към имота по силата на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат оценявани от техническата служба на общината по реда на чл.36 от ЗСПЗЗ.

           Съгласно заключението на вещото лице по съдебно агрономическата експертиза за полузвателя са налице всички материално правни предпоставки да придобие имота – същия представлява лозе на 30 год., което сочи на изпълнение на изискванията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това основание трябва задължително да бъде посочено, наред с площта на имота, съобразно правилото на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, и границите му, описани в заявлението на ползувателя. Не сладва имота да бъде идентифициран с номер по ПНИ, той се изготвя в последващата фаза и води до неправилно приложение на правилото за площта, до която може да се придобие собственост на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

           Въпреки, че е достигнал до правилен правен извод за наличие на право у ползувателя да придобие собственост, Кмета на общината не е приложил правилно правилата на административното производство, както и тези за мотивиране на акта с фактическо и съответното му правно основание, което в хода на съдебното не може да бъде санирано, защото така ще се лишат страните от правото двуинстанционно съдебно производство.

            Допуснати са пороци при изменение на заповед № 1634/14.07.2006г. по реда за поправка на ЯФГ, които също не могат да бъдат отстранени в пода на съдебното оспорване. На поправяне подлежат технически грешки, допуснати в мотивите или диспозитива, които са видни от текста на самия административен акт или от документите по преписката, а в случая се признават права върху друг имот, чрез “поправката” на грешка и на наследниците на ползувателя, който е жив, което е недопустимо. Заповед №186/11.03.2008г. на Областен управител на област Стара Загора за поправка на ПНИ явства за повода да бъде изменена оспорената заповед на Кмета  на общината. Но тя не може да бъде повод за поправка на явна фактическа грешка. Грешката е допусната именно, защото не са спазени правилата за мотивиране на административните актове. Точно и ясно е описано от §61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ какво трябва да съдържа заявлението и тези данни, ако комисията установи, че са налице следва да бъдат фактическите мотиви на заповедта за признаване на право да се придобие собственост.

            За отстраняване на тези пороци заповедта следва да бъде отменена, а преписката върната за ново произнасяне по заявлението на А.Г.А.. 

            Изхода от оспорването води до основателност на претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя, които са в размер на 670 лв., както следва: 150 лв. възнаграждение за съдебно техническа експертиза, 100 лв. възнаграждение за съдебно агрономическа експертиза, 400лв. възнаграждение за един адвокат и 10 лв. държавна такса.

                Предвид изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Й.Г.М. заповед №1634/14.07.2006г., изменена със заповед №1705/24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община Стара Загора за оценка  на имота, описан в заявление на А.Г.А. №0301998/06.07.1992г., в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Й.Г.М. *** Загора с ЕГН ********** сумата от 670лв./ шестотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

         Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

          Препис от решението да се изпрати на всички страни по делото.

 

                                                                          СЪДИЯ: