Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

255    15.10.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 389 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

           

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/  във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

            Образувано е по жалба на “Ей и ЕС – 3С Марица Изток І” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано от управителя Иван Михайлов Цанков, чрез упълномощения адв.Ралица Страшимирова, против Заповед № 76/ 27.02.2009г. на кмета на община Гълъбово, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.2, ал.5 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Гълъбово, приета с Решение № 586 по протокол № 62 от 18.09.2007г., е наредено на дружеството да премахне от УПИ ІІ-2 в кв.502 по плана на “Брикел”, преместваеми обекти – “Преместваеми контейнери – офиси” на “Ей и Ес 3С Марица Изток 1” ЕООД. 

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл.146, т.1, 3, 4 и 5 от АПК. Направено е възражение, че процесните “преместваеми контейнери – офиси” не представляват преместваеми обекти по см. на чл.56 от ЗУТ, доколкото по своето предназначение и фактически белези имат обслужваща функция за нуждите, свързани с организация и механизация на строителството, и като такива са временни строежи по см.на чл.54 от ЗУТ, които не подлежат на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ. По тези съображения моли съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя подддържа жалбата.

Ответникът Община Гълъбово чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че процесните преместваеми обекти са поставени без надлежно разрешение от Гл.архитект на община Гълъбово, поради което подлежат на премахване.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   На 09.02.2009г. комисия, назначена със Заповед № 38/ 02.02.2009г. на кмета на община Гълъбово за извършване на проверка относно законността за поставяне на преместваеми обекти, находящи се в УПИ ІІ-2, кв.502 по плана на “Брикел”, е извършила проверка на преместваеми обекти: “Преместваеми контейнери – Офиси”, собственост на “Ей и Ес – 3С Марица Изток І”ЕООД. За извършения оглед е съставен и подписан констативен протокол. Видно от констативната част на същия, комисията е приела за установено, че в имот УПИ ІІ-2 в кв. 502 по плана на “Брикел”ЕАД са поставени преместваеми метални контейнери върху бетонов фундамент, всеки от които с размери 6м/2.50м и височина 2.60м. Металните контейнери са монтирани на три етажа, като на един етаж има по 16 броя. Контейнерите са електрифицирани и водоснабдени и се използват за офиси. Разположени северната част на имота в близост до главен път гр.Гълъбово – гр.Раднево.  В констативния акт е посочено, че за преместваемите съоръжения не са представени разрешения за поставяне и схема, одобрена от гл.архитект на община Гълъбово. Констатацията на комисията е, че са нарушени разпоредбите на чл.2, ал.5 от Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Гълъбово във вр. с чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията. Този констативен акт е бил връчен на дружеството – жалбоподател на 18.02.2009г. В законоустановения срок дружеството е подало писмено възражение с вх.№ 26-00-52/ 20.02.2009г. срещу съставения констативен акт.  С оспорената пред съда Заповед № 76/ 27.02.2009г. кмета на община Гълъбово, въз основа на констативния акт за извършена проверка от 09.02.2009г. и постъпило възражение по него, на основание чл.57а, ал.3, във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.2, ал.5 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Гълъбово, прието от ОбС Гълъбово с решение № 586 по протокол № 62 от 18.09.2007г., е наредил “Ей и Ес – 3С марица Изток І”ЕООД да премахне от УПИ ІІ-2 в кв.502 по плана на “Брикел”, преместваеми обекти – “Преместваеми контейнери – офиси”, собственост на дружеството, като е дал 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Разпоредено е незабавно да бъде прекратена доставката на ел.енергия и водоснабдяването на определените за премахване обекти. От фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че са налице преместваеми обекти, поставени без разрешение за поставяне /монтиране/ в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и чл.2, ал.5 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НРУППО, приета от ОбС – Гълъбово.   От правна страна заповедта е мотивирана с чл.57а, ал.3 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и при липса на спор между страните, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на УПИ ІІ – 2 в кв. 502 по плана на “Брикел”ЕАД и съгласно разрешение за строеж № 29/ 29.06.2005г. и заповед № 02/ 09.06.2006г., издадени от гл.архитект на община Гълъбово в този УПИ е разрешено извършването на строително-монтажни работи на обект “ТЕЦ “Ей и Ес – 3С Марица Изток І”, с възложител “Ей и Ес – 3С-Марица Изток І”ЕООД.

 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, прието без оспорване от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. От него, както и от уточненията, направени от вещото лице в с.з., проведено на 16.09.2009г. се установява, че процесните преместваеми контейнери – офиси са разположени в границата на строителната площадка на обекта по Разрешение за строеж № 29/ 29.06.2005г., издадено от гл.архитект на община Гълъбово, която площадка е собственост на възложителя “Ей и Ес-3С Марица Изток І”ЕООД. Разположението на временните постройки, предвидено с Плана на площадката на съгласувания от гл.архитект на община Гълъбово План за безопасност и здраве, е било изменено, като процесните контейнери са добавени под номер 6, на мястото на предвидената по – рано столова. За направеното изменение е бил уведомен гл.архитект на общината с писмо вх.№ 26-00-47/ 16.02.2009г. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесните обекти се ползват като канцеларии, санитарно – битови помещения и помещения за инструктаж и обучение – подготовка кадри, дейности пряко свързани с организацията и контрола по изпълнението на строителния процес. В процесните контейнери вещото лице не е установило да се извършва търговска дейност и други подобни обслужващи дейности, или същите да се използват като елементи на градското обзавеждане.  Вещото лице подробно е описало начина на закрепване на контейнерите към земята и помежду им, и е направило заключение, че същите подлежат на бърз демонтаж с възможност за многократното им използване в различна конфигурация.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира Заповед № 76/ 27.02.2009г. за незаконосъобразна. 

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, по смисъла на  чл.57а от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма,  но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, на които се основава. 

Процесната заповед е издадена с правно основание чл. 57а, ал.3 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ на основание констативен акт от 09.02.2009г. Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ кметът на общината въз основа на констативен акт, съставен от служителите на общинската администрация, издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.  В ал.1 на сочената като правно основание норма са визирани изчерпателно хипотезите, при които последната намира приложение. За да е законосъобразна издадената заповед по реда на цитираната правна норма на първо място е необходимо наличието на обект от категорията на посочените в чл.56, ал.1 / преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности/ или чл.57, ал.1 от ЗУТ / рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи/, които се поставят по ред, установен с наредба на общинския съвет, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай съдът намира, че обектите, предмет на обжалваната заповед нямат характеристиките на такива по чл.56 и чл.57 от ЗУТ, по следните съображения: От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че процесните “преместваеми контейнери – офиси” са разположени на самата строителна площадка и се използват като канцеларии, санитарно-битови помещения и помещения за инструктаж и обучение – подготовка кадри, като по делото липсват каквито и да е данни същите да се ползват като обекти за търговска или друга подобна обществена дейност или елементи на градското обзавеждане. Въз основа на това фактическо установяване, съдът приема, че по своето предназначение процесните контейнери са пряко свързани с организацията на извършващото се строителство в УПИ ІІ-2 кв.502 по плана на “Брикел”ЕАД, с възложител “Ей и Ес 3С Марица Изток І”ЕООД. От функционалната характеристика на процесните обекти и от установеното по делото обстоятелство, че поставянето на същите е предвидено с одобрения и съгласуван от гл.архитект на община Гълъбово План за безопасни и здравословни условия на труд и околна среда /т.8.10 от Плана/, се налага извода, че те изцяло покриват характеристиките на “временен строеж”, съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т.2 от ДР на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно която: "Временно строителство" са всички сгради, съоръжения, инсталации и пътища, определени в плана за безопасност и здраве, които са специално построени или приспособени чрез реконструкция и ремонти за нуждите на строителството през времетраенето му и които се премахват преди приемане на строежа”. В контекста на така изложеното съдът намира, че процесните контейнери – офиси, разположени в УПИ ІІ-2 кв.502 по плана на “Брикел”ЕАД, са от категорията временни строежи, свързани с организацията и механизацията на строителството и попадат в хипотезата на чл.54 от ЗУТ. Тази правна норма установява специален режим за изграждането и премахването на временни строежи, свързани със строителството, различен от установения в Раздел ІХ от ЗУТ ред за поставяне и премахване на преместваеми обекти. Следователно, доколкото процесните обекти не попадат в кръга на преместваемите обекти, очертан в чл.56 и чл.57 от ЗУТ, същите не подлежат на премахване по начина, регламентиран в чл.57а от ЗУТ. Като е приложил неотносим към процесните обекти материален закон, административният орган е издал незаконосъобразен акт.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Гълъбово бъде осъдена да заплати сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева платена държавна такса и 200 /двеста/ лева  внесено възнаграждение за вещо лице. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ, по жалба на “Ей и ЕС – 3С Марица Изток І” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, бул.”Република”№43, представлявано от управителя Иван Михайлов Цанков, Заповед № 76/ 27.02.2009г. на кмета на община Гълъбово, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.2, ал.5 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Гълъбово, приета с Решение № 586 по протокол № 62 от 18.09.2007г., е наредено да бъдат премахнати от УПИ ІІ-2 в кв.502 по плана на “Брикел”, преместваеми обекти – “Преместваеми контейнери – офиси” на “Ей и Ес 3С Марица Изток 1” ЕООД, като незаконосъбразна.

 

ОСЪЖДА   ОБЩИНА Гълъбово  да заплати на “Ей и ЕС – 3С Марица Изток І” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, бул.”Република”№43, представлявано от управителя Иван Михайлов Цанков,  сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: