Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 146 ….…………...….….. 30.04.2009 Година ………..……... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ……….……………………..……... първи състав На петнадесети април …………………....………………….. Година две хиляди и девета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: П.П.                                                                                     

 

Секретар Д.Д. ……………………….........................................……………....

разгледа  докладваното от съдията ………..……...……………   П.П.

Административно дело № 172 по описа за 2009 година.

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.233 от Закона за Министерството на вътрешните работи  /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалбата на Ж.М.В. против заповед N73/27.02.2009г. на началник Група “ТП 02” РПУ Стара Загора, с която му е  наложено дисциплинарно наказание.  

 

Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава на допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, както и неправилно приложение на материалния закон.

 

Ответникът по жалбата, началник Група “ТП 02” при РПУ Стара Загора  взема становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

 

                С обжалваната заповед №73/27.02.2009г. началник Група “ТП 02” при РПУ Стара Загора е наложил дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от 3 месеца на инспектор ІІІ степен Ж.В.. От правна страна наложеното дисциплинарно наказание  се основава на разпоредбите на чл.224, ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.1 и чл.228, т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.225, ал.1 от ППЗМВР. От фактическа страна извършеното нарушение на служебната дисциплина се изразява в това, че на 03.02.2009г. при извършена проверка  било  установено, че в 10.45 часа жалбоподателят не е осъществявал прием на граждани в сградата на кметството на с.Старозагорски минерални  бани, независимо от задължението му, произтичащо от утвърден график от 29.09.2008г., изготвен на основание чл.18, ал.2 от Инструкция І з 1813/06г. на Министъра на вътрешните работи /Инструкцията/. Съгласно този график жалбоподателят В. е следвало да извършва прием в това населено място в периода 10-12 часа в приемна, находяща се в кметството на селото. Служителят напуснал кметството преди приключване времето за прием, без да е налице неотложна служебна необходимост. Прието е в заповедта, че с това си действие  е нарушена  служебната дисциплина, при неспазване на чл.18, ал.1 и ал.2 от Инструкцията на МВР, като през времето  за което служителят се е отклонил от прием на граждани  е работил по контрол на безопасността на движението, съвместно с подчинените му младши помощник инспектори.  Нарушението е преценено като маловажно и е наложено дисциплинарно наказание ”мъмрене”.

 

По делото е представена преписката образувана по обжалваната заповед, съдържаща надлежно заверени копия от: Графика за приемното време на ПИ и мл.ПИ от група “ТП-02” при сектор “ ООРиП” - РПУ-Стара Загора за периода 01.10.2008г.-30.04.2009г.  Съгласно графика, утвърден от Началника на РПУ-Стара Загора,  приемното време на  полицейския инспектор за с.Старозагорски минерални бани във вторник  е от 10-12ч. Представен е  и график за работното време на инспекторите при РУ на МВР-Стара Загора, както и този за осъществяване от същите на контрол по транспорта, съгласно който за 03.02.2009г. от жалбоподателя такъв следва да се осъществява от 12-14 часа. Представен е протокол за изслужване на служител за извършване нарушение на служебната дисциплина от 25.02.2009г. и дадено писмено обяснение от  жалбоподателя В. на същата дата.

 

По делото  са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Р. С. и Н. Г. В показанията си св. С. сочи, че  помещението отредено за приемна в кметството на с.Старозагорски минерални бани не може да бъде използвано, тъй като не се отоплява и е превърнато в склад. Приемът се осъществява в стаята на кмета, като на 03.02.2009г. е осъществяван прием от жалбоподателя В.. Същият не е осъществявал такъв до 12.00ч., не може да каже точно в колко часа В. е излезнал, като на негово  място дошъл мл. полицейски инспектор Г. Св.Г. твърди в показанията си, че като мл. полицейски инспектор обслужва селата Змеево, Борилово и Пряпорец. На 03.02.09г. отишъл в кметството на  с.Старозагорски минерални бани за да използва наличен там компютър. Отишъл около 11.15ч. заварил там жалбоподателя като последния тръгнал някъде без той да разбере къде.

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения акт, в законоустановения срок и се явява допустима.

 

При установеното по делото, съдът намира че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1, т.4 от ЗМВР - наказващият орган е на длъжност Началник група при РПУ Стара Загора и се явява компетентен да налага наказанията по чл.226, ал.1 от ЗМВР. Изпълнено е изискването на чл.229, ал.1 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващия орган е изслушал държавния служител, което е обективирано в изискуемия се от закона протокол преди налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта отговаря и на изискванията на чл.246, ал.1 от ППЗМВР, тъй като са изложени надлежни фактически основания посочващи извършителя, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, конкретизирани са разпоредбите, които са нарушени, начина на установяване на нарушението. В заповедта е налице подробно изложение на фактическите обстоятелства относно извършените от него жалбоподателя действия на 03.02.2009г., като същите се подкрепят от обсъдените и приложени както в преписката така и по делото доказателства. От тях безпротиворечиво се установява соченото в заповедта, че действително на посочената в заповедта дата жалбоподателят, съгласно утвърдения график от Началник РПУ-Стара Загора, съгласно изискването  на чл.18, ал.2 от Инструкцията е следвало да осъществява прием на граждани в кметството на с.Старозагорски минерални бани. Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и от даденото от самия жалбоподател обяснение, че  така утвърдения график не  е спазен от него, като  около 11.10 ч.-11.15 часа той е напуснал приемната и е отишъл при своите подчинени, извършващи контрол по безопасността на движението. Жалбоподателят счита, че  не е осъществил състава на нарушението, тъй като  макар и да е прекъснал приема е осъществявал друга вменена му дейност, а именно такава по контрол на безопасността на движението. Не се спори по делото от страните, че е дадено разрешение от страна на наказващия орган контрола по безопасността на движението от страна на жалбоподателя, да не се осъществява във времето посочено в утвърден график, но не е отпаднало задължението му да осъществява прием на гражданите.

 

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от ППЗМВР на която е основана обжалваната заповед, дисциплинарно наказание “мъмрене” се налага за маловажни дисциплинарни нарушения, като съгласно ал.2 на тази разпоредба маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. В случая е прието, че е налице  такова маловажно нарушение по смисъла на чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, а именно неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и конкретно на издадена въз основа на него Инструкция от МВР. Съдът намира, че е установено допуснатото нарушение на чл.18, ал.2 от Инструкцията, сочено в заповедта.  При надлежно утвърден график е установено задължението на жалбоподателя за осъществяване на прием на граждани, в конкретен период  от време, на точна дата и конкретно посочено място. Това задължение  не е изпълнено в цялост от него, като приемът на граждани е  прекратен преди  да изтече определеният за това период от време. Установеното е единствено различие във времето на неизпълнение, посочено в заповедта. Действително се касае за нарушение, което е маловажно по смисъла на закона, тъй като отклонението от изпълнение на  дължимите се задължения е частично. Не може да бъде споделено твърдяното от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като според него  приоритетна в конкретния момент е била дейността по контрол на безопасността на движението. От една страна същият не може самоволно, по своя инициатива да извършва преценка на тези приоритети, тъй като тази преценка вече е извършена по законоустановения ред от неговите преки началници, с утвърждаването на надлежни графици. От друга страна твърдяното, че се е наложило по спешност да прекъсне приема, с оглед осъществяване на друга належаща дейност, не се установява от доказателствата по делото. В този смисъл състава на осъщественото нарушение следва да се изследва при съобразяване възложените на полицейските инспектори функции чл.13 от Инструкцията. Там на първо място е изведена защитата на правата и свободите на гражданите, опазване на имуществото им, сътрудничество с органите на  държавна власт, местно самоуправление и местна администрация, приближаване на полицейското обслужване до населението и изграждане на отношение на партньорство с гражданското общество. На второ място е поставена  функцията по организиране и осъществяване  опазване на обществения ред и едва след това, тази по обезпечаване безопасността на движението. При установените нормативни задължения на жалбоподателя, скрепени и утвърдени с надлежни графици се налага извода, че допуснатото и посочено в заповедта нарушение е осъществено. Твърдяното в жалбата, че задълженията по прием са поети от свид.Г. не се доказа, а и същото не може да се реализира при липса на законова възможност за разпореждане от страна на жалбоподателя към това лице да осъществява негови функции. Същото обуславя наложеното наказание “мъмрене”, като позоваването на Инструкция № Із-5 от 07.01.2008г. на Министъра на ВР не води до друг извод. В нея е разяснена подробно и конкретно функцията по осъществяване прием на граждани, като са развити и посочени критерии, обуславящи начина на изпълнение на задълженията по основното изискване към полицейските инспектори съгласно чл.13, ал.1, т.1 от Инструкцията.

 

С оглед наложеното, съдът намира че е допуснато  посоченото  в оспорената заповед  дисциплинарно нарушение, при което правилно е наложено и дисциплинарното наказание, при спазване на всички изисквания на чл. 229 ЗМВР. Преценено е от наказващия орган, че нарушението е за конкретен  единичен случай, което го е мотивирало да наложи най-ниското по степен дисциплинарно наказание - ”мъмрене”.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в съответната форма, при спазване процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й и при съобразяване със съдържанието и целта на закона е законосъобразна, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр. последно АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на заповед №73/27.02.2009г. на началник Група “ТП 02” при РПУ Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от три месеца на жалбоподателя Ж.М.В., ЕГН: ********** ***.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: