Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    282

 

 гр.Стара Загора

 03.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на пети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДКОВ

 

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа, докладваното от съдия Радостин Радков,  адм.дело   233  по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.6, ал.6 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти/ЗОСОИ/. То е след връщане за ново разглеждане с решение по административно дело № 7950/08 г. на ВАС и задължителни указания на същия по тълкуването и прилагането на закона.

Образувано е по жалба от Организация на евреите в България „Шалом” РО Пловдив /Организацията/, срещу Решение № 7/11.12.2007 г. на Областен управител на област Стара Загора по Заявление № 730/99г., с което е отхвърлена молбата и за обезщетяване за подарен имот пл.№VI-60, в кв.69 по плана на гр.Чирпан, одържавен с решение от 31.03.1961г. от ОНС гр.Ст.Загора. Твърди, че с ПМС 225/1992г. Държавата признава неправомерността на одържавяване на имотите, които попадат в приложното му поле, а от там, че те попадат в хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Моли съда, да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да признае правото и на обезщетение за одържавения имот и определи размера на същото /искането е уточнено с допълнителна молба- лист 65 от делото/. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от председателя на Организация на евреите в България „Шалом” РО Пловдив и от адв.Т.Г., чрез които поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата не се явява и не изпраща процесуален представител.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

Молителят регионална организация на евреите “Шалом“ гр. Пловдив е подала заявление с вх. № ХС-859/ 04.11.1998г. в Областна администрация Хасково, входирано с вх. № 0730 / 02.11.1999г. на Областна администрация Стара Загора  за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за имот пл. № -60, в кв. 69 по плана на гр. Чирпан, одържавен с Решение от 31.03.1961 г. на ОКПО на евреите от ОНС гр. Стара Загора. Организацията с допълнителна молба вх.№0730/ 23.06.2000г. е уточнила, че при невъзможност за обезщетяване с друг имот съответстващ на одържавения, претендира обезщетяването да стане с компесаторни записи.

Процесният имот, към момента на одържавяването, е представлявал дворно място с площ от 780 кв.м.,  с масивна сграда на еврейско училище със застроена площ от 94 кв.м. , синагога със застроена площ от 108 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м. Към искането са приложени декларация от името на ЮЛ, че срещу описаният по-горе недвижим имот, не е получено парично или имотно обезщетение, протокол по нот.дело № 393/49г. на околийски съдия от Чирпански околийски от 28.Х1.1949 г., АДС № 1090 от 13.05.1961 г, писмо на Министерство на финансите от 12.04.1993 г.,.решение на Чирпанския съд № 250 от 26.1.1996г., и два броя скици, както и  протокол № 5 от 05.02.1961г. на Пленума на Централната консистория на евреите.

Видно от протокол от 28.Х1.1949 г. по н.дело № 323/49г. на околийски съдия от Чирпански околийски съд за издаване на постановление по обстоятелствена проверка, Пловдивската еврейска общност е притежавала дворно място от 693,70 кв.м с изградени в него училище, синагога и жилищна сграда, находящи се в гр. Чирпан, кв. "Кирил и Методий", съставлящо парцел VI, кв. 69 по тогавашния план, идентично с пл. № 209, кв. 38 по стар план, одобрен със заповед №4870/55г., а сега – УПИ III, кв. 83 в гр. Чирпан. Регионалната организация на евреите „Шалом", гр. Пловдив се легитимира като правоприемник на Пловдивската еврейска община съгласно следните писмени документи: устав на Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ, удостоверение от 13.11.1957г  за регистрация на последната като ЮЛ, удостоверение по ф.д. № 2522/1990г. на СГС от което е видно, че наименованието на сдружението е променено с Решение №1 от 24.08.1990 г., удостоверение по ф.д. № 11468/1990г. за вписване в ПОС на сружение с нестопанска цел “Организация на евреите в |България Шалом", Удостоверение за актуалното състояние по по ф.д. №11468/90г. на ПОС, издадено на 29.01.2007г. и протокол от заседание от 02.05.1998г. на заседание на Консисторията, оправомощаващ  регионалните организации да предприемат всички правни действия за обезщетение по ЗОСОИ, сред които и за имотите в гр.Чирпан. С решение по протокол № 5 от 05.02.1961г., Пленумът на Централната консистория на евреите,  в т.1, б.„л" е приел да се предадат недвижимите имоти на организацията в цялата страна, безвъзмездно на градските народни съвети по места, в срок до края на първото тримесечие на същата година /с изключение на конкретно посочените в решението/. Изпълнението на решението е възложено на ръководствата на клоновете на организацията. По силата на взетото решение пловдивският клон на Обществената културно-просветна организация на евреите в България на 21.02.1961г. е приел решение по протокол №34 , в което е наредил предаване на притежаваните от клона имоти, намиращи се в гр. Чирпан на Чирпанския градски народен съвет. На 29.03.1961г. е изпратено писмо от Пловдивския клон на организацията до Председателя на ИК на Градски народен съвет - Чирпан, с което организацията декларира, че предава безвъзмездно част от имотите си, в това число и процесния. На 13.май.1961г. е съставен протокол - опис на недвижими имоти, предадени безвъзмездно от Обществената културно-просветна организация на евреите на ГОНС Чирпан. Въз основа на взетото решение по протокол № 34/21.02.61г. на същата организация, е съставен акт за държавна собственост №1090/13.05.1961 г. Със същия е актуван  като държавна собственост следния недвижим имот:дворно място с площ от 780 кв.м, , ноходящо се в кв.38 по плана на гр. Чирпан, представляващ имот с пл. № 209, ведно с масивна сграда на еврейско училище със застроена площ 94 кв.м, синагога със застроена площ от 108 кв.м,  жилищна сграда - застроена площ 48 кв.м.. От водените съдебни производства и влезлите в сила съдебни решения /по гр.д.133/98г. на Чирпански РС, въззивно гр.д. № 470/02 г. по описа на СтОС и гр.д. №939/2004г. на ВКС/ се установява, че тези постройки  са съборени и в имота е извършено строителство. В същия смисъл е и неоспореното от страните и прието от съда, заключение на назначената по делото експертиза. Със заповед №416/23.06.2001г., имотът е отписан от актовите книги на държавна собственост по искане на Кмета на Община Чирпан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалваната оценка, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички незаявени от него основания по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна и в изпълнение на задължителните указания на ВАС по  отменителното решение по АД №7950/08 г., направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, от надлежен субект-страна в административното производство по издаване на оспорения адм.акт, чийто интерес е засегнат, поради което е процесуално допустима. Тя е срещу индивидуален административен акт, постановен от компетентен административен орган и в изискуемата форма.

Разгледана по същество жалбата за отменяване на оспорения изричен отказ за обезщетяване и решаване от съда на претенцията по същество, като се признае право на обезщетяване на жалбоподателя, е основателна по следните съображения:

Неправилно Областния управител, е мотивирали оспорения изричен отказ с обстоятелството, че имотите на Организация на евреите в България „Шалом” РО Пловдив, предмет на искането за обезщетяване, не попадат в приложното поле на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Действително с ПМС №255/11.11.1992г., изрично се задължава министъра на финансите да деактува одържавените на основание безвъзмездно предоставяне с решение на Пленума на Централната консистория на евреите в България в периода 09.09.1944г.-10.11.1989г. недвижими имоти, бивша собственост на същата и на еврейските общности. С това ПМС, държавата всъщност признава, че тези имоти не са одържавени по установения от закона ред. Поради това следва да се приеме, че е налице и за тях хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която се възстановява и собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения от закона ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода 09.09.1944г.-10.11.1989г. Тъй като за процесните имоти е налице тази хипотеза и те не съществуват във вида, в който са отнети и не могат да бъдат възстановени реално, то следва да се прилагат правилата на ЗОСОИ. Този закон е създаден именно с цел да обезщети правоимащите, които не могат да получат обратно имотите си по някаква причина. От възможностите по ЗОСОИ е поискала да се възползва и Организацията – жалбоподател, подавайки заявление вх.№ ХС-859 от 04.11.1998г. до Областния управител на Хасковска област, образувана след промените в административно-териториалното деление на страната в преписка вх.№0730/11.02.1999г. по описа на Областния управител на Стара Загора, по която с допълнителна молба вх.№0730/ 23.06.2000г. е уточнила, че при невъзможност за обезщетяване с друг имот съответстващ на одържавения, претендира обезщетяването да стане с компесаторни записи. Ето защо оспореното решение, като несъответстващо на материалния закон, следва да бъде отменено. Тъй като при тези констатации, съдът следва на осн.чл.6, ал.6 от ЗОСОИ да се произнесе по същество, съобрази:

Искането за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, предмет на оспореното решение, е направено в срока по чл.6, ал.1 от ЗОСОИ /преди изтичане на преклузивния срок – 22.11.1998г./  и от лице с активна легитимация – правоимащ собственик, отговарящ на изискванията на чл.2, ал.1 от ЗОСОИ. По същество то е основателно. Съгласно  разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗОСОИ, собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по реда или начините, посочени в чл.1 и в чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на обезщетение. За  да се признае  на едно лице право на обезщетяване на реда на ЗОСОИ следва да са налице следните кумулативни предпоставки:1 .заявителят или неговият праводател да е бил собственик на съответния имот; 2..имотите, за които се иска обезщетение да са одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл.2 от ЗВСОНИ; 3.същите да не могат да бъдат върнати реално; 4.лицата, от които имотите са били одържавени или отчуждени да не са получили парично или имотно обезщетение с изключение получаването на държавни облигации;

  Не се оспорва от страните, че първата предпоставка е налице -актуваните недвижими имоти са идентични с тези, описани в протокола по обстоятелствена проверка от 28.Х1.1949 г. по нотариално дело № 323/49г., удостоверяващ правото на собственост върху тях на Пловдивската еврейска организация, правоприемник на която се явява жалбоподателя Регионалната организация на евреите „Шалом", гр. Пловдив. Втората материалноправна предпоставка за признаване правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ, е правоимащите да установят, че имуществото е одържавено/ отчуждено или отнето/ от тях по някой от начините, изброени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ Както бе посочено по-горе и тази предпоставка е налице.

Налице са всички изискуеми материално правни предпоставки, даващи право на заявителя, да получи обезщетение за посочените в заявлението имоти, одържавени по начините описани в чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Тъй като тези имоти не съществуват във вида, в който са били при одържавяването /сградите са съборени и е реализирано ново строителство/ и не могат да бъдат отнети реално, то правоимащия собственик следва да бъде обезщетен по някой от способите поискани от него и предвидени в чл.2, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗОСОИ. Сред законовите възможности не съществува такава за обезщетяване с „друг имот, съответстващ на отчуждения” /така както е поискано с първоначалното заявление/, поради което това искане, като такова без правно основание, не може да бъде уважено. Няма пречка, обаче, обезщетяването да стане с „компесаторни записи”, така както заявителя алтернативно е поискал с допълнителното си уточнение по административната преписка, равни на стойността на отчуждения имот и изчислени по методиката на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ.

С оглед задължението за съда за окончателно решаване на претенциите, следва да се назначи експертиза, която да определи стойността на одържавения имот, с вещо лице от списъка на експертите по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ, като оценяването да бъде извършено след влизане на настоящото решение в сила.

Водим от тези мотиви, и на осн. чл.172, ал.2 от АПК и чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, съдът,

 

                                               Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 7/11.12.2007 г. на Областен управител на област Стара Загора, по Заявления №ХС-859/04.11.1998г. и № 730/99г. на Организация на евреите в България „Шалом” РО Пловдив, с което е отхвърлена молбата и за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен, с решение от 31.03.1961г. от ОНС гр.Ст.Загора, имот пл.№VI-60, в кв.69 по плана на гр.Чирпан, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА правото на обезщетяване на Организация на евреите в България „Шалом” РО Пловдив за отчужден, в условията на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, неин недвижим, а именно: имот план №209, кв.38, респективно пл.№VI-60, в кв.69 - по стар план, а сега част от УПИ III 1554 и УПИ Х 1553, кв. 83 по плана на гр.Чирпан, представляващ дворно място с площ от 780 кв.м.,  с масивна сграда на еврейско училище със застроена площ от 94 кв.м., синагога със застроена площ от 108 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., като определя начин на обезщетяване с компенсаторни записи.

НАЗНАЧАВА съдебна експертиза с в. л.  инж.Н.Н.Н., което след като се запознае с материалите по делото, да даде заключение за стойността на одържавения имот, съобразно изискванията на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ, като определя предварителен депозит в размер на 120 лв., който да бъде внесен от жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението. Внасянето на депозита и заключението следва да се реализират след влизане на настоящото решение в сила.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: