Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                             № 341      24.11.2009г.      град Стара Загора

 

   

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар  А.А.                                                                       

и с участието на прокурора  Алексей Ангелов                                                                                като разгледа докладваното от съдия  Г.ДИНКОВА  административно дело № 234 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.                                                    

Образувано е по искова молба на С.С.К. ***, с която в условията на обективно съединяване е предявен иск по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Стара Загора, за обезщетение в общ размер на 716,60лв. за причинени имуществени вреди в размер на 216.60лв. и за неимуществени вреди в размер на 500.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на молбата, съединен с искане за обявяване нищожността на административен акт – удостоверение за наследници № 25/ 19.03.19.03.2007г., издаден от кмета на кметство с.Преславен, общ.Стара Загора. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г. е издадено при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, които нарушения обуславят нищожността на издадения административен акт. Твърди се, че в резултат на този нищожен акт ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди в размера на претендираното обезщетение. Ищецът твърди, че издаденото удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г. на кмета на с.Преславен, общ.Стара Загора е послужило за прекратяване на гр.д.№ 1493/ 2005г. по описа на Районен съд – Стара Загора. По това гражданско дело ищецът бил направил разноски в размер на 216.60лв. за държавна такса и адвокатски хонорар. Претендира заплащането на обезщетение за нанесените му от издадения нищожен административен акт имуществени вреди в размер на 216.16лв. и неимуществени вреди в размер на 500.00лв. Горепосочената обща сума в размер на 716.16лв. претендира ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска. Претендира също за прогласяване нищожността на Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., издадено от кмета на с.Преславен, общ.Стара Загора.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си по делото подържа искането за обявяване нищожността на административния акт, от който е претърпял претендираните вреди, както и предявения иск за обезщетение. Претендира да му бъдат заплатени направените по настоящото дело разноски.

Ответникът - Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Ищецът е завел гражданско дело № 1493/2005г по описа на Районен съд Стара Загора против съдружниците в Частно земеделско сдружение “Преславен” с.Преславен общ.Стара Загора за сумата 1639.50лв ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Внесъл е държавна такса в размер на 65.58лв, видно от бордеро № 140411/03.11.2005г на Копоративна ТБ-АД София. Заплатил е възнаграждение на адвокат Румяна Стоименова в размер на 140лв, съгласно договор за правна помощ и съдействие № 018122 от 20.12.2006г.

С протоколно определение от 16.10.2006г  производството е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК/отм/. Дадени са указания на ищеца в 6-месечен срок от датата на постановяване на определението да посочи правоприемниците на починалите ответници И. П. З. Т. К. Д. и М. Д. П.. С определение от закрито заседание на 01.06.2007г съдът е отказал възобновяване на производството по молба на ищеца вх.№ 5938/02.04.2007г, към която е приложено удостоверение за наследници № 25/19.03.2007г, издадено от Кмета на с.Преславен общ.Стара Загора. Мотивирал се е с обстоятелството, че с оглед информацията в приложеното удостоверение не може да се направи извод, че лицето Кана Д. няма наследници, поради което пречките за движение на производството не са отстранени, независимо от предприетите действия на ищеца в тази насока. С определение № 371/03.10.2007г по частно търг.дело № 378 по описа за 2007г на Окръжен съд Стара Загора определение за отказ за възобновяване на производството е оставено в сила.

С определение от 06.12.2007г производството по гражданското дело е прекратено на основание чл.182, ал.2 от ГПК/отм/. Този съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Удостоверение за наследници № 25/19.03.2007г, издадено от Кмета на с.Преславен общ.Стара Загора е със следното съдържание: В отговор на ваше удостоверение за гр.д.№ 1493/2005г, изпратено с писмо от 16.03.2007г за наследниците на Мария Драгиева Петкова – лицето е починало и няма преки наследници /акт за смърт № 88/09.06.2006г; Тана Канева Д. – лицето е починало/акт за смърт № 0607/04.07.2005г от гр.Бургас/, по неофициални данни има един син Господин Динев, живеещ в гр.Бургас.

На 26.02.2008г е издадено удостоверение за наследници на Т. К. Д. № 23, от съдържанието на което е видно, че тя е оставила за наследник сина си Г. К. Д. с точен постоянен адрес в гр.Бургас.

От приложения по делото личен регистрационен картон /ЛРК/ на лицето Т. К. Д.,*** И.П.И. и архивиран от него на 05.07.2005г, е видно, че е направено отбелязване в т.16 ”Деца” с името Г.К. Д., ЕГН, постоянен адрес гр.Бургас и “поч” в графата “Акт за смърт: №, дата, място на издаване.

По делото е разпитан, в качеството на свидетел И.П.И., от показанията на когото се установява, че той лично е съставил и подписал оспореното удостоверение за наследници, в качеството си на кмет на с.Преславен. Според него то представлява писмен отговор и няма официален характер, тъй като не е издадено на необходимата бланка и писмото за издаването му било донесено на ръка от ищеца К.. 

По делото са разпитани като свидетели Г.К. и Г.К., които нямат родствена връзка с ищеца. От техните показания се установава, че са знаели за заведеното от ищеца гражданско дело против  Частното земеделско сдружение “Преславен”. Според тях прекратяването на това дело се е отразило негативно на ищеца – разстроил се, влошило се здравето му, както и семейните взаимоотношения.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид задължителните указания на Върховен административен съд, дадени в решение №5614/ 29.04.2009г. по адм. д. № 13114/ 2008г. по описа на ВАС, съдът прави следните правни изводи:

 

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обективно съединен, съгласно чл.204, ал.2 от АПК, с искане за обявяване нищожността на административен акт, с правно основание чл.149, ал.5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата или общината възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащият  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата респ. на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай се претендира обезщетение за претърпени  имуществени и неимуществени вреди от нищожен административен акт – Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., издадено от кмета на с.Преславен, общ.Стара Загора.   Във връзка с това и по аргумент от разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, съдът е длъжен на първо място да разгледа преюдициалния въпрос за валидността на административния акт, тъй като установяването на нищожността на акта, от който се твърди, че са настъпили вредите е процесуална предпоставка за разглеждането на иска за обезщетение.

Предметът на съдебната проверка и контролът за законосъобразност по отношение на оспореното Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., издадено от кмета на с.Преславен, общ.Стара Загора, следва да обхване единствено наличие на основания за обявяване на неговата нищожност. Това следва не само от обстоятелствената част и от петитума на подадената искова молба, но и с оглед обстоятелството че оспорването е направено след изтичане на нормативно регламентирания срок.

            В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

           

            Въз основа на установената фактическа обстановка и след извършена проверка на оспорения акт досежно наличието на съществени пороци като основания за обявяване на неговата нищожност, съдът намира това искане за неоснователно, по следните съображения: 

              Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г. е издадено в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентния административен орган – кмета на кметство с.Преславен /арг.чл.35, ал.1 от ЗГР/. Процесното удостоверение за наследници по своята правна същност представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на извършена проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починалато лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл.45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл.23 и сл. от ЗГР. Като удостоверителен административен акт удостоверението за наследници е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. По аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.3 от АПК индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв, но не и самият документ. Съдържанието на удостоверителните административни актове, визирани в чл.21, ал.3 от АПК, не подлежи на оспорване по съдебен ред по аргумент, изведен от разпоредбата на чл.128, ал.1, т.8 от АПК. В конкретния случай поддържаните от ищеца оплаквания за нищожност на удостоверителния акт не могат да обосноват липса на волеизявление, доколкото с обективното съставяне на документа от компетентното длъжностно лице е налице волеизявление на административния орган за неговото издаване. Твърденията, че в нарушение на чл.24 от ЗГР е издадено удостоверение “по неофициални данни”, без да е била извършена проверка в регистъра на населението на кметство с.Преславен, не са относими към волеизявлението за издаване на удостоверителния документ, а са релевантни за верността на удостоверените в издадения документ факти с правно значение, т.е. към самото съдържание на документа. А съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК, оспорването на съдържанието на документ може да се извърши единствено по административен ред в рамките на контролно-отменително производството пред горестоящия орган, но не и чрез обжалване в самостоятелен съдебно-административен процес.

            По изложените съображения съдът намира, че направеното искане за обявяване нищожността на Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., издадено от кмета на кметство с.Преславен, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Като последица от отхвърляне на искането за прогласяване нищожността на Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., на основание чл.207, ал.2 от АПК, следва да бъде оставен без разглеждане съединения с него иск за репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди и производството в тази му част да се прекрати .

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.207, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на С.С.К. ***, за обявяване нищожността на Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г., издадено от кмета на кметство с.Преславен, като неоснователно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С.С.К. *** иск по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата в общ размер на 716,60лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 216,60лв. и за неимуществени вреди в размер на 500лв. от издаден нищожен административен акт – Удостоверение за наследници № 25/ 19.03.2007г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: