Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                  289    03.11.2009г.      град Стара Загора

 

                         

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Албена Ангелова                                                                                    

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа  докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 241 по описа за 2009г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. 

 

Образувано е по жалба на П.Г.Г. и М.К.Р., против отказ за издаване на заповед по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 194-513-2/ 11.03.2009г. на директора на дирекция “УТСП” при община Казанлък. В жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспорения административен акт като постановен от некомпетентен орган, както и такива за незаконосъобразност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направено е искане за прогласяване нищожността на отказа да бъдат издадени заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, и в условията на евентуалност се иска съдът да отмени отказа като незаконосъобразен и да задължи административния орган да издадае исканите документи. 

           

            Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на оспорването.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С Протокол № 01 от 19.10.1992г. на Поземлена комисия гр.Казанлък е взето решение на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Г.И.Е. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху имоти в местността “Доргу Чокур” с обща площ от 12.0 дка. От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателките са наследници на Г.И.Е.. По делото са представени и приети като доказателства писмо с изх.№ 080/ 19.03.2004г. на ОС”ЗГ” гр.Казанлък и писмо с изх.№ 94П-156/ 26.03.2004г. на дирекция “Поземлени отношения” при МЗГ, от които е видно, че в хода на производството по възстановяване на собствеността е било установено, че част от имотите, находящи се в местността “Доргу Чокур”, посочени в цитирания по – горе протокол на ПК-Казанлък, попадат в територия за възстановяване в стари реални граници и са в регулацията на гр.Казанлък. С тези писма жалбоподателките са уведомени, че процедурата по възстановяване правото на собственост върху признати за възстановяване зем.земи може да приключи след представяне на скици и удостоверения за имотите, издадени по реда на чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. На 20.10.2008г. П.Г. и М.Р. са подали искане до кмета на община Казанлък /вх.№ 194-513-1 от 20.10.08г./ за издаване на удостоверение по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, относно предявените от тях имоти за възстановяване, намиращи се в строителните граници на гр.Казанлък, в местността “Доргу Чокур”, с обща площ от 12.0 дка. Доколкото не са получили отговор на това си искане жалбоподателките са подали последващо заявление с вх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г. до кмета на община Казанлък, с идентично съдържание. В отговор на подаденото заявление с вх.№ вх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г. е издадено писмо с изх.№ 194-513-1/ 11.03.2009г. на директора на дирекция “УТСП” при община Стара Загора, предмет на разглеждане в настоящото съдебно – административно производство. С оспореното писмо жалбоподателките са уведомени, че по отношение на признатата за възстановяване земеделска земя, съгласно решение на ОСЗГ-Казанлък от 19.10.1992г., е било извършено заснемане от  фирма “Геомер – Орозов”ООД, от което е установено, че претендираните имоти попадат в терен публична общинска собственост - лесопарк “Тюлбето”. Местността “Тюлбето” била включена в регулацията на града с ОГП от 1974г, одобрен с решение № 135/ 02.04.1997г. на МС, с отреждане за лесопарк “Тюлбето”. Съгласно действащия към момента ОУП от 2003г. отреждането за парк е запазено. Въз основа на това директора на дирекция “УТСП” при община Стара Загора е приел, че наследниците на Г.И.Е. не могат да възстановят собствеността си в стари реални граници, тъй като имотът попада в територията на лесопарк “Тюлбето” – публична общинска собственост, а могат да получат обезщетение. В писмото се съдържа и изявление, че община Казанлък не възнамерява да възлага изработване на помощен план по чл.11 от ППЗСПЗЗ ца възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите лесопарк “Тюлбето” на урбанизираната територия.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата.

Видно от изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената жалба, предмет на оспорване е отказът да бъдат издадени заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г. на директора на дирекция “УТСП” при община Казанлък. Съдът приема, че визираният акт няма характер на уведомително писмо с информативен характер, тъй като от съдържанието му се установява по безспорен начин, че представлява отказ да се издадат документите, поискани от жалбоподателките със заявление вх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г. Следователно в случая се касае за волеизявление на административен орган, което има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което съставлява годен предмет за оспорване по реда на АПК пред съответния административен съд. За жалбоподателите е налице пряк и непосредствен правен интерес да оспорят направения изричен отказ и да претендират издаване на удостоверение по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, защото без тези документи не може да приключи образуваното производство по възстановяване на земеделските им имоти, попадащи в границите на урбанизираната територия на гр.Казанлък. Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места /урбанизираните територии/ въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Искането за издаване на скица и удостоверение съдържа в себе си имплицитно и искане за издаване на решение на техническата служба на общината, одобрено със Заповед на кмета на общината по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите не могат да бъдат издадени без да има постановена и влязла в сила заповед на кмета по чл.11, ал.4. Видно от чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, съдържа и сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване /като тези данни се определят по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ/, информация учредено ли е право на строеж и ограниченията на собствеността с посочването на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Следователно удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, макар да са актове, с които се установяват факти с правно значение за заявителя и да имат декларативен характер са част от един комплексен административен акт за издаването и обжалването на който е предвиден един специален ред в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ решенията на техническата служба на общината и одобряващата същите заповед на кмета, въз основа на които се издават удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, се обжалват по реда на АПК. По същия ред се обжалват и отказите за издаване на тези актове, в която хипотеза попада процесния случай. По тези съображения съдът намира, че оспорването като направено от легитимирани лица, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК при извършване на преценка за законосъобразност на един административен акт съдът е длъжен на първо място да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган.

            Както по-горе бе посочено, основание за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ е влязла в сила заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Следователно компетентният административен орган да се произнесе по направеното искане на жалбоподателките с вх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г. е Кметът на общината, който следва да одобри издаването на удостоверение и скица по ал.5 и ал.6 или да откаже издаването, като се развие производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.  Оспореното в настоящото съдебно-административно производство писмо изх.№ 194-513-1/ 11.03.2009г., в което е инкорпориран отказ да бъде издадена заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, е подписано от директора на дирекция “УТСП” при Община Казанлък. В изпълнение на съдебно разпореждане от 28.05.2009г., с което е указано на ответника по делото, че следва да ангажира доказателства относно наличието на материална компетентност на лицето, подписало оспорения акт,  по делото е представена Заповед № 831/ 03.09.2008г. на Кмета на община Казанлък, издадена с оглед оптимизиране дейността на общинската администрация и намаляване на времето за обработка на документооборота.    С нея е упълномощена Татяна Станева Тодорова – директор на дирекция “Устройство на територията и стопанска политика” при община Казанлък да подписва определени документи изходящата кореспонденция в съответния ресор. От съдържанието на заповедта може да се направи извод, че същата е такава за делегиране на правомощия, включени в нормативно установената материална компетентност на кмета на общината. По своята правна същност и съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи. Една от основните характеристики на „делегираната компетентност” е делегираните административни правомощия да не представляват изрична компетентност на съответния орган – т.е делегираното е допустимо единствено при условие, че законът предвижда  възможност материално компетентният орган да предостави упражняването на едно или повече от своите правомощия на подчинени нему органи или длъжностни лица. В случая приложимият материален закон – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не предвижда възможност кметът на общината да възлага правомощията си за издаване на актове по този закон и правилника за неговото приложение на други лица. Съгласно § 11 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.88 от 1998г./ единствено в градовете с районно деление правомощията на кмета на общината по изпълнението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ могат да се упражняват и от упълномощени от него длъжностни лица. Ноторно известно е, че градове с районно деление са София, Пловдив и Варна, поради което за кмета на община Казанлък не съществува нормативно установена възможност да делегира правомощията си по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на други длъжностни лица. Посочената в упълномощителната заповед като основание за делегирането на правомощия разпоредба на чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА не води до друг извод. Обстоятелството, че кметът на общината „ръководи цялата изпълнителна дейност на общината” не е достатъчно за да се счита, че административният орган е законово овластен да преценява кои от правомощията си да възложи на определено от него лице. Още по-малко основание за тази делегация може да бъде уредбата в един вътрешнослужебен акт, какъвто се явява утвърдения от Кмета на община Казанлък Устройствен правилник за организацията и дейността на общинска администрация в община Казанлък. Ето защо не може да се приеме, че Заповед № 831/ 03.09.2008г. на Кмета на община Казанлък е валидно и надлежно овластително основание за издаване на административни актове по приложението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от директора на дирекция “УТСП” при община казанлък. Следователно оспореният административен акт е издаден от лице, непритежаващо материална компетентност да разгледа и да се произнесе по направеното искане по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, поради което обективираният в писмо изх.№ 194-513-1/ 11.03.2009г. на директор дирекция “УТСП” при община Казанлък отказ да бъдат издадени заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, е нищожен. 

   Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на обжалвания административен акт е установено наличието на най-тежкия порок поради издаването му от некомпетентен орган, следва същият да бъде обявен за нищожен. В случая, предвид спецификата на административните актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и процедурата за тяхното издаване, на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.174 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган – Кмета на община Казанлък, който да се произнесе в съответствие с фактическите обстоятелства с акт по чл.11, ал.4 във вр. с чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде осъдена да заплати на жалбоподателите П.Г. и М.Р. сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, от които 20  лв. платена държавна такса и 150 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0935281 от 24.06.2009г.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по жалба на  П.Г.Г. и М.К.Р., отказа на директора на дирекция “УТСП” при  община Казанлък за издаване на заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 194-513-1/ 11.03.2009г.

 

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Казанлък за разглеждане и произнасяне по подаденото от П.Г.Г. и М.К.Р. Заявление с вх.№ 194-513-1/ 05.03.2009г., по реда на чл.11, ал.4 във вр. с чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, съобразно дадените от съда указания.

 

 

           

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на П.Г.Г. и М.К.Р., сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: