Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     229

 

 гр.Стара Загора

 23.07.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на шести юли през две хиляди и девета година, в състав:

                  

                                                                 АДМ. СЪДИЯ: Р.Р.

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Р. Р. АД 251 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Ст. Ив. Ив. качеството му на кмет на гр. Шипка, общ. Казанлък, против Решение № 190/30.04.2008 г. на Общински съвет Казанлък, с което е отказано провеждане на референдум за образуване на Община Шипка. Жалбоподателят счита този отказ за незаконосъобразен и неправилен. Моли същият да бъде отменен и да се допусне провеждане на искания референдум. Излага доводи, че искането е направено от жителите на едно населено място – гр. Шипка, че желаещите да бъде извършен референдума са 779 души, представляващи 65.79% от населението на гр. Шипка, както и че искането е съобразено изцяло с изискванията на чл.7 и чл.8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. На следващо място твърди, че Общинският съвет не е изложил никакви мотиви за решението си. Същото било незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата. Навежда доводи за противоречие на оспорения акт с чл.23, ал.2 ат Закона за допитване до народа /ЗДН/ отменен.

Ответникът Община Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. Енчева оспорва жалбата. Счита оспореното решение за законосъобразно.  

Заинтересованата страна Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юриск.Нанев взема становище за законосъобразност на оспореното решение.  

 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт, с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна – кмета на гр.Шипка, който е отправил искането, по което е произнесено оспореното решение, и се явява допустима.

Решението, предмет на съдебен контрол, е постановено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.                                                                                                                                                                                                                                                                                          

С оспореното решение Общински съвет Казанлък, на осн. чл.21, ал.1, т.20 от ЗМСМА и чл.9, ал.1, т.2 от ЗАТУРБ, е отказал “да уважи искането за създаване на нова Община Шипка”, като приел, че не са налице условията на чл.8, ал.1 от ЗАТУРБ.

Искането, по което е произнесено оспореното решение, е направено с мотивирано писмо от кмета на гр.Шипка, придружено с подписка, подписана от 779 граждани на този град, който по действащото административно-териториално деление, като територия попада  върху територията на община Казанлък. Видно от справката на Дирекция “ГРАО” /лист105/, лицата подписали подписката са с потвърдена идентичност на посочените от тях имена, постоянен или настоящ адрес и всички са навършили 18 годишна възраст. Трима от тях са чужденци с право на постоянно пребиваване в Република България, но в справката липсват данни, дали са граждани на страна член на Европейския съюз или не, както и дали са подали декларация по чл.12 от Закона за местните избори, че отговарят на условията на чл.3 “а” от същия. 48 от лицата подписали подписката са пълнолетни български граждани с настоящ адрес в гр.Шипка. Видно доклада на кмета на гр.Казанлък /лист 102/ лицата подписали подписката представляват 64 % от избирателите на гр.Шипка. Подписката е приключена на 20.02.2009г. Не е спорно, че към 15.03.2009г. живущите в гр.Шипка граждани с постоянен адрес са 1348 души.

Искането, по което е произнесено оспореното решение, е формулирано като такова за вземане на решение за провеждане на референдум за отделяне на гр.Шипка в самостоятелна община, като се позовава на чл.23, ал.2 от ЗДН /отм./. В същото време в него са изложени и съображения, които го правят и искане за създаване на нова община, което се основава на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗАТУРБ. Правилно Общински съвет Казанлък е приел, че следва да разглежда искането като такова по реда на чл.9, ал.1, т.1 от ЗАТУРБ. Това е така, тъй като тази процедура е предшестваща процедурата по вземането на решение за провеждане на референдум – аргумент от чл.9, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от  ЗАТУРБ. На практика решението по чл.9, ал.1, т.2 на Общинския съвет има значение на становище на заинтересована страна по законосъобразността на искането. То не е предмет на проверка от областния управител в процедурата по чл.9, ал.1, т.3. В тази процедура той самостоятелно проверява  законосъобразността на искането, а не законосъобразността на решението на общинския съвет, и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата община, в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8е от ЗАТУРБ. По признание на ответника в хода по същество, са налице данни, че Областния управител на Област Ст.Загора се е възползвал от правомощията си по чл.9, ал.1, т.3 от ЗАТУРБ и е предложил на Общински съвет Казанлък да се произнесе за провеждането на референдум. Разглеждането на това предложение е включено в дневния ред за заседание на ОбС Казанлък на 09.07.2009г. Изхождайки от тази законосъобразна преценка за естеството на отправеното искане, ответния орган е събрал доказателства във връзка с изясняване на предпоставките по чл.8, ал.1 от същия закон и е изложил подробни мотиви в подкрепа на решението си. Установил е, че са налице предпоставките по чл.8, ал.1, т.2 и т.4 от закона - наличие на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението и максимална пътнотранспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км. Установил, че не са налице останалите задължителни предпоставки по т.1, 3 и 5 от същата норма за създаване на нова община – всички съседни населени места са включени в община Казанлък, т.е. исканата нова община ще се състои само от гр.Шипка; и не е налице доказана възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община със собствени приходи в размер не по-малко от половината от средния за общините, предвиден в утвърдения за съответната година републикански бюджет. Тези изводи на ответния административен орган са правилни. Видно от приложените към искането разчети не е налице възможност за собствено финансиране на общинските разходи със собствени приходи и то в размер не по-малко от половината от средния за общините, както и да се осигури финансовото поддържане на необходимите структури от сферата на образованието, здравеопазването, културата, транспорта и т.н. 

Неотносими към предмета на оспорване са възраженията на жалбоподателя за задължително положително произнасяне по искането с аргумент по чл.23, ал.2 от ЗДН. Тези възражения биха били относими само в случай, че предмет на оспорването е решение, с което се отказва провеждането на референдум, каквото в настоящия случай липсва.

Ето защо процесното решение е правилно и законосъобразно и жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Водим от тези мотиви, и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                 Р       Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на Ст. Ив. Ив., ЕГН-**********, в качеството му на кмет на гр. Шипка, общ. Казанлък, против Решение № 190/30.04.2008 г. на Общински съвет Казанлък, с което, на осн. чл.21, ал.1, т.20 от ЗМСМА и чл.9, ал.1, т.2 от ЗАТУРБ, е отказал да уважи искането за създаване на нова Община Шипка.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: