Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                            № 337     26.11.2009г.      град Стара Загора

 

 

     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар   П.М.                                                                                   и с участието

                        на прокурора                                                                                                          като разгледа

                        докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 261 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба на А.К.П. ***, ж.к “Връбница” 2, бл. 615, вх.”А”, ет.4, ап.12, подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д., против Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Стара Загора, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, са отменени одобрен проект и Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г., издадено от Началник отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора, за строеж : “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.” – строеж V – та категория, находящ се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. “Света Троица” № 200. Жалбоподателката оспорва направения от административния орган извод за незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж. С подробно изложени съображения обосновава, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Направено е искане за отмяна на Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора.  

  

            Ответникът по жалбата – РДНСК – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения.

 

   Ответникът по жалбата – община Стара Загора, редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.  

Ответниците по жалбата – И.К.И., М.С.М., Н.Т.М. и В.Г.К., считат жалбата за неоснователна и молят да бъде постановено решение, с което да бъде оставена в сила Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора. 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със заявление вх. № РС - 404/ 15.12.2008 година А.К.П. е направила искане за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за преустройство на съществуваща постройка в ателие за индивидуална творческа дейност. Към заявлението е приложен технически проект по части „Архитектурна”, „Строителни конструкции”, „Водоснабдяване и канализация”  и „Електрическа”. За инвестиционния проект във фаза технически проект е извършена оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите, като с Решение № 4.8 по Протокол № 42 от 26.11.2008г. на Експертния съвет по устройство на територията при община Стара Загора, проектът е съгласуван и приет. На основание заключението на ЕСУТ, на 15.12.2008г. проектът е одобрен от Главния архитект на община Стара Загора. Издадено е Разрешение за строеж  № РС -  И 1079 от 20.12.2008г. от Началник отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора /въз основа на делегираните му на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ правомощия със заповед №1433/ 03.06.2008г. на Главния архитект на община Стара Загора/, съгласно което на А.П. е разрешено да извърши строителство на “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.” – строеж V – та категория, находящ се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот 68850.510.5632 по кадастралната карта, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. “Света Троица” № 200.  С вх. № 94 – В – 22/ 23.01.2009г. в община Стара Загора е постъпило възражение до Началника на РДНСК – Стара Загора, подадено от И.И., М.М., Н.М. и В.К. – собственици на четириетажна сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. “Света Троица” № 200. Със същото посочените лица изразяват несъгласие с издаденото разрешение за строеж като обосновават, че постройката, чието преустройство е разрешено, подлежи на събаряне съгласно Заповед № 734/ 25.04.1996г. на Кмета на община Стара Загора. Възражението е изпратено по компетентност на Началника на РДНСК – Стара Загора. Със Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на PДHCК - Стара Загора, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, са отменени одобрен проект и Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г., издадено от Началник отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора, за строеж: “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.” – строеж V – та категория, находящ се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. “Света Троица” № 200, с възложител А.К.П.. От фактическа страна заповедта е основана на обстоятелството че сградата, за която е издадено разрешението за строеж, не е елемент на действащия ПУП, а предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране. Доколкото постройката не представлява заварен строеж по см. на § 21 от ЗР на ЗУТ и не е налице някое от законово предвидените изключения, при които се допуска строителство на сгради, непредвидени с ПУП, е обоснован извод за незаконосъобразност на одобрения проект и на разрешението за строеж.  

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед в т.ч. преписката по издаденото от Началник отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора Разрешение за строеж  № РС - И 1079 от 20.12.2008г. От приетите като доказателства нотариален акт № 177 от 07.05.1967г., том V, нот. дело № 850/ 1968г.; нотариален акт № 58/1979г., том V, нот. дело № 1833/ 1979г. и Удостоверение за наследници № 003578/ 08.10.2008г. се установява, че собственик на постройката, за която е издадено Разрешение за строеж  № РС - И 1079 от 20.12.2008г., е А.П. – обстоятелство, което не се оспорва от страните по делото. За сградата, на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, е издадено Удостоверение за търпимост № УТ – И – 332/ 13.08.2008г. от Главния архитект на община Стара Загора. Съгласно представените нотариални актове /л.69 – л.72/, лицата, по жалба на които е образувано производството по реда на чл.216 от ЗУТ пред РДНСК – Стара Загора и е отменено разрешението за строеж, са собственици на апартаменти в четириетажна жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата /УПИ ХІV – 7776, кв. 273 по стар план на град Стара Загора, а по сега действащия регулационен план на града - УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273/.   

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. От заключението се установява, че по одобрения с Решение № 888 от 29.03.2007г. на Общински съвет – Стара Загора План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв. Македонски, в който попада кв. 273, в УПИ ХХІХ – 5632 / УПИ ХІV – 7776, 7778 по предходните регулационни планове на кв.273/, са отразени масивна стоманобетонова жилищна сграда на четири етажа и масивна жилищна сграда, която до ПРЗ от 2007г. е била отразявана като масивна стопанска сграда. Досежно УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273, действащият ПРЗ за кв. “Македонски” предвижда сключено средноетажно жилищно застрояване – жилищна сграда на четири етажа. Постройката, за преустройството на която е издадено Разрешение за строеж  № РС – И 1079 от 20.12.2008г., не е елемент на застроителния план, като тази сграда е съществувала към момента на изготвянето на първия регулационен и кадастрален план на гр. Стара Загора през 1966г. и е била допустима при действието на всички регулационни планове от 1966г. до сега действащия такъв от 2007г. Съгласно приетото като доказателство по делото заключение и от отговорите на вещите лица при изслушването на експертизата в съдебно заседание, сградата, чието преустройство е разрешено, представлява самостоятелна такава, без никаква връзка с изградената четириетажна жилищна сграда, като в преустройваната сграда няма общи части – в трите помещения се влиза директно през двора със самостоятелни врати. В заключението подробно са описани вида и характера на строително монтажните работи, които е предвидено да бъдат извършени съгласно одобрената проектна документация, като е посочено че при преустройството няма да има избиване на нови отвори, събаряне на стени и груби строителни работи, а само довършителни такива – поставяне на теракот на пода, топлоизолиране на помещенията, смяна на водопроводни тръби и др.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

                       

            Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Началника на РДНСК – Стара Загора,  в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити, но е постановена при неправилна преценка досежно допустимостта на подадената от И. И.,***, Н. М. и В. К. жалба против Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г.

            Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, Началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като със заповедта може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Следователно преди да се произнесе по основателността на направеното пред него оспорване на акт по чл. 216, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУТ, административният орган е необходимо да извърши проверка досежно наличието на процесуалните предпоставки /респ. за липса на процесуални пречки/, като при констатирана недопустимост на жалбата следва да я отхвърли като неоснователна /доколкото няма законово регламентирани правомощия да я остави без разглеждане/. От съдържанието на оспорената в настоящото производство Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора е видно, че при извършената проверка административният орган е приел подадената от И. И.,***, Н. М. и В. К. жалба против Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г. за допустима, като подадена в законово установения срок, срещу подлежащ на оспорване по административен ред акт и от заинтересовани лица – собственици на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост и на отстъпено право на строеж в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора.  

Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица по законосъобразност в 14 - дневен срок от съобщаването им. По аргумент от посочената норма, една от процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата е същата да е подадена от заинтересовани лица. Последните са лимитивно определени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Законодателното разрешение при оспорването на разрешения за строеж е не за всеки конкретен случай да се преценя дали даден правен субект е заинтересовано лице /дали и доколко със съответния акт пряко се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя/. Посочвайки изчерпателно кои субекти могат да обжалват строителните разрешения, законът определя кръга на лицата, по отношение на които се презюмира наличието на засегнати от тези актове субективни права и законни интереси и следователно – правен интерес от оспорването. 

Строежът, за който е издадено оспореното пред Началника на РДНСК – Стара Загора разрешение, е за “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.” – строеж V – та категория, находящ се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора. В случаите когато разрешеният строеж представлява преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, кръгът на заинтересованите лица, които са процесуално легитимирани да обжалват пред специализирания контролен административен орган издаденото разрешение за строеж, е определен в разпоредбата на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ. Следователно заинтересовани лица могат да бъдат само тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл.38, ал.3 и ал.4, при преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в съществуваща сграда в режим на етажна собственост, е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обекта. Последните, по аргумент от посочената разпоредба във вр. с чл. 149, ал.2, т.2 от ЗУТ, са заинтересовани лица и като такива притежават активна процесуална легитимация да обжалват по административен ред издаденото разрешение за строеж за преустройство и промяна на предназначението на жилищен обект в такъв за някои дейностите, посочени в чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ. В случая не е спорно по делото че лицата, подали възражение срещу Разрешение за строеж  № РС - И 1079 от 20.12.2008г., са собственици на апартаменти в четириетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, която сграда е в режим на етажна собственост. От представените и приети като доказателства по делото документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г. в т.ч. технически проект, нотариални актове, скица № 6956/ 30.10.2008г. от Служба по геодезия, картография и кадастър се установява, че постройката, по отношение на която е разрешено преустройство, е самостоятелна сграда, индивидуална собственост на жалбоподателката в настоящото производство, като преустройството е в границите на собствената й сграда и липсва нов строеж, пристрояване или надстрояване. Следователно жилищната постройка, която ще се преустройва с промяна на предназначението, не представлява жилище или самостоятелно жилищно помещение в жилищна сграда - етажна собственост, а представлява отделна жилищна сграда. Тази постройка, макар и долепена до четириетажната жилищна сграда, собственици на апартаменти в която са ответниците И. И.,***, Н. М. и В. К., не е включена в режим на етажна собственост с последната, нито разположението й създава отношение на съсобственост. Съгласно заключението на назначената по делото и изслушана съдебно-техническа експертиза, преустройваната сграда няма връзка с изградената четириетажна жилищна сграда, като в трите помещения, от които се състои процесната постройка, се влиза директно от двора през самостоятелни врати. По кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД – 18 – 73/ 19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, тази постройката, собственост на А. П., като наследник на Мария Недялкова Гоева и Кольо Марков Гоев, има идентификатор на сграда /а не на самостоятелен обект в сграда/. Подалите жалба пред РДНСК – Стара Загора лица нямат право на собственост или друго вещно право в преустройваната сграда. Доколкото постройката, преустройството на която е разрешено, не представлява жилище или самостоятелно жилищно помещение в жилищна сграда – етажна собственост, за И.И., М.М., Н.М. и В.К. не е била налице процесуална легитимация основана на качеството им заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.2 във вр. с чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ да  обжалват издаденото на А. П. разрешение за строеж.

Не може да се приеме че правото на И. И.,***, Н. М. и В. К. да обжалват пред Началника на РДНСК – Стара Загора разрешението за строеж следва от качеството им на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.2 във вр. с чл. 39, ал.2 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл.39, ал.2 от ЗУТ при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38, е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. По аргумент за по-силното основание такова съгласие би било абсолютно необходимо и от носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който е построена сградата, която ще се преустройва. В случая не е спорно по делото че постройката, за която е издадено Разрешение за строеж  № РС -  И 1079 от 20.12.2008г., се намира в жилищна зона, построена е в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, в който имот  И. И.,***, Н. М. и В. К., като собственици на апартаменти в построената в имота четириетажна жилищна сграда, притежават и съответна идеална част от правото на строеж. Но за да се приеме, че лицата имат качеството на заинтересовани такива по см. на чл.149, ал.2, т.2 във вр. с чл.39, ал.2 от ЗУТ, е необходимо кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки -  разрешеното преустройство да е свързано с масов достъп на външни лица /1/ и с наднормено за зоната шумово и друго замърсяване /2/. В случая разрешението е издадено за строеж, представляващ “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.”, което преустройство по никакъв начин не сочи на масов достъп на външни лица. Няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че разрешеното преустройство ще доведе до наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Нещо повече - при извършената оценка от ЕСУТ при община Стара Загора е прието решение за съответствие на инвестиционния проект във фаза технически проект със съществените изисквания на строежите, като представителят на РИОКОЗ в ЕСУТ е дал положителна оценка за съответствие, без забележки. Следователно правото на И. И.,***, Н. М. и В. К. да обжалват пред специализирания контролен административен орган издаденото  Разрешение за строеж  № РС - И 1079 от 20.12.2008г., не произтича и от нормата на чл. 39, ал.2 във вр. с чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ – липсват и двете законови установени условия за възникване на претендираното от тях качество на заинтересовани лица.

Само по себе си обстоятелството че лицата, по жалба на които е образувано производството по чл.216 от ЗУТ пред Началника на РДНСК – Стара Загора, са носители на ограничени вещни права /право на строеж/ в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, не може да обоснове извод, че същите са легитимирани да оспорят издаденото разрешение за строеж за преустройство на сградата на А. П., построена в същия този УПИ. Това обстоятелство би било релевантно в случай, че издаденото разрешение беше такова за изграждане на нов строеж, пристрояване или надстрояване /чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ/, но е неотносимо в хипотезата на преустройство на съществуваща сграда, която хипотеза в случая безспорно се установява от събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза.

Следователно при неправилно приложение на разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ Началникът на РДНСК – Стара Загора е приел че лицата, подали жалба против Разрешение за строеж  № РС - И 1079 от 20.12.2008г. - И.И., М.М., Н.М. и В.К., са заинтересовани такива с право да оспорят по административен ред издадения акт по чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ. Изводът за допустимост на подадената жалба се явява незаконосъобразен, което има за последица и незаконосъобразност на издадената заповед, с която произнасяйки се по основателността на жалбата, Началникът на РДНСК е отменил одобрения проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж. Доколкото жалбата е била недопустима, контролният административен орган не е имал нито правото, нито задължението да извършва проверка по същество на оспорения пред него акт и да преценя законосъобразността на същия.  Следва да се отбележи, че в обжалваната заповед изрично е отбелязано, че е постановена на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, в производство, образувано по жалба на И.И., М.М., Н.М. и В.К. т.е Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на PДHCК - Стара Загора не е издадена въз основа на извършена служебна проверка по реда на чл.156 във вр. с чл.149, ал.5 от ЗУТ и в законово регламентирания преклузивен 7 дневен срок от датата на постъпване на издаденото разрешение за строеж в администрацията на контролния орган. Доколкото разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ вменява като задължение на административния орган да се произнася по основателността единствено на  допустими жалби, в случаите, когато подадената жалба е недопустима, Началникът на РДНСК съобразно нормативно регламентираните му правомощия следва да я отхвърли, без да се произнася по същество по законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. С оглед на което не следва да бъдат обсъждани доводите на страните досежно статута на постройката /дали като търпим по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ строеж представлява заварен такъв по см. на §21 от ЗР на ЗУТ и съответно доколко по отношение на сградата е приложима нормата на чл.53 от ЗУТ/, тъй като това са въпроси, които касаят административно-правния спор по същество /законосъобразността на издаденото разрешение за строеж/, които въпроси обаче не са подлежали на разглеждане в образуваното по недопустима жалба производство по чл.216 от ЗУТ и не подлежат на разглеждане и в настоящото съдебно производство.

Предвид гореизложеното съдът намира че обжалваната заповед, като постановена при осъществен контрол за законосъобразност на Разрешение за строеж  № РС -  И 1079 от 20.12.2008г. в производство по чл.216 от ЗУТ, образувано по недопустима жалба, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

 

                                                   Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на А.К.П. ***, ж.к “Връбница” 2, бл. 615, вх.”А”, ет.4, ап.12, Заповед № ДК 10 – 6/ 14.04.2009г. на Началника на PДHCК - Стара Загора, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, са отменени одобрен проект и Разрешение за строеж № РС - И 1079/ 20.12.2008г., издадено от Началник отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора, за строеж: “Ателие за индивидуална творческа дейност - преустройство на съществуваща постройка със ЗП и РЗП 21.00кв.м.” – строеж V – та категория, находящ се в УПИ ХХІХ – 5632, кв. 273 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. “Света Троица” № 200, като незаконосъобразна.

        

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

                   

                                                             СЪДИЯ: