Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                               

                       № 277    30.10.2009г.      град Стара Загора

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:

                                                                 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                            като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 264 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.  

            Образувано е по жалба на М.Д.П. ***, против Решение № 3/ 30.04.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на М.П. против Разпореждане за отказ за прекратяване на производството на основание чл.225 от ДОПК с изх.№ 4184#2/ 24.02.2009г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като се излагат съображения, че с отмяната от съда на акт за регистрация по ЗДДС № 24042080006266/ 14.03.2008  следва да отпаднат с обратна сила и всички негови последици, т.е. всички постановени в негово изпълнение актове и действия, вкл. и тези по принудителното му публично изпълнение. Позовавайки се на конститутивното действие на съдебното решение, постановено по адм.дело № 1063/ 2008г. на Административен съд Пловдив за отмяна на акта за регистрация, жалбоподателката твърди, че не дължи ДДС по справките-декларации, подавани от нея в изпълнение на отменения акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за отказ да се прекрати производството по изпълнително дело № 1278/ 2008г. по описа на ТД на НАП Стара Загора, като постанови прекратяване на образуваното принудително производство

            Ответникът по жалбата -  директор на ТД на НАП – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, и не изразява становище по основателността на оспорването.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С акт за регистрация № 24042080006266/ 14.03.2008 година органът по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС е разпоредил М.Д.П. да се регистрира по ЗДДС, тъй като е приел, че са настъпили условията за задължителна регистрация  по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Административният акт е връчен на  жалбоподателката на 20.08.2008 г., поради което и на основание чл. 103,ал.1 от ЗДДС тя е станала  регистрирано лице по ЗДДС след посочената по горе дата. Във връзка със задължението си по чл. 125, ал.1 от ЗДДС нотариус П. е подала и справка декларация по  ДДС вх. № 2400-0999400/ 13.06.2008 година за данъчен период м.май 2008г., в която е декларирала че следва да внесе данък в размер на 2493,40лева. Регистрираното лице  е  отразило, че е извършило облагаеми доставки на стойност 12467,08лв. Не се оспорва от жалбоподателката, че не е внесла декларирания ДДС в сроковете, определени в чл. 89, ал.1 от ЗДДС в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП гр. Стара Загора. Поради невнасяне на дължимия данък и на основание чл. 182, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител е изпратил на жалбоподателката покана за доброволно изпълнение изх.№ 4903-7/ 19.06.2008г.126-4/ 21.05.2008г. да изплати задължението си, представляващо ДДС по подадената справка-декларация от 13.06.2008 година в размер от 2493,40 лв – главница и лихва за забава в размер на 3,11лв. Поканата е получена от регистрираното лице на 28.06.2008 година.   Установените публични задължения не са били изплатени от жалбодопателката в указания 7-дневен срок. Поради което и на основание чл. 221, ал.1 от ДОПК е образувано и изпълнително производство по изпълнително дело № 1278/2008 година от компетентния публичен изпълнител за събиране на публичните задължения по справка-декларация за ДДС вх.№ 2400-0999400/ 13.06.2008г. Междувременно нотариус П. е оспорила пред Пловдивския административен съд акта за регистрация по ЗДДС №  24042080006266 от 14.03.2008 година, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 371/ 14.05.2008 година на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ гр. Пловдив, като във връзка с оспорването е образувано съдебно производство по административно дело №1063/ 2008 година по описа на същия съд. С решение № 846/ 25.06.2008г., постановено по адм.дело № 1063/ 2008г. Пловдивския административен съд е отменил като незаконосъобразен посочения по – горе акт за регистрация по ЗДДС. С решение № 1106 от 27.01.2009г., постановено по адм.дело № 11331/ 2008г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 846/ 25.06.2008г. на Административен съд– Пловдив. С молба вх. № 4184/ 17.02.2009 длъжникът  М.П. е направила искане пред публичния изпълнител за прекратяване  на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 1278/ 2008г. на основание чл.225, ал.1, т 2  от ДОПК. В нея се е позовала  на разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима с оглед на препращата норма на чл. 144 от АПК, която задължава всички лица и учреждения да зачетат силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила от 27.01.2009г. съдебно решение за отмяна на акта за регистрация по ЗДДС № 24042080006266/ 14.03.2008г.  С Разпореждане изх. № 4184 # 2/ 24.02.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора, на основание чл.225 ДОПК, е постановен отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на публично вземане по СД за ДДС № 2400 – 0999400/ 13.06.2008г. От фактическа страна отказът е обоснован с факта, че нотариусът П. се явява регистрирано лице от момента на регистрацията й до дегегистрацията й по ЗДДС, от което следва и извода, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК. Още повече, че принудителното производство по изп.дело № 968/2008 г.  е образувано въз основа на подадената справка  декларация по ЗДДС, а не въз основа на акта за регистрация. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Стара Загора. С Решение № 3/ 30.04.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора,   предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, е оставена без уважение жалбата на М.Д.П. срещу Разпореждане изх. № 4184 # 2/ 24.02.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора. Административният орган е приел, че отмяната на акта за регистрация по ЗДДС не е основание за прекратяване на производството по събиране на дължимия ДДС по СД №2400-0999400/ 13.06.2008 г.  Обосновал е неоснователност на жалбата с мотива, че юридическият факт на регистрацията по ЗДДС поражда материалноправни последици за периода от датата на извършването й до датата на отмяна на регистрацията по ЗДДС с влязло в сила съдебно решение, като за този период регистрираното лице е длъжно да внася данъка по реда на чл.89 от ЗДДС. В решението си директорът на ТД на НАП – Стара Загора е обсъдил и направено възражение за нищожност на обжалваното разпореждане като е приел, че отказът на ст.публичен изпълнител да прекрати образуваното принудително производство не е постановен в противоречие с влязлото в сила решение за отмяна на акта за регистрация по ЗДДС, поради което не е нищожен.    

            При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е решението на директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което по същество е потвърден направения отказ на ст.публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора да прекрати производството по изп.дело № 1278/ 2008г. за принудително изпълнение на публични вземания.

   Оспореното решение е издадено от компетентния, по см. на чл.266 от ДОПК, административен орган, в изискуемата писмена форма с посочени фактически и правни основания. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

   По делото не съществува спор относно фактите. Спорът по делото е правен и се свежда до това законосъобразен ли е отказът на публичния изпълнител, потвърден с оспореното решение от директора на ТД на НАП – Стара Загора,  да прекрати образуваното изпълнително дело № 1278/ 2008 г. за принудителното събиране на публични задължения, установени със справка-декларация за ДДС №2400-0999400/ 13.06.2008 г. 

От представената по делото административна преписка се установява, че с изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение, изх. № 009218/2000/25.06.2003 публичният изпълнител при ТДД на НАП – Стара Загора е осъществил първото процесуално действие, поставящо началото на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на публични вземания от нотариус М.П.. Видно от съдържанието на посоченото съобщение, като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело № 1278/2008 г. е посочена справка-декларация за ДДС /СД/ №2400-0999400/ 13.06.2008 г.  От представената и приета като доказателство по делото справка декларация по  ДДС вх. № 2400-0999400/ 13.06.2008 г. се установява, че същата е подадена от М.П. с деклариран ДДС за внасяне за данъчен период м.май 2008г. в размер на 2493,40лв. Справката-декларация по чл.125 от ЗДДС установява с обвързваща данъчния субект сила декларираните от него обстоятелства, релевантни за данъчното облагане с ДДС. Смисълът на нейното подаване е именно въз основа на декларираните от ДЗЛ обстоятелства и в съответствие с установеното в закона да се определи размерът на дължимия данък, поради което установяването на публичното задължение за дължим ДДС се извършва със самата декларация, като не е необходимо издаването на друг нарочен данъчен акт.  Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци е изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение. Във връзка с това съдът приема, че в конкретния случай производството по и.д. № 1278/ 2008г. е образувано въз основа на  законоустановен изпълнителен титул-СД №2400-0999400/ 13.06.2008 г.  

Хипотезите, при които може да бъде прекратено образувано изпълнителното производство за събиране на публични вземания са детайлно и лимитативно регламентирани в чл.225 от ЗОПК.  В нито една от тях, обаче, не е предвидено като основание за прекратяване на образуваното принудително изпълнение отмяната на акта за регистрация по ЗДДС.   Съгласно т.2 от чл.225 ДОПК изпълнителното производство може да бъде прекратено когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Следователно законодателят е посочил като основание за прекратяване на производството единствено  отмяната  на акта, представляващ изпълнително основание за образуване на производството, но не и отмяната на други, предшестващи го актове, дори и явяващи се основание за неговото издаване. В този смисъл, правилен се явява изводът на административния орган, че не са налице предвидените в чл.225 от ДОПК основания за прекратяване на принудителното изпълнение.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че отмяната на акт за регистрация по ЗДДС  с влязъл в сила съдебен акт  заличава  с обратна сила последиците от регистрацията, в т.ч. извършените действия по начисляване на ДДС за периода от регистрацията до нейната отмяна, поради което декларирания в СД №2400-0999400/ 13.06.2008 г.  ДДС не се дължи. Извършените от жалбоподателката действия, в качеството й на регистрирано по ЗДДС лице през периода от датата на регистрацията по ЗДДС /в случая 20.03.3008г./ до прекратяването й с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 1063/ 2008г. по описа на Административен съд – Пловдив /27.01.2009г./ не могат да бъдат анулирани, тъй като за този период от време лицето се е считало за законно влязло в системата на ДДС с произтичащите от това последици по задълженията за начисляване на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. Дори да се приеме твърдяното ретроактивно действие на съдебния акт, същото би имало отношение към дължимостта по изпълнението на задължението за начисляване на ДДС, но не и към заплащането на вече начисления и събрания върху облагаемите доставки  данък.  От представните по делото Дневник на продажбите за дан. период мес. май 2008г., както и издадените за същия период сметки/фактури по чл.89 от ЗННД, безспорно се установява, че  жалбоподателката е облагала извършените от нея нотариални услуги с ДДС, за което е издала съответните данъчни фактури, отразила е това в дневника за продажби и е начислила дължимия ДДС с подаване на справка –декларация за ДДС №2400-0999400/ 13.06.2008 г.  Следователно сумата в размер на 2493,40 лв. за принудителното събиране на която е образувано изп.д.№ 1278/ 2008г. представлява начислен и събран ДДС от нотариус П. за дан.период мес. май 2008г. В контекста на тези фактически установявания се налага извода, че след като факт. състав по начисляване на ДДС е завършен, за дан.субект съществува задължение да внесе събрания данък в полза на републиканския бюджет. В този смисъл е императивната разпоредба на чл.89 от  ЗДДС, която гласи: “Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период”.. В конкретния случай релевантните факти са именно тези дали е бил начисляван и събиран от получателите на услугата ДДС през процесния период, доколкото внасянето на дължим данък е пряка и непосредствена последица от неговото начисляване. При това положение, при несъмнено установени по делото факти относно начисляване и събиране на ДДС за дан.период мес.май 2008г.  за жалбоподателката е съществувало задължение за неговото заплащане. Липсата на добраволно изпълнение на това задължение е основание за принудително събиране на дължимите публични вземания по реда на гл.Двадесет и пета от ДОПК.  Тезата на жалбоподателката относно заличавенето с обратна сила на всички последващи акта за регистрация действия, в т.ч. и начисляването и събиране на данък, поради което събрания данък не подлежи на внасяне в бюджета,  противоречи както на смисъла и духа на данъчния закон, така и на основния принцип, че никой не може да ползва облаги, които не му се следват.  Нещо повече, твърдението за последиците от заличаването с обратна сила на  регистрацията по ЗДДС, сочи на противоправно поведение от страна на жалбоподателката, която е начислявала  и събирала ДДС, без да е имала законово основание за това.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение № 3/ 30.04.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на М.П. против Разпореждане за отказ за прекратяване на производството на основание чл.225 от ДОПК с изх.№ 4184#2/ 24.02.2009г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.Д.П. ***, против Решение № 3/ 30.04.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане за отказ за прекратяване на производството на основание чл.225 от ДОПК с изх.№ 4184#2/ 24.02.2009г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора, като неоснователна. 

 

Решението не подлежи на обжалване.   

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: