Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

346   13.11.2009 г.      град Стара Загора

                         

                           В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на пети ноември  две хиляди и девета година, в състав:

          

                                                                                                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                           РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

  при секретар   П.М.                                                                                   и с участието  на прокурора  Румен Арабаджиков                                                                   като разгледа

  докладваното от  съдия    И. ЯНКОВА   административно дело    № 267  по  описа

  за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                                                      

                                                                                 

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

 

Образувано е по оспорване на Областния управител на област Стара Загора, обективирано в Заповед № 251/ 19.05.2009 г., на разпоредбата на чл.17,ал.5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък. , приети с Решение № 184 по Протокол № 13 от проведено на 30.04.2009 г. заседание на  Общински съвет – Казанлък, В заповедта са изложени подробни съображения, че приетата разпоредба противоречи на разпоредбите на чл. 6 от ЗАНН, чл. 33,ал.2 от ЗАНН. В Наказателния кодекс  в разпоредбата на чл. 424 от Преходните му разпоредби изчерпателно  били изброени съставите на престъпления ,  при които законодателят е предвидил, че могат да се приложат разпоредбите на ЗАНН поради маловажност . Декларирането на неверни данни било престъпление чл.313 от НК , поради което било недопустимо за деяние, които по силата на НК за престъпления общински съвет/ ОС/ Казанлък на основание чл. 22, ал.2 от ЗМСМА да определя състави на административни нарушения. Направено е искане за отмяна на Решение № 184/ 30.04.2009 г. на ОбС – Казанлък и приетият с него нов текст на разпоредбата на чл.17,ал.5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък. .  

                       

            Ответникът по жалбата -  Общински съвет гр. Казанлък, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по основателността на оспорването.

           

            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в заповедта доводи и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения акт, намира за установено следното:

 

            Обективираното в Заповед № 251/ 19.05.2009 г. на Областния управител на област Стара Загора оспорване е направено в законово установения срок по чл.45, ал.4 от ЗМСМА, от легитимирано лице и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.

``  

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С Решение № 184 по Протокол № 13 от проведено на 30.04.2009г. заседание на Общински съвет – Казанлък, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл. 96,ал.4 от ПОДОС Казанлък, са приети изменения и допълнения на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък.. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 184 по Протокол № 13 от 30.04.2008г. е отменено чл. 17 от Наредбата и е приета нов текст на чл. 17, както следва: чл.17, ал.5 - „В случаите когато след проверка на органите на общинска администрация се установи декларирането на наверни данни, нарушителят дължи глоба в размер на десеткратния размер на годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване, но не по- малко от 1000 лева.

По делото е представено Решение № 184 Протокол № 13 от проведено на 30.04.2009г. заседание на ОбС – Казанлък, ведно с Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък . 

 

Предмет на оспорване по настоящото дело е Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък , приета от ОС Казанлък.Тя е подзаконов нормативен акт, чийто оспорване пред съд е регламентирано в чл. 184 – чл. 195 от АПК. По силата на чл. 187,ал.1 от АПК упражняването на право на оспорване не е обвързано с преклузивен срок. Съгласно чл. 45,ал.4 от АПК областният управител е активно легитимиран да оспорва подзаконовите нормативни актове на ОС. С оглед на гореизложеното  съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно чл. 168,ал.1 от АПК , приложим в настоящото производство с оглед на препращащата норма на 196 от АПК , съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, сочени от оспорващия , а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения текст от Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК.

Общинските съвети са органи на местно управление  на територията на общината, като те решават всички въпроси от местно значение, които нормативните актове са предоставили в тяхна компетентност.Съгласно чл. 21,ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 8 от ЗНА те издават подзаконови нормативни актове – наредби и правилници.По силата на чл. 141,ал. 4 от Конституцията на РБ те имат право да определят размера на местните такси, при условия , по ред и в границите , установени със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба право на ОС да издава наредби , с които уреждат съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.Подзаконовите нормативни актове , приемани от ОС се основават на нормативните актове от по висока степан . Те могат да уреждат обществените отношения от местно значение само при условията и границите, определени от високия по степен акт и детайлизират неговото приложение.Съгласно чл. 21,ал.1 т. 7 от ЗМСМА ОС определя размера на местните такси , а според разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ ОС приема наредба за определяне на местните такси и цени на услуги. Именно пи силата на тази законова делегация е приет оспорения текст от Наредбата Съгласно чл. 22,ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА за нарушаване на наредбите на ОС  могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лева, за физически лица, а за еднолични търговци и юридически лица  имуществени санкции до 50 000 лева, като административно наказателното производство се осъществява по реда на ЗАНН.От друга страна съгласно чл. 123,ал. 3 от ЗМДТ лице, което  декларира данни  и обстоятелства , водещи до намаляване или освобождаване от такса се наказва с глоба от 40 до 200 лева, а юридически лица и еднолични търговци – с имуществена санкция в размер на 100 до 500 лева.При тълкуване на горните разпоредби съдът намира, че в ЗМДТ е определен пределния размер на административната наказания, които могат да се налагат при деклариране на данни, въз основа на които се определят таксите в това число и такса смет. Декларирането на неверни данни/ така както е прието в оспорения текст от наредбата/  е идентично с декларирането на данни, които водят до освобождаването от такса смет по чл. 8,ал. 5 от ЗМДТ . В нарушение на чл.123,ал.3 от ЗМДТ, които закон се явява специален спрямо ЗМСМА ОС Казанлък е определил административни наказания над пределния  по ЗМДТ размер , с което е нарушен и въведения принцип в чл. 6 от ЗАНН за законоустоновеност на нарушенията и налаганите наказания. Поради което съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 17,ал. 5 от Наредбата е приет в противоречие на разпоредбата на чл. 123,ал. 3 от ЗМДТ и следва да бъде отменен По принцип липсва нормативна забрана актовете на ОС да се приемат и извън случаите на изрично делегирана компетентност от нормативни актове/НА/ от по висока степен , стига в акта на ОС да се преповтарят разпоредбите  съдържащите в НА от по- висока степен

                                                                                                                                                         Съдът не споделя становището на областен управител на област Стара Загора, декларирането на неверни данни по смисъла на чл. 17,ал. 5 от наредбата представлява престъпление по чл. 313 от НК и аргументите за това са следните Съгласно чл. 313,ал.1 от НК лице, което потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. За да е налице престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, е необходимо деецът да потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Изискването за декларирането на данни  следва да се извършва по силата на изчерпателно изброените в този текст нормативни актове,  а не по силата на Наредба. Още повече, че законодателят изрично е определил и органа, които следва да приеме нормативния акт – народно събрание или МС. Процесната наредба е приета от ОС Казанлък. Правноирелевантен факт за наказателната отговорност би било дори обстоятелството, че в бланките на декларациите е посочено, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК  би било  налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Съставът на престъплението не би бил  осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината.По аргумент на разпоредбата на чл. 313,ал.1 от НК съдът намира, че ОС Казанлък има компетентност да приема състави на административни нарушения и налага наказания за деклариране неверни данни, тъй като законодателят не е предвидил състав на престъпление деклариране на неверни данни в декларация, предвидена в наредба или правилник, приети от общински съвет . Поради което съдът приема, че в настоящия случай е приложим ЗАНН, а не Наказателния кодекс

            Предвид изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и   приетият с него нов текст на чл.17,ал.5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, противоречи на чл.123,ал.3 от ЗМДТ и с оглед разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

  

Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  разпоредбата на чл.17, ал. 5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък , приети с Решение № 184 по Протокол № 13 от проведено на 30.04.2009г. заседание на  Общински съвет – Казанлък , като незаконосъобразна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

                                                                                               2.