Р Е Ш Е Н И Е

№294                                         21.10.2009г.                   гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД         ШЕСТИ СЪСТАВ

На дванадесети октомври                                 две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

        

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

 

секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №274  по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на А.И.Д. *** против Решение № **********/03.04.2009година на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № **********/10.11.2008година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

С жалбата се оспорва констатацията на административния орган, че лицето не е заемало длъжности, трудът на които да се зачита при условията на втора категория.

От съда се иска да се отмени решението и да се върне преписката с указания към органа да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответния административен орган представя административната преписка, не заявява становище по същество в последно съдебно заседание.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол за законосъобразност е Решение № **********/03.04.2009година на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата  на А.И.Д. против Разпореждане № **********/10.11.2008година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора, с което по заявление №19791/15.07.2008г. е отказано отпускане на пенсия за осигуретелен стаж на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО.  

Атакуваното решение е постановено от компетентен орган, който въпреки не правилното приложение на нормите на 40 ал.2 от НПОС и на чл.67 ал.1 във вр. с т. 30”в” от ПКТП/отменен/, е достигнал до законосъобразен извод, че не са налице условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за придобиване право на пенсия, както и условието на чл.94 ал.1 предл. второ – да бъде прекратено осигуряването, за да се отпусне пенсия.

Административния орган е приел въз основа на констативен протокол и удосотверение №61/31.10.2008г., че жалбоподателката не е заемала длъжности, трудът на които да се зачита при условията на втора категория труд, какот и че от представените документи за осигурителен стаж до 31.05.2000година не се установяват петнадесет години при условията на втора категория труд.

Първият извод за незаемане на длъжности, трудът на които е при условията на втора категория, Директорът на ТП на НОИ е извел след възложена проверка на разплащателни ведомости във фирма „Дебора” АД с.Дъбово, приключила с констативен протокол, в който  органите на НОИ са приели, че за периода от 15.06.1977год. до 30.06.1994год. осигурителния стаж на длъжносттите „Началник склад основни материали”, „Организатор производство” и „Контрольор” е отразена в звено ”Специалисти”, а от 01.07.1994година до 31.12.1999год. стажът е отразен в сектор „Администрация – звено ръководни кадри”. Изводът на административния орган, че за периода от 01.07.1994г. до 31.12.1999г. стажът е отразен в сектор “Администрация – звено ръковдни кадри” не отговаря на данните от приетите като доказателства по делото разплащателни ведомости, въз основа на които се издава документа за установяване на осигурителния стаж по чл.40 ал.1 от НПОС.

  От представената с административната преписка разплащателна ведомост за месец юли 1997г. се установява, че длъжността “координатор”, а не “контрольор”  е отразена в звено “ръководни кадри”, но това е само за този период. Всички други длъжности, които е заемала жалбоподателката, докато е работила в бившата фабрика “Комсомолец”, а впоследствие “ДЕБОРА” АД са отразени или в звено “Специалисти” – съответно за периодите “Организатор производство” и “Началник производство” или помощен обслужващ персонал за длъжността “Началник склад основни материали”. В разплащателните ведомости от  юни 1977год. до юни 1986год. длъжностите на А.Д. са отбелязвани в звено „Служещи – АУП” , а от юни 1986год. до октомври 1986год включително няма отбелязване на звената в предприятието. От ноември 1986год. до 31.12.1998год. длъжностите са разделени по ведомост  както следва: “ръководни кадри”, “специалисти”, сред които и длъжността на А.Д. и “обслужващ персонал” към който е причислена длъжността „Началник склад” и „Касиер”. Към звено „Ръководни кадри” са включени длъжностите от Директор до „Главен счетоводител”, както и „Началник на първи и втори цех”. От месец януари 1999год до декември 1999год. длъжностите в „ДЕБОРА” АД  не са посочени в разплащателните ведомсти, но за тези периоди са приети трудовите договори, в които мястото на работа е посочено. Тези  трудови договори не са взети предвид от проверяващите органи на НОИ, нито е извършена прецизна проверка на ведомостите, въз основа на които се издава УП образец 2 и УП образец 3.

В удостоверение образец УП-ІІ от 10.10.2008г., представляващо документ по смисъла на чл.40 от НПОС е посочено, че лицето е заемало длъжност както следва: “контрольор и организатор производство” от 01.01.1988год. до 01.01.1991год., “началник производство”, от 01.01.1997год. до 31.12.1997год., „организатор производство”  от 01.01.1998г. до 33.12.1998г.. В забележка към същото удостоверение е вписано, че положения труд е извършван  в цех машинен с високо оборотни машини за производство на мебели. За период от 28.08.1997г. до 30.12.1999г. са представени и приети по делото и трудовите договори, които потвърждават местоработата на лицето  при изпълнение на тази длъжност – производствен отдел, което е различно понятие от понятието “категория персонал”. За установяване местоработата при изпълнение на задълженията по длъжностите “организатор прозиводство” и “началник производство” бяха изслушани и показанията  на трима свидетели, които потвърждават отразеното място на работа   в удостоверение образец 2 изх.№57 от 10.10.2008година., което работодателя е анулирал с последващото УП 30 от 23.10.2008г.  Свидетелите са работили с жалбоподателката в бившата фабрика „Комсомолец”, а после „Дебора” АД  и имат преки впечатления, че длъжността  „Организатор производство” и „Началник производство” се е  изпълнявала в първи цех, който  е  бил  машинен – в него се извършвало шлайфане, лакоразливане, разкрояване и обработка на фреза на елементите, от които са изработвани мебели. На тази длъжност лицето е работило не само в периодите  посочени в УП обр. 2 от 10.10.2008година, , а и  в периодите от 01.06.1986година до 01.01.1987год., от 11.03.1988год. до 01.07.1994год., от 01.07.1994год. до 30.12.1999год., както е посочено в  УП – ІІІ  от 23.10.2008година.  

След извършена проверка, съдът установи разлика между посоченото време на заемане на тези две длъжности в удостоверенията УП 2, УП 3 и трудова книжка от една страна и разплащателните ведомости, които следва да се имат предвид: по ведомости за  перодите м. юни 1986 “ началник склад”,  юли, август и септември 1986г. “работник”, януари и февруари 1987г. – Организатор производство/а по трудова книжка – контрольор/, май, юни и юли 1987г. “общ работник” / а по трудова книжка контрольор/, август, септември, октомври, ноември и декември 1987г. “началник склад” /а по трудова книжка – контроьор/, януари, февруари и март 1988г. – същото различие, за месец май 1992г. – в счетоводство, а по трудова книжка организатор производство, за юли и август 1997г. – координатор / отразено в звено ръководни кадри/, на което се позовава органа. 

 Това се установява от документите, с които съобразно чл.40 ал.2 от НПОС се установява осигурителния стаж. Следователно тук е мястото да се каже, че в тези удостоверения, осигурителя прави предложение за категорията труд, което адимнистративния орган може и да не приеме,  но не може да пренебрегне посочването на местоработата в УП -2 от 10.10.2008г. при преценката си по този въпрос. В настоящия случай въз основа само на една разплащателна ведомост – тази на страница 28 по делото, решаващия орган е заключил, че никоя от длъжностите не е втора категория труд. Този извод не само е необоснован, но почива и на не прецизна проверка на изплащателните ведомости и трудовите договори в нарушение на чл.40 ал.2 от НПОС. Верността на вписването на местоработата в УП образец 2 от 10.10.2008г. на длъжностите “организатор производство”, “началник производство” и “контрольор” , не се опровергава, а се потвърждава от всички събрани по делото и  в административната преписка доказателства. Те са и относими и допустими, защото първо са сред посочените в чл.40 от НПОС и на второ място свидетели са допустими, когато липсва длъжностна харктеристика и запазени трудови договори за целия период, в който лицето е работило като “организатор” и “началник производство”.

 Съгласно чл.67 ал.1 от ПКТП/отменен/ правнорелевантни са вредността и тежестта на труда – те трябва да съответстват на вредността и тежестта на труда на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, съдържащи лимитативно изброяване, за да се причисли техния труд към съответната по – висока категория. За установяване на факти, които съдът да прецени като обуславящи съответната за категорията труд вредност и тежест са допустими свидетелски показания, особени в случаите, когато единствените запазени документи са разплащателни ведомости и трудови договори само за малък период от време. Въз основа на отразеното за местоработата по трудовите договори, съдът намира, че показанията на свидетелите кореспондират на вписаното в УП образец 2 за място на изпълнение на задълженията по длъжностите “организатор производство”, “началник производство” и “контрольор”, но стажа следва да се изчисли според вписването във всички разплащателните ведомости – те са първичния документ по смисъла на чл.40 ал.2 от НПОС. Въз основа на тях се установява, чрез математически сбор, че осигурителни стаж на тези длъжности е 145 месеца / в това число два месеца “контрольор”/. През този период трудът на основание чл.67 ал.1 във вр. с т. 30в от ПКТП/отменен/ следва да се причисли към втора категория, защото е полаган в машинен цех, в който са лакирани и ламинирани дървесно-влакнести плочи и са произвеждани мебели. Съпоставени помежду си доказателствата – от една страна разплащателна ведомост за друга длъжност “координатор” за месец юли 1997г., и от друга трудовите договори, всички останали разплащателни ведомости, отразеното място на работа в УП 2 от 10.10.1998г., което работодателя е коригирал относно предложението си за категорията труд, и свидетелските показания сочат на еднозначен извод – длъжностите “организатор производство”, началник производство и контрольор са изпълнявани в първи цех машинен за производство на мебели. Това не се доказва за вредността и тежестта на труда на длъжността “началник склад” и тя не може да се причисли към работата на работниците и служителите, посочени в т.30в от ПКТП / отменен/ и поради това, че същата не е сред изброените – работници и ИТР до началник цех вкл. в производство за лакиране и ламиниране на дървесно влакнести плочи и плочи от дървесни частици. Склада е за съхраняване на материали, а доколко вредността на този труд съответства на вредността на труда в машинния цех, където са се кантирали, облепвали, лакозаливали и нарязвали елементите за мебелите, е въпрос на специални знания, каквито съдът не притежава. За доказателствената тежест и нуждата от експертиза са дадени указания на жалбоподателката, които не бяха изпълнени.    

Установените 145 месеца работа в машинен цех разделени на 12 месеца, колкото има в една календарна година, се равняват на 12, 083 години осигурителен стаж от втора категория, който не изпълнява изискването на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за 15 год. труд в условията на тази категория. Административния орган обаче е длъжен да превърне този осигурителен стаж от втора категория към трета, когато и ако бъде сезиран с ново искане за отпускане на пенсия. Въпреки правилния му краен извод, който налага отхвърляне на жалбата, правата на жалбоподателката да претендира втора категория труд за посочения в настоящото решение осигурителен стаж, не се преклудират. Нещо повече, този въпрос следва изрично да бъде преценен от административния орган при спазване указанията на съда по приложение на закона, когато се изчислява осигурителния стаж в производството по преценка на правото на пенсия. Не може този въпрос да бъде пререшаван и жалбоподателката отново да установява, че тези 145 месеца, през които е заемала длъжността “организатор производство”, “началник производство” и “контрольор”, е полагала труд от втора категория. Следва в този случай да се издаде ново разпореждане по заявлението й в, което според указанията на съда да се посочи осигурителния й стаж, като тези 145 месеца се превърнат в трета категория труд – лицето има право на тази консултация, както и да й бъде указано, че не е представила доказателства за прекратяване на осигуряването, в тази връзка дори не е изискано удостоверяване на положения до момента на заявлението трудов стаж. Като липсва такова удостоверяване, административния орган при непълнота на доказателствата е презумирал, че липсва сбор от стаж и възраст равен на  94т. Тези нередности следва да бъдат отстранени при ново сезиране с искане за преценка на условията за възникване на право на пенсия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Д. *** против Решение № **********/03.04.2009г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане **********/10.11.2008година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено. 

 

Административен съдия :