Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        

                   № 344    04.12.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                                СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар  П.М.                                                                                       и с участието

на прокурора                                                                                                            като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 278 по описа за  2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

         Образувано е по оспорване, обективирано в жалба подадена от С. ***, в качеството й на наследник на Пеньо М.П., против Заповед № 2448/ 16.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Г.С.Й. е признато правото да придобие собственост върху имот № 296.114, находящ се в местност “Мечи кладенец”, землището на с. Пряпорец. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила. Жалбоподателката твърди че не са налице нормативно регламентираните предпоставки за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот, както и че заповедта не е конкретизирана от гл. т. площта и границите на имота. Поддържа, че доколкото на наследниците на Пеньо М.П. с решение на Поземлена комисия – гр. Стара Загора е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в т.ч върху имот № 296.114, е недопустимо да се признава правото на собственост на ползвателя върху същият този имот. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.

        

         Ответникът по жалбата – Г.С.Й., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че заповедта на Кмета на община Стара Загора е издадена при спазване на административно-производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, за което излага подробни съображения.  

        

         Ответниците по жалбата – З.Т.П., Н.П.М., С.С.С., М.С.Р., Р.С.Ж., Н.Д.А. и Н.А.К., редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не вземат становище по основателността на оспорването.  

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:                

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. №1101008/ 26.05.1992г., подадено от ответника по жалбата – Г.С.Й., с което е направено искане правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ лозе и овощна градина, находящ се в местността „Мечи Кладенец”, землището на с. Пряпорец. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 212/ 12.04.1989г. на ИК на ОбНС – Стара Загора, на Г.Й. с Решение № 29б/ 30.03.1989г. по Постановление на МС № 11/ 02.03.1982г., е предоставено право на ползване върху земя в размер на 1.000дка. Подаденото от Г. Й. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., видоизменена със Заповед № 165/ 04.02.1998г. на Кмета на община Стара Загора. Съгласно представения по делото Протокол № 25/ 27.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС № 465/ 11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Сред ползвателите изброени в протокола, под №45, е Г.С.Й.. Въз основа на посоченото като установено, комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Мечи кладенец”, землището на с. Пряпорец, община Ст. Загора, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Г.С.Й. е отреден и записан имот, представляващ имот № 296.114, находящ се в местността „Мечи Кладенец” в землището на с. Пряпорец, с площ от 1.000дка. От приетите като доказателства препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че под №88, масив 800, в м. “Мечи кладенец” с площ от 1 100 кв.м. по Решение № 37119 от 25.06.1996г. на Поземлена комисия – гр. Стара Загора, е отразен имот – лозе, собственост преди образуване на ДЗС и ТКЗС на Пеньо М.П.. Съгласно посоченото решение на ПК - гр. Стара Загора , на наследниците на Пеньо М.П. /сред които е и жалбоподателката в настоящото производство/, е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в т.ч. лозе от 1.100дка, находящо се в терен по § 4 на с. Пряпорец в местността “Лозята”.

С обжалваната заповед № 2448 от 16.09.2008г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25 / 27.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Г.С.Й. да придобие собственост върху имот № 296.114, находящ се в местност “Мечи кладенец”, землището на с. Пряпорец. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с наличието на предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 11 от 02.03.1982г. и становище на комисията за изпълнение на условията на §4а/§4б от ЗСПЗЗ, обективирано в Протокол №25 от 27.04.1998г.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно същото имотът, предоставен за ползване на Г. Й. съгласно Удостоверение № 212/ 12.04.1989г. на ОбНС – гр. Стара Загора и за който лицето е подало Заявление вх. № 1101008/ 26.05.1992г. за придобиване в собственост, е идентичен с имот № 296.114, м. “Мечи кладенец”, в землището на с. Пряпорец, по отношение на който е признато това право с обжалваната Заповед № 2448/ 16.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора.  Въз основа на отразяването по изработения помощен комбиниран кадастрален план на имоти на бившите собственици, преди образуване на ТКЗС и моментните ползватели, както и на кадастралния план на новообразуваните имоти, вещите лица са дали заключение,  че процесният имот - № 114 в масив 296, м. “Мечи кладенец” в землището на с. Пряпорец по ПНИ, с площ от 1. 000дка., попада изцяло върху имот №88, масив 800 по помощния план, с площ от 1.100дка, записан на Пеньо М.П., признат за възстановяване с Решение № 37119/ 25.06.1996г. на ПК – гр. Стара Загора /по т.9 от решението/, находящ се в м. “Лозята”, подместност на м. “Мечи кладенец”. При огледа на място експертите са установили, че в имота има трайни култури – лози 82бр. на възраст над 35г. и 22бр. овощни дървета, с подробно описани в заключението видов състав и възраст. Посочено е, че лозите са изсъхнали, тъй като през последните 6-7 години не е извършвана резитба. Към заключението е изготвена и комбинирана скица.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира да установено следното:

 

Оспорването, като направено от заинтересовано лице по см. на  §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /като наследник на бивш собственик с признато право на възстановяване на земеделска земя при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, в предвидения от закона срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

 

            Заповед № 2448/ 16.09.2008г. е издадена от материално и териториално компетентния орган по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - Кмета на община Стара Загора.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. №1101008/ 26.05.1992г. Г.Й. е направил искане за придобиване собствеността върху   предоставения му за ползване имот, представляващ лозе и овощна градина,  находящ се в местността „Мечи Кладенец”, землището на с. Пряпорец. Съгласно действалата редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на ползвателя е следвало да бъде изготвен оценителен протокол. По делото липсват каквито и да е данни да е съставен такъв протокол, обективиращ преценката на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот - т.е налице е неприключило административно производство по подаденото от Г. Й. заявление от 1992г. С оглед разпоредбата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997г./, съгласно която ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г. по §4а и §4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон, следва да се приеме, че въпреки продължителното бездействие на административния орган ответникът по делото – Г.Й., като ползвател, подал молба в законово установения срок, е запазил правото си да получи оценка. Доколкото разглеждането и произнасянето по искането е станало през 1998 /видно от протокол № 25 от 27.04.1998г. на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/, съдът намира че административното производство е проведено по приложимия ред – този по §62 и сл. от ПМС № 456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122 от 12.12.1997г./.   

         Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /която разпоредба е посочена като правно основание за издаване на заповедта/, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. Имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. От приетото като доказателство по делото Удостоверение № 212/ 12.04.1989г. безспорно се установява, че ползвателят е получил процесния имот на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 11/ 02.03.1982г. Съгласно заключението на експертизата в имота има засадени 22бр. овощни дървета, различни по вид, всичките на възраст над 30г., както и 82бр. лози, засадени в 12бр. редове. Обстоятелството че към момента на изпълнение на експертизата е установено, че лозовите насаждения са изсъхнали, тъй като през последните 6-7години не е била извършвана резитба, не може да обоснове извод че не е налице едно от условията за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Дали са налице материално правните предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се преценява към момента на заявяване на искането за придобиване в собственост на предоставения за ползване имот, а не към датата на постановяване на заповедта. Аргумент за това е и нормата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997г./ - след като ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г. по §4а и §4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон, следва извода, че тези права възникват по силата на закона, като административният акт който се издава в зависимост от приложимата през годините правна уредба, единствено констатира вече възникналите права. Следователно заповедта по §62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ няма конститутивно действие, а е от категорията декларативни /констативни/ административни актове, с които компетентният орган след като установи че са налице законово регламентираните предпоставки,  с които правната норма свърза възникването на определени правни последици /в случая правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот/, е длъжен в условията на обвързана компетентност да издаде акт, с който да признае възникналото вече право. Наличието на релевантните за възникване на правото факти и обстоятелства следва се преценява към момента в който лицето заяви искането си за издаване на предвидения в закона акт. В случая заявлението за признаване правото на Г. Й. да придобие предоставения му за ползване имот е подадено през 1992г., като към тази дата съгласно отговорите на включеното в състава на комплексната съдебно-техническа експертиза вещо лице – агроном полевъд, лозето в имота е било съществуващо и функциониращо. Следователно към момента на упражняване на предоставената му от закона възможност по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за Г. Й. са били налице материално правните предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно за него е възникнало правото за придобие в собственост предоставения му за ползване имот, което право е признато с оспорената в настоящото производство Заповед № 2448/ 16.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателката, че доколкото към датата на издаване на заповедта - 16.09.2008г., вече не са налице всички законови условия по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, постановяването на акт по §62, ал.3 от ППЗСПЗЗ не се е следвало. Недопустимо е неизпълнението на задълженията и бездействието на административния орган /продължило близо 16 години/ и забавянето на процедурата, да има за резултат настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на иницииралото производството лице и преклудирането на негови права, щом е изпълнило всички законови изисквания за тяхното заявяване и упражняване.  

Неоснователно е и възражението на оспорващия, че за признаване на права по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо кумулативно да са изпълнение изискванията “имотът да представлява лозе, овощна градина и земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът”. Редакцията на посочената разпоредба и нейното граматическо тълкуване водят до извода, че тези предпоставки са регламентирани в условията на алтернативност, а не на кумулативност. За признаване правото на ползвателя да придобие в собственост имота, необходимо и достатъчно е правото на ползване да му е предоставено въз основа на акт § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и този имот да представлява или лозе, или овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В този смисъл изискването за постоянен адрес на ползвателя в населеното място, в землището на което се намира имотът, е въведено единствено и само за хипотезата, когато се признават права по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за предоставена земеделска земя, извън случаите на такава представляваща лозе или овощна градина. Ето защо обстоятелството че Г.Й. не е живял и не живее постоянно в с. Пряпорец, е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие в собственост имота, предоставен му за трайни насаждения и засаден с лози и овощни дървета.

         С оглед на така установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Административният орган обосновано е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката че имотът, по отношение на който е признато правото на ползвателя Г. Й. да го придобие в собственост, не е индивидуализиран в необходимата степен. Изрично в заповедта е посочен кадастралния номер и кадастралния район на имота /№ 296.114/; местността и землището, в което се намира, както и удостоверението за предоставеното право на ползване - №212/ 1989г., което съдържа както данни за размера на предоставената за ползване земя, така и за границите на имота. Следва да се отбележи, че едва след изготвянето на плана на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и утвърждаването му със заповед на Областния управител /което е последващ етап от процедурата по придобиване  право на собственост върху земеделски имоти, предоставени за лично ползване/, всеки имот получава идентификатор, образуван от кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район и номерът на поземления имот. Именно в плана на новообразуваните имоти, по аргумент от разпоредбата на 28, ал.4, ал.6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, се обозначават точните граници и номерата на новообразуваните имоти, правото на собственост върху които се придобива при условията на §4а, §4б и §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и се определя местоположението и площта на имотите за правоимащите. Сочените от жалбоподателката като необходими реквизити на заповедта с която се признава правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот, са всъщност законово установените изисквания към заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата и изпълнението на сложния фактически състав по преобразуване правото на ползване в право на собственост и която заповед има конститутивен ефект за придобиването на собствеността. Ето защо съдът намира че в оспорения административен акт в достатъчна степен е индивидуализиран имотът, за който е признато правото на Г. Й. да го придобие в собственост. Още повече че по фактическото местоположение на ползвателския имот няма спор между страните по делото, а и същото се установява въз основа на представената и приета като доказателство извадка от помощния комбиниран кадастрален план, който отразява разположението на земите на бившите собственици на земи по §4 и тези, предоставени на ползвателите.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че е недопустимо признаването права на ползвателя върху имот, който й е възстановен в стари реални граници с решение на Поземлена комисия. Видно от приетото като доказателство по делото Решение № 37119 от 25.06.1996г. на ПК – Стара Загора /по т.9/,  изрично е указано че имотът който се възстановява на бившите собственици попада в терен по §4, с оглед на което възстановяването собствеността върху този имот може да бъде извършено само със заповед на Кмета на община Стара Загора по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ – т.е земеделската реституция по отношение на наследниците на Пеньо М.П. не е приключила с издаденото решение на ПК – Стара Загора, за да се счита че имотът, за който е издадена оспорената заповед за признаване правото на ползвателя по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е тяхна собственост. В случаите на предоставено право на ползване на лица, които са различни от бившите собственици на земеделските имоти, е налице конкуренция на права. С разпоредбите на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е постановил при кои изрично регламентирани случаи и при какви предпоставки ползвателите имат приоритет пред бившите собственици и могат да придобият собственост върху имотите.

       При извършената проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът не установи нарушения на административно-производствените правила при провеждане на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението, с която е инициирано производството съдържа задължителните реквизити и е подадено още в първоначално регламентирания законов срок. Към него е приложен документ, удостоверяващ предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 11/ 02.03.1982г. Заявлението е разгледано от нарочна комисия, действаща със законово определен състав, назначена със Заповед на Кмета на община Стара Загора. Въз основа на положително становище на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган в условията на обвързана от становището на комисията компетентност и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е признал правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му имот.    

 

         Предвид гореизложеното съдът приема, че Заповед № 2448/ 16.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

         С оглед изхода на делото искането на пълномощника на ответника по жалбата Г.С.Й. за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателката С.М. бъде осъдена да заплати сумата от 280лв., представляваща внесено възнаграждение за вещи лица за изпълнение на съдебно-техническата експертиза. Тъй като на репариране подлежат само действително направени разноски, тези за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, доколкото не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. съгласно договор за правна помощ от 17.08.2009г., е внесено /платено/.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

     Р     Е     Ш     И     :

 

           

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С. ***, против Заповед № 2448/ 16.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Г.С.Й. е признато правото да придобие собственост върху имот № 296.114, находящ се в местност “Мечи кладенец”, землището на с. Пряпорец, като неоснователна. 

        

         ОСЪЖДА С. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Г.С.Й. ***, с ЕГН: **********, сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева, представляваща направените от ответника по жалбата разноски за възнаграждение за вещи лица по изпълнената съдебно-техническа експертиза.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

        

СЪДИЯ: