Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                 

                                    № 218     13.07.2009г.     град Стара Загора

 

       

       В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети и трети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.       

при секретар   М.П.                                                                          и с участието

                        на прокурора                                                                                                            като разгледа

                        докладваното от съдия И. Я. административно дело № 286 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4к, ал.8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. 

            Образувано е по жалба на К.Д.Б. ***, А.А.К. ***, Д.А.К. ***, Т.С.Д. *** и Д. ***, против Заповед № 236/ 01.04.2008г. на Областния управител на област Стара Загора, с която е изменен плана на новообразуваните имоти за местността “С. К.” в землището на гр. Стара Загора, община Стара Загора, в частта му за имот с идентификатор № 256.83.  В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон. Жалбоподателите обосновават, че доколкото по отношение на тях е налице приключила процедура по възстановяване правото на собственост върху имот № 256.83 с влязла в сила заповед на Кмета на община Стара Загора по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо на основание §4н, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се изменя влезлия в сила план на новообразуваните имоти респ. на записванията досежно собствеността в регистрите към плана за този имот. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата -  Областен управител на област Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Ответникът по жалбата – И.Ж.Т., чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт, като издаден от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Обосновава, че по отношение на жалбоподателката още към 1997г. е налице приключила процедура по трансформиране правото на ползване в право на собственост като това обстоятелство не е взето под внимание при изготвянето на помощния план респ. на плана на новообразуваните имоти, с оглед на което счита, че е налице материалноправната предпоставка по §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ.  

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирани лица, срещу индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол и като такава е процесуално допустима.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            С молба вх. № 2372/03/ 06.04.2007г. ответникът по жалбата в настоящото производство – И.Ж.Т., е направила искане до Областния управител на област Стара Загора за изменение на плана на новообразуваните имоти по § 4 за местността “Б.Б.” в землището на гр. Стара Загора в частта му относно имот № 83, масив 256. Към молбата е приложен и Проект за изменение на ПНИ, изработен от “Старозагорски териториален кадастър” ЕООД, с обяснителна записка към него и графична част с проектни координати на двата имота, които ще се образуват след изменението на плана. Представени са и издадена от община Стара Загора Скица № 1471/ 1011.1997г. за имота, както и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 15 от 30.03.1998г., том VІ, нот. дело № 1215/ 1998г., с който И. Т. е призната за собственик на 600/ 1080 ид. части от място, находящо се в м. “Б. Б.”, съставляващо имот № 83, целият с площ от 1080 кв.м. в кв. 6 по неутвърдения кадастрален план на гр. Стара Загора, заедно с находящата се в имота сграда от 9кв.м. и трайни насаждения. Направеното искане за изменение на ПНИ е разгледано от Комисия, назначена от Областния управител на област Стара Загора. Видно от представения и приет като доказателство по делото Протокол от 20.07.2007., на проведено заседание  комисията е разгледала постъпили молби за изменение на влезли в сила ПНИ в .т.ч. подадената от И. Т. молба /по т.18 от протокола/. Въз основа на представените документи комисията е приела за установено, че при изработването на ПНИ за м. “Бойчо Бунар” не е било съобразено правото на собственост, придобито от И.Т., като е направен извод за неспазване изискванията на чл. 28, ал.4 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. За отстраняване на тази грешка /непълнота/ с Решение по т.18 по протокол от 20.07.2007г. комисията е предложила на Областния управител да се измени плана на новообразуваните имоти за местността “С. кюприя”, землището на гр. Стара Загора, в частта му за имот № 256.83, като се обособят два имота, съгласно представения проект, единият от които с площ от 599.39кв.м. да се запише в регистъра към плана като собственост на И.Ж.Т., на основание нотариален акт № 15, том VІ, дела 1215/ 1998г. и скица изх. № 1471/ 10.11.1997г. на община Стара Загора. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 236 от 01.04.2008г. на Областния управител на област Стара Загора, на основание чл.32, ал.1 от Закона за администрацията, §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28, ал.4 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и Решение по т.18 от Протокол от 20.07.2007г. на назначената Комисия, е разпоредено да се измени плана на новообразуваните имоти за местността “С. кюприя” в землището на гр. Стара Загора в частта му за имот с идентификатор № 256.83, като съобразно приложения проект от същият имот се обособят: поземлен имот с идентификатор № 256.142 с площ от 599.39кв.м., който в регистъра към плана да се запише на И.Ж.Т. и поземлен имот с идентификатор № 256.148 с площ от 583.82 кв.м., който в регистъра към плана да се запише на наследниците на Славка Николова Д..

            Като доказателство по делото е приета Заповед № 1924/ 09.12.2004г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност “Б. Б.”, одобрен със Заповед № 440/ 11.05.2004г. на Областния управител на област Стара Загора, е възстановено правото на собственост на наследниците на Славка Николова Д. върху новообразуван имот № 83 кадастрален район 256 в местност “Б. Б.”, землището на гр. Стара Загора с площ от 1183кв.м., с посочени граници и съседи. За имота е съставен констативен нотариален акт за собственост № 83 от 03.02.2005г., том І, рег. № 580, нот. дело № 55/ 2005г. на наследниците на Славка Д. - К.Б., Иван Д., А.К. и Д.К.. Посочените лица са въведени във владение на имота съгласно Протокол № 00005 от 14.01.2005г.

            Представени са и оценителен протокол за извършена оценка на имот, предоставен за ползване, който се придобива в собственост от ответника по жалбата - И.Т. и платежни документи за заплатена стойност на имота.

            Не е спорно по делото, че планът на новообразуваните имоти за местност “Б. Б.”, землището на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 440/ 11.05.2004г. на Областния управител на област Стара Загора в частта му досежно имот с идентификатор № 83.256 е влязъл в сила, както и че по този план и регистрите към него новообразуван имот № 83, кадастрален район 256, е записан като собственост на наследниците на Славка Николова Д. – жалбоподателите А.К., Д.К., К.Б., Т.Д. и Д.Д., съгласно Удостоверение за наследници № 301/ 31.01.2008г.

 

            При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.  

         В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол като провери както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и незаявени от оспорващите/. На първо място следва да  бъде извършена проверка дали административният акт е издаден от компетентен орган. Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени разпоредбите на § 4к, ал.8, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.4, и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Нормите на чл.28, ал.4 и ал.6 от ППЗСПЗЗ установяват изискванията досежно съдържанието на ПНИ, а нормата на §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ регламентира две от материалноправните предпоставки, при наличието на които влязъл в сила ПНИ може да бъде изменян, а именно когато помощният план, въз основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти съдържа съществени непълноти или грешки, като е предвидено, че при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. Съгласно задължителните указания, дадени в решение №7087/01.06.2009 година, постановено по административно дело № 3026/2009 година по описа на Върховен административен съд компетентен да се произнесе по молбата на И.Т. ***.

              Оспорената заповед е издадена обаче при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

       Видно от представената от Областна администрация – гр. Стара Загора преписка по издаване на обжалвания административен акт, липсват каквито и да е било доказателства за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК на жалбоподателите като заинтересовани лица по см. на чл.15, ал.1 от АПК за започването на производството и за осигуряване на възможност да участват в същото.  По този начин лицата, записани в регистъра към ПНИ като собственици на имот № 256.83 /в процесуалното качество на жалбоподатели в настоящото производство/ са били лишени от възможност да участват в тази фаза на административния процес – да представят доказателства или да искат събирането на такива, да направят възражения и т.н..Допуснатото нарушение е съществено такова доколкото се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде административния акт след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая  -  представените по делото писмени доказателства от жалбоподателите – участници в спорното административно правоотношение, са индиция за непълнота на установената фактическа обстановка, което създава вероятност за неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Административният орган не е установил на какво основание наследниците на Сл.Д. са вписани в регистъра на плана на новообразуваните имоти, макар че видно от обяснителна записка това е станало въз основа на решение на ПК 50184/28.06.1999 година. 

 

            От друга страна областен управител може по силата на разпоредбата на §4к, ал.8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да измени плана на новообразуваните имоти, ако помощният план, въз основа който е разработен, съдържа съществени непълноти и грешки. Административният орган не е конкретизирал дали в настоящия случай се касае за грешка или непълнота на помощния план, което са две различни основания за изменението му. И това се явява и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.  Второто условие, при което може да се измени ПНИ е отрицателно, а именно  да не съществува спор за материално право.В регистъра  на собствениците на влезлия в сила ПНИ за НИ № 83, в местността “ Б. Б. “, землище гр. Стара Загора  са записани наследниците на Славка Д. и в полза на тези лица е издадена заповед №1924/09.12.2004 година на основание §4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което кметът на община Стара Загора е наредил възстановяване на правото на собственост на наследниците на Д., която заповед е влязла в сила на 09.12.2004 година. Въз основа на нея горните лица са се снабдили с нотариален акт № 83, том І, рег. № 580, дело № 44 по описа за 2005 година на нотариус Маргарита Илчева с рег. № 406 в Нотариалната камара за горния имот № 83. Видно от неговото съдържание нотариусът е констатирал, че в полза на жалбоподателите е възникнало надлежно право на собственост върху процесния имот.Това означава, че те се легитимират като собственици на имота въз основа на официален свидетелстващ документ, нотариален акт. От друга страна И.Т. също се легитимира като съсобственик на имот № 83 като собственик ползвател чрез преобразувано право на ползване в право на собственост чрез оценител протокол от 11.07.1994 година и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ №15, том VІ, дело 1215/1998 година. Налице са два титула за собственост – два нотариални акта, два  официални свидетелски документи.Те от една страна доказват удостоверителното изявление на нотариуса, а от своя страна това изявление доказва, че всеки един от молителите  е собственик, респективно съсобственик  на имота Тази доказателствена сила на констативния нотариален акт  важи спрямо всички и следва да бъде зачетена от административния орган, както по  отношение на жалбоподателите, така и по отношение на ответника Т..  Тя може да бъде ослорена по съответния ред  в исково производство, при което съдът ще прецени кой е действителния собственик, като правната последица от уважения иск са собственост  ще бъде и отмяната на един от двата титула за собственост. В противен случай би се създала и несигурност в гражданския оборот и повече от едно лице би се легитимирало като собственик на един  имот  с два реводни от външна страна документа. Поради което съдът намира, че след като административният орган  е установил, че вероятно е налице конкуренция на вещни права върху един  и същи имот, той не може по реда на §4к,ал.6т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да измени ПНИ. Възникналият спор са собственост следва са се реши от гражданския съд , а не от областен управител, което не е компетентен да разрешава спорове за собственост между бивши ползватели и собственици, притежавали земеделски земи, преди влизането им в ТКЗС.Още по- малко може в хода на производството по изменение на ПНИ да прекратява съсобственост като извършва делба на имоти., чрез разделяне на имот № 83 на две части и възлагането им на различни лица. Заповедта за изменение на ПНИ не е документа, който може да легитимира едно лице като собственик на имота, тъй като тя не е придобивно основание на вещни права . Областен управител е компетентен да издава заповед на основание чл.4к,ал.8т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,  едва след влизането в сила на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо  установи кой е действителния собственик, респективно съсобственик на имот № 83.

       С оглед  на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена , като постановена в противоречие с материалния закон.

           

                        Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.Б. ***, с ЕГН: **********, А.А.К. ***, с ЕГН: **********, Д.А.К. ***, с ЕГН: **********, Т.С.Д. ***, с ЕГН: ********** *** с ЕГН: ********** Заповед № 236/ 01.04.2008г. на Областния управител на област Стара Загора за изменение плана на новообразуваните имоти за местността “Съборената кюприя” в землището на гр. Стара Загора, община Стара Загора в частта му за имот с идентификатор № 256.83,като незаконосъобразна.  

 

          

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/