Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                  

       

               

               № 288       03.11.2009г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:

                                                                 

 

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   П.М.                                                                                    

и с участието на прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 287 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.  

           

            Образувано е по жалба на П.Т.П. ***, против Решение № 5/ 19.05.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на П.П. срещу Разпореждане с изх.№ 10691#1/ 29.04.2009г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора, за отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 935/ 2008г. на основание чл.225 от ДОПК. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са, че с отмяната с влязло в сила съдебно решение на Акт за регистрация по ЗДДС № 24042080006269/ 14.03.2008,  следва да отпаднат с обратна сила и всички негови последици - постановени в негово изпълнение съпътстващи и производни актове и извършени действия, вкл. и тези по принудителното му публично изпълнение. Позовавайки се на конститутивното действие на влязлото в сила съдебното решение, постановено по административно дело № 929/ 2008г. по описа на Административен съд - Пловдив за отмяна на акта за регистрация, жалбоподателят твърди, че не дължи заплащане на ДДС по справките-декларации, подавани от него в изпълнение на отменения акт за регистрация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане за отказ да се прекрати производството по изпълнително дело № 935/ 2008г. по описа на ТД на НАП Стара Загора, като бъде постановено и прекратяване на образуваното принудително производство.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТД на НАП – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С Акт за регистрация № 24042080006269/ 14.03.2008г., органът по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора, е разпоредил П.Т.П. да се регистрира по ЗДДС тъй като е приел, че са настъпили условията за задължителна регистрация  по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Актът е връчен на жалбоподателя на 21.03.2008г., поради което и на основание чл. 103, ал.1 от ЗДДС, П. П. се счита за регистрирано лице по ЗДДС след посочената дата. Във връзка със задължението си по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, нотариус П. е подал и справка - декларация за  ДДС вх. № 2400-0993800/ 14.05.2008 година за данъчен период м. април 2008г., в която е декларирал, че за извършени  облагаеми доставки с данъчна основа 8404.08лв. е начислил ДДС размер на 1680.82лв. Не се оспорва от жалбоподателя, че декларираният като начислен и дължим ДДС не е внесен в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП гр. Стара Загора в сроковете, определени в чл. 89, ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 182, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора е изпратил на П. П. покана за доброволно изпълнение изх. № 4126-1/ 21.05.2008г. да изплати задължението си, представляващо ДДС по подадената справка-декларация от 14.05.2008 година в размер общо на 1685.70лв. в т.ч. – главница в размер на 1680.82лв. и лихва в размер на 4.88лв. Поканата е получена от регистрираното лице на 22.05.2008 година. Установените публични задължения не са били изплатени от жалбоподателя в указания 7-дневен срок. Поради което и на основание чл. 221, ал.1 от ДОПК, е образувано изпълнително дело № 935/2008 година от компетентния публичен изпълнител за събиране на публичните задължения по справка-декларация за ДДС вх.№ 2400-0993800/ 14.05.2008г. Междувременно нотариус П. е оспорил пред Пловдивския административен съд Акта за регистрация по ЗДДС № 24042080006269 от 14.03.2008 година, потвърден с решение № 332/ 30.04.2008 година на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ гр. Пловдив, като във връзка с оспорването е образувано административно дело № 929/ 2008 година по описа на същия съд. С решение № 852/ 25.07.2008г., постановено по посоченото административно дело, съдът е отменил като незаконосъобразен Акта за регистрация по ЗДДС. С решение № 2510 от 23.02.2009г., постановено по административно дело № 11317/ 2008г. по описа на ВАС, е оставено в сила решението на Пловдивския административен съд. С молба вх. № 10691/ 27.04.2009 длъжникът П.П. е направил искане пред публичния изпълнител за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 935/ 2008г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима с оглед на препращащата норма на чл. 144 от АПК, която задължава всички лица и учреждения да зачетат силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила от 23.02.2009г. съдебно решение за отмяна на акта за регистрация по ЗДДС № 24042080006269/ 14.03.2008г. С Разпореждане изх. № 10691 # 1/ 29.04.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора, на основание чл.225 ДОПК, е постановен отказ за прекратяване на производството по принудително изпълнение по отношение на публично вземане по СД за ДДС № 2400 – 0993800/ 14.05.2008г. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Стара Загора. С Решение № 5/ 19.05.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, е оставена без уважение жалбата на П.П. срещу Разпореждане изх. № 10691 # 1/ 29.04.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора, като е прието, че отмяната на акта за регистрация по ЗДДС не е основание за прекратяване на производството по събиране на дължимия ДДС по СД за ДДС №2400-0993800/ 14.05.2008 г. От фактическа страна обжалвания административен акт е обоснован с обстоятелството, че юридическият факт на регистрацията по ЗДДС поражда материалноправни последици за периода от датата на извършването й до датата на отмяна на регистрацията по ЗДДС с влязло в сила съдебно решение, като за този период регистрираното лице е длъжно да внася данъка по реда на чл.89 от ЗДДС. Изложени са мотиви, че принудителното производство по изпълнително дело № 935/2008 г.  е образувано въз основа на подадената Справка - декларация по ЗДДС, а не въз основа на Акта за регистрация.  В решението си директорът на ТД на НАП – Стара Загора е обсъдил и направеното възражение за нищожност на обжалваното разпореждане като е приел, че отказът на старши публичен изпълнител да прекрати образуваното принудително производство не е постановен в противоречие с влязлото в сила решение за отмяна на Акта за регистрация по ЗДДС, поради което не е нищожен.    

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

             

            Решение № 5/ 19.05.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което по същество е потвърден направения отказ на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора да прекрати производството по изпълнително дело № 935/ 2008г. за принудително изпълнение на публични вземания, е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 266 от ДОПК административен орган. Постановено е в изискуемата писмена форма, при спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта и при съблюдаване на административно - производствените правила.

 

   Между страните по делото не съществува спор относно фактите. Спорът  е  правен и се свежда до материалната законосъобразност на отказа на публичния изпълнител, потвърден с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, да прекрати образуваното производство по изпълнително дело № 935/ 2008 г. за принудителното събиране на публични задължения, установени със справка-декларация за ДДС №2400-0993800/ 14.05.2008 г. 

 

От представената по делото административна преписка се установява, че с изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение изх. №  935/ 30.05.2008, публичният изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора е осъществил първото процесуално действие, поставящо началото на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на неплатени публични вземания за ДДС от нотариус П.П.. Като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело № 935/2008 г. е посочена справка-декларация за ДДС /СД/ №2400-0993800/ 14.05.2008г., подадена от П.П. с деклариран като начислен ДДС за внасяне за данъчен период м. април 2008г. в размер на 1680,82лв. Справката - декларация по чл.125 от ЗДДС установява с обвързваща данъчния субект сила декларираните от него обстоятелства, релевантни за данъчното облагане с ДДС. Смисълът на нейното подаване е именно въз основа на декларираните от данъчно задълженото лице обстоятелства и в съответствие с установеното в закона, да се определи размера на дължимия данък, поради което установяването на публичното задължение за дължим ДДС се извършва със самата декларация, като не е необходимо издаването на друг нарочен акт от данъчната администрация.  Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци, е изпълнително основание за образуване на производство по принудително изпълнение. С оглед на горното съдът приема, че производството по изпълнително дело № 935/ 2008г. е образувано въз основа на законово установен изпълнителен титул – Справка – декларация за ДДС №2400-0993800/ 14.05.2008г.  

Хипотезите, при които може да бъде прекратено производство по принудително изпълнение на публични вземания, са изрично и изчерпателно регламентирани в чл.225 от ДОПК.  Публичния изпълнител действа в условията на обвързана компетентност и може да издаде разпореждане за прекратяване на производството само и единствено при наличието на някое от нормативно установените основания за това. Съгласно чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК, изпълнителното производство може да бъде прекратено когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Следователно законодателят е посочил като основание за прекратяване на производството единствено  отмяната  на акта, представляващ изпълнително основание за образуване на производството, но не и отмяната на други, предшестващи го актове, дори същите да представляват  основание за неговото издаване. Нито в ДОПК, нито в специалния закон – ЗДДС, е предвидено като основание за прекратяване на образуваното производство по принудително изпълнение отмяната на акта за регистрация по ЗДДС, с оглед на което не може да намери приложение и хипотезата на чл.225, ал.1, т.6 от ДОПК.

 

Следователно юридическите факти, с които разпоредбата на чл.225, ал.1 от ДОПК свързва прекратяването на образувано производство по принудително изпълнение на публични вземания, не са налице. В този смисъл правилен и в съответствие със закона се явява изводът на административния орган, че липсва нормативно установено основание за прекратяване на производството по принудителното изпълнение по изпълнително дело № 935/ 2008г.

 

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че отмяната на акт за регистрация по ЗДДС с влязло в сила съдебно решение  заличава  с обратна сила извършените действия по начисляване на ДДС за периода от регистрацията до нейната отмяна, поради което декларираният като начислен в СД №2400-0993800/ 14.05.2008г. ДДС не се дължи. Извършените от жалбоподателя действия, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице през периода от датата на регистрацията по ЗДДС /в случая 21.03.2008г./ до датата на прекратяването й с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 929/ 2008г. по описа на Административен съд – Пловдив /23.02.2009г./, не могат да бъдат анулирани, тъй като за този период от време лицето се е считало за законно влязло в системата на ДДС с произтичащите от това последици по задълженията за начисляване на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. Дори да се приеме твърдяното ретроактивно действие на съдебния акт, същото би имало отношение към дължимостта по изпълнението на задължението за начисляване на ДДС, но не и към заплащането на вече начисления върху облагаемите доставки  и събран данък. От представените по делото Дневник на продажбите за данъчен период месец април 2008г., както и издадените за същия период сметки/фактури по чл.89 от ЗННД безспорно се установява, че жалбоподателят е облагал с ДДС извършените от него доставки на нотариални услуги, за което е издал съответните сметко-фактури, отразил е това в дневника за продажби и е включил размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката - декларацията по чл. 125 от ЗДДС – СД № 2400-0993800/ 14.05.2008г. Следователно фактическият състав по чл.86, ал.1 от ЗДДС за начисляването на ДДС е осъществен. Публичното задължение за сумата в размер на 1680.82лв., за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнително дело № 935/ 2008г., представлява задължение за внасяне на начислен ДДС за данъчен период месец април 2008г. за извършени от нотариус П. облагаеми доставки на услуги, който данък, видно от представените по делото доказателства - сметки/фактури по чл.89 от ЗННД, е събран /заплатен/ от получателите на услугите заедно със заплащането на нотариалните такси. Въз основа на горното се налага извода, че след като фактическият състав по начисляване на ДДС е завършен, за данъчния субект съществува задължение да внесе събрания данък в полза на републиканския бюджет. В този смисъл е императивната разпоредба на чл.89 от  ЗДДС, която гласи: “Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период”. В конкретния случай релевантните факти са именно дали е бил начисляван ДДС през процесния период, доколкото внасянето на дължим данък е пряка и непосредствена последица от неговото начисляване. При безспорно установени по делото факти относно начисляване и събиране на ДДС за данъчен период месец април 2008г., за жалбоподателя е съществувало задължение за неговото внасяне в републиканския бюджет. Липсата на доброволно изпълнение на това задължение е основание за принудително събиране на дължимите публични вземания по реда на гл. двадесет и пета от ДОПК.  Доводът на жалбоподателя относно заличаването с обратна сила на всички последващи акта за регистрация действия, в т.ч. и начисляването на ДДС, поради което начисления вече и събран данък не подлежи на внасяне в бюджета, противоречи както на смисъла и духа на данъчния закон, така и на основния принцип, че никой не може да ползва облаги, които не му се следват. Нещо повече - твърдението за последиците от заличаването с обратна сила на всички последици от регистрацията по ЗДДС би релевирало противоправно поведение на самото данъчно задължено лице, доколкото жалбоподателят фактически е начислявал и събирал ДДС чрез заплащането му от получателите по облагаемите доставки за периода от регистрацията до нейната отмяна с влязло в сила съдебно решение.  

            С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение № 5/ 19.05.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на П.П. против Разпореждане за отказ за прекратяване на производството на основание чл.225 от ДОПК с изх.№ 10691#1/ 29.04.2009г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.Т.П. *** против Решение № 5/ 19.05.2009г. на Директора на ТД на НАП – Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора с изх.№ 10691#1/ 29.04.2009г., за отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 935/ 2008г. на основание чл.225 от ДОПК,  като неоснователна. 

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: