Р Е Ш Е Н И Е  246

 

      гр.Стара Загора 16.07.2010 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         двадесет и втори юни

през      две хиляди и десета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                Членове:   

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   91   по описа  за 2010 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.9б, ал.3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на Областния управител на област Стара Загора против заповед № 1127/ 26.11.2009г на Кмета на община Казанлък, с която е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък такса битови отпадъци за собствени имоти в размер на 4929.16лв за 2007год., 2008год. и 2009год. Изложени са оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на процесуални правила и на материалния закон. Оспорени са основанията и размера на начислените такси за три недвижими имота-държавна собственост, намиращи се на територията на община Казанлък. Жалбоподатялят счита, че не дължи определената такса за битови отпадъци, тъй като услугите по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят реално от общината. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Ответникът – Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тенева оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, че следните имоти са държавна собственост и са записани в баланса на Областна администрация Стара Загора: 1. сграда – гр.Казанлък, ж.к.”Изток” бл.43, вх.Д, ап.90; 2. сграда –хижа връх Бузлуджа; 3. сграда – Дом-паметник връх Бузлуджа. За тях са подадени декларации по чл.17 от ЗМДТ, съответно вх.№№ 0912 2001 0 Ж114/ 15.03.2001г;  0912 2001 0 М114/1/ 15.03.2010г и 0912 2001 0 М114/ 15.03.2001г.

С договор от 31.07.2007г за замяна на недвижим имот-частна държавна собственост с недвижим имот, собственост на юридическо лице, по реда на глава ІV от ЗДС и чл.61-65 от ППЗДС  Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора прехвърля собствеността върху хижа „Моши”, находяща се в м.”Бузлуджански конгрес” в землището на с.Крън.

С оспорената заповед № 1127/ 26.11.2009г на Кмета на община Казанлък, с която е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък такса битови отпадъци в размер на 4929.16лв, в това число главница от 4066.67лв и начислена лихва за просрочие към 18.11.2009г от 862.47лв. По отношение на отделните имоти таксата е диференцирана,  както следва: за 2007г – 1692.12лв главница и 544.10лв лихва за Дом-паметник, 4.62лв главница и 1.51лв лихва за хижа, 17.53лв главница и 5.64лв лихва за апартамент; за 2008г – 1692.12лв главница и 281.05лв лихва за Дом-паметник, 16.55лв главница и 2.75лв лихва за апартамент; за три тримесечия на 2009г – 634.54лв главница и 27.03лв лихва за Дом-паметник, 9.19лв гланвица и 0.39лв лихва за апартамент. В заповедта е посочено, че дължимата такса е определена за всяка календарна година в годишен размер в промили в общ размер и съответно конкретизиран за всяка от услугите 1. сметосъбиране и сметоизвозване, 2. обезвреждане в депа или други съоръжения за  битови отпадъци,  3. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, изчислена върху отчетната стойност на  нежилищните имоти и върху данъчната оценка на жилищния имот.

Представени са заповеди № 926/ 31.05.2005г /л.77/, № 904/ 30.10.2006г /л.110/ и № 990/30.10.2009 /л.24/, всички издадени от Кмета на община Казанлък за границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, отнасящи се за 2006г,  2007г и 2010г.

В съдебно заседание на 13.04.2010г процесуалният представител на ответника заяви, че в оспорената заповед не е включен компонента сметосъбиране и сметоизвозване.

По делото е назначена комбинирана съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните и което съдът възприема напълно, тъй като е компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че в оспорената заповед по отношение на апартамента в гр.Казанлък таксата е начислена в пълен размер, а относно Дом-паметник и хижа на Бузлуджа – само за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Направените изчисления съответстват на чл.18 от Наредба № 26 за определяните и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък,  в редакцията й за съответната календарна година и съвпадат с посочените в процесната заповед главници. От същата експертиза е видно, че в Община Казанлък счетоводното отразяване на разходите по дейността за извършване на услугите, свързани с битови отпадъци, е правено общо, т.е. не е водена аналитична отчетност по обекти  и населени места.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес. Разгледана  по същество, се явява частично основателна.

Заповедта на Кмета на община Казанлък е постановена в рамките на законоустановената в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ компетентност на Кмета на общината да установява вземания от местни такси, като са спазени изискванията по отношение на формата му - писмено е обективирано волеизявлението, посочени са фактически и правни основания за издаване на акта, въпреки непрецизното му наименование.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места като размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.

В чл.71 от същия закон се определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Въз основа на тези правни рамки съдът съобрази следното по отношение законосъобразността на оспорения административен акт:

 

 

Относно апартамент в гр.Казанлък:

Единственото оплакване на жалбоподателя в тази част на заповедта се свежда до несъответствие в мотивите и диспозитива й, касаещо номерацията на блока, в който се намира апартаментът – държавна собственост. На първо място такова несъответствие въобще не е допуснато предвид факта, че диспозитивът на заповедта не съдържа конкретизация на имотите. Действително, в началото на обстоятелствената част е посочено, че Областна администрация Стара Загора „е собственик” на сграда в гр.Казанлък, ж.к.”Изток” бл.46, вх.Д, ап.90, но по-нататък при изброяване на декларациите по чл.17 от ЗМДТ блокът е посочен с правилния номер 43. Този номер е отбелязан както в декларацията, така и в извлечението от аналитичната оборотна ведомост на Областна администрация Стара Загора /л.19/. Допусната е техническа грешка, която не опорочава административния акт до степен на незаконосъобразност, обосноваваща неговата отмяна единствено на това основание.

По тези съображения, с оглед липсата на процесуални нарушения и материалноправни нарушения, включително при определяне размера на таксата – изчислена пропорционално в нормативно установените промили върху данъчната оценка на имота, заповедта се явява законосъобразна в тази част.  Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена до размер 43.27лв главница и 8.73лв лихва върху главницата към 19.11.2009г, установен от съдебно-счетоводната експертиза.

 

Относно Дом-паметник и хижа на Бузлуджа:

В останалата част за тези два имота заповедта е незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено процесуално нарушение. Дължимата такса битови отпадъци е определена като сума в общ размер, без поотделно да е посочен размера на задължението за всяка една от услугите за съответната година, а само нормативно определената ставка общо и поотделно за всеки вид. При това положение се явява цифрова разлика между визираната като дължима сума и основанието за нейното начисляване, тъй като са посочени всички компоненти на таксата и стойностите за изчисляването им – при пресмятане върху отчетната стойност на имотите с посочената от административния орган обща ставка се получава различна сума. Съдът счита, че изявлението на процесуалния представител на ответника, че компонентът „сметосъбиране  и сметоизвозване” не е включен при определяне на фискалното задължение за тези имоти, потвърдено от заключението на комбинираната съдебно-техническа експертиза, не може да санира допуснатото процесуално нарушение във фазата на съдебното производство по оспорване на заповедта.

Независимо от това, дори да се приеме, че процесуалното нарушение е несъществено и заповедта не касае компонента „сметосъбиране  и сметоизвозване”, тя е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Недължимостта на таксата за битови отпадъци жалбоподателят обосновава в хода на цялото производство с непредоставяне на услугите от страна на община Казанлък.

По отношение на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” дължимостта на таксата се предопределя от два кумулативни елемента - принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. Имотите се намират в землището на с.Крън общ.Казанлък и до тях има много добър транспортен достъп, видно от заключението на приетата по делото експертиза. По принцип тежестта по заплащане на таксата, определена по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, следва да се поеме и разпредели между всички собственици, притежаващи имоти на територията на населеното място, ако не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. В случая въпреки, че процесните имоти се намират в землището на с.Крън, т.е. условно може да се приеме, че принадлежат към населеното място, такса за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, защото по делото не са налице доказателства за предоставяне на процесната услуга за това населено място в общината. Приложение намира хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, а именно не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване след като общината не предоставя тази услуга. По силата на чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест в процеса е възложена на административния орган. Указания какви доказателства да сочи са му дадени с разпореждане на съда от 25.03.2010г. По делото е налична само заповед № 904/30.10.2006г, с която са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, отнасяща се за 2007г. В мотивите си обаче административният орган се е позовал за целия процесен период само на заповед №  926/ 31.05.2005г, която се отнася за 2006г. Следва да се отбележи също, че включването на населеното място в заповедта по чл.63, ал.2 от ЗМДТ не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Такъв извод не може да се направи и от водената счетоводна отчетност в Община Казанлък доколкото тя е организирана общо за всички услуги и обекти.

Възникването на задължение за плащане на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. По делото са приети като доказателства Решение № 512/ 17.06.2003г на Общински съвет Казанлък за създаване на звено ССТТБО към община Казанлък, решение № 008/ 28.12.2007г на Общински съвет Казанлък за приемане структурата на общинска администрация, поименно разписание на длъжностите в звено ССТТБО, от които е видно наличието на депо за твърди битови отпадъци. Според настоящият състав на съда обаче, въпреки че е налице сметище в община Казанлък и дейността му се осъществява от общинската администрация, такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения в случая не се дължи. Според чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имотите, намиращи се извън границите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Идеята на закона е дори да не се предоставя от общината услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като се генерират битови отпадъци, независимо как, те все пак стигат до сметището и за общините са налице разходи във връзка с обезвреждането им, за които следва да има насрещно покриване именно с предвидената такса в ЗМДТ за обезвреждане на битовите отпадъци. В конкретния случай обаче не е установено въобще генериране на битови отпадъци в имотите през 2007г., 2008г и 2009г. Ноторен факт е, че Дом-паметникът на връх Бузлуджа е изоставен, разрушен и неизползваем от дълго време. Вещите лица са установили, че около него няма разположени съдове за смет като разпитаната свидетелка Теменужка Люцканова заяви, че такива не е имало въобще за периода 2007г-2009г. Според нея съдове има „по-надолу към хижата”, което е в унисон с констатациите на експертите, че на входния път към хижата е поставен пластмасов контейнер. Не е ясно обаче кога е поставен и дали не е станало по искане на новия собственик на хижата, считано от 31.08.2007г, при което задължението за плащане на такса битови отпадъци възниква за него. Следователно не са налице разходи за общината по отношение на извършено обезвреждане на генерираните в имотите на жалбоподателя битови отпадъци. Такива не се и установиха по делото по надлежния ред, доколкото представените първични счетоводни документи /пътни листове/ освен, че не са редовно съставени,  не сочат еднозначно, че са проведени курсове до Дом-паметника и процесната хижа. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че в района на връх Бузлуджа са разположени няколко постройки, видно от приложената скица към заключението на експертизата.

Предвид липсата на доказателства за реалното извършване на услугата по подържане на чистотата на териториите за обществено ползване в с.Крън се прави извод, че не са събрани въобще отпадъци от тези обществени места, които да подлежат на обезвреждане в депо. Гореизложеното обосновава извод, че жалбоподателят не дължи заплащане на установеното с оспорения административен акт публично общинско вземане и за услугата обезвреждане на битови отпадъци.

Затова в тази част заповедта на Кмета на община Казанлък следва да бъде отменена като незаконосъобразна както по отношение на определеното вземане за такса, така и по отношение на начислените лихви.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от претенцията му. При изчисляването им съдът взе предвид разходите за експертиза – 150лв и юрисконсултско възнаграждение – 150лв /съгласно приложимата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК/ и определи разноски в тежест на ответника в размер на  297лв.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА по жалба от Областен управител на област Стара Загора ЗАПОВЕД № 1127/ 26.11.2009г на Кмета на община Казанлък, В ЧАСТТА, с която е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък такса битови отпадъци за 1. сграда – гр.Казанлък, ж.к.”Изток” бл.43, вх.Д, ап.90; 2. сграда –хижа връх Бузлуджа; 3. сграда – Дом-паметник връх Бузлуджа за 2007год., 2008год. и 2009год. в размер на главницата над 43.27 /четиридесет и три лв двадесет и седем ст/ до определения като общо дължим размер 4066.67 лв. и лихва върху главницата към 19.11.2009г над 8.73 /осем лв седемдесет и три ст/ до определения размер  862.47 лв.

ОТХЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Областен управител на област Стара Загора В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Областна администрация Стара Загора сумата 297/двеста деветдесет и седем/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-денвен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: