Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     392

 

                                                      гр.Стара Загора

 02.12.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година, в състав:

                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДКОВ

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа, докладваното от съдия Радостин Радков, АД 408 по описа  за 2010 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 46, ал.5 от Закона за общинска собственост /ЗОбС/ във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на А.З.Ч. ***, против Заповед №РД-25-2188/25.09.2009г. на кмета на Община Стара Загора, с която е прекратен договора за наем от 10.12.1987г., сключен между нея и кмета на Общината за имот частна общинска собственост, представляващ ап. №36, находящ се в гр.Стара Загора, кв. Казански”, бл.23. Жалбоподателката счита процесната заповед за незаконосъобразна, издадена при грубо нарушение на материалния закон, както и неотговаряща на изискванията, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не съдържаща фактически и правни основания за нейното издаване. Твърди, че посоченото в заповедта писмо от 02.12.2008г., с което се твърди, че й е съобщено, че следва да заплати неиздължения наем за 31 месеца няма данни да е получавано от нея. На следващо място в заповедта не са изследвани причините, поради които е неиздължен твърдения за неизплатен наем, както дадена ли й е възможност да се защити за това твърдение. Твърди, че не е имала възможност в дадения седемдневен срок от 02.12.2008г. да извърши доброволно плащане, че е била обективно възпрепятствана, тъй като е полагала грижи за болната си дъщеря. Твърди, че едва на 20.07.2010г., когато й е връчена процесната заповед, тя е узнала за съдържанието на цитираното в същата писмо, след което в рамките на следващите два дни е заплатила дължимия наем. Моли съдът да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Г., жалбоподателката поддържа жалбата.

Ответния административен орган Кмета на Община Казанлък ,чрез процесуалния си представителю юриск. Желязкова, оспорва жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните и съобразно събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.1987г., е сключен договор за наем между А.З.Ч. *** и кмета на Общината за имот частна общинска собственост, представляващ ап. №36, находящ се в гр.Стара Загора, кв. Казански”,бл.23, заедно с прилежащото му мазе №22 и таван №18. С чл.2, ал.1 от Договора е  уговорен наем от 4,35 лева на месец. На 01.12.2008г. кмета на Общината изготвил покана за доброволно изпълнение до жалбоподателката, в която отразил, че тя дължи наем за наетия имот в размер на 655,20 лева за периода м.декември 2006г. – м.ноември2008г, както и лихва за просрочие в размер на 39,41 лева. Тази покана не е връчена на Ч.. Известието за доставянето и е върнато с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя”. По преписката липсват извлечение от партидата на наемателя Ч., от които да е видно за кой точно период от време е изпаднала в забава по наемното плащате, както и доказателства, че и е изпращано предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор.

Със Заповед №РД-25-2188/25.09.2009г. Кмета на Община Ст.Загора е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателката Ч., като приел, че е налице основанието по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС за едностранното му прекратяване, а именно - неплащане на наемната цена за повече от 3/три/ месеца. Заповедта е получена от жалбоподателката на 20.07.2010г., а жалбата срещу нея е изпратена по куриерска служба на 29.07.2010г. На 22.07.2010г. и на 23.07.2010г. с две плащания по фактури №31280 и №31366 Ч. ***.Загора общо сумата от 955,50 лева.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт, с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Безспорни са обстоятелствата, че действително е налице валиден договор между страните. Липсват доказателства по преписката, както и не са представени такива в хода на съдебното производство от административния орган, какъв е точния размер на дължимата от Ч. сума за неплатени наеми както и за кой период от време. Поканата за доброволно изпълнение само обективира твърдението на адм. орган, но не е доказателство за фактите твърдени в нея. Липсва извлечение от съответната партида на наемателката или друг финансов документ, в който да е отразено задължението и като сума и за кой точно период е дължима, още повече, че е налице разминаване между размера на наема определен в чл.2, ал.1 от Договора за наем и размера на дължимата сума посочен в оспорената заповед. Простото аритметическо изчисление показва, че твърдените 31 неплатени наема умножени по наем от 4,35 лева на месец не прави дължима сума от 873, 60 лева, а значително по-ниска. По преписката липсват доказателства за последващи актуализации на уговорения наем, което не позволява проверка на тези правнорелевантни за спора обстоятелства. Доказа се само, че сума в размер надвишаващ претендирания от Общината, е била изплатена от жалбоподателката след постановяване на оспорената заповед.

Отдаването под наем на общински жилища е сложен фактически състав, който съдържа в себе си административни и граждански правоотношения. Първата фаза от него е административна по своя характер. Тя е свързана със спазване на нормативно установена процедура и води, от една страна, до промяна в правната сфера на общината, а от друга - на субектите, които ползват по наем общинските жилища. Гражданските правоотношения между равнопоставени субекти се разкриват във втората фаза на процедурата – сключването на договор за отдаденото под наем жилище. Такъв сложен фактически състав е налице и при прекратяването на договора, само че в обратна последователност. Първата фаза включва задължение за отправяне на уведомление за започване на административното производство и приключва с издаването на индивидуален административен акт – заповед на Кмета за прекратяването на договора. Административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, не е представил доказателствата за изпълнение на това си задължение. Съгласно чл. 46, ал. 5 от ЗОС заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК. При наличие на такова оспорване проверката за законосъобразност на заповедта следва да се извърши по критериите на чл.146 от АПК. Съдът счита, че в случая оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила установени в АПК, доколкото такива правила в ЗОС липсват. Жалбоподателката не е била уведомена по реда на чл. 26 от АПК за започналото производство по издаване на индивидуалния административен акт, какъвто представлява оспорената заповед. Нарушено е и изискването на чл. 35 АПК, което задължава административният орган да издаде своя акт, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъжди обясненията и възраженията на заинтересованите страни.

Неосигуряването на възможност на оспорващата да направи възражения или да депозира обяснения, респ. доказателства, съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, което по своя характер е съществено, тъй като на практика Ч. е била лишена от възможността, предоставена и от законовите норми, да даде обяснение, да направи възражения и да представи доказателства. Тези съществени процесуални нарушения, като и останалите недоказани от административния орган твърдения за наличие на изискуемите материалноправни предпоставки за постановяване на процесната заповед, налагат извод за отмяна и като незаконосъобразна.

         На основание чл.143 ал.1 от АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на А.З.Ч. действително направените разноски, както следва: възнаграждение за един адвокат в размер на 50лв. и държавна такса в размер на 10лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

                                              Р       Е       Ш       И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.З.Ч. ***, Заповед №РД-25-2188/25.09.2009г. на кмета на Община Стара Загора, с която е прекратено наемното правоотношение между Община Ст.Загора и жалбоподателката за общински жилищен имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Казански”,бл.23, представляващ ап.36 заедно с прилежащото му мазе №22 и таван №18.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на А.З.Ч. ЕГН ********** сумата от 60лв./ шестдесет/, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: