Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     65

 

                                                гр.Стара Загора

 18.03.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, шести състав в публичното  заседание на седми март през две хиляди и единадесета година, в състав:

                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

при секретаря И.А.,

като разгледа, докладваното от съдия Дарина Драгнева АД 501 по описа  за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Стара Загора, срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора да се произнесе по депозирано от него заявление от 15.09.2010г. с вх.№75/15.09.2010г., с което иска да бъде сторено нужното, за да му бъдат осигурени всички полагащи му се безплатно, като на лишен от свобода мъж, облекло, обувни артикули и спални принадлежности, съгласно утвърдените от Министъра на правосъдието таблици.

Със заявлението се иска още да бъдат подменени предоставените му до сега, но с изтекъл срок на годност обувки, облекло и спални принадлежности.  

  В съдебно заседание се позовава на решение №13333/09.11.2010г. на ВАС на РБ, постановено по адм.д.№6668/2009г., за да обоснове довода си, че не му се предоставят вещите по чл.84 от ЗИНЗС, дори след като МП е осъдено да заплати обезщетение за това си бездействие.

Иска от съда да бъде задължен Началника на Затвора Стара Загора да предостави обувки, спални принадлежности и облекло, така както му се полагат по Таблиците, приети като доказателство по делото.

Ответния административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва допустимостта и основателността на искането с аргумент, че ГД”ИН” е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а не затвора, който не притежава самостоятелна право субектност, поради което не може да бъде страна по повдигнатия правен спор. Разпоредбата на чл. 23 т.4 буква „а” и „д” от Устройствения правилник на МП предвижда, че Дирекция „Финанси и бюджет”, съставя бюджета и организира финансиране на второстепенните разпоредители на бюджетни кредити.

След съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства, които като еднозначни и неоспорени, изцяло кредитира, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На първо място искането да бъде прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата, тъй като затвора не е юридическо лице, е неоснователно. Този въпрос е разрешен с определение на ВАС на РБ, което е задължително за настоящата съдебна инстанция.

Затвора като териториално поделение Главна Дирекция Изпълнение на наказанията – администрация притежаваща правосубектност като юридическо лице, не е конституирано по делото като ответник.

Пасивната процесуална легитимация в производството по чл.257 от АПК се определя от жалбоподателя, който сочи от кого претендира извършване на действие, а дали този орган дължи да го извърши, но бездейства е въпрос на основателност на искането т.е. на пасивна материално правна легитимация. Съгласно указанията дадени с определение №1434/31.01.2011г. на ВАС на РБ, с което е отменено определението за оставяне на настоящата жалба без разглеждане, Началника на затвора има пасивна  процесуална и материално правна легитимация. В същото определение, което е задължително за съда, е прието, че Началника на затвора е отказал да извърши фактически действия, дължими по силата на чл.84 от ЗИНС, в писмо до АС Стара Загора. Указанията по прилагане на закона, дадени с определение, с което се връща делото за разглеждане по същество, са задължителни за настоящата съдебна инстанция, поради което въпросите – кой е административния орган, който е длъжен, но отказва да извърши поисканите действия и коя е правната норма, която го задължава да действа, са разрешени от касационната съдебна инстанция.

При това положение, от значение за  изхода на делото е да се установи съдържанието на Таблиците, утвърдени от Министъра на правосъдието относно вида, броя и срока за употреба на полагащите се облекло, обувки и спални принадлежности и предоставени ли са вещите. По-конкретно, извършил ли е Началника на затвора дължимото по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС действие, състоящо се в предоставяне на изброените от таблиците вещи или не, съгласно правата и задълженията на органите по изпълнение на наказанията относно вещевото осигуряване на лишените от свобода.   

С ПМС №321/28.12.2009г.  е приета Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода / Наредбата. Съгласно чл.4 от нея, стандартът за г.б.и. включва осигуряването и на самостоятелно легло, обувки, облекло и спални принадлежности. Дейностите по осигуряване на годишната бюджетна издръжка / на стандарта/ се извършват от ГД „ИН”, която е юридическо лице към МП, второстепенен разпоредител с бюджетни средства – чл.3 от Наредбата, териториални поделения на която са затворите. Средствата за осигуряване на този стандарт се предвиждат по бюджета на МП, което ги разпределя по затворите, поправителните домове и арести, чрез ГД „ИН”. Следователно органите по изпълнение на наказанията от тази дирекция и териториалните й поделения извършват физически действия, чрез които се осигуряват и доставят изброените вещи в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, чл.4 т.2 от Наредбата, и чл.15 ал.1 от Правилника за вътрешния ред на затворите и затворническите общежития, с който се уреждат правата и задълженията на лишените от свобода.

Цитираните норми на Наредбата, освен, че касаят вътрешноведомствената дейност по разпределяне на бюджетни средства от  Министерство на правосъдието към Главната дирекция и териториалните й поделения, сочат и кой е административен орган, който дължи действието „предоставяне на вещите, определени от чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС. След като средствата за годишната бюджетна издръжка се разпределят по териториалните поделения на ГД „ИН”, то Началника на затвора при упражняване на правомощието си по чл. 15 ал.1 т.6 предложение последно / контрол върху дейността по спазване правата и задълженията на лишените от свобода/, извършва дейността по предоставяне на облекло, обувки и спални принадлежности, като правно ирелевантно е дали е обективно налице възможност да се престира задължението. За основателността на искането е достатъчно да бъде установено, че за административния орган е налице задължение за действие пряко произтичащо от нормативен акт, т.е. необусловено от искане на правоимащо лице. Освен това законът / чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и чл.4 от Наредбата/ не поставят условия за изпълнение на това задължение като например „ако има средства” или „по възможност”. Нормативните актове изискват осигуряването на стандарта за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода, като при липса на предвидени от МП и разпределени средства, лицето, което изпълнява длъжността на  съответния административен орган не може да бъде отговорно по чл.9 от ЗОДОВ, но задължението им за действие не може да бъде отменено  поради липса на средства или каквито и да било причини, не посочени в хипотезата на правна норма, задължаваща ги да извършат конкретна дейност. Поради това и съдът намира за не относимо по делото да се изяснява въпроса спазен ли е реда на чл.4 от Наредбата при определяне на необходимите средства за годишната бюджетна издръжка на един лишен от свобода мъж. Отговора на този въпрос, поставен в писмото на Началника на затвора до АС Стара Загора е правно ирелевантен поради посоченото по-горе. Хипотезата на правната норма на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и всички разпоредби на Наредбата не поставят изпълнението на това задължение под каквото и да било условие. Следователно, дори да се установи, че липсват средства за обувки, облекло и спални принадлежности, задължението за действие не отпада, съответно бездействието е незаконосъобразно. Достатъчността или липсата на средствата са относими към въпроса кога ще е налице възможност за задължения административен орган да изпълни разпоредбата на закона, а не дали е длъжен.

Съгласно утвърдените от Министъра на правосъдието таблици на жалбоподателя се полага една възглавница на всеки четири години, каквато не е вписано във вещевата ведомост да му е предоставена, един дюшек на четири години, който е предоставен на 29.03.2007г. и към настоящия момент все още е в срок на ползване, две одеала за срок от четири години, които са предоставени на 18.01.2002г., четири броя чаршафи за постилане, които се ползват две години. От тях са предоставени два броя на 02.06.2007г., два броя на 13.06.2008г., но срокът им на ползване е изтекъл и следва да бъдат подменени с нови. Калъфка за възглавница е получена една на 16.05.2008г. Облекло е предоставяно през 2007 и 2008г., но срокът на ползване е една година, освен на полушуба, елек, зимен панталон, анцуг и хавлиени кърпи, като при това предоставеното не съответства по обем на утвърдените таблици, но тук следва да се каже, че те са утвърдени на 24.11.2009г. и имат действие за напред. Обувки са предоставени на 22.01.2007г. и сандали на 02.06.2009г. като срокът им на ползване от две и една година е изтекъл.

Вещевата ведомост е документа, който удостоверява вида, количеството и датата на предоставяне на вещите по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, но тук следва да се каже, че тъй като те са елемент на годишната бюджетна издръжка на един лишен от свобода, то предоставянето им следва да се осъществи в рамките на текущата година и преди съответния сезон, що се касае до дрехите и обувките. В този смисъл не може да се приеме за основателно твърдението, че е налице към настоящия момент бездействие да се предоставят онези облекла, които служат през летния сезон. Налице е бездействие само по отношение на онези вещи, чийто срок на ползване е изтекъл и са необходими към настоящия момент. Те следва да бъдат предоставени.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

                               Р         Е         Ш         И :

 

ОСЪЖДА Началника на затвора в гр. Стара Загора да извърши действията по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: