Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 195    07.10.2011г.      град Стара Загора

 

                                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           

               СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 533 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

 

                 Образувано е по жалба на Л.Х.Д. и Г.Д. ***,  против Заповед №ДК02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началник  РДНСК Стара Загора, с която на основание чл.225 ал.1 във вр. с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж”, намиращ се в поземлен имот № 113186, землище с.Овощник, местност “Каракос”, общ.Казанлък. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт не отговаря на императивните изисквания за форма на акта, поради липсата на фактически основания и изрично посочване на нейния адресат. Изложени са доводи за постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон,– чл.50 ал.5 от ППЗОЗЗ,която норма  презумира променено предназначение на земята, ако сградите са изградени преди влизане в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973г. Във връзка с този довод се твърди, че сградата е построена преди 1973г., поради което нейното предназначение е променено и тя е търпим строеж по симсъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

.    

            Ответникът по жалбата РДНСК – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното по делото писмено становище.

             

            Заинтересованите страни М.Д.Г. и Г.Г.Д. не се явяват , не се представляват и не вземат становище по подадената касационна жалба.

      Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Процедурата по установяване на незаконното строителство е започнала въз основа на констативен протокол от 16.04.2009г., изготвен от служители при Община Казанлък, в който е посочено, че строителството на сградата е без одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. За ПИ №113186 намя влязъл в сила ПУП, не е променено предназначението на земята и е записан на Стефана Х. СомоваТова е установено във връзка  с сигнал, подаден от Али Сюлейман Какчиев. На 08.07.2009г. работна група, включваща служители от РДНСК – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж”, намиращ се в поземлен имот № 113186, землище с.Овощник, местност “Каракос”, общ.Казанлък. При извършване на проверката на място не са присъствали жалбоподателите. При проверката е установено, че строежът представлява двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж, изпълнена със стоманобетонова носеща конструкция /стоманобетонови колони, греди и плочи/, тухлени зидове, четирискатен покрив /дървена покривна конструкция, покрита с керемиди/, монтирани са прозорци, врати и метална гаражна врата, не е изпълнена външна мазилка.Служителите на РДНСК са установили, че с реализиране на строежа са  нарушени разпоредбите не чл. 137, ал.3 и чл. 148 от ЗУТ, тъй като същият бил изпълнен без строителни книжа, съгласуван и одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протоколи за определяне на строителна линия и ниво.Установените нарушения били съществени по смисъла на чл. 154,ал.1 т.1 от ЗУТ Констатирано е и , че строежът се ползва. Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативни актове № 59 и 60 от  08.07.2009г. Посочените констативни актове  били съобщени на жалбоподателите по реда на §4, ал.1, изр.второ от ДР на ЗУТ – със залепване на съобщение № 10/ 08.07.2009г. на входната врата на имота.  В законово установения срок Л.Д. и Г.Д. са подали писмени възражения вх.№ ДК 26-КК-101-9-00-894/ 17.07.2009г. и вх.№ ДК 26-КК-101-9-00-894/ 17.07.2009г., с което оспорват констатациите от проверката. Твърденията им са, че са закупили имота през 1970 г., като още към него момент описаната в констативния акт сграда е съществувала в този й вид и размери. В подкрепа на това представят като доказателство аерофото снимка № 6 213 от 1973г., изработена в поделение 24430 Троян – Военнотопографска служба, от която било видно, че към момента на заснамането сградата е съществувала в имота. Приложени са и два броя декларации по чл.39 от АПК, в които жалбоподателите са декларирали, че сградата,  намираща се в ПИ № 113186 в м.”Каракос”, землището на с.Овощник, е построена в имота преди неговото закупуване през 1970г. Въз основа на приложените документи жалбоподателите твърдят, че построената в имота сграда е в режим на търпимост, поради което е приложима разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. За изясняване на обстоятелствата, посочени във възраженията, Началникът на РДНСК – Стара Загора е изискал становище от Гл.архитект на община Казанлък дали процесния строеж е бил допустим по действащите планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, както и да се произнесе относно търпимостта му. В съдържащото се в административната преписка писмено становище на  главния архитект на община Казанлък подробно и аргументирано е обследван статута на изградената в ПИ № 113186 в м. “Каракос” сграда и крайната констатация е, че за същата не е приложима разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е. не е търпим строеж.

                 Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената Заповед №ДК02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началник  ДНСК София, с която на основание чл.225 ал.1 във вр. с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “двуетажна масивна жилищна сграда с гараж на приземния етаж”, с възложители жалбоподателите, находяща се в ПИ 113186, землище на с. Овощник, община Казанлък.

            Административния орган е разпоредил премахване на следните фактически основания, въз основа на които и съдът извършва преценка за законосъобразност: Имот № 113186, землище на с.Овощник, местност Каракос, община Казанлък, е собственост на Л.Х.Д. и Г.Д.Д. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на имота №71, том І, дело №120/1970г. Същите са и възложители на строежа, представляващ двуетажна жилищна сграда с гараж на приземния етаж”, категория V, съгласно чл.137 ал.1 т.5а от ЗУТ. ЗП е 70 кв.м., РЗП 140кв.м., изпълнена върху стоманобетонова конструкция, тухлени зидове, четирискатен покрив, с монтирани врати, прозорци,  метална гаражна врата, без външна мазилка.  Твърди се, че застрояването е извършено без ПУП, без промяна предназначението на земята в нарушение на чл.12 ал.2 от ЗУТ, при липса на застроителен план. Възраженията на собствениците са разгледани и обсъдени от началника на РДНСК – Стара Загора, и са приети за неоснователни като противоречащи на приобщените към административната преписка писмени доказателства.

            За изяснаване на факти и обстоятелства от значение за спора, по искане на жалбоподателите е допусната Съдебно-техническа експертиза и извършен оглед на място. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, се установява, че   ПИ № 3186 /сега имот пл.№ 113186 по картата на възстановената собственост на землище с.Овощник/, собственост на жалбоподателите /видно от НА № 71, том І, нот.дело № 120/ 1970г./, е нанесен в кадастралния план за местността “Старите лозя”, одобрен през 1996г. Като лозе , в цитирания нотариален акт е записан като нива В имота е построена двуетажна сграда  със ЗП от 70кв.в. и РЗП от 140кв.м. Поземлен имот № 113186 е със статут – земеделска земя и не е провеждана процедура за промяна на неговото предназначението. За имота няма одобрен  ПУП и действащ застроителен план. При извършения оглед на място вещото лице не е могло да определи годината на построяване на сградата само по видими признаци. Към експертизата са приложени фотоснимки от 1965 г. и от 1973 г. От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установи, че първата плоча на къщата е строена през периода 1965-1967, г., на гаража и на входа през 1967-70 г. , а втората таванска плоча и колоните над първия етаж периода  1970г. -  1975 г.

Административният акт е издаден е от компетентен орган - Началника на PДHCК - Стара Загора, въз основа на предоставените му от Началника на Дирекция за национален строителен контрол правомощия по чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-182/29.05.2007г. 

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 225ал.1 от ЗУТ във вързка с чл. 222,ал.1 т. 10 от ЗУТ, изложените са фактическите и правните основания за издаване на заповедта, посочен е адресат - Л.Х.Д. и Г.Д.Д., в качеството им на собственици на строежа. В разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване. В тази връзка, съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.Неконституирането на другите двама съсобственици на имота не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, след като същите са имали възможност да инициират производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение и участват в настоящото образувано съдебно производство.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила, които да създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава.

Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Поцесната сграда представлява строеж.по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, предвид неговото изпълнение , установен от вещото лице и характеристика жилищна сграда за изграждане на последната е  следвало да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ така и съгласно чл. 66д от Закона за планово изграждане на населени места /отм./, във връзка с § 187 от ППЗПИНМ /отм./сграда.От назначената експертиза и от събраните по делото веществени доказателства се установи, че строежът е изграден през 1973 година при действието на Закона за планово изграждане на населените места и правилника да неговото прилагане.

.

Наведеното от жалбоподателите твърдение, че строежът е търпим по смисъла на § 16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, поради което не подложени  на премахване не намира опора в закона.  Видно от констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, строежът е изграден като двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж, без да са налице разрешение за строеж и инвестиционни проекти.  От събраните по делото доказателства се установи, че намиращата се в ПИ № 113186 двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж е била завършена, във вида и параметрите, в които съществува и към момента, през 1973год. Това обстоятелство, обаче,  само по себе си не може да обуслови наличието на търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно тази правна норма   за да има един строеж характер на “търпим” е необходимо кумулативното наличие на две условия: 1. да е изграден до 07.04.1987г. и 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, регулиращи строителството по време на изграждането им, или ако отговарят на условията за допустимост, съгласно правилата на ЗУТ и актовете за неговото прилагане. Съгласно чл. 52, ал.2 от ЗПИНС застрояване в населени места се извършва съобразно съответните застроителни планове и в съответствие със Строителните правила и норми, които се утвърждават от комитета за архитектура и благоустройство и се обнародват в “ Известия” на Президиума на Народното събрание .Съгласно § 181,ал.1 от ППЗПИНС е допустимо да се извършва строителство извън границите на населени места, като видът, размерът разположението и назначението на тези строежи се определя съгласно сочените по- горе правила и нормативи. Съгласно чл. 104 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места / обнарован в “ Известия бр. 75/ 1559 г. и отменен ДВ. 77/ 1977 г./ извън строителните граници на населени места не могат да се застрояват никакви сгради и постройки на частни лица, в изключение на летни постройки до 12 кв.м. и височина  до 2,50 кв.м. до стряхата и то по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет Още повече , че чрез  разпоредбата на чл. 66е ал.4 от ЗПИНС се забранява строителство на жилищни сгради извън строителните части на населените места. , като според алинея 5 на същата правна норма строежи в неурегулирани терени се събарят. Съгласно чл. 12,ал.2 от ЗУТ  застрояването се допуска, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, ако такова се изиска по специален закон.Разрешение за строеж в земеделски земи се изисква и с действащата към момента на издаване на заповедта Наредба №2 / 10.04.1998 година за застрояване на земеделски земи – чл.15-20.Вярно е съгласно  разпоредбата на чл. 50,ал.5 от Правилника за приложение на закона за опазване на земеделските земи, когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г./какъвто е настоящия случай /, се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда, на само ако са спазени изискванията на чл. 53 от ППЗОЗЗ, тоест ако инвеститорът е  извършил замяна с равностойна земя или е заплатил стойността на земеделската земя по оценка, приета от МЗХ. Поради което съдът приема, че  не е налице втората задължителна предпоставка на закона, за да бъде третиран процесния строеж като “търпим.Изградената двуетажна сграда не е била допустима нито по правилата и нормативите на отменените ЗПИНМ, нито съгласно изискванията на сега действащия ЗУТ. Във връзка с това съдът приема, че по отношение на строежа, предмет на обжалваната заповед, не може да намери приложение разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

РЕШИ

 

                 ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването от Л.Х.Д. и Г.Д. ***, на Заповед №ДК02-СЗ-16/14.08.2009г. на Началник  РДНСК Стара Загора., с която на основание чл.225 ал.1 във вр. с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж”, намиращ се в поземлен имот № 113186, землище с.Овощник, местност “Каракос”, общ.Казанлък като неоснователна.  

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: