Р Е Ш Е Н И Е  133

 

      гр.Стара Загора 27.05.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         десети май

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                Членове:   

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   113  по описа  за 2011 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е с правно основание чл.128 и сл. във връзка с чл.144 от ДОПК във връзка с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от Т.К.Т. ***  против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 123/ 22.11.2010г, издаден от Пламен Желязков- старши инспектор „Приходи” при община Стара Загора, потвърден с Решение № 123/ 14.01.2011г. на Кмета на Община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че внесените от нея суми, представляващи данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци, за апартамент в гр.Стара Загора, ул.”Захари Княжески” № 79 от 2005г до настоящия момент са недължимо платени, тъй като със съдебно решение е отречено правото й на собственост върху имота. Освен това за същия имот следващите се данъци и такси са заплащани и от лицето Адела Бузи Кац-Бояджиева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени потвърдения от Кмета на община Стара Загора АПВ и да разпореди връщане на сумите. Претендира за разноските по делото.

Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

         Със заявление вх.№ 94-Т-429/ 14.09.2010г от жалбоподателката Т.К.Т. е направено искане за възстановяване на платените от нея  суми, представляващи данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци, за апартамент в гр.Стара Загора, ул.”Захари Княжески” № 79 от 2005г до настоящия момент. Като мотив посочва, че през 2005г е декларирала придобиване на собствеността върху имота по завещание, но в последствие се установява, че завещателката е дарила апартамента приживе, поради което действителен собственик се явява надареното лице Адела Бузи Кац-Бояджиева. Воденият между тях спор за собственост е приключен в такъв смисъл с влязло в сила решение по гр.д.№ 171/ 2006г по описа на Окръжен съд Стара Загора, потвърдено от Апелативен съд Пловдив и Върховен касационен съд. Преписи от съдебните решения са приложени към заявлението.        

         След извършената проверка и на основание чл.129 от ДОПК Пламен Тодоров Желязков на длъжност старши инспектор „Приходи” в общинска администрация Стара Загора, в качеството си на орган по приходите, издава АПВ № 123/ 22.11.2010г., в който приема, че жалбоподателката няма недължимо внесени суми, подлежащи на прихващане и/или възстановяване за апартамент в гр.Стара Загора, ул.”Захари Княжески” № 79. Обосновава се с обстоятелството, че Т. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 2408005963/ 17.11.2005г, в която е посочена като единствен собственик на имота и въз основа на тази декларация правилно и дължима са начислявани данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци до 2010г. Не е подавала заявление до органите по приходите за прекратяване на облагането поради наличието на висящ съдебен спор за имота. В тази връзка инспекторът счита, че партидата й следва да бъде закрита към датата на влизане в сила на съдебното решение – 22.04.2010г и понеже след проверка в платежните документи и отразяването им в програмния продукт е установена липса на направено плащане за 2010г, е изведен извод, че няма суми за възстановяване.

           В нормативно установения срок по чл.152, ал.2 във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК издаденият АПВ е обжалван пред Кмета на община Стара Загора с искане да бъде отменен като незаконосъобразен. С Решение № 123/ 14.01.2011г. на Кмета на община Стара Загора актът е потвърден изцяло.

         По делото са представени и приети като доказателства подадените за апартамент и гараж в гр.Стара Загора, ул.”Захари Княжески” № 79 от  жалбоподателката Т.К.Т. и Адела Бузи Кац-Бояджиева декларации по чл.14 от ЗМДТ вх. №№ 2408005963/ 17.11.2005г и 24086133/ 24.11.2005г., както и справки за извършените плащания по партидите на двете лица.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

         Оспорването, като направено в законоустановения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

         В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и незаявени от оспорващия/. На първо място следва да  бъде извършена проверка дали актът е издаден от компетентен орган.

         Задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и 3 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

                В случая АПВ № 123/ 22.11.2010г. е издаден от Пламен Тодоров Желязков, назначен на длъжност старши инспектор „Приходи” в община Стара Загора, съгласно посоченото в оспорения АПВ. От представените по делото Заповеди №№ 220/ 14.02.2006г. и 1047/ 17.04.2008г на Кмета на община Стара Загора се установява, че определените на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ като органи по приходите са поименно изброени служители от общинска администрация – Стара Загора. От съдържанието на Заповед № 220/ 14.02.2006г. на Кмета на община Стара Загора /раздел І/ е видно, че оправомощеното длъжностно лице да подписва АПВ, Решение за отказ за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми и писма, свързани с установяване на задължения за местни данъци и такси, е  Петя К. Александрова – Началник отдел „ПОБ”. С последващата заповед № 1047/ 17.04.2008г на Кмета на община Стара Загора тоди раздел не е променян и допълван. Следователно лицето, издало и подписало АПВ № 123/ 22.11.2010г., не е надлежно оправомощено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ досежно прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми. 

                Ето защо съдът намира, че оспореният АПВ се явява постановен при липса на материална компетентност и следователно представлява нищожен административен акт. Нещо повече – по отношение на задълженията за такса върху битовите отпадъци към момента на издаване на процесния АПВ липсва изобщо компетентност на общински служители да установяват такива задължения, респективно да се произнасят по искания за прихващане и/или възстановяване.

         Съгласно чл. 9б от ЗМДТ в приложимата редакция до изменението му ДВ, бр.98 от 2010г в сила от 01.01.2011г,  само невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 128 ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

         Видно от цитираната законова разпоредба и останалите текстове на кодекса, уреждащи особеното производство по прихващане и възстановяване, поместени в глава ХVI от дял втори, раздел първи от ДОПК, се налага извода, че те не могат да намерят приложение в конкретния случай, в който е подадено искане за възстановяване и на недължимо внесена местна такса за битови отпадъци за периода 2005г-2010г., тъй като таксите не са включени в изчерпателно изброените случаи на чл. 128 ал. 1 от ДОПК (в този смисъл определение № 4902/08 г. на ВАС, I отд., по адм. д. № 19/08 г., Определение № 1285/08 г. на ВАС, I отд. постановено по адм. д. № 1264/08 г.).

                Макар в ЗМДТ да не е предвиден изрично органът компетентен да възстановява недължимо платени местни такси, това несъмнено следва да бъде органът, компетентен да установява вземанията от такси, който в случая е единствено Кметът на съответната Община /чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция до 01.01.2011г/. Следва да бъде посочено, че в разпоредбата на чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ не е предвидена възможност кметът на общината да делегира на други лица правомощието си във връзка с установяването на вземанията от такси чрез издавеното на съответния акт. Казано с други думи, когато законът изрично и специално е натоварил един орган да упражнява една функция, този орган не може свободно да възложи на някой свой подчинен орган или да овласти изобщо друг орган да я упражнява вместо него освен в случай на заместване.

         Независимо, че в жалбата не се съдържат доводи и съответно искане за обявяване нищожността на АПВ № 123/ 22.11.2010г, на основание чл.168, ал.2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е длъжен служебно при констатирането й да я прогласи. 

         Оспореният АПВ е постановен и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Според разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците, респективно ползвателите с учредено право на ползване или концесионерите на облагаеми с данък недвижими имоти. Към този текст препраща и чл.12, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора. Съгласно чл. 28, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът, а чл. 9а, ал.3 от ЗМДТ също предвижда приходите от местни такси да постъпват в бюджета на общината. При анализ на нормативната уредба се налага извод, че фактическият състав, от който се поражда задължението за внасяне на местни данъци и такси в бюджета на съответната община е: 1. лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, респективно ползвател или концесионер и 2. недвижимият имот да се намира на територията на тази община. Следователно дължимостта на  местните данъци и такси не е поставена в зависимост от подаването на декларация от страна на задълженото лице. Казано с други думи, неподаването на декларация е ирелевантно обстоятелство за дължимостта на данъка или таксата. То е от значение само за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицата, които не подадат декларации по чл. 14 от ЗМДТ, не ги подадат в срок, както и не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер /чл. 123 от ЗМДТ/. След като с влязло в сила решение е установено, че Т.К.Т. не е собственик на процесния имот, а е заплащала местни данъци и такси за него, то внесените суми подлежат на връщане като недължимо платени.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на АПВ № 123/ 22.11.2010г., издаден старши инспектор „Приходи” при община Стара Загора, е установено наличието на най-тежкия порок - издаването му от служител от общинската администрация, който не е надлежно оправомощен със заповед на Кмета на община Стара Загора по чл.4, ал.4 от ЗМДТ с права и задължения на орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в частта относно местния данък, а в частта за местната такса при пълна липса на компетентност към момента на произнасянето, то следва да бъде обявена неговата нищожност. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган според представените доказателства по делото /който с изменението на чл.9б от ЗМДТ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011, е един и същ за вземанията от местни данъци и от такси/ за ново произнасяне по заявление вх.№ 94-Т-429/ 14.09.2010г на Т.К.Т. при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно на Началник отдел „ПОБ” при Община Стара Загора.

         С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в общ размер 110 лв, от които държавна такса в размер на 10 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 100лв, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 16993/ 05.04.2011г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за прихващане или възстановяване № 123/ 22.11.2010г, издаден от Пламен Желязков- старши инспектор „Приходи” при община Стара Загора, потвърден с Решение № 123/ 14.01.2011г. на Кмета на Община Стара Загора, с който е прието, че няма недължимо внесени суми, подлежащи на прихващане и/или възстановяване за апартамент в гр.Стара Загора, ул.”Захари Княжески” № 79, по жалбата на Т.К.Т. ЕГН ********** ***.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по заявление вх.№ 94-Т-429/ 14.09.2010г на Т.К.Т. за възстановяване на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за него НА НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ПОБ” при Община Стара Загора при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

         ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Т. сумата 110 /сто и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

         Решението подлежи на касационно оспорване в 14-днвене срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: