Р Е Ш Е Н И Е  211

 

      гр.Стара Загора, 07.10.2011 год.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесети септември

през      две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  172  по описа  за 2011 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от П.Д.П. *** против Заповед № ДК-О2-ЮИР-44/ 19.03.2011г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ Югоизточен район, с която му е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустроен гараж в склад и разширение към него", находящ се в УПИ VІІ-7345, кв.316 по плана на гр.Казанлък.

В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като по същество релевираните доводи са за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Подателят поддържа, че за строеж „гараж” е налице одобрен архитектурен проект и е издадено разрешение за строеж, обектът не е довършен и не се ползва за склад. Според него оспорената заповед не съдържа мотиви, обосноваващи посоченото законовото основание, а изложените мотиви не са подведени под конкретна правна норма. Счита мотивите за противоречиви и неясни относно строежа – дали се касае за гараж или преустроен гараж в склад, освен това липсва описание на подлежащата на премахване част. За жалбоподателя липсва посочено конкретно нарушение на чл.154, ал.2 от ЗУТ, към който препраща посоченият в заповедта текст на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Ответникът – Началник РДНСК Югоизточен район чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маркова оспорва жалбата като  неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Ответниците К.Г.Б. и М.Д.Б., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената заповед № ДК-О2-ЮИР-44/ 19.03.2011г. на Началника на PДHCК Югоизточен район на основание чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ и чл.225 ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Преустроен гараж в склад и разширение към него", находящ се в УПИ VII-7345, кв.316 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес гр.Казанлък, ул.”Райна княгиня” № 3, с извършител П.Д.П.. По делото не е спорно обстоятелството, че същото лицеи ответниците К.Г.Б. и М.Д.Б. са собственици на цитирания УПИ по наследство от Дамян П. Бонев, съгласно нотариален акт № 123/ 04.10.1954г и удостоверение за наследници № 1911/ 01.09.2000г.

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява гараж със сменено предназначение в склад за съхранение на готова продукция, материали и машини, свързани с дейността на работилница, разположена в същия УПИ. За този имот ПУП предвижда основно жилищно застрояване и допълващо застояване за гараж. Строежът е с размери в план 15.30м/3.20м с височина 3.60м. Строителната конструкция е монолитна със стоманобетонови колони, греди и покривна плоча. Строежът е на етап „груб строеж”. Той е част от строеж „Пристройка към жилищна сграда и гараж” в УПИ VII-7345, кв.316 по плана на гр.Казанлък, за който е одобрен на 30.06.2006г инвестиционен проект и е издадено Разрешение за строеж № 59/ 30.06.2006г. Според одобрения проект, изработен въз основа на виза № 444/ 19.04.2005г, издадена от Главния архитект на Община Казанлък, гаражът е проектиран с размери в план 11м/3.20м. В съставения протокол обр.2/ 05.09.2006г за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е ситуиран гараж с размери в план 11м/ 3.20м. С нотариално заверена декларация от Донка Иванова Загорчева, съсобственик на съседния УПИ VІ-7348, е дадено съгласие за построяване на гараж с дължина 11м и височина до 3.60м. Строителството е започнато през 2006г и не е завършено.

Съставените констативни актове №№ 53 и 54/ 09.12.2011г от служители на РДНСК Югоизточен район отразяват горните обстоятелства както и че разширението на построения гараж на запад с размери 4.30м/3.20м и с височина 3.60м не е предмет на одобрения проект.

На 21.07.2010г служители на Община Казанлък установяват, че на ул.”Райна княгиня” № 3 в работилница за пластмаси се извършва производство на метални изделия и грундиране като в гаража е разположен компресор.

Тези факти не са оспорени от жалбоподателя. В срока за възражение по съставените констативни актове той е посочва, че строежът не е завършен, поради което не може да се прави извод дали е построен в съответствие с действащия ПУП и с инвестиционния проект, в който могат да се правят изменения в хода на строителството. Възражението е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Издадена е заповед за премахване на разширението към гаража от запад, което не е предмет на одобрените инвестиционен проект и разрешение за строеж.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда като компетентно и безпристрастно изготвено без оспорване от страните. От него е видно, че в УПИ VІІ-7345 в кв.316 по плана на гр.Казанлък е изграден строеж „Гараж и пристройка към жилищна сграда” като процесният гараж е част от този обект. По проект гаражът е с размери 11.00/ 3.20м, а при замерване се установяват размери 14.80/ 3.20м и неизградена стена от запад. Липсва строително разрешение за преустройство на гараж в склад. В одобрения проект няма нанесени промени. Към момента на проверката в гараж са разположени велосипед, две машини и вещи за бита.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Процесният административен акт е издаден от компетентен орган - Началника на PДHCК Югоизточен район, въз основа на предоставените му правомощия със Заповед № РД-13-446/ 01.11.2010г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол в условията на делегация. Заповедта е издадена в писмена форма, в съответствие с целта на закона, не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото и неоспорени доказателства – констативни актове и експертиза, категорично се  установи наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и в отклонение от предвижданията на действащия ПУП за застрояване. Като официални свидетелстващи документи констативните актове има обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. вида, характера и предназначението на строителството, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят направените от административния орган констатации. Липсата на издадени строителни книжа за извършения строеж с констатирано предназначение за склад към момента на проверката го прави незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1, т.2 и т.3 /като склад/ от ЗУТ, следователно подлежи на премахване. Съгласно ПУП за имота в него е предвидено жилищно застрояване, поради което предназначението на строежа, установено към момента на проверката и неопровергано от жалбоподателя, се явява в противоречие с действащия план. За такова строителство няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, а позоваването на проекта по който е издадено Разрешение за строеж № 59/ 30.06.2006г, не може да обоснове извод за законност именно поради извършеното съществено отклонение от него по смисъла на чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ, изрично посочен в заповедта.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че Заповед № ДК-О2-ЮИР-44/ 19.03.2011г. на Началника на РДНСК Югоизточен район е немотивирана. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на гараж в по-голям размер в дължина от разрешеното, който се ползва за склад без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП/ и правни основания /чл.225, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Не е допуснато твърдяното противоречие в мотивите, тъй като в обстоятелствената част на заповедта ясно е посочено, че се касае за строеж, започнал по издадени строителни книжа за гараж, но изпълнен в отклонение от тях, който се ползва за склад на работилница. Съвсем коректно в диспозитива е описана подлежащата на премахване част от незаконния строеж /изпълнена извън параметрите на одобрения инвестиционен проект с цел запазване на законно построеното/ и е наредено привеждане на предназначението на стоежа от склад в гараж, съгласно действащите строителни книжа.

Без правно значение е степента на завършване на строежа, тъй като изводите си за неговата незаконност са направени на база констатациите за конкретното му ползване с предназначение за склад, които не са оборени по надлежния ред в настоящото производство, а заповед за премахване на незаконен строеж може да се издаде и в случаите, когато той е на етап „груб строеж”.

Предвид установения период на извършване – започнат през 2006г, строежът не попада в никоя от хипотезите на търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и не се налага тяхното обсъждане.

 

 По тези съображения съдът приема, че при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила с оспорената Заповед № ДК-О2-ЮИР-44/ 19.03.2011г. на Началника на РДНСК Югоизточен район жалбоподателят П.Д.П. е задължен да премахне описания строеж. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

   Водим от тези мотиви, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

    ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на П.Д.П. ЕГН **********о*** против ЗАПОВЕД № ДК-О2-ЮИР-44/ 19.03.2011г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Югоизточен район, с която му е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустроен гараж в склад и разширение към него", находящ се в УПИ VІІ-7345, кв.316 по плана на гр.Казанлък

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: