Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

318                                                 23.12.2011г.                             град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   П.М.                                                                       

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 206 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

            Образувано е по жалба на „КАПРОНИ” АД със седалище и с адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Ген.Столетов” №45, представлявано от Изпълнителния директор Л.Д.И., против Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен  район, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка с правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Склад с навес”, находящ се в поземлен имот № 000545 по плана на землище с.Копринка, община Казанлък. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.  Жалбоподателят твърди че постройката, чието премахване е разпоредено, представлява търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.  Поддържа че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилни правни изводи относно наличието на незаконен строеж подлежащ на премахване. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.    

            Ответникът по жалбата - Началник на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа че административният акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното по делото писмено становище. 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 04.01.2011г. работна група, включваща служители от РДНСК – Югоизточен район, сектор Стара Загора, са извършили проверка на строеж: „Склад с навес”, находящ се в поземлен имот № 000545 в землището на с. Копринка, община Казанлък. При проверката е установено че строежът е изпълнен със стоманобетонова конструкция /колони, греди, пояси и стоманобетонна плоча/ с размери в план 17.00/ 5.80м.. Ограждащите зидове са изпълнени с тухлена зидария с дебелина 25 см. Покривната конструкция е дървена, четирискатен покрив, покрит с керемиди. Обособени са помещения за склад, 2бр. тоалетни и 2бр.съблекални.От северозапад и югозапад частично не са изпълнени ограждащи зидове и е оформен навес с барбекю. Строежът е V  категория, същият е в завършен вид, като към момента на проверката не се ползва. Възложител и собственик на строежа е „КАПРОНИ”АД гр.Казанлък. Констатирано е, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа /одобрен проект и разрешение за строеж/. Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен акт № 3/ 04.01.2011г. /съдържащ и окомерна скица на строежа/.  На основание чл.225, ал.3 от ЗУТ от „КАПРОНИ” АД е подадено писмено възражение с приложени към него документи, с което са оспорени констатациите, съдържащи се в посочения констативен акт. Възражението се основава на обстоятелството, че постройката е  изградена като работилница през 1984г. и като такава е актувана с АДС от 1995г., който факт удостоверявал, че строежът не е незаконен. През 2006г. е бил извършен ремонт на съществуващата постройка и тя е добила настоящия си вид. Освен това се излагат и доводи, че описания в констативния акт строеж е търпим по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, което обстоятелство е удостоверено по надлежния ред от Гл.архитект на община Казанлък  с Удостоверение № 05/ 07.01.2011г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен  район, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “Склад с навес”, находящи се в поземлен имот находящ се в поземлен имот № 000545 по плана на землище с.Копринка, община Казанлък. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без необходимите строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ.     

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно същото, постройката, чието премахване е разпоредено със Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен  район, съществува в ПИ 000545 в землището на с.Копринка, общ.Казанлък и описанието на строежа, обективирано в обжалваната заповед, от гл.т. на местоположение, размери, конструкция и материали, съответства на действителното фактическо положение. Процесната постройка е елемент на допълващо застрояване и е строеж V категория. Въз основа на извършена проверка в община Казанлък вещото лице е посочило че за ПИ № 000545 /в който е изградена постройката/, няма одобрен ПУП – План за застрояване.   

 За изясняване на обстоятелства от значение за делото е допуснато и събиране на гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели лицата Стефко Лалев Стефанов, Христо Колев Христов и Петър Димов Христов, които депозират непосредствени впечатления от строителството на процесната сграда в периода 1974 - 1976г. 

Представени и приети като доказателства по делото са АДС № 6109/ 14.02.1995г., с който като държавна собственост е актуван терен с площ от 4000кв.м. в района на язовир “Копринка” и находящите се в него сгради – битова, работилница и хангар със застроена площ 220кв.м., скица № К03717/ 17.11.2010г., издадена от ОСЗ гр.Казанлък на ПИ № 000545 в землището на с.Копринка, общ.Казанлък, Удостоверение № 05/ 07.01.2011г., издадено от Главния архитект на община Казанлък, съгласно което сградата “склад с навес” представлява търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както и Удостоверение № 95/ 01.03.2011г. на Гл.архитект на община Казанлък, за отмяна на Удостоверение за търпимост №5/07.01.2011г.     

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.  

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. 

            Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. е издадена и подписана от Г. Георгиев - Началник на РДНСК – Югоизточен  район. Съгласно разпоредбите на чл.222, ал.1, т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от Началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство  Заповед № РД – 13 – 446/ 01.11.2010г. от която е видно, че Началникът на ДНСК – гр. София е делегирал правомощията си за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи на началниците на РДНСК. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Началникът на РДНСК – Югоизточен район, съобразно делегираните му правомощия по чл. 222, ал.1, т.10 във вр. с чл.225, ал.1 от ЗУТ. 

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за издаването на заповедта, както и релевантните за наличието на хипотезата на чл.225, ал.1 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ факти, а именно извършен строеж /описан подробно в заповедта от гл.т. на  неговия вид, характеристики, начин на изпълнение, местонахождение и възложител/, изпълнен без изискуемите се строителни книжа - одобрен проект и разрешение за строеж.

Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. на Началник на РДНСК – Югоизточен  район е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ изисквания. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 3/ 04.01.2011г., съставен и подписан от длъжностни лица от администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Дружеството – жалбоподател е уведомено за съставения констативен акт и започналата процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство,  в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. „КАПРОНИ” АД гр.Казанлък е упражнило правото си да подаде възражение, което е разгледано от административния орган, но е оставено без уважение с мотиви, че не са опровергани направените в констативните актове фактически констатации и не са представени доказателства относно законността на извършеното строителство.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаването на оспорената заповед на са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225, ал.1 във вр. с ал.2, и т.2 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1. Извършен строеж и 2. Строежът да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2, т.1 – т.5 от ЗУТ. От приетото като доказателство по делото заключение на съдебно-техническата строителна експертиза безспорно се установява, че постройката, чието премахване е разпоредено и за която не е спорно че е собственост на „КАПРОНИ”АД, а именно: „Склад с навес”, представлява „строеж” по см. на легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Видно от съдържанието на обжалваната заповед строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без необходимите строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ.   Разпоредбата на чл.137, ал.3 ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл. 148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонения от тези правила се предвиждат в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо и в чл. 147, ал.1 от ЗУТ - за точно изброени видове строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Подобна материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на изграждане на разпоредения за премахване строеж, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че същият е бил изграден през периода 1974-1976г. Съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./ строежите могат да се извършват само ако са разрешени, съгласно закона и правилника за приложението му, като в чл.56 е регламентирано в полза на кои лица се издава разрешението за строеж. Чл. 220 от ППЗТСУ /отм./ урежда одобряването на проектите, наличието на които е условие за издаване на разрешение за строеж и част от тях - чл. 226, ал.2 ППЗТСУ /отм./. В конкретния случай, в констативния акт  и в издадената въз основа на него заповед като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, вместо съответните по ЗТСУ и ППЗТСУ. Но доколкото процесния строеж попада в кръга от обектите, за които са необходими одобрени проекти и разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба,  независимо от погрешното посочване на нарушените правни норми, визираното фактическо основание за издаване на заповедта - липса на одобрен инвестиционен проект и строително разрешение /при необходимост от такива/, се установява по категоричен и безспорен начин. В този смисъл са както констатациите в Констативен акт № 3/ 04.01.2011г., който като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателя в производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, така и от заключението на съдебно-техническата строителна експертиза. А и обстоятелството че за строежа, чието премахване е разпоредено, няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и че строителството е извършено без изискуемите се строителни книжа, не се оспорва от жалбоподателя. Липсата на такива е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Всъщност спорният по делото въпрос се свежда до това, строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, представляват ли търпим строеж по см. на някоя от хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ, което би изключило неговото премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ. Във връзка с представеното и прието като доказателства по делото: Удостоверение за търпимост № 05/ 07.01.2011г. издадено от Главния архитект на община Казанлък,  следва да се отбележи, че то няма  обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостовереното в него обстоятелство че строежите, в т.ч. и процесния, са търпими по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. При осъществяваната проверка за законосъобразност на актовете по чл. 225, ал.1 от ЗУТ, съдът е  длъжен да извърши самостоятелна преценка налице ли са условията за търпимост на разпоредения за премахване строеж, като в тази преценка не е обвързан от това има ли издадено удостоверение за търпимост. Същото, по арг. от § 16, ал. 1, предл. 2  от ПР на  ЗУТ, следва да бъде зачетено единствено в нотариалните производства, по повод на прехвърлителна сделка. Извън тази сделка удостоверението за търпимост няма доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да бъдат квалифицирани строежите като търпими по см. на приложимата за случая хипотеза на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на три предпоставки, а именно 1. строежите да са изградени до 07.04.1987г. без строителни книжа;  2. строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и 3. строежите да са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по сега действащия ЗУТ. В случая е налице първото условие – сградата е построена до релевантния момент 07.04.1987г., видно от събраните свидетелски показания и при липса на доказателства за нещо различно. Безспорно е също обстоятелството, че за изграждането й няма изискуемите се по ЗТСУ /ППЗТСУ/ строителни книжа. От заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно е установено, че постройката е изградена ПИ № 000545, в землището на с. Копринка, общ.Казанлък,  който имот е собственост на “КАПРОНИ”АД, съгласно АДС № 6019/ 14.02.1995г., с начин на трайно ползване “гребна база”. Също съгласно заключението на експертизата за ПИ № 000545  не е имало и няма одобрен действащ ПУП – План за застрояване, т.е. постройката е изградена в неурегулиран поземлен имот. Следователно не е налице втората законово регламентирана предпоставка за определянето на строежа като търпим по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Липсва и третото нормативно установено условие - строежите да са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по сега действащия ЗУТ. Очевидно постройката не е съобразена с изискванията на чл.12, ал.2 и ал.3, чл.137, ал.3 и  чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съдът намира че строежа не отговарят и на правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване по приложимата правна уредба по ЗТСУ /отм./ - чл.40, ал.2, чл.37, ал.1 и чл.55, ППЗТСУ /отм./ - чл.108 и чл.224, ал.1 и Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм./- чл.168 и чл.169. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗТСУ /отм./ извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи. В действащата към 1976г. разпоредба на чл.108, ал.1 – ал.3 от ППЗТСУ /отм./ е регламентирано, че извън строителните граници на населените места могат да се извършат строежи на учреждения,стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, като строежите се разрешават въз основа на застроително решение съобразено със съответните териториално-устройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството, които застроителни решения се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. В чл.168, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 5 е предвидено, че строежите в извънселищните територии се изграждат при спазване разпоредбите на ЗТСУ , правилника за прилагането му и правилата и нормативите за изграждане на населените места. В случая при липса на издадено по надлежния ред и от компетентния орган застроително решение по чл.108, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, което застроително решение представлява условие за допустимост и предпоставка за разрешаването на строежите, няма как да бъде преценено съответствието на изградената постройка с регламентираните  строителни правила, норми и нормативи.

Поради несъответствието на строежа с правилата и нормативите по действащите към момента на изграждането му разпоредби, както и по сега действащия ЗУТ, съдът намира, че не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за квалифицирането му като „търпим строеж”.

Съдът намира за несъстоятелен довода на жалбоподателя за законност на постройката, предвид обстоятелството, че същата е бил актувана с АДС № 6109/ 14.02.1995г. съставен по реда на Наредбата за държавните имоти и след наличието на държавно приемане на строежа.

Съгласно чл. 19 от Закона за собствеността правото на собственост върху държавни недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти, а именно това са актовете за държавна собственост на недвижими имот. Към момента на съставяне на АДС №6109/14.02.1995г. е действала Наредбата за държавните имоти, която в глава единадесета предписва реда за актуване, отчитане и отписване на държавни недвижими имоти. Нормата на чл.81 от НДИ предвижда задължение за държавните организации да уведомяват службите „Държавни имоти” за ново придобити и или ново построени сгради в едномесечен срок от приемането им, за да бъдат актувани. Когато службите "Държавни имоти" установят, че ново придобити недвижими имоти или ново построени сгради не са актувани, изискват необходимите сведения от държавните организации, в чието стопанисване и управление се намират имотите, и извършват актуването.  И в двете алинеи на чл.81 от НДИ не е разписано задължение за службите „Държавни имоти” да проверяват дали имотите са приети или не. Факта на приемане е правно релевантен единствено за срока, в  който държавните организации, стопанисващи имотите, следва да уведомят службите, компетентни да съставят актове. Следователно акта за държавна собственост няма онова доказателствено значение, което жалбоподателя претендира, а именно да установява приемане на строежа, а оттам и извод за законността му. Акта за държавна собственост като официален документ има доказателствено значение предписано му от чл.179 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и съставяла доказателство, че имот с описаните от длъжностните лица характеристики е държавна собственост до установяване на противното. Няма законова презумпция, че всичко построено с държавни средства е законен строеж, нито забрана да се съставя акт за държавна собственост за незаконно изградени строежи. Правилото на чл.77 ал.3 във връзка с чл. 81 от НДИ да се актуват и всички сгради извън плановете за застрояване и регулация на населените места е намерило приложение и при съставяне на АДС №6109/14.02.1995г.

За пълнота на изложеното следва да се добави, че е неотносимо към настоящия спор издаденото от главния архитект на Община Казанлък Удостоверение № 95/ 01.03.2011г. за наличие на заварен строеж. Разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ е пояснителна спрямо нормите, изискващи да се държи сметка за заварените строежи при постановяване на актове във връзка с устройството на територията, а именно дава официално тълкуване на понятието „заварен строеж” - да се имат предвид съществуващите законни строежи.  Следователно, ако се установи законност на съществуващ строеж, може да се изведе и извод, че той е заварен и да се приложи нормата, която разпорежда съобразяване на устройственото планиране с тези сгради. Предмет на настоящото дело обаче не е одобрен план за изменение на план за застрояване или регулация, за да се изследва наличието на елементите, които формират понятието заварен строеж.

 С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „КАПРОНИ” АД със седалище и с адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Ген.Столетов” №45, представлявано от Изпълнителния директор Л.Д.И., против Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 48/ 23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Югоизточен  район, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във връзка с правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Склад с навес”, находящ се в поземлен имот № 000545 по плана на землище с.Копринка, община Казанлък, като неоснователна.  

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: