Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

    

296                                                    21.12.2011г.                 град Стара Загора

 

                              

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                               СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа  докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 250 по описа за 2011г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

 

Образувано е по жалба от адв.Д.Д., подадена в качеството му на процесуален представител и пълномощник на ЕТ”Инсайт-Камелия Христова-Илия Христов”, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Сава Силов”№93, ет.1, ап.2, ЕИК 833110615, против Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/21587 от 09.04.2011г, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/. Изложени са оплаквания за нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган както и за незаконосъобразност на същия като постановен при неспазване на предвидената от закона форма с оглед липсата на мотиви, при съществено нарушение на административнопраизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в акта не са изложени фактически и правни основания за издаването му, а административният орган не е изпълнил задълженията си да го уведоми за започналото административно производство, да го изслуша и да събере и обсъди относимите доказателства. Направено е искане за обявяване нищожността на оспорения акт или алтернативно да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Ответникът – Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощника си експерт Л.Ангелов, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган по надлежния ред, при правилно приложение на материалния закон и в изпълнение задълженията на Република България относно целесъобразността на усвояване на европейски средства по земеделските фондове.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Оспорващият ЕТ”Инсайт-Камелия Христова-Илия Христов”гр.Стара Загора е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 180532 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На 24.09.2009г. е подал Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер /УИН/ 2406060931730 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2009г. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са заявени 784.47 ха. Към заявлението, във връзка със заявеното по СЕПП, са приложени: Таблица на използваните парцели 2009 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите, и карти на съответните блокове на земеделското стопанство /БЗС/.

След извършена през 2009г кръстосана проверка на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че заявените площи са допустими за подпомагане и на бенефициента е оторизирана сума за изплащане в размер на 127313.43лв. по СЕПП.

Втората кръстосана проверка за 2009г е извършена след получаване на Писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009г на МЗХ, с което на ДФЗ-Разплащателна агенция за ползване в ИСАК е предоставен окончателен вариант на временен слой за „площи, допустими за подпомагане по СЕПП за 2009г”. При тази повторна проверка на декларираните от жалбоподателя площи не установено наличието на площи, недопустими за подпомагане по СЕПП за 2009г. 

През 2010г е извършена нова административна проверка във връзка с Писмо вх.№ 02-04-09/ 3554 от 09.12.2010г, с което МЗХ предоставя на ДФЗ-Разплащателна агенция актуализирана база данни за слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, отчитаща констатациите на одитна мисия на Европейската комисия и Консолидирания план за действие за подобряване работата на ИСАК. Проверката е извършена по цифрова ортофотокарта, изготвена на база сателитни снимки за 2009г и самолетни снимки за 2010г. Конкретно изработването на коригирания допустим слой /площи, подходящи за подпомагане/ през 2010г за кампания 2009г е извършено по канцеларско дешифриране на цифрована ортофотокарта, при което специалисти установяват границите на площите като отчитат характерните им особености – затъмнени участъци, светли участъци, прилежащи площи към сгради и други, както и Наредба № 5/ 10.03.2010г на МЗХ за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища / обн., ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г., в сила от 19.03.2010 г/. При тази проверка за жалбоподателя са отчетени като недопустими за подпомагане 1.4617 ха от всички заявени земеделски парцели с обща площ 784.47 ха, възлизащи на 0,18%  недопустима площ за подпомагане.

Гореизложените фактически обстоятелства се установяват и доказват от приетите като писмени доказателства по делото Справка за разлики в площи след кръстосани проверки от м. 11.2009 г. и м. 12.2010 г. за кампания 2009 г. с посочени декларирани парцели УИН, декларирана площ, оперативна площ от 1-ви кр. проверки, площ от 2-ри кр. проверки /12.2010/, площ от 2-ри кр. проверки /11.2009/ и разликата между тях за съответния парцел/л.26 и л.27 от делото/, Окончателни изчисления в лева за СЕПП /л.24 от делото/, както и от приетото без оспорване от страните заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението двете кръстосани проверки през 2009г. както и кръстосаната проверка през 2010г. са административни /без измервания на място по отношение на блоковете за земеделско стопанство и включените в тях земеделски парцели/ и са извършени на база данните от Системата за идентификация на земеделските парцели/СИЗП/, съдържащи се в ГИС/компютърна база данни на системата на идентификация на земеделските парцели. През 2009г. допустимите за подпомагане площи са определени на база канцеларско дешифриране  от цифрови ортофотокарти /ЦОФК/ от самолетни снимки 2005/2006г. Впоследствие се извършва разчитане на въздушни ортогонални изображения /сателитни снимки от 2009г. и самолетни снимки от 2010г./, които променят площта на референтните парцели в СИЗП, при което площите, допустими за подпомагане по СЕПП са намалени. 

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по отношение на ЕТ”Инсайт-Камелия Христова-Илия Христов” е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/21587 от 09.04.2011г във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009г с УИН 2406060931730 от 29.04.2009г. за сумата 233.70лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата като подадена срещу годен за обжалване акт, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването му и от лице, за което той е неблагоприятен предвид разпоредените последици /възстановяване на недължимо платена сума/, е процесуално допустима.  Разгледана по същество, се явява основателна.

След като е сезиран с жалба при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът проверява всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. Проверката включва на първо място компетентността на издателя на акта. В конкретния случай АУПДВ е постановен от компетентен по смисъла на чл. 146, т.1 АПК административен орган – Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие.

Като член на Европейския съюз /ЕС/, Република България е въвела в законодателството си правилата на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика на Съюза и относно схемите и правилата за еднно плащане.Тези норми са транспонирани в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.       

Съгласно чл.11а от ЗПЗП разплащателната агенция е оправомощеният орган за приемане, проверка и вземане на решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл.2а и 2б от ЗПЗП за страната се акредитира само една Разплащателна агенция, която извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. Държавен фонд ”Земеделие”-гр.София е акредитиран  в качеството му на изпълняващ функциите на единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, със Заповед №РД-09-1166 от 20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите /публикувана в ДВ, бр.3 от 12.01.2007 г./.

Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция/чл.20а от ЗПЗП/.В това си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. Може да одобрява, намалява или отказва директни плащания по подадени заявления за подпомагане от земеделски производители по схемите и мерките, финансирани от ЕС/чл.43 от ЗПЗП/, както и да предприема действия за възстановяване на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане, финансирани от европейските фондове /чл.27, ал.3 от ЗПЗП/. Компетентността на Изп.директор на фонда да издава АУПДВ е уредена в разпоредбата на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 по ЗПЗП. В процесния случай обжалваният АУПДВ е постановен именно от Изпълнителния директор на фонда, който се явява териториално и материално компетния орган, оправомощен по силата на закона  да издава актове от вида на процесния. По тези съображения се явява неоснователно направеното в жалбата оплакване за нищожност на оспорения акт поради некомпетентност на издателя му. 

Обжалваният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, но съдържанието му не е съобразено с императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4, преддл.първо от АПК, приложим съгласно препращащата норма на чл.166, ал.2 от ДОПК. Съгласно  посочената разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, предхождащ издаването на акта, но към който акта препраща и се намира в административната преписка. 

В оспорения акт административният орган е посочил като правно основание текстовете на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.73 от Регламент /ЕО/№796/2004 на Комисията от 21 април 2004г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени регламенти /ЕО/№1782/2003 и /ЕО/№73/2009 на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент/ЕО/ №479/2008 на Съвета.

Относно фактическите основания, довели до издаването на оспорения акт, административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени “административни проверки на заявленията съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 233.7лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. В акта не са конкретизирани и ндивидуализирани площите, които са недопустими за подпомагане, нито е посочен техният размер. Не е посочено и по какви причини административният орган счита, че част от площите са недопустими за подпомагане. В акта не се сочат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че субсидията, изплатена на оспорващия, е недължимо платена; не се съдържат мотиви за начина, по който е формирана сумата на задължението.

Според нормата на чл.43, ал.3, т.1-5 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по СЕПП при конкретно определени хипотези като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние, нестопанисване от заявителя и неотстранено застъпване на заявени площи. Мотиви за някое от изброените основания за недопустимост на подпомагането не са изложени в процесния АУПДВ.

Общата формулировка за получени с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010г окончателни данни в ДФЗ относно допустимия слой „Площи, допустими за подпомагане по СЕПП”, според съда не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Извод за наличие на такива не може да се направи от приложената административна преписка и представените в съдебно заседание писма и указания на МЗХ,  Решения на  Европейската комисия от 23.06.2009г и от 13.08.2009г, Решение на МС на РБ № 912/ 26.11.2009г /предвид принципната възможност за излагане на мотивите в отделен, съпътстващ акт/, доколкото от наличните документи, приети като писмени доказателства, също не може да се изведе еднозначен извод какво обстоятелство е направило част от заявената площ недопустима за подпомагане и е обусловило недължимост на част от оторизираната през 2009г субсидия на земеделския производител. Такъв извод не може да се направи и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по искане на ответника с оглед процесуалното му задължение да сочи доказателства относно законосъобразността на оспорения административен акт, а и заключението на вещото лице не може да замести мотивите на административния орган, а само да ги потвърди, в случай, че са изложени.

Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, което рефлектира върху правото на защита на адресата на акта и препятства упражняването на съдебен контрол. Липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Процесният АУПДВ е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК.

В разглеждания случай оспорващият е подал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, включително и по СЕПП, съобразно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, лицата по ал. 1 /земеделските стопани, които ползват земеделска земя/ подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по образец съгласно приложението. Общото заявление за подпомагане включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане, като чл. 3 от Наредбата посочва какво трябва да съдържа заявлението.

За изпълнение функциите на РА е създадена ИСАК, за която в чл. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена от Министъра на земеделието и храните, е посочено, че включва следните системи: система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на животните; интегрирана система за контрол; и интегрирана информационна система. Посочените системи, без тази по чл. 1, т. 4 от Наредбата, се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютъризирани бази данни.

На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 24, ал. 2 от Наредба                               № 105 от 22.08.2006 г., РА извършва посредством ИСАК задължителни административни проверки на подадените заявления за спазване изискванията на Регламент (EO) № 1782/2003 г. на Съвета и на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 година, като съпоставя посочените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели. Административните проверки на подадените заявления включват проверки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления.

От органите на Разплащателната агенция е установено чрез предоставените им в компетентност способи /административни и проверки на място/  през 2009г, че заявените земеделски парцели отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, поради което е оторизирано плащане на субсидия по СЕПП. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, от м. декември 2010 г е извършена в противоречие с чл.24, т.2 от Регламент (ЕО) № 796/2004г, пряко приложим по своята характеристика в националното право за СЕПП. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо, и от проверки на място. В чл.28 от същия регламент е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите й като според § 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада с оглед удостоверяване на присъствието си на тези проверки и да направи забележки. В случай, че се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация от МЗХ с писмо вх.№ 02-04-09/ 3554 от 09.12.2010г и констатираните различия, Разплащателната агенция към ДФЗ е имала задължение да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия  и причините, довели до тези несъответствия. Това е абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са извършени две кръстосани проверки, установяващи, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на законоустановената  процедура, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Наред с гореизложеното, административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл.чл. 26, 28, 35 и 36 от АПК - не е уведомил оспорващия за започнатото административно производство по издаване на оспорения АУПДВ, не е осигурил възможност на лицето, за  което издаденият акт е неблагоприятен, да участва в производството, не му е предоставил новата информация, с която разполага, не го е уведомил за нередности, а едностранно е издал административен акт засягащ имуществената сфера на жалбоподателя. С това са нарушени основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като лишаването на бенифициента от възможността да участва в производствата по издаването на АУПДВ, да направи своите възражения и представи доказателства, както и неизпълнението на задължението за служебно събиране на други такива при задължителните допълнителни административни процедури, би могло да доведе до установяване на фактическа обстановка и обосноваване на изводи, различни от направените от административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. В нормата на чл. 73, § 1 от  Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е предвидено, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Но съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, като в ал. 2 на същия § 4 е посочено, че когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея от § 4 на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

В разглеждания случай плащането е извършено на 16.12.2009 г./видно от представеното по делото извлечение от СЕБРА/, а решението за възстановяване на сумите (УАПДВ) е съобщено на заявителя на 11.04.2011 г. т.е. извън 12 месечния срок по чл.73 §4 ал.2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г.

Същевременно по делото не е установено, а и не се твърди, оспорващият със своето поведение да е въвел в заблуждение органите на РА, както и в подаденото общо заявление за единно плащане да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Добросъвестността на земеделския производител следва от реда за подаване на заявлението за подпомагане, който включва и задължението за оказване на помощ на кандидатите при идентифициране на ползваните от тях площи от Общинските служби по земеделие, съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления  по схеми и мерки за директни плащания. В случая надлежното идентифициране е удостоверено от длъжностно лице при ОСЗ-Раднево върху приложените към заявлението карти на БЗС. Заявената от кандидата за помощ площ съответства на тази от идентифицирането от длъжностното лице. На добросъвестност сочи и откриването на съответствие при първите две кръстосани проверки от 2009г., отразени в разпечатката от ИСАК /разлики в площи след кръстосани проверки от 11.2009г. и 12.2010г. за кампания 2009/.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че недопустимостта на част от заявените от жалбоподателя за подпомагане през 2009г. площи е установена в резултат на промяна на данните в СИЗП към 12.2010г., след придобиването на нова цифрова ортофото карта, изработена на база разчитане /дешифрация/ на сателитни изображения от 2009г. Т.е. “недопустимостта” на тези площи се дължи на ненавременна актуализация в регистъра /СИЗП/ на Информационната система за административен контрол /ИСАК/ относно коректността на слоя площи, допустими за подпомагане, а не изхожда от неправомерно поведение или грешка, допусната от лицето, заявило площите за субсидиране.  При това положение съдът приема, че в случая дори да са получени плащания по СЕПП за кампания 2009г. за площи, недопустими за подпомагане, жалбоподателят не е могъл да установи по разумен път тази недопустимост, а допуснатата грешка се корени изцяло в пасивността при поддържане в актуално и коректно състояние на данните в ИСАК.

Гореизложеното налага извода, че е налице хипотезата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и следователно, задължението за възстановяване, посочено в § 1 на същия член, не следва да се прилага, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Затова не може да се приеме, че извършеното плащане на субсидията, респективно на част от нея представлява неправомерно получена сума, т.е. не може да се квалифицира като публично държавна вземане по см. на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, дължимо от жалбоподателя.

По изложените съображения, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото  разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Държавен фонд ”Земеделие” бъде осъден да заплати сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, от които 50 лв. платена държавна такса, 100 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 200 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 27779/ 22.04.2011г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ”Инсайт-Камелия Христова-Илия Христов”, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Сава Силов”№93, ет.1, ап.2, ЕИК 833110615, Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21587 от 09.04.2011г, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, като незаконосъобразен. 

 

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на ЕТ”Инсайт-Камелия Христова-Илия Христов”, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Сава Силов”№93, ет.1, ап.2, ЕИК 833110615, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: