Р Е Ш Е Н И Е

 

300                                                 13.12.2011 г.                   гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, осми състав, на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета год. в публично заседание в състав:               

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар Д.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №259 по описа на Административен съд Стара Загора за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал.3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

 

Образувано е по жалба на ЗС„Свобода”, със седалище и адрес на управление с. Свобода, общ. Чирпан против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6300/72 от 10.04.2011 год. на Заместник изпълнителния Директор на Държавен  фонд „Земеделие” гр. София, с което е определена сума в размер на 6648.51 лв. като недължимо платена субсидия, в резултат на намаляване на допустимата за подпомагане площ. Разпоредено е сумата да се прихване от одобрените за изплащане средства за единно подпомагане на площ по подаденото през 2010 год. заявление. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на акта като постановен от некомпетентен орган, при неспазване на предвидената от закона форма с оглед липсата на мотиви, при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Подателят поддържа, че в акта не са изложени фактически и правни основания за издаването му, а административният орган не е изпълнил задълженията си да го уведоми за започналото административно производство, да го изслуша, да събере относимите доказателства и да му даде възможност да се запознае с преписката. Според оспорващия актът е издаден при несъобразяване с разпоредбите на чл.24, §2 от Регламент (ЕО) №796/2004 год.  и в случая следва да се приложи чл.73, §4 от Регламент (ЕО) №796/2004 год. С жалбата се твърди, че неправилно е приложен материалния закон, и че липсват мотиви в обжалваният АУПДВ. Не са посочени конкретните площи, по отношение на които е недопустимо подпомагането и не е посочено на кое основание е недопустимо подпомагането. Липсата на конкретни данни в акта относно начина на определяне на недопустимата площ, прави и невъзможността на проверката за законосъобразността на акта. От съда се иска да отмени АУПДВ като незаконосъобразен и да се присъдят направените съдебни разноски.

Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на ДФ”Земеделеие”, чрез процесуалният си представител експерт Л. Ангелов, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган по надлежния ред, при правилно приложение на материалния закон и в изпълнение задълженията на Република България относно целесъобразността на усвояване на европейски средства по земеделските фондове. Резултатите от проверките са отразени в таблици „Разлики в площ след кръстосани проверки от 11.2009 год. и 12.2010 год. Същите са намерили място и в изготвените окончателни изчисления в лева за СЕПП. Претендира се, че разпоредбата на чл.73, ал.4 от Регламента не намира приложение, защото не се касае за грешка. Претендират се и разноските по делото, както и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.  Алтернативно се прави възражение и за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, което жалбоподателя е заплатил.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Подадено е общо заявление от страна на жалбоподателят за плащания на площ по СЕПП и НДП от 29.04.2009 год., с което са заявени права за плащане по СЕПП върху 1576.43 хектара и по НДП върху 1516.66 ха. При извършените теренни проверки е установено, че допустими за подпомагане са част от заявените площи, които са предадени на от МЗХ на ДФ”Земеделие” с писмо с вх. №02-0409 от 20.11.2009 год. и представляват допустим слой за подпомагане. Разликата между декларираното от жалбоподателят и установените при проверките като допустими площи е 0.1042 ха. Така установените резултати не са били оспорени от земеделската кооперация и са влезли в сила. Въз основа на това са оторизирани суми на суми на бенефициента, както следва: по НДП 114 498.55 лв. и по СЕПП 255 842.43 лв.

През 2010 год. е извършена нова административна проверка във връзка с Писмо вх.№02-04-09/3554 от 09.12.2010 год., с което МЗХ предоставя на ДФЗ - Разплащателна агенция актуализирана база данни за слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, отчитаща констатациите на одитна мисия на Европейската комисия и Консолидирания план за действие за подобряване работата на ИСАК. Проверката е извършена по цифрова ортофотокарта, изготвена на база сателитни снимки за 2009 год. и самолетни снимки за 2010 год. Конкретно изработването на корегирания допустим слой /площи, подходящи за подпомагане/ през 2010 год. за кампания 2009 год. е извършено по канцеларско дешифриране на цифровата ортофотокарта от специалисти, при което са изключени захрастени участъци, прилежащи площи към сгради, по-широки от 2 м. пътища, високи треви и др., както и Наредба №5/10.03.2010 год. на МЗХ за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища.

При тази проверка за жалбоподателя са отчетени като недопустими за подпомагане 9.3261 ха, възлизащи на 0.59 %  недопустима площ за подпомагане по цялото заявление.

Гореизложените фактически обстоятелства се установяват и доказват от приетите писмени доказателства и от приетото без оспорване от страните заключение на назначената съдебно-техническа експертиза.

При тези данни ответникът е направил извод, че 6648.51 лв. от оторизираната субсидия на ЗС„Свобода”, с. Свобода са недължимо платени в това число  4537.70 лв. по СЕПП и 2110.81 лв. по НДП. Затова и на основание разпоредбите на чл.59, ал.1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП по отношение на търговеца е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№01-6300/72 от 10.04.2011 год. във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 год. с УИН 2410070938701 от 29.04.2009 год. за сумата 6648.51 лв.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата като подадена срещу годен за обжалване акт, в законоустановения 14 - дневен срок от съобщаването му /съобщен е на 12.04.2011 год./ и от лице, за което той е неблагоприятен предвид разпоредените последици /възстановяване на недължимо платена сума/, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

След като е сезиран с жалба при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът проверява всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. Проверката включва на първо място компетентността на издателя на акта. В конкретния случай той е постановен от компетентен по смисъла на чл. 146, т.1 АПК административен орган – Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, при условията на делегация.

Република България е член на Европейския съюз от 2007 год. и като такъв е въвела в законодателството си правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска политика и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По силата на чл.11а от ЗПЗП ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция действа Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/.

Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП е задължена да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане и по проекти, финансирани от Европейските фондове и държавния бюджет. Със заповед № 01-РД/1288/08.04.2011 год. на основание чл.20а от ЗПЗП, чл.11, ал.1 от Устройствения правилник на ДФ”Земеделие” и въз основа на Решение на Управителния съвет на фонд, взето с Протокол № 17 от заседание на 07.04.2011 год.,  Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие” е делегирал на заместника си Свилен Костов правомощието да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. По тези съображения съдът приема, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган.

Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане изх. №01-6300/72 от 10.04.2011 год. е постановен в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон.

Неоснователно е оплакването от страна на жалбоподателят, че е следвало производството да се развие по реда на чл.99 и следващите от АПК, тъй като по подаденото заявление, органа вече се е произнесъл, оторизирайки съответното плащане. Налице е влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникнат въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Този ред е уреденият в глава пета от АПК, като не е предвидено производство по глава седма на АПК. В конкретния случай на основание чл.27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Действията за събиране на вземанията, включително сроковете за съобщаване на акт за възстановяване на недължими плащания са уредени в чл.73 от Регламент (ЕО) №796/2004 год. на Комисията, поради което следва да се приеме, че издаването на АУПДВ е в отделно административно производство по реда на глава пета от АПК и за него не следва да бъде провеждано производство по чл.99 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ изх.№ 01-6300/72 от 10.04.2011 год. е издаден в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него не са изложени правни и фактически основания за постановяването му. В съдържанието му липсват конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че част от оторизираната субсидия на жалбоподателя–земеделското сдружение е недължимо изплатена, както и под коя правна норма са подведени изложените лаконично факти и как е изчислен размерът на подлежащата на възстановяване сума.

На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена Наредба № 105 от 22.08.2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, в която чл.24 регламентира проверки на подадените заявления за подпомагане.

Към момента на подаване от жалбоподателя на общото заявление за единно плащане на площ на 30.04.2009 год. действа Наредба № 3 от 25.02.2009 год. /отм., бр. 14 от 19.02.2010 год., в сила от 19.02.2010 год./ за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания, където в чл.2 са регламентирани допустимите за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделски площи на територията на страната. В чл.8 е предвидено проверката по спазване на изискванията на схемите за национални доплащания да става по реда на чл. 37 от ЗПЗП и на Регламент (ЕО) № 796/2004 от 21 април 2004 год., а чл.9 от Наредбата препраща към чл. 47, ал.2 от ЗПЗП за намаляване или отказване на плащане.

На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. Според нормата на чл.43, ал.3, т.1-5 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по СЕПП при конкретно определени хипотези като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние, нестопанисване от заявителя и неотстранено застъпване на заявени площи. Според нормата на чл.47, ал.2, т.1-6 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по НДП при конкретно определени хипотези като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние и в случай на двойно заявени площи. Мотиви за някое от изброените основания за недопустимост на подпомагането по СЕПП и НДП не са изложени в процесния АУПДВ.

Общата формулировка за получени с писмо вх.№02-0409/3554 от 09.12.2010 год. окончателни данни в ДФЗ относно допустимия слой „Площи, допустими за подпомагане по СЕПП”, според съда не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са нарушени. Наличието на мотиви не може да се изведе и от приложената административна преписка и представените в съдебно заседание писма и указания на МЗХ, Решения на  Европейската комисия от 23.06.2009 год. и от 13.08.2009 год., Решение на МС на РБ №912/26.11.2009 год. /предвид принципната възможност за излагане на мотивите в отделен, съпътстващ акт/, доколкото от наличните документи, приети като писмени доказателства, също не може еднозначно да се определи какво обстоятелство е направило част от заявената площ недопустима за подпомагане и е обусловило недължимост на част от оторизираната през 2009 год. субсидия на земеделското сдружение. Такъв извод не може да направи и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по искане на ответника с оглед процесуалното му задължение да сочи доказателства относно законосъобразността на оспорения административен акт, а и заключението на вещо лице не може да замести мотивите на административния орган, а само да ги потвърди в случай, че такива са  изложени. Такива не могат да бъдат изведени и от приложените по делото разпечатки за разликите в площи след кръстосаните проверки. Действително от тях е видно, за коя нива е установен недопустим за подпомагане слой и в какъв размер, но не може да се направи категоричният извод коя е причината довела до този краен резултат.

 От органите на Разплащателната агенция е установено чрез предоставените им в компетентност способи /административни и проверки на място/  през 2009 год., че заявените земеделски парцели отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане /с изключение на 0.1042 ха/, поради което е оторизирано плащане на субсидия в размер на 255 842.43 лв. по СЕПП и 114 498.55 лв. по НДП. Кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, от м. декември 2010 год. е извършена в противоречие с чл.24, т.2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 год., пряко приложим по своята характеристика в националното право за СЕПП. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо, и от проверки на място. В чл.28 от същия регламент е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите й като според §2 на чл.28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада с оглед удостоверяване на присъствието си на тези проверки и да направи забележки. В случай, че се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните различия, Разплащателната агенция към ДФЗ е имала задължение да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия  и причините, довели до тези несъответствия. Това е абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 год. са извършени кръстосани проверки, установяващи, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на законоустановената  процедура, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

По отношение на субсидия за НДП следва да се имат предвид същите съображения за необходимост от допълнителни проверки и събиране на доказателства с оглед задължението на Разплащателната агенция да оторизира плащане едва след като се увери в истинността на заявлението и с оглед предвидените в горецитираната Наредба № 105 от 22.08.2006 год. видове проверки, чието извършване не е доказано по делото.

Следователно не може да се приеме наличие на неправомерно поведение от бенефициента – деклариране на неверни данни относно вида и площта на заявените за подпомагане площи, което да е въвело в заблуждение административния орган с цел изплащане на парични средства за подпомагане по СЕПП и НДП. Напротив, от самия АУПДВ е видно, че се касае за допълнителни последващи действия на администрацията по нейна инициатива за определяне на допустимия слой площи за подпомагане. Въпреки че още преди извършване на първите проверки, преди преценката за допустимост на подпомагането и преди оторизиране на субсидията са били известни изискванията на Европейския съюз с оглед открити нередности при прилагане на ИСАК, действията на Разплащателната агенция са съобразени с тези изисквания едва през 2010 год.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.73 от Регламент (ЕО) №796/2004 год. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) №1782/2003 год. и (ЕО) №73/2009 год. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 год. на Съвета. Съгласно § 1 от цитираната норма, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с параграф 3. По силата на § 4 обаче, това правило не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Във всички случаи обаче действията по възстановяване на недължимото плащане следва да бъдат предприети от компетентния орган в срока по чл.73, § 4, ал.2 от Регламент (ЕО) № 796/ 2004 год. Неоснователно е застъпеното становище от представителя на ответника, че тази разпоредба е неприложима, тъй като представляващия земеделското сдружение е декларирал, че е запознат с условията за подпомагане и още с подаването на заявлението е действал недобросъвестно, като е декларирал негодни за подпомагане площи. Видно е, че се касе за частично недопуситими слоеве за подпомагане, а не целите площи на нивите, декларирани от замеделския производител. Възприемайки това становище, може да се стигне до извода, че подпомагането на производителите е едностранен процес, базиран единствено и само на добросъвестното им поведение. Същото е неоснователно и не кореспондира и със събраните по делото доказателства -  извършването на кръстосани проверки още през 2009 год. на декларираните от жалобоподателя площи. При така извършената проверка от страна на Разплащателната агенция е установена и частична недопустимост на площите, т.е. налице е активно поведение и на администрацията за проверка на декларираните площи за подпомагане. Липсват данни по делото да се касае за частична проверка на декларираните площи, а е извършена цялостна такава. Действително в писмото от МЗХ с изх.№11-409/07.11.2011 год., прието и като доказателство по делото /л.258/, е посочено, че кръстосаните проверки за допустимостта на площите за 2009 год., декларирани от земеделско сдружение „Свобода” – с. Свобода, са били извършвани въз основа на сателитни снимки, правени на 25.09.2009 год. Това от своя страна навежда на извода, че към 20.11.2009 год., когато е получено писмо от МЗХ относно допустимите площи за подпомагане на жалбоподателят, тези снимки са били налице и са били взети в предвид при оторизирането на сумите за подпомагане. Въз основа на същите снимки, обаче година по-късно, се установява, че площта на допустимите площи за подпомагане е различна от декларираните и оторизирани такива. С други думи или е налице неправилно дешифриране на подадените данни или недобросъвестност на поведението на служителите от разплащателната агенция при изпълнение на служебните им задължения. Всичко това, обаче изключва недобросъвестното поведение на жалбоподателя и не може да обоснове каквато и да е било негова вина.

В настоящия случай е налице такава хипотеза на грешка при определяне на допустимите за подпомагане площи като база за оторизиране на субсидията за 2009 год. като няма правно значение дали тази грешка е на Разплащателната агенция или на друг орган, защото предпоставките за отпадане на задължението за възстановяване в тази насока са алтернативни.  От друга страна, предвид липсата на точни мотиви защо част от сумата се приема за недължимо платена, няма как да бъде преценено от съда дали обстоятелствата, довели до недопустимост, са могли да бъдат предвидени и съобразени от жалбоподателя при подаване на заявлението му. Трябва да се отбележи също, че събраните по делото доказателства недвусмислено сочат неправилна практика през 2009 год. на администрацията, оторизирана да прилага ИСАК. Погрешните действия на компетентния национален орган по прилагане схемите за директно подпомагане н рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз при липса на недобросъвестно поведение на бенефициента не могат да обосноват намаление и изключване на помощите по аргумент от общите правила, залегнали в съображения 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/ 2004г. Затова не може да се приеме, че извършеното изплащане на субсидията, респективно на част от нея, представлява неправомерно получена сума, т.е. не може да се квалифицира като публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, дължимо от жалбоподателя.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, тъй като оспореният  АУПДВ изх.№01-6300/72 от 10.04.2011 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, е незаконосъобразен. Липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на подложения на съдебен контрол административен акт. Отделно от това, по делото се установиха съществени процесуални нарушения, а  по съществото на спора – липса на неправомерно поведение на жалбоподателя в качеството му на бенефициент, той не е получил недължимо плащане по СЕПП и НДП и няма основание от него да се търси възстановяне на парични суми.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50.00 лв за държавна такса, 150.00 лв. за внесен депозит за вещо лице и 540.00 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по договор за правна помощ № 0000037658 от 01.07.2011 год. С оглед направеното възражение за прекомерност на уговореното възнаграждението, съдът намира, че такова липсва. Същото е определено в съответствие с правилата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК, във връзка с §2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№01-6300/72 от 10.04.2011 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, по жалба от ЗС„Свобода” със седалище и адрес на управление с. Свобода, общ. Чирпан.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ЗС„Свобода” от с. Свобода, общ. Чирпан сумата 740.00 /седемстотин и четиридесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: