Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е       № 207

 

                                                       гр. Стара Загора,

                                                               11.10.2011г.

 

                                 В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:  

            

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РАДОСТИН РАДКОВ

 

при секретаря Зорница Делчева,

като разгледа докладваното от съдия Р.Радков АД №299 по описа за 2011г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по оспорване направено със Заповед №РД–09-366/16.06.2011г. на Областния управител на Област Стара Загора, против Решение №422/30.05.2011г. на Общински съвет Гурково. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като при вземането му липсват мотиви – нарушение на чл. 59, ал.  2, т. 4 от АПК. На следващо място, че решението противоречи на материалния закон, тъй като за имота, предмет на т.2 от оспореното решение, е налице АДС №85/2294/05.01.1967 г. и АДС № 417/07.09.1984г., като описаното в тях УПИ ХVІІІ в кв.58  е за същия имот, за който към решението е приложен АЧОС №33/17.02.2011г. за имот с идентификатор 18157.501.966 с площ 811 кв. м. – УПИ ХІХ-966 в кв.58 по плана на гр.Гурково. От това следвало, че АЧОС е съставен в противоречие с чл.58, ал.4 от ЗОС. На следващо място претендира за противоречие на решението с чл.56 от ЗУТ, на което основание ОбС Гурково е дал съгласието за даване под наем на част от недвижим имот за поставяне на павилион за търговска дейност, тъй като предвид наличието на АДС, за да се изпълнят изискванията на ал.2 от тази норма, е било необходимо съгласуване на схемата за разполагане на обекта с областния управител, което липсва. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В с.з. Областният управител не се явява, но се представлява от експерт с юридическо образование Иванова, която поддържа оспорването на същите основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. за Общински съвет Гурково се представлява от адв.Цветков, който оспорва основателността на жалбата.

Въз основа на събраните доказателствени средства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Решение №422/30.05.2011г. Общински съвет Гурково е решил, на  осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗОС и чл. 21, ал. 1 от НРПУРИВОС на общината, да се отдаде под наем за срок от пет години, чрез търг с явно наддаване, за поставяне на павилион за търговска дейност, терен с площ 30 кв.м., представляващ част от поземлен имот частна общинска собственост, целият с площ 811 кв.м. с идентификатор 18157.501.966 по КККР на гр.Гурково, одобрени със заповед РД-18-3/18.01.2010г. на изп. директор на АГКК. Със същото решение е упълномощен кмета на общината да организира и проведе търга и сключи договор за наем с лицето, което го е спечелило. Като мотив за вземането му е вписано, че е постъпило искане от лицето Стефан Стефанов за ползване на терен за поставяне на павилион за търговска дейност. Към преписката по вземане на това решение е приложена схема за поставяне на търговски обекти от леки материали в процесния имот, одобрена от Главния архитект на общината и АЧОС №33/17.02.2011г., съставен по отношение на поземлен имот с идентификатор 18157.501.966 с площ 811 кв.м. и номер по предходен план УПИ ХІХ-966 в кв.58 по плана на гр.Гурково. В графа 8, като по рано съставени актове са посочени АЧОС №№ 25/58/02.03.2000г. и 26/59/02.03.2000г. Не се спори между страните, че този имот е идентичен с УПИ ХІХ-966 в кв.58 по плана на гр.Гурково от 2001г., с парцели ХХ-966 и ХІХ-966 в кв.58 по плана на гр.Гурково от 1985г. и с парцел ХVІІІ в кв.58 по плана на с.Гурково от 1964г. С АДС №85/2294/05.01.1967г. е актувано дворно място с площ от 450 кв.м., представляващо парцел ХVІІІ в кв.58 по плана на с.Гурково, като същия имот е актуван отново с АДС №417/07.09.1984г. Не се спори между страните, че процесния имот не е отписан от актовите книги на имотите държавна собственост с надлежна заповед на Областния управител на Област Ст.Загора. По преписката липсват доказателства за датата, на която е изпратено, и съответно получено от оспорващия, процесното решение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани годни, допустими и относими доказателства, неоспорени от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е подадено в рамките на законоустановения срок от надлежен субект - Областен управител на Адм.област Ст.Загора, в рамките на правомощията му по чл. 32, ал. 2 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА и чл.45, ал. 4 от ЗМСМА, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество е основателно и следва да се уважи.

Оспореното решение №422/30.05.2011г.  на Общински съвет Гурково е незаконосъобразно.

Това е така, защото с него Общинския съвет извършва разпоредителни действия с имот, за който към този момент съществуват доказателства, че е държавна собственост. Недопустимо е съществуването на два акта, с които се установява принадлежността на правото на собственост върху един и същи имот на два различни правни субекта - държавата и общината. Ето защо, по силата на закона - чл. 114, ал.1 от сега действащия ППЗДС, АДС се ползва с презумтивна доказателствена сила. Именно в случаите на конкуренцията между документите, удостоверяващи правото на собственост /каквито за държавата са актовете за държавна собственост, а за общината - актовете за общинска собственост/, нормативното разрешение е в полза на по-рано съставения АДС. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в АДС, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Ал.2 на същата норма, предвижда, че „Общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда. Общинския съвет, при вземане на оспореното решение, не може да се позовава на незаконосъобразно издадения за имота АЧОС, който се предхожда от АДС имащ удостоверителна доказателствена сила и имота не е отписан като държавен по съответния нормативен ред. Валидно решение за това е могъл да приеме само в случай, че АЧОС за процесния имот е издаден при спазване реда по 114, ал. 2 от ППЗДС – на осн. чл.109 от ППЗДС е направено писмено искане от Община Гурково до Областния управител на Ст.Загора за отписване на имота като държавен от актовите книги за държавна собственост и съответно има издадена негова заповед по чл.112 от ППЗДС или в случай, че е отказал то, на осн. чл.113 от ППЗДС, да поиска разрешаване на спора за материално право по съответния съдебен исков ред.

По същите съображения е незаконосъобразно решението и в частта му,  с която се упълномощава кмета на общината да организира и проведе търга и сключи договор за наем с лицето, което го е спечелило.

Възражението за немотивираност на оспореното решение, е неоснователно, тъй като, макар и кратки, към него се съдържат съображенията довели до произнасянето му – отдаване под наем на терен, за който адм.орган е приел, че е собственост на  Община Гурково, т.е. за по-ефективното му стопанисване в полза на местната общност.

Възражението за допуснато нарушение по чл.56, ал.2 от ЗУТ, при вземане на оспореното решение, е неотносимо към предмета на спора, тъй като Общинския съвет не е компетентния орган за издаване на последващото разрешение за поставяне на обектите по ал.1 от тази норма, съответно такъв диспозитив липсва в решение №422/30.05.2011г. Оспореното решение има за предмет – съгласие да бъде отдадена под наем част от нежилищен общински /според  органа/ имот, като със същото едновременно е зададена и рамката, която собственика поставя на наемателя при ползването на терена, т.е. предназначението му / т.1 и т.2 /.

Съгласно резултата от изхода на процеса, ответника следва да да заплати на оспорващия направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Ръководен от гореизложеното и на осн. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                          Р          Е          Ш          И  :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №422 от 30.05.2011г. на Общински съвет Гурково, с което, на  осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗОС и чл. 21, ал. 1 от НРПУРИВОС на Община Гурково, се дава съгласие за отдаване под наем за срок от пет години, чрез търг с явно наддаване, за поставяне на павилион за търговска дейност, на терен с площ 30 кв.м., представляващ част от поземлен имот частна общинска собственост, целият с площ 811 кв.м. с идентификатор 18157.501.966 по КККР на гр.Гурково, одобрени със заповед РД-18-3/18.01.2010г. на изп. директор на АГКК и е упълномощен кмета на общината да организира, проведе търга и сключи договор за наем с лицето, което го е спечелило.

ОСЪЖДА Община Гурково ДА ЗАПЛАТИ на Областен управител на Административна област Стара Загора направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                      

                                          

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: