Р Е Ш Е Н И Е  251

  гр.Стара Загора 24.11.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и пети октомври

през      две хиляди и единадесета година в състав:

 

                 Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                                  

при секретаря   М.П.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   адм.дело   № 305  по описа  за 2011 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба К.С.Ч. *** , подадена  от Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г, издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”против Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г, издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на акта като постановен от некомпетентен орган, при неспазване на предвидената от закона форма с оглед липсата на мотиви, при съществено нарушение на административнопраизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Подателят поддържа, че в  административни акт не са изложени фактически и правни основания за издаването му, а административният орган не е изпълнил задълженията си да го уведоми за започналото административно производство, да го изслуша и да събере и обсъди относимите доказателства.Бил нарушен основен принцип в правото , че не може да се отнемат с обратна сила вече придобити права. .Административният акт бил издаден в противоречие с целта на закона , защото в него се сочи опасност от спиране на одобрения за страната финансов пакет на директни плащания. Направено е искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощника си експерт Л.А., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган по надлежния ред, при правилно приложение на материалния закон и в изпълнение задълженията на Република България относно целесъобразността на усвояване на европейски средства по земеделските фондове.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят К.С.Ч. подава Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 2406070937804 от  05.05.2009г. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2009г. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са заявени 8,07 ха площи  за подпомагане.След извършени през 2009г две кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ като регистър на ИСАК е установено, че заявените площи са допустими за подпомагане и на бенефициента са оторизирани следните суми: 1718,95 – планински райони, национално доплащане за площ – 332,17 лева и 1296,72 лева по схемата за единно плащане на площ .

Втората кръстосана проверка за 2009г е извършена след получаване на Писмо вх.№ 02-0409/3846 от 20.11.2009г на МЗХ, с което на ДФЗ-Разплащателна агенция за ползване в ИСАК е предоставен окончателен вариант на временен слой за „площи, допустими за подпомагане по СЕПП за 2009г”. При тази проверка за жалбоподателя не са отчетени недопустими за подпомагане площи.

През 2010г е извършена нова административна проверка във връзка с Писмо вх.№ 02-04-09/ 3554 от 09.12.2010г, с което МЗХ предоставя на ДФЗ-Разплащателна агенция актуализирана база данни за слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”, отчитаща констатациите на одитна мисия на Европейската комисия и Консолидирания план за действие за подобряване работата на ИСАК. Проверката е извършена по цифрова ортофотокарта, изготвена на база сателитни снимки за 2009г и самолетни снимки за 2010г. Конкретно изработването на корегирания допустим слой /площи, подходящи за подпомагане/ през 2010г за кампания 2009г е извършено по канцеларско дешифриране на цифрована ортофотокарта, при което специалисти установяват границите на площите като отчитат характерните им особености – затъмнени участъци, светли участъци, прилежащи площи към сгради и други, както и Наредба № 5/ 10.03.2010г на МЗХ за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища / обн., ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г., в сила от 19.03.2010 г/.

При тази проверка за жалбоподателя са отчетени като недопустими за подпомагане площи в размер от 1,64 дка.

Гореизложените фактически обстоятелства се установяват и доказват от приетите писмени доказателства и от приетото без оспорване от страните заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. От това заключение се установява, че част от заявените площи от жалбоподателя , допуснати за подпомагане по СЕПП за 2009г са определени като недопустими за подпомагане при канцеларско прилагане разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища..При проверката през 2010 година като недопустими за подпомагене за определени площи в размер от 1,64 хектара  

При тези данни ответникът е направил извод, че част  от оторизираната субсидия на жалбоподателя в размер на 2678,37 лев е недължимо платена. Затова и на основание разпоредбите на чл.59, ал.1 и 2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по отношение на Ч. е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009г с УИН 2406070937804 от 05.05.2009г за сумата 2687,37лв.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата като подадена срещу годен за обжалване акт, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването му и от лице, за което той е неблагоприятен предвид разпоредените последици /възстановяване на недължимо платена сума/, е процесуално допустима.  Разгледана по същество, се явява основателна.

След като е сезиран с жалба при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът проверява всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. Проверката включва на първо място компетентността на издателя на акта. В конкретния случай той е постановен от компетентен по смисъла на чл. 146, т.1 АПК административен орган – Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, при условията на делегация.

Република България е член на Европейския съюз от 2007г и е длъжна да спазва европейското законодателство и да хармонизира правото си в съответствие с него.Тя  е въвела в законодателството си правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска политика и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Съгласно чл. 20 от уводните правила на Регламент  № 1782/2003 / отм. в настоящия момент/ плащанията трябва да се извършват от компетентни национални органи, като съгласно член 23,параграф  3 от регламент № 1782/2003 година трябва да предприемат действия  по подпомагане и контрол, като създадат и съответните специализирани агенции. По силата на горните разпоредби и на основание чл.11а от ЗПЗП ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП е задължена да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане и по проекти, финансирани от Европейските фондове и държавния бюджет. Със заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011г на основание чл.20а от ЗПЗП, чл.11, ал.1 от Устройствения правилник на ДФЗ и въз основа на Решение на Управителния съвет на фонд, взето с Протокол № 17 от заседание на 07.04.2011г,  Изпълнителният директор на ДФД е делегирал на заместника си Свилен Костов правомощието да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. По тези съображения съдът приема, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган.

Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г е постановен в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон.

Вземанията на Разплащателната агенция, които възникнат въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Този ред е уреденият в глава пета от АПК В конкретния случай на основание чл.27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Действията за събиране на вземанията, включително сроковете за съобщаване на акт за възстановяване на недължими плащания са уредени в чл.73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията,.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г е издаден в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него не са изложени правни и фактически основания за постановяването му. В съдържанието му липсват конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че част от оторизираната субсидия на жалбоподателя  е недължимо изплатена, както и под коя разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт са подведени изложените лаконично факти и как е изчислен размерът на подлежащата на възстановяване сума.

 На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, в която чл.24 регламентира проверки на подадените заявления за подпомагане.

Към момента на подаване от жалбоподателя на общото заявление за единно плащане на площ на 01.05.2009г действа Наредба № 3 от 25.02.2009г. /отм., бр. 14 от 19.02.2010г., в сила от 19.02.2010г/ за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания, където в чл.2 са регламентирани допустимите за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделски площи на територията на страната. В чл.8 е предвидено проверката по спазване на изискванията на схемите за национални доплащания да става по реда на чл. 37 от ЗПЗП и на Регламент (ЕО) № 796/2004 от 21 април 2004 г, а чл.9 от Наредбата препраща към чл. 47, ал.2 от ЗПЗП за намаляване или отказване на плащане.

На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. Според нормата на чл.43, ал.3, т.1-5 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по СЕПП при конкретно определени хипотези като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние, нестопанисване от заявителя и неотстранено застъпване на заявени площи. Според нормата на чл.47, ал.2, т.1-6 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по НДП при конкретно определени хипотези като по отношение на площите е предвидено заявяване извън нормативно определените размери, неспазване на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние и в случай на двойно заявени площи. Мотиви за някое от изброените основания за недопустимост на подпомагането по СЕПП и НДП не са изложени в процесния АУПДВ.

Общата формулировка за получени с писмо вх.№ 02-0409/3554 от 09.12.2010г окончателни данни в ДФЗ относно допустимия слой „Площи, допустими за подпомагане по СЕПП” според съда не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Наличието на мотиви не може да се изведе и от приложената административна преписка и представените в съдебно заседание писма и указания на МЗХ,  Решения на  Европейската комисия от 23.06.2009г и от 13.08.2009г, Решение на МС на РБ № 912/ 26.11.2009г /предвид принципната възможност за излагане на мотивите в отделен, съпътстващ акт/, доколкото от наличните документи, приети като писмени доказателства, също не може еднозначно да се определи какво обстоятелство е направило част от заявената площ недопустима за подпомагане и е обусловило недължимост на част от оторизираната през 2009г субсидия на земеделския производител. Такъв извод не може да направи и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по искане на ответника с оглед процесуалното му задължение да сочи доказателства относно законосъобразността на оспорения административен акт, а и заключението на вещо лице не може да замести мотивите на административния орган, а само да ги потвърди в случай, че са  изложени.

 В случая от експертното мнение е видно, че всички площи  през 2009г са установени, като допустимите за подпомагане  липсва   двойно заявяване, основание за редукция на извършеното плащане.

От органите на Разплащателната агенция е установено чрез предоставените им в компетентност способи /административни и проверки на място/  през 2009г, че заявените земеделски парцели отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане поради което е оторизирано плащане на субсидия, както по СЕПП и  така и по НДП. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, от м. декември 2010 г е извършена в противоречие с чл.24, т.2 от Регламент (ЕО) № 796/2004г, пряко приложим по своята характеристика в националното право за СЕПП. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, трябва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо, и от проверки на място. В чл.28 от същия регламент е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите й като според § 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада с оглед удостоверяване на присъствието си на тези проверки и да направи забележки. В случай, че се открият нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните различия, Разплащателната агенция към ДФЗ е имала задължение да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия  и причините, довели до тези несъответствия. Това е абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са извършени две кръстосани проверки, установяващи, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на законоустановената  процедура, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Нарушени са и разпоредбите на чл. 27 от АПК жалбоподателя не е уведомен, така както изисква разпоредбата на чл. 27 от АПК за започналото административно производство, на чл. 35 от АПК - не са сбрани доказателства и обсъдени възраженията на земеделския стопанин, . В нарушение на чл. 34,ал.2 от АПК не е дадена възможност на лицето да изложи становище по сбраните доказателства. Поради изложеното съдът приема, че административния акт е постановен в противоречие с административно процесуалните правила, самостоятелно основание за отмяната му..

По отношение на субсидия за НДП следва да се имат предвид същите съображения за необходимост от допълнителни проверки и събиране на доказателства с оглед задължението на Разплащателната агенция да оторизира плащане едва след като се увери в истинността на заявлението и с оглед предвидените в горецитираната Наредба № 105 от 22.08.2006 г. видове проверки, чието извършване не е доказано по делото.

Следователно не може да се приеме наличие на неправомерно поведение от бенефициента – деклариране на неверни данни относно вида и площта на заявените за подпомагане площи, което да е въвело в заблуждение административния орган с цел изплащане на парични средства за подпомагане по СЕПП и НДП. Напротив, от самия АУПДВ е видно, че се касае за допълнителни последващи действия на администрацията по нейна инициатива за определяне на допустимия слой площи за подпомагане. Въпреки че още преди извършване на първите проверки, преди преценката за допустимост на подпомагането и преди оторизиране на субсидията са били известни изискванията на Европейския съюз с оглед открити нередности при прилагане на ИСАК, действията на Разплащателната агенция са съобразени с тези изисквания едва през 2010г. Следа да се отбележи по силата на чл. 12, параграф 3 от Регламент № 796/2004 година земеделския стопанин декларира само площта на имота и точните му граници.Според  чл. 51, параграф 2а от Регламент № 796/2004 година, ако земеделският производител декларира площ по голяма от правата на плащания , но отговаря на всички други условия за допустимост не се прилагат намаление или изключване на субсидията

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.73 от Регламент (ЕО) № 796/ 2004г на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009 на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета. Съгласно § 1 от цитираната норма от Регламент № 796/2004 година , ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с параграф 3. По силата на § 4 обаче, това правило не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Във всички случаи обаче действията по възстановяване на недължимото плащане следва да бъдат предприети от компетентния орган в срока по чл.73, § 4, ал.2 от Регламент (ЕО) № 796/ 2004г.

В настоящия случай очевидно е налице именно такава хипотеза на грешка при определяне на допустимите за подпомагане площи като база за оторизиране на субсидията за 2009г като няма правно значение дали тази грешка е на Разплащателната агенция или на друг орган, защото предпоставките за отпадане на задължението за възстановяване в тази насока са алтернативни.  От друга страна, предвид липсата на точни мотиви защо част от сумата се приема за недължимо платена, няма как да бъде преценено от съда дали обстоятелствата, довели до недопустимост, са могли да бъдат предвидени и съобразени от жалбоподателя при подаване на заявлението му. Трябва да се отбележи също, че събраните по делото доказателства недвусмислено сочат неправилна практика през 2009г на администрацията, оторизирана да прилага ИСАК. Неправилните действия на компетентния национален орган по прилагане схемите за директно подпомагане н рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз при липса на недобросъвестно поведение на бенефициента не могат да обосноват намаление и изключване на помощите по аргумент от общите правила, залегнали в съображения 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/ 2004г. Затова не може да се приеме, че извършеното изплащане на субсидията, респективно на част от нея, представлява неправомерно получена сума, т.е. не може да се квалифицира като публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, дължимо от жалбоподателя.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, тъй като оспореният  АУПДВ изх.№ 01-6500/ 22621от 12.04.2011г, издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, е незаконосъобразен. Липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на подложения на съдебен контрол административен акт. Отделно от това, по делото се установиха съществени процесуални нарушения, а  по съществото на спора – липса на неправомерно поведение на жалбоподателя в качеството му на бенефициент, той не е получил недължимо плащане по СЕПП и НДП и няма основание от него да се търси възстановяне на парични суми.

 

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски  в размер на 300 лв В хода на произнасянето съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл по сметка на Административен съд Стара Загора  държавна такса в размер на 10 лева., дължима по силата на т. 2б, буква”а” от  ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, поради което същият следва да бъде осъден да заплати тази такса със съдебното решение. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Акт за установяване на публично държавно вземане изх.№ 01-6500/22621 от 12.04.2011г, издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” по жалба , подадена от К.С.Ч. ***.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ч. ***  сумата от  300 /триста/лв, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА К.С.Ч. *** да заплати по смета на Административен съд гр. Стара Загора държавна такса в размер на 10/ десет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: