Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                             271    30.11.2011г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар   П.М.                                                                                        и с участието

         на прокурора                                                                                                                  като разгледа

         докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 355 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:                                                                    

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

               Образувано е по жалба на И.А.Д. ***, против Решение № **********/ 24.06.2011г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане № **********/ 08.04.2011г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания от които може да се направи извод, че се релевира постановяване на решението на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения извод, че по отношение на него не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано положеният от него труд за времето от 01.05.1983г. до 04.10.1989г. е приет за такъв трета категория като твърди, че през посочения период независимо че е бил назначен на длъжност „бригадир на тежка механизация”, е  продължил да изпълнява трудовите функции на „механик” и придобитият от него трудов и осигурителен стаж следва да бъде зачетен като стаж при условията на втора категория труд и съответно да му бъде признато правото на пенсиониране по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

             

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заявление вх. № МП 11236/ 30.03.2011г. жалбоподателят в настоящото производство – И.Д., е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/ 08.04.2011г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора, след като е установено, че Д. има осигурителен стаж от първа категория 01г., 03м. и 24 дни; от втора категория - 10г., 07м. и 29дни и от трета категория – 18г., 10м. и 02 дни, при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 34г., 04м. и 11дни и сбор от осигурителен стаж и възраст 93-01-07, на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че няма изискуемия се съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО осигурителен стаж за втора категория труд от 15г. и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 100.  Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора. В жалбата е посочено че неправилно трудовият стаж за времето 01.05.1983г. – 04.10.1989г. е зачетен като трета категория труд, тъй като независимо, че в трудовата му книжка е записано че е назначен на длъжност „бригадир на тежка механизация”, е продължил да работи като механик. Във връзка с подадената жалба е направена допълнителна проверка по цялата налична информация, предадена от прекратилия дейността си осигурител „Динамика” ЕООД – гр. Казанлък в Архивохранилище при ТП на НОИ – Стара Загора относно длъжностите, които е заемал И. Д. през отделните периоди. В резултат на проверката и съгласно писмо изх. № АС – 2166/ 23.06.2011г. на Обединено Архивно стопанство” при ТП на НОИ – Стара Загора е установено, че за периода м. юни – м. декември 1977г. лицето е работило на длъжност „фандромист” и този стаж следва да бъде зачетен за II категория труд по т.53 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./. С оспореното в настоящото производство Решение № **********/ 24.06.2011г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение жалбата на И.Д., с което по същество е потвърдил Разпореждане № **********/ 08.04.2011г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ, като законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И.Д. има навършена възраст от 58г., 11м. и 02 дни; въз основа на събраните нови доказателства следва да бъде зачетен осигурителен стаж от първа категория 01г., 03м. и 24 дни; от втора категория общо 12г., 05м. и 20дни и от трета категория – 17г., 00м. и 11 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгл. чл.104 от КСО е 34г., 09м. и 24 дни, а сборът от осигурителния стаж и възраст е 93 – 08 – 28 /към датата на подаване на заявлението – 30.03.2011г./ и 93 – 10 – 21 /към датата на подаване на жалбата -  25.05.2011г./. По направеното от заявителя възражение че и осигурителния му стаж за периода 15.06.1983г. – 10.04.1989г. следва да бъде зачетен за втора категория труд, административния орган е приел, че въз основа на резултатите от извършената проверка и събраните писмени доказателства, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби трудовият стаж за този период е зачетен при условията на трета категория труд, доколкото длъжността, на която е бил назначен И. Д. /”бригадир”/, не е включена в утвърдения от МТСГ и МТ списък по т.53б от отменения ПКТП. С оглед на което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че на И.Д. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията и на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като няма необходимия трудов и осигурителен стаж от 15г. при условията на втора категория труд или сборно от I и II категория труд, както и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст; както и че не е придобил право на пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО /поради ненавършване на изискуемата се възраст/.

        

            Като доказателства по делото са приети издадените от ТП на НОИ /Архивохранилище/ удостоверения досежно осигурителния стаж на жалбоподателя И.Д. по периоди за заеманите от него длъжности, Справка за осигурителния стаж на лицето и писмо изх. № АС – 2166/ 23.06.2011г. на  „Обединено Архивно стопанство” при ТП на НОИ – Стара Загора за резултатите от извършена повторна проверка на документите на „Динамика” ЕООД – гр. Казанлък. Изискани и приложени са копия на наличните документи от личното трудово досие на И.Д.  за периода от 01.05.1983г. до 04.10.1989г. в т.ч. заповеди за назначаване /преназначаване/, заповеди за ползване на отпуски, заповед за уволнение и др.

             

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Тодор Джуров Иванов и Стефанка Рашева Пешева във връзка с установяване вида и характера на трудовата дейност и изпълняваните от И.Д. трудови функции за периода 1983г. – 1989г.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Обжалваното Решение № **********/ 24.06.2011г. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, служебно е извършил проверка и е събрал доказателства във връзка с изясняването на спорните факти и обстоятелства, от значение за съществуването на претендираното от заявителя право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение. 

           С правната регламентация по §4, ал.1 от ПЗР на КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност до 31.12.2014г. лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО и чл.15, ал.1 от НПОС възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило при условията на първа категория труд 10г. или при условията на втора категория труд 15г.; 2. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете и 3. Да е навършило определена възраст – 52г. за мъжете при първа категория труд и 57г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице. Видно от съдържанието на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на отдел „ПО”, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия /30.03.2011г./, И.Д. е имал изискуемата по §4, ал.1 от ПЗР на КСО възраст за втора категория труд – навършени 58г., 11м. и 02 дни. Спорът е относно наличието на другите две предпоставки, а именно осигурителен стаж 15г. за работа при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст, който сбор за мъжете следва да е 100. От мотивите на оспореното Решение №  **********/ 24.06.2011г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора се установява, че на Д. е признат и зачетен осигурителен стаж за втора категория труд от 12г., 05м. и 20 дни в т.ч. за периода от 02.06.1980г. до 15.06.1983г. по т.53б от ПКТП /отм./, през което време жалбоподателят е работил на длъжност „механик”; за периода от 01.06.1989г. до 04.10. 989г. по т.53б от ПКТП /отм./, през което време жалбоподателят е работил на длъжност „фандромист” и за периода от м. юни – м. декември 1977г. по т.53б от ПКТП /отм./, за работа на длъжност „фандромист”. Трудовият стаж за периода от 01.05.1983г. до 04.10.1989г., е приет за осигурителен стаж от трета категория труд поради обстоятелството, че заеманата от И.Д. в този период длъжност „бригадир тежка механизация”, не фигурира в списъка по т.53б от ПКТП /отм./ като длъжност, полагането на труд на която следва да се зачита като осигурителен стаж от II категория. Всъщност и конкретния спор в настоящото съдебно производство е дали стажът на И.Д. за периода от 01.05.1983г. до 04.10.1989г., е придобит при заемането на длъжност и полагането на труд втора категория.  Доводът на жалбоподателя, с който обосновава възражението си за неправилно определена от пенсионния орган категория труд за посочения период се основава на твърдението, че макар и назначен на длъжност „бригадир на тежка механизация” е  продължил да работи като „механик” е да изпълнява функциите по предходно заеманата длъжност, предвид което претендира че този стаж също следва да бъде зачетен като такъв от втора категория труд.

         Причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП /отм./ и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.

         Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. Съгласно ал.3 на посочената норма документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

         В случая от представеното и прието като доказателство по делото извлечение от трудова книжка на жалбоподателя И.Д., е видно, че от 15.06.1983г. до 04.10.1989г. е бил назначен на длъжност „бригадир”. Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС   трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. Според чл.347 от КТ, същата представлява официален документ, с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата длъжност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на жалбоподателя са направени по установения ред и форма, нито за достоверността на отразените в нея факти. Следователно от посочения официален документ безспорно се установява, че за периода 15.06.1983г. - 04.10.1989г., Д. е бил назначен да изпълнява длъжността „бригадир”. Горният извод се потвърждава и от представените по делото заповед за преназначаване на Д. от длъжност „механик” на длъжност „бригадир на тежка механизация”, заповеди за разрешаване ползването на отпуски, заповед за уволнение и издаденото от ТП на НОИ – Стара Загора /Архивохранилище/ Удостоверение обр. УП – 13 изх. № АС – 292/ 17.02.2010г.  В последното като начална дата на заемане на длъжността „бригадир” е посочена датата 01.05.1983г. Във връзка с разминаването на данните по трудовата книжка и посоченото удостоверение, е извършена повторна проверка на документацията на „Динамика” ЕООД – гр. Казанлък /разплащателни ведомости и лично досие/ и е изготвена справка за осигурителния стаж на И.Д.. От справката е видно че периодът, за който е прието че Д. е заемал длъжността „бригадир”, е от 15.06.1983г. до 10.04.1989г.

            Въз основа на събраните по делото доказателствата съдът приема за безспорно установено, че в периода 15.06.1983г. - 10.04.1989г., И. Д. е полагал труд при работодателя „Динамика” ЕООД – гр. Казанлък /бивше Обединено автомобилно предприятие/, на длъжност „бригадир тежка механизация”. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Заемането на такава длъжност обаче не е определено в ПКТП /отм./ като основание за определяне на труда от втора категория. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП /отм./ и с оглед на избрания законодателен подход, съдът счита, че не следва да се прилага разширително тълкуване на същите. Предвид което стажът на длъжността „бригадир тежка механизация” в Обединено автомобилно предприятие – гр. Казанлък не следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория.

            Основното възражение на жалбоподателя се свежда до това, че макар и назначен на длъжност „бригадир на тежка механизация”, той е продължил да изпълнява трудови функции на механик – т.е че преназначаването му от длъжност „механик” на длъжност „бригадир на тежка механизация” е довело до добавяне на нови трудови функции, без да отпадат задълженията му като механик. Действително по делото липсват писмени доказателства досежно вида и характера на осъществяваната от жалбоподателя работа на длъжността „бригадир на тежка механизация” и за конкретните трудови функции и задължения, които са му били възложени за изпълнение. В предадените в ТП на НОИ – Стара Загора /Архивохранилище/ документи на прекратилия дейността си осигурител „Динамика” ЕООД – Казанлък, няма длъжностна характеристика за длъжността „бригадир тежка механизация” или друг документ относно характеристиките на работата, осъществявана при заемането на тази длъжност. Очевидно част от документите от личното трудово досие на Д. са загубени или унищожени не по вина на работника, а обстоятелствата, които биха могли да се установят въз основа на тях, са от съществено значение за определяне категорията на положения труд и съответно релевантни за възникване на пенсионното право. Несъхраняването от работодателя /респ. непредаването на ТП на НОИ от прекратилия дейността си осигурител/ на документация, от значение за определяне на категорията на положения от работника труд, не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. С оглед на което и при прилагане хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК – тъй като  няма друг способ за установяване на правно значимите обстоятелства поради липса на удостоверителни писмени доказателства и тази липса не е по вина на Д., съдът приема, че доказването им може да се извърши със свидетелски показания. Още повече че в пенсионното производство, което е административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и в случаите когато не по вина на осигуреното лице липсват документи, относими към вида и характера на изпълняваната работа и трудовата функция, от които документи зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина следва да стане с всички допустими на основание чл. 171 от АПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

            Ето защо за установяването на посочените обстоятелства по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Тодор Джуров Иванов и Стефанка Рашева Пешева. От показанията на св. Тодор Иванов /бивш колега на жалбоподателя, работил заедно с И.Д. от 1977г. до пенсионирането си/ се установява, че Д. по професия е механизатор, като в един период /свидетелят не може да си спомни точно от кога/, е бил технически ръководител на база „Тежка механизация” – Бузовград. Свидетелят посочва, че И.Д. се е грижил за състоянието на техниката – ходил е по обектите, следял е за състоянието на машините, необходимостта от ремонт, без да работи на конкретен обект – имало е група монтьори и няколко подвижни работилници и жалбоподателят е следял как се движат ремонтите, доставят ли се частите за ремонт. Съгласно показанията на св. Стефанка Пешева /бивш Гл. счетоводител на „Динамика” ЕООД/, Д. първоначално е бил назначен за механизатор /механик/ на база „Тежка механизация” – Бузовград, след което по решение на ръководството на предприятието са го направили „бригадир”, за да подпомага дейността на началник базата. Според свидетелката бригадирите в предприятието са били пряко участващи в производството, а не част от управленческия административен персонал, но не може да посочи на какви участъци е ходил Д., тъй като нейната месторабота е била в управлението в гр. Казанлък.

            Въз основа на свидетелските показания обаче не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че  И.Д. в периода 15.06.1983г. - 10.04.1989г., на заеманата от него длъжност „бригадир на тежка механизация”, е изпълнявал и трудови функции на „механик”. Тези показания не сочат на категоричния извод за пряко и непосредствено участие на жалбоподателя във фактическото извършване на ремонта и поддържането на автобазата на Обединено автомобилно предприятие – гр. Казанлък, още по-малко че в тази дейност се е изразявала основаната /или преобладаващата/ му трудова функция и съотв. че положеният от него труд следва да се причисли към изброените хипотези на чл.53б от ПКТП /отм./. Посочената разпоредба от ПКТП /отм./ определя като втора категория единствено труда на работниците, пряко участващи в ремонта и поддържането на товарни автомобили от автотранспортните фирми за общо ползване. В случая дори и при прилагането на правилото по на т. 68 от ПКТП /отм./, съгласно което за критерий при определяне категорията на труда служи не наименованието на извършваната работа /наименованието на длъжността/, а нейният характер, съдът намира че липсват доказателства осъществяваната от жалбоподателя дейност да попада в хипотезата на т.53б от ПКТП /отм./. От показанията на свидетеля Иванов се установява, че работата на И. Д. за процесния период се е състояла в ръководство, организация и контрол на осъществяваната от механиците дейност по поддържане и ремонт на машините. Свидетелят изрично заяви че жалбоподателят „не е работил на конкретен обект”, като е бил „технически ръководител на базата”, отговарящ за състоянието на техниката. Съдът не кредитира показанията на св. Пешева в частта им с която заявява, че И.Д. е „участвал пряко в производствения процес”. На първо място работното място на свидетелката е било в управлението на „Динамика” ЕООД, намиращо се в гр. Казанлък, а на жалбоподателя – в база „Тежка механизация” в с. Бузовград и следователно Пешева няма лични и непосредствени впечатления за пряката работа на И.Д. и трудовите функции, които е изпълнявал. Сочи че знае какво е работил жалбоподателят от неговия пряк началник и поради обстоятелството че „по принцип” бригадирите са били пряко участващи в производството. Дори и да се приеме за вярно твърдението на св. Пешева че бригадирите не са били част от управленския административен персонал, това не може да обоснова извод че Д. пряко и непосредствено е участвал в поддръжката и ремонта на техниката, като основна трудова функция.  А за да се признае цялото работно време за осигурителен стаж от втора категория, следва да се установи, че в процесния период лицето е работило не по-малко от половината от законово установеното дневно работно време при условията на втора категория труд, тоест като механик, каквито данни по настоящото дело няма.

           Дори да се приеме че лицето е било назначено на една длъжност, а фактически е изпълнявало друга, при пенсионирането следва да ползва категорията труд на длъжността, на която е назначено и се води по първично-отчетна документация. Доколкото не се касае за непълнота на отразените в тази документация данни във връзка с точния характер и мястото на работа, когато в резултат на нарушаване на щатната дисциплина се е стигнало до подмяна на заеманата длъжност, недопустимо е да се черпят права от фактически изпълняваната длъжност в т.ч. и във връзка с категоризирането на труда.

Съдът намира че в конкретния случай не могат да бъдат приложени и разпоредбите на чл.67, ал.1 и чл. 68 от ПКТП /отм/. Преназначаването на Д. от длъжността „механик” на длъжността „бригадир на тежка механизация”, не представлява просто изменение в наименованието на извършваната работа /промяна на наименованието на длъжността/, а е свързано с промяна на характера на извършваната работа. Липсват каквито и да е доказателства на И. Д. да е определяно, начислявано или изплащано допълнително възнаграждение към заплатата за работа при вредни условия на труд; да е имал право на удължен или допълнителен платен годишен отпуск по чл.54 и чл. 55 от КТ /отм./ за работа при специфични, вредни или опасни условия на труд – от представените по делото заповеди за разрешаване на отпуск е видно, че касаят ползването на редовен платен годишен отпуск по чл.53 от КТ /отм./.           Ето защо и поради липса на идентичност на трудовите функции за длъжността „механик” и длъжността „бригадир на тежка механизация”, не може да се приеме, че трудът на Д. на длъжността „бригадир” е със същия обем, тежест, интензитет и при същите условия на вредност като работниците, пряко участващи в ремонта и поддържането на товарни автомобили  и следователно липсва основание за определянето на положения труд като такъв от втора категория по см. на т.53б от ПКТП /отм./ във вр. с чл.67 и чл.68 от ПКТП /отм./.

В административното производство доказателствената тежест за установяването на фактите, предполагащи наличието на право на пенсия, както пред административния орган, така и пред съда, се носи от лицето, претендиращо това право. Въпреки дадените в този смисъл указания със съдебното разпореждане за насрочване на делото жалбоподателят не ангажира надлежни доказателства дори и като индиция за съществуването на правнорелевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд и съотв. правото на пенсия при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, а именно че И.Д. е заемал длъжност и е бил с място на работа, нормативно установени като такива от втора категория труд или че е полагал труд, който с оглед на изпълняваната трудова дейност, е със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. С оглед на което съдът приема за недоказано обстоятелството, че за периода от 15.06.1983г. до 04.10.1989г. жалбоподателят е полагал труд от втора категория. Това, с оглед продължителността на останалия стаж от втора категория /респ. сумарно от първа и втора категория/, го лишава от основание да претендира право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО.  

 

            Следва да се отбележи че дори положеният от И.Д. труд за периода от 01.05.1983г. до 04.10.1989г. да бъде зачетен като такъв при условията на втора категория, пак няма да е налице една от трите кумулативно изискуеми предпоставки по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, за възникване правото му на пенсия на това основание. Действително в този случай продължителността на положения от него труд при условията на втора категория към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, би била над нормативно предвидената такава от 15г. Но сборът от осигурителния стаж и възрастта, след превръщане на стажа от първа и втора категория труд към трета, съгласно чл.104, ал.2 от КСО, отново няма да покрива изискванията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО за сбор 100 за мъжете. Осигурителният стаж на Д. би бил, както следва: от първа категория - 01г., 03м. и 24 дни; от втора категория /в т.ч. стажа за периода 01.05.1983г. – 04.10.1989г./ - 18г., 10м. и 23 дни и от трета категория - 10г., 7м. и 8 дни /след приспадане на зачетения като втора категория стаж за периода 01.05.1983г. – 04.10.1989г/. След превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория към трета категория труд по правилото на чл.104, ал.2 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд би бил 36г., 5м. и 2 дни и съответно сбора от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението би бил 95 – 4 – 4 /възраст 58г., 11м. и 2 дни + стаж 36г., 5м. и 2 дни/– отново недостатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

            При липса на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от И.Д. лично субективно право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен. Жалбоподателят няма и навършена възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 или ал.3 от КСО.

   С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение № **********/ 24.06.2011г.  на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на И.А.Д. ***, против Решение № **********/ 24.06.2011г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/ 08.04.2011г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна.

 

      Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: