Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                   № 322      05.01.2012г.      град Стара Загора

 

 

  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                             като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 449 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на Л.Т.Д. ***, срещу Решение № 53/ 09.09.2011г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 13.12.2010г. – 23.12.2010г. в размер на 258лв. – главница и 24.23лв – лихва. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателката поддържа че неправилно и необосновано решаващият орган е приел, че е налице подлежаща на възстановяване като недобросъвестно получена сума за осигурително плащане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени в представеното писмено становище съображения обосновава, че обжалваното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.  

             

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Жалбоподателката в настоящото производство – Л.Д., работи по трудов договор в „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора. С вх. № 23 – 999 – 34 – 00013829/ 25.01.2011г. в ТП на НОИ – Стара Загора от осигурителя „Професионална гимназия по АСГ” са представени два болнични листа за лицето Л.Д. - № А2010167573 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г. вкл. и № А2010167592 за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г. вкл. По делото не е спорно че по посочените болнични листове на Л.Д. е изплатено от ТП на НОИ – Стара Загора парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо в размер на 258.00лв. За установяване на осигурителните права на Л.Д., на основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед № 1644/ 09.06.2011г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е извършена проверка на осигурителя „Дончев” ЕООД – Стара Загора. Съгласно съставения констативен протокол вх. № 017/ 13.06.2011г., при направената проверка по разходите на ДОО е констатирано, че Л.Д. работи по втори трудов договор в „Дончев” ЕООД – гр. Стара Загора, считано от 26.01.2009г. Въз основа на представените при проверката документи /разплащателна ведомост за м.декември 2010г. и форма за отчитане явяването и неявяването на работа/, както и от подадената от „Дончев” ЕООД Декларация образец 1 за м. декември 2010г., ревизиращият орган е приел за установено, че на Л.Д. е начислено възнаграждение за положен труд за пълен отработен месец /вкл. и за дните на болничните листове/ при работодателя „Дончев” ЕООД. С Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е наредено на Л.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. в размер на 258.00лв. – главница и 24.23лв. - дължима лихва. Издаденото разпореждане се основава на обстоятелството, че на лицето неправилно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване предвид въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО забрана за изплащане на такова обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Срещу Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора, Л.Д. е подала писмено възражение по чл. 117, ал.2 от КСО до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. За изясняване на твърдените във възражението факти и обстоятелства и установяване правото на парично обезщетение на Л. Д., е разпоредено извършването на повторна проверка на осигурителя „Дончев” ЕООД – Стара Загора. Съгласно съставения Констативен протокол вх. № 026/ 09.09.2011г. при проверката е установено, че за периода от 13.12 – 23.12.2010г. Л.Д. е ползвала платен годишен отпуск, като са представени коригирана таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през м. декември 2010г., в която дните от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. са отбелязани като дни на платен отпуск за Л. Д., както и коригирана ведомост за заплати за м. 12/2010г., в която на лицето е начислено трудово възнаграждение за 13 дни и възнаграждение за платен отпуск за 9 дни. С оспореното Решение № 53/ 09.09.2011г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е потвърдил разпореждането на Началник сектор Администрация, ПОВН, като правилно и законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на Л. Д. в нарушение на чл.40, ал.1 от КСО неправомерно са й изплатени суми от средствата на ДОО като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и не са представени документи, определящи обезщетението за периода от 13.12.2010г. до 23.10.2010г., като добросъвестно получено от осигуреното лице. 

            По делото са представени и приети като доказателства болнични листове № А2010019515 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г. и № А********** за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г. за лицето Л.Д., депозирани в ТП на НОИ – Стара Загора на 16.09.2011г. от осигурителя „Дончев” ЕООД – Стара Загора. Образуваните производства по изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по посочените болнични листове са спрени на основание чл.54, ал.1 т.5 от АПК.

            От осигурителя „Дончев” ЕООД – Стара Загора е подадено заявление № 23/70-171-1/ 16.09.2011г. за коригиране на данните в Декларация образец 1 за м. декември 2010г. С разпореждане № 23/ 70-171-1/ 17.11.2011г. образуваното по това заявление административно производство също е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК.

             

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Оспореното Решение № 53/ 09.09.2011г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „д” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.   

 

Не е спорно между страните по делото, че към 13.12.2010г. /началния момент на временната неработоспособност/, Л.Д. е работила по две трудови правоотношения – по основен трудов договор с „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора и по втори трудов договор с работодателя „Дончев” ЕООД – Стара Загора. Това обстоятелство се установява и от приетото като доказателство извлечение от регистъра на трудовите договори. Не се оспорват и факта, че издадените на Л. Д. болнични листове № А2010167573 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г. вкл. и № А2010167592 за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г. вкл., са представени на работодателя „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора; въз основа на тях работодателят й е разрешил ползването на платен отпуск за временна неработоспособност, както и че по посочените болнични листове на Д. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване общо в размер на 258.00лв. вместо възнаграждение за времето на отпуска, ползван при този работодател. За същите периоди /от 13.12.2010г. до 23.10.2010г. вкл./, работодателят „Дончев” ЕООД, при когото лицето работи по втори трудов договор, е разрешил на служителя платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни. Отпускът е ползван от Д., като за периода на отпуска й е начислено възнаграждение по чл.177, ал.1 от КТ. Спорът по делото се свежда до това представлява ли изплатеното обезщетение недобросъвестно получена сума за осигурително плащане, подлежащо на възстановяване на основание чл.114, ал.1 от КСО.

За да потвърди Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора, за възстановяване недобросъвестно получено от Л. Д. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. в размер на 258.00лв., Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е приел, че е нарушен чл.40, ал.1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Нормата на чл.40, ал.1 от КСО регламентира условията за възникване и съдържанието на материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. За възникване правото на посоченото обезщетение КСО изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и 2. Лицето, на което се отпуска и изплаща обезщетението, да има качеството на осигурено такова. Паричното обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО представлява осигурително плащане вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.  

По делото не е спорно, че Л.Д. ***010г. е имала изискуемия шест месечен осигурителен стаж - т.е налице е първият елемент от правопораждащия фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО. От представените доказателства безспорно се установява и наличието на втората предпоставка за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване – Л.Д., като осъществяваща трудова дейност по трудово правоотношение, има качество на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и съответно право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното събитие. Представените с вх. № 23 – 999 – 34 – 00013829/ 25.01.2011г. в ТП на НОИ – Стара Загора от работодателя и в това си качество осигурител „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора болнични листове за лицето Л.Д. - № А2010167573 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г. вкл. и № А2010167592 за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г. вкл., са приети от осигурителния орган като надлежно основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване и изплащане на парично обезщетение от ДОО за времето на ползвания отпуск. Няма данни а и не се твърди за периодите на болничните листове Д. да е осъществявала трудова дейност и да й е изплащано трудово възнаграждение от работодателя по основното трудово правоотношение. В този смисъл направения в оспореното Решение № 53/ 09.09.2011г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора извод, че е нарушен чл.40, ал.1 от КСО, е необоснован и неправилен. Очевидно  Л.Д. е осигурено лице по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ползващо се от осигурителната закрила при временна неработоспособност поради общо заболяване, с придобито право по чл.40, ал.1 от КСО за получаване на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на ползвания при работодателя „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № А2010167573 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г.вкл. и № А2010167592 за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г.вкл. Ето защо направеното от ТП на НОИ – Стара Загора осигурително плащане общо в размер на 258.00лв. по посочените болнични листове по основното осигурително правоотношение е било дължимо и не представлява недобросъвестно получено от Л. Д. парично обезщетение за временна неработоспособност. При неправилно приложение на материалния закон Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е приел, че е налице нарушение на чл.40, ал.1 от КСО, като основание за потвърждаване на  Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН.

Предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО /на основание на която разпоредба е издадено потвърденото с Решение № 53/ 09.09.2011г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. за възстановяване на получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г./, е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми.  В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.

В конкретния случай не може да се приеме, че хода на административното производство са установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно поведение на Л. Д. при получаването на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване. Действително жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че не е представила екземпляр от болничните листове на втория работодател – „Дончев” ЕООД съобразно изискванията на чл.8, ал.1 и чл. 9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Но от друга страна Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора не оспорва констатациите на ревизиращия орган при извършената повторна проверка на осигурителя „Дончев” ЕООД и установените нови обстоятелства, а именно че за периодите по издадените болнични листове № А2010167573 и № А20100167592, осигуреното лице е ползвало платен годишен отпуск при втория работодател, а не е упражнявало трудова дейност срещу заплащане на трудово възнаграждение /както първоначално е прието в Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН/. Това се установява и от представените и приети като доказателства по делото молба от 10.12.2010г. за ползване на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ в размер на 9 работни дни; Заповед № 21/ 10.12.2010г., с която на Л. Д. е разрешено ползването на платен отпуск за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г.; коригирана таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през м. декември 2010г., в която дните от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. са отбелязани като дни на платен отпуск за Л. Д., както и коригирана ведомост за заплати за м. 12/2010г., в която на лицето е начислено трудово възнаграждение за 13 дни и възнаграждение за платен отпуск за 9 дни. Посочените документи и удостоверените с тях факти и обстоятелства не са оспорени от страна на ТП на НОИ – Стара Загора, с оглед на което следва да се приеме за доказано, че през периодите на временната неработоспособност по болнични листове № А2010167573 и № А2010167592, Л. Д. е била в платен годишен отпуск при втория работодател - „Дончев” ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1 от КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане. Тълкуването на посочената норма сочи на извода, че прекъсването на ползването на платения годишен отпуск при разрешаването на друг вид отпуск /в случая на платен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване/, се извършва по преценка на работника/ служителя. Както правилно е посочено в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника по жалбата, прекъсването на платения годишен отпуск в хипотезата на чл.175, ал.1 от КТ представлява субективно право на работника/ служителя, което се упражнява по негова преценка. В действащата нормативна уредба липсва законова забрана за ползване на платен годишен отпуск по време, когато лицето е временно неработоспособно. Тъкмо обратното – по аргумент от разпоредбата на чл.9, ал.3, изр. второ от НМЕ, осигуреният може да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист. Доколкото прекъсването на ползването на платения годишен отпуск при разрешаването на друг вид платен или неплатен отпуск представлява право, а не задължение за работника /служителя и при нормативно регламентирана възможност за ползване на платен годишен отпуск за периода на временната неработоспособност по издадените болнични листове, необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел наличието на неправомерно поведение от страна на Л. Д.. Не може да се приеме че неупражняването на субективното право по чл.175, ал.1 от КСО при втория работодател /”Дончев” ЕООД/, релевира недобросъвестност на осигуреното лице при получаването на осигурително плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване, при възникнало на основание чл.40, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по основния трудов договор. При липсата на каквито и да е данни и доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване на паричното обезщетение по основното осигурително правоотношение, следва извода, че не е налице материалноправното основание по чл. 114, ал.1 от КСО за възстановяване на сумата. 

Недобросъвестността на осигуреното лице не може да бъде обоснована и с подадената от работодателя „Дончев” ЕООД – Стара Загора, в качеството на осигурител, декларация Образец 1 за м. декември 2010г. и съдържащите се в нея данни за пълен отработен месец за лицето Л.Д., отразени в Персоналния регистър на НОИ. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.5, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход, не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице. Още по-малко невярно подадената декларация респ. неподаването на коригираща декларация /към датата на издаване на оспореното решение/ от страна на осигурителя, може да обоснове извод за недобросъвестност на получено парично обезщетение от осигурено лице, ползващо се от осигурителна закрила при настъпването на осигурения социален риск.  Отразените в Персоналния регистър на НОИ въз основа на декларираните от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на дължимостта на осигурителното плащане и съотв. представената справка – извлечение от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства /осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др./.

             Недължимостта на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, изплатено на Л. Д.  по основното трудово правоотношение въз основа на болнични листове № А2010167573 за периода от 13.12.2010г. до 17.12.2010г. вкл. и № А2010167592 за периода от 18.12.2010г. до 23.12.2010г. вкл., не следва и от разпоредбата на чл. 46, ал.3 от КСО. Както вече беше посочено за периодите, за които са издадени болничните листове, Д. не е упражнявала трудова дейност при втория работодател – „Дончев” ЕООД срещу заплащане на трудово възнаграждение, а е ползвала разрешен платен годишен отпуск – от 13.12.2010г. до 23.12.2010г., за което време и е начислено и изплатено възнаграждение по чл.177, ал.1 от КТ. 

Следва да се отбележи и че добросъвестността на осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Ето защо „непредставянето на документи, определящи получаването на паричното обезщетение за временна неработоспособност за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. като добросъвестно”, не може да обоснове извод за недобросъвестно получено от Л. Д. парично обезщетение по болнични листове № А2010167573 и № А2010167592, както неправилно е приел Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора.

По изложените съображения съдът приема, че Л.Д., като осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, правомерно е получила парични плащания от ДОО като обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 13.12.2010г. – 23.12.2010г., въз основа на болнични листове № А2010167573 и № А2010167592, за времето на разрешения й по основното трудово правоотношение с работодателя „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия” – гр. Стара Загора отпуск за временна неработоспособност. Липсват доказателства сочещи наличието на подлежащи на възстановяване  недобросъвестно получени от Л. Д. суми за осигурителни плащания по посочените болнични листове. С оглед на което Решение № 53/ 09.09.2011г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора, за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 13.12.2010г. – 23.12.2010г. в размер на 258лв. – главница и 24.23лв – лихва, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

     Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л.Т.Д. ***011г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 128/ 22.07.2011г. на Началник сектор Администрация, ПОВН при ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 13.12.2010г. до 23.12.2010г. вкл. в размер на 258.00лв. – главница и 24.23лв – дължима лихва, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    

СЪДИЯ: