Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

№134    15.06.2012г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на  двадесети и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                           

            СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар  М.П.                                                                        

и с участието на прокурора                                                       

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 134 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба на Н.Б.М.  против Заповед за задържане на лице рег.№ 134/06.04.2012г., издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от И.Н.Ж. – младши полицейски инспектор в Управление” Полиция”  гр. Павел Баня.  В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалните и процесуалните разпоредби на закона. Конкретните съображения се свеждат до несъответствие на оспорения акт с императивните изисквания за форма и съдържание по см. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, липса на материалноправните предпоставки за неговото издаване и  несъобразяване с целта на закона.  Твръди се , че самостоятелно основание на отмяна на оспорения административен акт е липсата на реалното осигуряване на  адвокатска защита на задържаното от лице от момента на задържането му и предприемане спрямо него на процесуални действия в това число и на разпита му пред съдия във връзка с образуване досъдебно производство по описа на Районно управление “ Полиция” -Казанлък. Направено е искане за отмяна на административния акт.

В съдебно заседание  жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Д., поддържа жалбата.

Ответникът – Младши полицейски инспектор при У “ Полиция” Павел Баня,чрез пълномощника си по делото, релевира доводи,  че оспорената заповед е законосъобразна, поради което моли да се отхвърли жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   С обжалваната заповед N 134/06.04.2012г. е постановено задържането на жалбоподателя Н.М. на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194 от НК, от младши полицейски инспектор И.Ж. ***. Фактическо основание за задържането  е посочено от органа-  кражба по чл. 194 от НК. В представената по делото административна преписка по издаването на оспорения акт са приложени  заповедта за задържане, Протокол за личен  обиск на лице от 06.04.2012г. , декларация от 06.04.2012г., че задържаното лице е запознато с правата си да ползва адвокатска защита, да му бъде извършен медицински преглед и др. В посочените документи са налице данни, досежно конкретни факти и обстоятелствата, наложили задържането на жалбоподателя.докладна записка рег.№ 11811/06.04.2012 г, жалба вх.№ 11390/ 07.02.2012 година, съдебно медицинско удостоверение  на живо лице № 42 / 2012 година, пълномощно от 02.03.2012 година. В изпълнение на задължението си служебно да събира доказателства  от значение за правилно разрешаване на спора,  съдът изиска заверено копие от досъдебно производство № ЗМ 301/2012 година по описа на РУ “ Полиция “ Казанлък. С постановление № 851/21012 година прокурор от Районна прокуратура Казанлък е образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за това, че на 08.02.2012 година в с. Долно Сахране, община Павел Баня са отнети чужди движими вещи : бензинова помпа и бензинова косачка без съгласието на Ж.Ж. с намерение противозаконно да се присвоят – престъпление по чл. 194 от НК , във връзка с жалба, подадена от Ж. вх. № ЗМ-301 от 21.02.2012 година . Видно от материалите на досъдебното производство на 20.02.2012 година Н.М. е бил разпитан в качеството на свидетел във връзка с  моторна косачка “ Хускварна”  От свидетелските показания на разпитаните свидетели М.Т., А.Ф., Г.К. и А. Бакташ се установи, че в началото на месец март 2012 година жалбоподателят е продал на Б. бензинова помпа за сумата от 150 лева, при дадено първоначално капаро от 50 лева. В последствие Б. разбрал , че вероятно помпата е крадена и казал на М. да си я вземе, защото не иска разправии. На 05.04.2012 година свидетелите Антов Ф. и Г.Г. разбрали , че М. продава помпа и му предложили да я купят за сумата от 220 лева. Те се договорили с жалбоподателя да го вземат от дома му и да отидат до с. Александрово, където се намирала бензиновата помпа. Те му дали предварително договорената сума. Взели помпата от свидетеля Б., разпознат от двамата свидетели в съдебна зала и  тръгнали обратно за с. Горно Сахране. По пътя на връщане М. им казал , че трябва да ползват помпата сутрин рано или вечер, защото била крадена. На КПП “Гердеме”  патрул на КАТ , работещ като наряд там, видял колата , шофирана от свидетеля А.Ф. , установил , че управляваното от него МПС било много мръсно и с регистрация ОВ. При извършения от Ф. завой наляво посока Карлово – Казанлък на отбивката на с. Горно Сахрате видял, , че имало несветещ ляв пътен показател заден на автомобила. Свидетелят Т. с И.Ж. решили да последват управлявания от Ф. автомобил и му извършат проверка. След пуснат звуков и светлинен сигнал от органите на КАТ свидетелят спрял  управлявания от него МПС.между с. Асен и с. Горно Сахране. Т. в хода на проверката поискал от Ф. лична карта и документите на водача. Той видял, че в автомобила имало още две лица, в това  число и жалбоподателя М.. Ф. отворил багажника на МПС-то и там Т. видял, че има някакъв предмет , завит с черга, която в последствие установил , че представлява водна бензинова помпа. От справката за извършени престъпления в района той знаел, че такъв предмет се издирвал. Ф. казал на патрула на КАТ , че е закупил помпата от М., но че не може представи документа за закупуването й. Междувременно жалбоподателят  излязал извън  лекия автомобил и тръгнал пеша към с. Горно Сахране. Т. и колегата му Ж. след направеното устна докладна на дежурния в участък “ Павел Баня” завел и трите лица там за изясняване на собствеността на помпата. Видно от приложените като доказателства към образуваното досъдебно производство ЗМ 301/21012 година по описа на РУ “ Полиция” – Казанлък докладна записка рег. № 11811 от 06.04.2012 година, обяснение, дадени от Г.К., Антов Ф. и А.Б.. Тримата свидетели са твърдели, че помпата са закупили от М. и от проведен с разговор с него, са разбрали, че същата е крадена, без  в показанията си да сочат конкретни данни за начина, датата на извършване на кражбата и от кого помпата е открадната. Към 05.04.2012 година в 22,30 часа е извършен оглед на местопрестъплението , от която се установява, че в багажника на автомобила, управляван от Ф. е открита помпа за вода с бензинов двигател, представляващ черна тръбна конструкция  в бронзов цвят, като от едната страна на двигателя е намерен черно метален капак. Към протокола е приложен и фотоалбум на лекия автомобил, собственост на Ф. с установена в багажния отсек на бензинова помпа за вода. Видно от приетите като доказателства писмени документи, по приложеното по- горе досъдебно производство на 06.04.2012  година на другия ден М. е разпитан при съдия относно произхода на помпата в качеството му на свидетел. Не се спори и , че на М. му е дадена възможност за разговаря с майката на жената, с която живее на съпружески начала- Ф.Ч. и със свидетеля Г., адвокат. Не се спори, че адвокатът е уведомен за задържането на М. в присъствие на полицейските служители. В последствие според свидетелските показания на Г. , последният не е успял да се свърже с М., а видно от протокола за личен обиск на лице от 06.04.2012 година и разписка за върнати пари и вещи, на М.  е отнет притежавания от него мобилен телефонен апарат.Към момента на задържането му  жалбоподателя не е могъл лично за разговаря от телефона си , поради изчерпване на телефонните му импулси. Полицейските служители са чували отчетливо разменените реплики между адвокат / клиент.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната Заповед за задържане на лице рег.№ 134/06.04.2012г.  е  издадено от компететния орган, в кръга на предоставените му правомощия – по чл. 63 от ЗМВР. В заповедта  е посочено, че тя се издава на основание чл. 63,ал.1т.1 от ЗМВР, а като основание на задържане е посочена нормата на чл. 194 от НК , която кримилинализира деянията , свързани с отнемането на чужди движими вещи . Независимо, че заповедта не съдържа подборно фактическо основание – посочване на вещта, която е открадната , това нарушение не е съществено , тъй като от приложената разписка може да се направи извод за основанието за задържане на М., още повече , че той е бил разпитан през месец февруари за  откраднатите вещи от владението на Ж..

При съобщаването на заповедта на жалбоподателя  не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори административния акт. Предвид изложеното съдът намира, че заповедта съдържа изискуемите се съгласно закона реквизити, а посочените в чл. 59,ал.2 от АПК и чл. 63 , ал.2 от ППЗМвР са несъществени. М. е бил уведомен , видно от декларацията,  попълнена лично от него за правата му по чл. 63,ал.2 т.5 от ППЗМВР.

Спорен е въпросът налице ли е съществено нарушение на административно производствените правила по издаване на административния акт, поради реално недадена възможност за осъществяване на адвокатска защита на М. , при положение, че той лично е записал в декларацията си , че ще ползва услугите на конкретен адвокат и е изписал и неговия мобилен телефон, да се консултира с него във връзка със задържането му за 24 часа от органите на МВР.Вярно е,  че съгласно разпоредбата на чл. 63,ал.4 от ЗМВР полицейският орган е длъжен да осигури на задържаното лице право да се свърже със защитник адвокат.Според разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР на задържания не могат да бъдат ограничавани други права,  освен правото на свободно предвижване. Не е спорно, че полицейския орган, издал оспорения административен акт без да даде  възможност на М. към момента на задържането му – в 00,40 минути  да се свърже с адвокат Г. и  не е осигурил конфиденциалност и неограничено  време за контакти на М. със защитника му. Вярно е, че на другия ден М. след извършване на процесуално следствени действия е бил разпитан като свидетел и освободен на следващия ден. Едно лице има право на адвокатска защита от момента, в който спрямо него се извършват някакви репресивни действия.На административния орган е вменено служебно задължение , описано в разпоредбата на чл. 63,ал. 5 от ЗМВР. Тези действия на младши полицейския инспектор  евентуално биха могли да бъдат квалифицирани като  нарушение на служебните задължения според смисъла на разпоредбите на чл. 224,ал.1 т.1 във връзка чл. 226,ал.1 т.5 от ППЗМВР., но не прави незаконосъобразна самата заповед поради съществено нарушение на процесуалните правила. Поведението на административния орган е довело до нарушаване правото на защита на задържаното лице, тъй като неговата свобода и свободно предвиждане са ограничени в рамките на 24 часа. Съгласно разпоредбите на Инструкция № І-з-1711  за оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица , издадена от Министъра на Вътрешните работи срокът за задържане на лице по реда на ЗМВР започва да тече от момента , в който е ограничено правото му на свободно предвиждане , като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване.В настоящия случай М. е задържан на 06.04.2012 година в 00,40 часа. И от този момент за полицейския орган възниква задължение да осигури достъп до адвокатска защита, което е отбелязано в декларация по образец от приложение № 1. Не е достатъчно и необходимо полицейския орган формално да уведоми задържаното лице, но е необходимо да му бъде дадена реална възможност и осигури достъп до адвокат. Поради което съдът приема, че независимо , че не е осигурен правото на адвокатска защита на М. от полицейския орган,  това нарушение не е съществено и по своята  същност е свързано си изпълнение на заповедта за задържане, а с нейната законосъобразност. От една страна на другия ден той не е разпитван в качеството му на обвиняем, а на свидетел, а друга страна цитираното по- горе досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител.

С оспорената заповед е упражнено задържане на жалбоподателя, като принудителна административна мярка по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за които има данни, че е извършило престъпление. Следователно, за да е налице законова възможност за реализиране на тази принудителна административна мярка е необходимо към момента на издаването на заповедта да са налични достатъчно данни, които да правят предположението за извършено престъпление вероятно основателно. В самата заповед  е отразено наличието  на данни за извършено престъпление по чл.194 от НК, които обуславят необходимостта от задържане на жалбоподателя. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 63 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да  се предотвратят вредните последици от престъплението, било за да се осуети прикриването на престъплението. Целта на закона е с тази принудителна административна мярка да се предотврати прикриване на престъплението и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на процесната проверка. Към момента на задържането полицейският орган е могъл да направи обосновано предположение , че е възможно лицето да е извършило престъпление, а именно: наличие на помпа със  сходни характеристики на тази , описана в бюлетина на МВР , липса на документ са собственост за същата,  информация за съпричастност на М. към извършеното престъпление. Същият е бил разпитван по цитираното по-горе съдебно производство във връзка с кражбата на косачка, същият е бил в къщата на тъщата на пострадалия Ж.. Събрани са  свидетелски показания от трима лица, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил  вероятно престъплението кражба. В настоящия случай в хипотезата на полицейско задържане е достатъчно презюмиране на съпричастност , а не категорични данни за извършено престъпление Тези данни  по принцип се събират в образуваното досъдебно производство. След като е установил, че процесната бензинова водна помпа е сходна с издирваната от органите на МВР , в съответствие с целта на закона полицейският орган е задържал М. и иззел вещта, вероятен предмет на престъплението до изясняване на тези обстоятелства във връзка образуваното досъдебно производство. Следва да се отбележи, че полицейският орган няма задължение да преценява/ в смисъла по категоричен начин/  така както се твърди в жалбата и в писмената защита за  недостоверност на свидетелските показания , а единствено да прецени дали от тях може да се направи извод, че вероятно М. е извършил престъпление. За пълнота следва да се отбележи, че в жалбата си пред съда М. излага различна фактическа обстановка,  от така установената по делото – той не е задържан в дома си , а следствие на полицейска проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП. Полицейският орган не би могъл да знае предварително, че той е бил в МПС-то, управлявано от друго лице, за да се приемат за основателни наведените доводи за преднамереност на извършеното задържане на М..

 По тези съображения съдът намира, че са установени фактическите предпоставки по чл. 63,ал.1т.1 от ЗМВР за налагане на процесната принудителна административна мярка – наличие на данни за извършено престъпление на жалбоподателя по чл. 194 от НК. В трайната съдебна практика се приема, че липсва изискване тези данни да са пълни и категорични , а единствено, че  те трябва да са достатъчни за да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършеното от него престъпление. Поради което съдът намира, че оспореният административен акт, е постановен от компетентен орган, без съществено нарушение на административно производствените правила, в съответствие с приложимите правни норми и целта на закона, а жалбата се явява неоснователна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.Б.М.  против Заповед за задържане на лице рег.№ 134/06.04.2012г., издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от И.Н.Ж. – младши полицейски инспектор в Управление” Полиция  гр. Павел Баня, като неоснователна .

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

 

 

                       

                                                                                              СЪДИЯ: /П/ ИР.ЯНКОВА