Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

10                                         13.02.2013г.                    град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                 

 

                 СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.                                                                                    

и с участието на прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 402 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

           

Образувано е по жалба на Е.И.М. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 11061/ 07.06.2012г., издаден от орган по приходите към отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в частта му, в която е потвърден с Решение № 11061/ 10.09.2012г. на началник отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че доколкото притежаваният от нея лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, на основание §3, ал.3 от ПЗР на Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, е отпаднало задължението за заплащане на данък върху превозните средства за периода 2007г. до 2011г. вкл.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУЗД № 11061/ 07.06.2012г. в обжалваната му част.  

 

Ответникът по жалбата -  Началник отдел „МДТ” в община Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че в процесния случай не били налице условията на чл.58, ал.4 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на данък върху ПС.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            На основание чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден  Акт за установяване на задължения по декларация/АУЗД/ 11061/ 07.06.2012г.  от орган по приходите / старши инспектор в отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора/, след извършена проверка за установяване на задължения за данък върху превозните средства на Е.И. Милева, като собственик на моторно превозно средство, марка “Аустин Монтего”, рег.№ СТ 1715СТ, съгласно подадена от лицето декларация  по чл.54 от ЗМДТ. С АУЗД №11061/ 07.06.2012г., на основание чл. 52, ал.1 от ЗМДТ са установени  задължения за данък по периоди и лихвите за просрочие към тях към 07.06.2012г., както следва: данък върху ПС за 2004г. в размер на 36.80лв, данък върху ПС за 2005г в размер на 36.80лв, данък върху ПС за 2006г. в размер на 36.72лв,  данък върху ПС за 2007г. в размер на 36.72лв, данък върху ПС за 2008г. в размер на 36.72лв., данък върху ПС за 2009г. в размер на 36.72лв, данък върху ПС за 2010г. в размер на 55.08лв и данък върху ПС за 2011г. в размер на 55.08лв,  и лихва в общ размер на 159.90лв. или установени задължения общо в размер на 490.54лв.

            В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издадения Акт за установяване на задължение по декларация е обжалван пред Началник отдел „МДТ” в община Стара Загора, с искане да бъде отменен издадения АУЗД. Изложените в жалбата възражения се свеждат до това, че  владението е автомобила е било предадено на друго лице – Иван Димитров Иванов, съгласно сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС. След извършена проверка в сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора жалбоподателката е установила, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 01.06.2006г., на основание §3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В тази връзка се излага довод, че автомобила не е със статут “регистриран за движение по пътната мрежа в Република България” поради което и  установените с АУЗД задължения за периода 01.01.2007г. до момента са недължими. По отношение на установения данък за периода 2004г. до 2006г. е направено възражение за изтекъл преклузивен срок, съгласно чл.109 от ДОПК за образуване на производство по установяване на публични вземания.

            С Решение № 11061/ 10.09.2012г. Началник отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора е потвърден обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация № 11061/ 07.06.2012г. в частта за определените данъчни задължения на Е.И.М. за притежаваното от нея МПС – “Аустин Монтего” с рег.№ СТ 1715СТ, за периода 2007г. – 1011г. вкл.  От фактическа страна в решението, в частта му, с която е потвърден АУЗД е прието, че въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства – предварителен договор за покупко продажба на МПС от 20.05.2000г. и удостоверение от ОД на МВР – Стара загора, сектор “ПП”, с рег.№ 49818/ 17.08.2012г., не се установяват обстоятелства, които да сочат на освобождаване от задължението за заплащане на данък върху ПС за периода от 2007г до 2011г.вкл. Според административния орган служебното прекратяване на регистрацията на МПС, на основание §3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45 от 24.03.2000г., не е основание за прекратяване на облагането с данък върху превозните слредства, поради което е обоснован извод, че установеният с АУЗД №11061/ 07.06.2012г. данък за периода 2007г. до 2011г.вкл. се дължи от собственика на МПС – Е.И.М..

            С посоченото решение АУЗД № 11061/ 07.06.2012г. е отменен в частта му за установените с него задължения за периода 2004г. – 2006г.вкл., като незаконосъобразен.  

            В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в обжалвания административен акт, жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото, е представила писмени доказателства, както и е направено искане да се изискат от Община Стара Загора подадените декларации по чл.54 от ЗМДТ относно лек автомобил марка “Остин Монтего” с рег.№ СТ 1715СТ. В тази връзка по делото са представени и приети като доказателства 2 бр. становища от началник отдел “МДТ” при Община Стара Загора /лист 38 и лист 42-43 от делото/, от които се установява, че в отдел “МДТ” при Община Стара Загора не се съществува на хартиен носител подадената от жалбоподателката декларация по чл.54 от ЗМДТ, но ДЗЛ – Е.М. е декларирала през 1999г. лекия си автомобил пред ТД на НАП– Стара Загора, което обстоятелство е отразено в системата на ТДД и респ. в програмния продукт на отдел “МДТ”, като тази информация е била използвана за съставяне на процесния АУЗД.  Установява се също, че на 23.08.2012г. Е.М. е подала заявление за закриване на партида по чл.54 от ЗМДТ, но поради висящност на произвадството по обжалване на АУЗД партидата на задълженото лице по отношение на лек автомобил марка “Остин Монтего” с рег.№ СТ 1715 СТ не е закрита. По делото е представено и прието като доказателство удостоверение с рег.№49818/17.08.2012г., издадено от началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, от което е видно, че по отношение на МПС с рег № СТ1715СТ в системата на АИС-КАТ е отразено – “служебно прекратено” от 01.10.2006г. във връзка с регистрационни табели, които са били по стар образец договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. В същото удостоверение е отбелязано, че моторното превозно средство е в движение.

            С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, в частта потвърдена с Решение № 11061 от началник отдел “МДТ” при Община Стара Загора, поради което същата  се явява  допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината,  имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

            Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 11061/ 07.06.2012г. е издаден от длъжностно лице на длъжност старши инспектор в отдел “МДТ” в община Стара Загора, упълномощен да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 11061/ 10.09.2012г. е издадено от Началник отдел „МДТ” в община Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и при съблюдаване на административно - производствените правила.

            Актът за установяване на задължение по декларация № 11061/ 07.06.2012г. е издаден в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. последно от ДОПК – служебно, поради неплащане в срок на задължение, размера на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

            При преценка на събраните доказателства, съдът намира, че оспореният акт е постановен и в съответствие с относимия материален закон.

            Съгласно чл.52 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат ПС, регистрирани за движение  по пътната мрежа в Република България, като с оглед разпоредбата на чл.53 от с.з., данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. 

            Между страните не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил - марка „ Остин Монтего” с рег. № СТ1715СТ, регистриран през 1997г. Безспорно е и обстоятелството, че за посочения автомобил за периода 2004г до 2011г. вкл. данък върху превозните средства не е заплащан.

            Предмет на настоящето дело са само определените с АУЗД задължения за данък върху ПС за периода 2007г. до 2011г. включително. В жалбата пред настоящата съдебна инстанция се навеждат доводи за недължимост на цитираното данъчно задължение като не се спори относно определянето на неговия размер. Твърди се, а и от представеното по делото удостоверение с рег.№49818/17.08.2012г., издадено от началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, се установява, че процесното превозно средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.10.2006г., на основание §3, ал.3 от Наредба І-45/ 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба І-45/, обуславящо според тезата на оспорващата страна, освобождаване от данък върху превозните средства.

            Съгласно  чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Горепосочената разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила - 01.01.2007 г., т. е се явява приложима за всяка една от процесните 2007г., 2008г. и 2009г., За посоченото време, обхващащо част от процесния данъчен период, разпоредбата е с едно и също съдържание и изисква кумулативното наличие на следните две условия: 1. връщане на свидетелството за регистрация до края на предходната година и 2. представяне на документ – удостоверение, че превозното средство е предадено за разкомплектоване.  Следователно законодателят е обвързал възникването на задължението за заплащане на данък върху ПС с момента на регистрацията, а освобождаването от данък – с изискванията за връщане на регистрационния талон. По делото не са налице данни за изпълнението на нито една от тези предпоставки, обуславящи освобождаването от облагането с данък от 01.01.2007г. до 2009г.вкл. Доказателства за връщането на свидетелството за регистрация на л.а. “Остин Монтего”с рег.№СТ1715СТ в сектор “ПП” ОД на МВР – Стара Загора  не са представени от жалбоподателката, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното обжалване. Липсват данни да е изпълнено и второто условие – представяне на удостоверение за разкомплектоване на лекия автомобил, което се издава по реда на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г. Процесния автомобил попада в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3, за които Наредбата е приложима, а изискуемото Удостоверение за разкомплектоване се издава на основание чл. 15 от тази Наредба. Установената по делото категория на процесното превозно средство /категория М1, съгл. чл. 149, ал. 1, т. 2, б."а" от ЗДвП/ обуславя и приложимост на цитираната по-горе Наредба, а оттук и необходимостта на условието за представяне на удостоверение за разкомплектоване. Нещо повече, видно от представеното по делото удостоверение рег.№ рег.№49818/17.08.2012г. на началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора е, че лекият автомобил е в движение, което изключва възможността същият да е бил предаден за разкомплектоване. Въз основа на изложеното съдът приема, че в случая не са налице нормативно установените предпоставки за освобождаване на процесното МПС от данък за периода 2007г. - 2009г. вкл., с оглед на което обжалваният АУЗД в частта относно определения данък върху ПС за 2007г, 2008г. и 2009г. е издаден при съобразяване и в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

            Що се отнася до периода 01.01.2010г. до 31.12.2011г., приложима с оглед нейния материалноправен характер се явява редакцията на чл. 58 ал. 4, обнародвана в бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г, която предвижда като условие за освобождаване от данък вече прекратяване на регистрацията на МПС. В настоящия случай безспорно е установено, че от 01.10.2006г. на основаие §3, ал.3 от ПЗР на Наредба №І-45 служебно е прекратена регистрацията на процесния автомобил. Спорният по делото въпрос се свежда до това представлява ли служебното прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер,  неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, прекратяване на регистрацията на ППС като основание за отпадане на данъчната тежест по чл.52, т.1 от ЗМДТ.

            С нормата на § 3, ал.1 от ПЗР на Наредба №І-45 е определен срокът, до който продължава действието на старите регистрационни номера и в който собствениците на превозни средства следва да извършат подмяна на същите, а с ал. 3 от текста е регламентирана принудителна административна мярка при неизпълнението на това задължение. Следователно с § 3 се определят сроковете, в които следва да бъдат изпълнени задълженията за собствениците на МПС, създадени по силата на чл. 10 от наредбата, респ. въвеждат се мерки за обезпечаване на изпълнението им. При неспазване на указаните срокове следва служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията на ППС в хипотезата на чл.18, ал.1 от Наредба № І-45 /в относимата й редакция, действала до изм.ДВ, бр.67 от 2012г./ и снемането от отчет на регистрирано ППС по чл.143, ал.6 – 8 от ЗДвП. В случая е налице заличаване на статута на МПС по силата на законовата разпоредба, поради неизпълнение на дължимото поведение от страна на собственика на автомобила за подмяната на регистрационните табели, но това не води до отпадането на задължението за плащане на съответния данък. Това е така, тъй като Закона за местните данъци и такси не урежда прекратяване на данъчното облагане в резултат на служебно прекратена регистрация по аргументите на § 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., т. е. поради служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Ето защо не може да се приеме, че последиците от служебното прекратяване на регистрацията се изразяват в отпадане на данъчната тежест. /в този смисъл Решение №1483/30.01.2012 год. на ВАС по адм. дело №16392/2011 год./.

            Предвид гореизложеното съдът намира за правилен и законосъобразен извода на органа по приходите, че данъка  за лек автомобил- марка    „Остин Монтего” с рег. № СТ1715СТ, за периода 2007г до 2011г вкл., е дължим, на основание чл.53 от ЗМДТ, във връзка с чл.52 от ЗМДТ, в размерите посочени в АУЗД.

            Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че Акт за установяване на задължение по декларация № 11061/ 07.06.2012г., издаден от орган по приходите към отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в обжалваната му част, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Е.И.М. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 11061/ 07.06.2012г., издаден от орган по приходите към отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в частта му, в която е потвърден с Решение № 11061/ 10.09.2012г. на началник отдел “Местни данъци и такси” при Община Стара Загора,  като неоснователна. 

           

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: