РЕШЕНИЕ

№ 3                                          16.01.2013г.                         гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                      на петнадесети януари  

Две хиляди и тринадесета  година

В открито заседание, в състав                                   

                                СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 Секретар И.А.  

като разгледа докладваното от  съдия Дарина Драгнева

 АДМ. Д № 507 по описа за 2012 година , за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на  чл.128 и сл. от АПК във връзка с чл. 42 ал.10 от Закона за интеграция на хората с увреждания, образувано по жалба на Д.И.М. от гр. Гурково, против Заповед № Н-66/29.10.2012г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гурково, потвърдена с решение № 9105/0062/28.11.2012г. на Директор РД „СП” гр. Стара Загора.

              С оспорената Заповед №Н-66/29.10.2012г. Директора на Дирекция „СП” гр. Гурково е отказал да добавка за социална интеграция по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ на основание чл. 28 ал.3 от ППЗИХУ, а именно че е ползвано право на друго правно основание. Здравната услуга е извършена по клинична пътека №237, заплатена от бюджета на НЗОК.

              С жалбата си Д.М. иска от съда да бъде отменена Заповед №Н-66/29.10.2012г. на Директор Дирекция „СП” гр. Гурково и да бъде признато й на добавка по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ, тъй като за попълването на фактурите тя не носи отговорност, но от същите е видно, че е през време на престоя й в лечебното заведение е извършила доплащане.

              В съдебно заседание Директора на Дирекция СП гр. Гурково поддържа довода си, че в случаите на проведено балнеолечение по клинична пътека, което се заплаща от НЗОК, добавка по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ не се полага на лицата с увреждания поради разпоредбата на чл. 28 ал.3 от ППЗИХУ – ползване на право на друго правно основание.

              Административен съд като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

              Д.М. е лице 95,5% трайно намалена работоспособност, което се нуждае от чужда помощ и на възраст 78год.  Постъпила е на 30.08.2012г. в отделението за рехабилитация на Специализирана болница за рехабилитация, стопанисвана от ЕООД „СТАЙКОВ И ФАМИЛИЯ” в курортен комплекс „Слънчев бряг”, с направление за хоспитализация от 29.08.2012г., издадено от д-р Славов – специалист „Вътрешни болести”, „Обща медицина и хомеопатия”. Направлението е за хоспитализация по клинична пътека 237, с цел физиотерапия на хроничен пиелонефрит, гонартроза, последици от ИМИ, ХИБС и СН. Съгласно представената епикриза, М. е изписана от отделението на 06.09.2012г., а за периода от 30.08.2012г. до 06.09.2012г. е проведено следното физиотерапевтично лечение: Активна ЛФК, Пасивна ЛФК, ЕС и Трениране на ходене и походка. В лечебното заведение М. е придружавана от дъщеря си Живка М. Попова. Специализираната болница за рехабилитация е издала на 05.09.2012г. две фактури – съответно на М. за сумата от 116.67лв. , представляваща доплащане и на Попова за сумата от 116.67лв. на основание „доплащане”. Дирекция „СП” гр. Гурково отправя запитване до ЕООД „СТАЙКОВ И ФАМИЛИЯ” за основанието на извършеното доплащане, в отговор на което е заявено от управителя на дружеството, че доплащането е за избор на храна. Включените в клиничната пътека храна, нощувка и процедури са заплатени от НЗОК. Д.М. е представила и фактура, издадена от ВИДЕКС ТС ЕООД гр. Сливен, на стойност 73.40лв., представляващи цена на две нощувки, които според „ВИДЕКС ТС” ЕООД и жалбоподателката, са ползвани непосредствено след изписването й от лечебното заведение.

              Спора по делото е правен и се свежда до отговор на два въпроса: какъв е предмета на добавката по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ – разходи за физиотерапия и рехабилитация и/или разходи и за съпътстващите ги услуги за нощувка и храна, съответно придружител, и имат ли право хората с увреждания на тази добавка, когато постъпват за провеждане на физиотерапия и рехабилитация в лечебно заведение по клинична пътека.

              Отговора на тези въпроси се съдържа в хипотезата на чл.42г във връзка с чл.42 ал.2 т.4 от ЗИХУ. Всъщност нормата на чл.42г. от ЗИХУ определя кои лица и колко пъти имат право на помощта по чл. 42 ал.2 т.4 от същия закон. Съгласно чл.42г от ЗИХУ право на добавка за рехабилитация имат изброените в хипотезата й лица, веднъж годишно и въз основа на медицинско предписание на лекар-специалист. В настоящия казус са изпълнени условията на тази разпоредба, тъй като М. е лице с трайно увреждане, с над 90% намалена работоспособност, има медицинско предписание от лекар специалист. Освен това е налице и изискването на чл. 42г ал.2 от ЗИХУ за определяне на добавката в двоен размер, а именно на лицето да е определена чужда помощ, която и да е ползвана. Веднъж годишно лицата, посочени в чл.42г ал.1 от ЗИХУ имат право на добавката по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ въз основа на медицинско предписание от лекар-специалист, която се определя в двоен размер, ако са ползвали правото си на чужда помощ. Добавката се ползва веднъж годишно, възниква при сбъдване на посочените по-горе условия, а размера й се определя по реда на чл. 28 от ППЗИХУ въз основа на разходооправдателен документ за извършеното лечение. Нормата не може да се тълкува стеснително, а според целта на чл.42 ал.2 от ЗИХУ, която норма изрично предписва, че предмета на добавката е покриване на допълнителни разходи за физиотерапия и балнеолечение. Такива допълнителни разходи са не само стойността на медицинските процедури, но и средствата, необходими за нощувка и храна. След като лицето има право веднъж годишно на тази добавка и е представило документи за извършено разходи във връзка с ползването на медицинските процедури, назначени му от лекар-специалист, то за административния орган е налице задължение да определи размер на добавката съобразно представените финансови документи. Фактурата от другото дружество за нощувки не представлява доказателство за разходи във връзка с назначеното от специалиста физиотерапевтично лечение, поради което правилно не е зачетена като разходооправдателен документ по смисъла на чл. 28 от ППЗИХУ. Извода на административния орган, че е налице основание по чл. 28 ал.3 от ППЗИХУ е незаконосъобразен и недоказан по делото и в хода на административното производство. Текста на чл.28 ал.3 от ППЗИХУ е недвусмислен и изисква същата добавка да не се ползва на друго основание т.е. лицето да има право на допълване на месечните му доходи с цел физиотерапия и балнеолечение на друго основание. Сумата, която НЗОК отпуска на лечебното заведение за медицинската дейност по клинична пътека не може да бъде друго основание за подпомагане на хората с увреждания,по смисъла на чл. 28 ал.3 от ППЗИХУ, тъй като системата на здравното осигуряване има за предмет гарантиране на определени по вид и обхват медицински дейности за всички здравно осигурени лица. ЗИХУ има за цел допълнително да подпомогне лицата с увреждания при ползване и на тези медицински дейности, които системата на здравното осигуряване им гарантира. В случаите, когато се е наложило лицата посочени в чл.42г. от ЗИХУ, да доплатят и представят разходооправдателен документ за това плащане, системата на социалното осигуряване им дължи определяне на добавката по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ. Обратното стеснително тълкуване означава да се прилагат нормите на ЗИХУ в несъответствие с целта на закона, а именно допълнително да подпомогне хората с увреждания. Доплащането за храна във връзка с ползвана физиотерапия, назначена от лекар специалист следва да бъде покрито от системата за подпомагане по чл. 42 ал.2 т.4 от ЗИХУ. Целта на чл.28 ал.3 от ППЗИХУ е да не се отпуска два пъти финансова помощ с един и същи предмет. Сумите, които НЗОК изплаща не са помощ, нито добавка, а осигурително плащане при настъпване на съответното събитие. Клиничната пътека не е специално за хората с над 90% намалена работоспособност, а за всички лица с нужда от физиотерапия.

              Предвид изложеното по-горе за неправилното приложение на чл. 42г от ЗИХУ и чл.28 ал.3 от ППЗИХУ се налага отмяна на оспорената заповед и връщане на делото като преписка за определяне на добавка по чл.42г от ЗИХУ по молбата на Д.М., съобразно нормата на чл.28 ал.2 от ППЗИХУ и въз основа на сумите по фактурите издадени от ЕООД „СТАЙКОВ И ФАМИЛИЯ” ЕООД.

    Мотивиран от горното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

              ОТМЕНЯ Заповед №Н-66/29.10.2012г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане” Гурково по жалба на Д.И.М. от гр. Гурково.

              ВРЪЩА преписката на Директор Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гурково за определяне размер на добавката по чл.42г ал.2 от ЗИХУ по молбата на Д.И.М. №Н-66/09.10.2012г., съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

              Препис от настоящото да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: