Р Е Ш Е Н И Е

 

№32                                          14.03.2013 год.                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, седми състав на двадесет и шести  февруари  две хиляди и тринадесета година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар А.А. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №522 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалба на В.Т.Н. *** и Б.Т.И. ***  против Заповед №РД-25-2180 от 19.11.2012 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която им се разпорежда да премахнат временен търговски обект, представляващ машина за кафе-автомат, който бил поставен от тях без разрешение от Община Стара Загора в общински имот с идентификатор 68850.502.353 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65 от 30.05.2008г на ИД на АГКК, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Три чучура, кв.512, УПИ Ікоо по РП, одобрен със Заповед № 2871 от 18.12.2007 год. С жалбата се оспорват изложените в заповедта, като основание за издаването й, фактически обстоятелства, а именно – жалбоподателите твърдят, че не са заемали никаква площ от общински имот, както и не са собственици на търговския обект-машина – кафе автомат, нито са ползватели на същия, нито са го поставяли. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.    

Ответникът по делото Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, и да се потвърди обжалваният административен акт.

 

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирани лица, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва, че жалбоподателите са собственици на УПИ VІ4603а в кв. 512 по плана на гр.Стара Загора, в качеството си на наследници на София Банкова Иванова, в полза на която са постановени Решение № 50125/13.07.1994 год. и Решение №50125 от 12.11.1999 год. на Поземлена комисия - Стара Загора и е съставен нотариален акт №127, т.І, дело 294/95 год. на Старозагорски нотариус за собственост на недвижим имот, възстановен със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за приложението му. От тези документи се установява собствеността на наследодателката на жалбоподателите, респективно и на самите тях върху място от 10.900 дка, четвърта категория в землището на гр. Стара Загора, местност „Трите чучура”, представляващо пл. №1103 в квартал 512 по плана на града, при посочени граници. Част от така възстановения имот е обособен в ПИ 4603а, кв.512 (Заповед № 29/10.01.2001 год. за попълване кадастралната основа на ПИ 4603а кв.512 и ПИ 10501, кв.652 по плана на града). С последващи кадастрален, застроителен и регулационен план за ПИ 4603а се отрежда УПИ VІ-4603а, който в регистрите на общината е записан на София Банкова Иванова, чиито наследници са жалбоподателите.

 Установява се от доказателствата по делото и това, че Община Стара Загора е собственик на поземлен имот с площ 1639 кв.м -УПИ Ікоо, в кв 512 по РП, одобрен със заповед№ 2871 /18.12.2007 год., който имот представлява имот с идентификатор 68850.503.353 по одобрените със Заповед №РД-18-65/30.05.2008 год. на ИД на АГКК, кадастрална карта и регистри. За имота е съставен Акт за частна общинска собственост №10741 от 24.10.2012 год., чиято доказателствена сила не бе оборена в хода на делото. По отношение на частта от същия имот, която е попадала върху дворно място от 305000 кв.м, представляващо парцел „За лесопарк”, кв.512 по стар план на града, утвърден със Заповед № 2290/27.10.1967 год. и актуван с Акта за държавна собственост № 4880/17.09.1970 год.,  е издадена  Заповед №РД-09-642 от 21.11.2012 год. на Областния управител на Старозагорска област за отписване от актовите книги за държавна собственост.

По отношение на този имот, на 06.04.2012 год.  служители в Община Стара Загора са извършили проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от 06.12.2012 год. Вероятно поради техническа грешка в констативния протокол е посочена дата 06.12.2012 год., вместо вярната такава 06.04.2012 год., като верността на последната се установява от посочването й в документите, с които този протокол е бил изпратен до заинтересуваните лица, както и в оспорената заповед. При проверката е констатирано и отразено в протокола, че неправомерно е била заета 1020 кв.м общинска площ, част от УПИ Ікоо, в кв.512 по плана на гр.Стара Загора, представляващ пи 68850.502.353 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, собственост на Община Стара Загора. Заета е била и площ от 124 кв.м, представляваща част от улица с о.т. 132м -132н, която представлявала ПИ 68850.506.6003. За ограничаване на заетата площ била изградена  ограда от телена мрежа с метални колове. В протокола се сочи, че общинската площ била заета от собствениците на УПИ VІ 4603а, кв.512 по плана на гр. Стара Загора, наследници на София Банкова Иванова. Имотът е бил отдаден под наем и заедно с приобщената общинска площ от имота се ползвал като склад за строителни материали, като такива били разположени и в общинска площ. Извършено било геодезическо заснемане на място, на база на което била определена квадратурата на заетите общински площи. Посочения констативен акт е изпратен до В.Н. с писмо с обратна разписка и получено от нея на 17.04.2012г, видно от известието за доставка. Относно връчването на акта на Б.Т.И. са представени копие на пощенски плик, адресиран до него, известие от 07.05.2012г от пощенска станция, че пратката не е била потърсена и служебна бележка за залепване на този акт на вратата на жилището на адресата на основание §4 ал.1 от ПР на ЗУТ.

На 10.05.2012г В.Н. *** възражение срещу констативния акт, с което е възразила срещу всички констатации в него и е изтъкнала, че е съставен при процесуални нарушения. Представила е доказателства за правото на собственост на двамата съсобственици върху пи 4603а.

През м.11.2012 год. по възлагане на Община Стара Загора е било извършено геодезическо заснемане на съществуваща ограда, ограждаща части от имоти №68850.502.353 и №68850.506.6003, в резултат от което се сочат като заградени следните площи от посочените имоти: 1020 кв.м. от първия и съответно – 124 кв.м от втория имот.

На 19.11.2012 год. е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №РД 25-2180, с която Кметът на община Стара Загора, на основание чл. 44 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 57а, ал.1 т.1 и във връзка с чл. 56 ал.1 от Закона за устройство на територията е наредил на Б.Т.И. и В.Т.Н., в качеството им на наследници на София Банкова Иванова да премахнат временен търговския обект, представляващ машина за кафе автомат, който е поставен без разрешение от Община Стара Загора в общински имот с идентификатор 68850.502.353 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура” кв. 512, УПИ Ікоо по РП, одобрен със заповед № 2871 от 18.12.2007г.

Като мотиви към заповедта са изложени следните обстоятелства, а именно: с Акт 10741 за частна общинска собственост Община Стара Загора удостоверява собствеността си върху поземлен имот с идентификатор 68850.502.353 с площ 1639 кв.м, находящ се в гр.Стара Загора, кв. „Трите чучура” кв.512, УПИ Ікоо. Сочи се още, че на 06.04.2012 длъжностни лица при Община Стара Загора, дирекция „СИ” извършили проверка на поземлен имот 68850.502.353 по ККР, находящ се в кв. „Три чучура” кв.512. При проверката е било констатирано, че собствениците на УПИ VІ 4603а, кв. 512 наследници на София Банкова Иванова: Б.Т.И. и В.Т.Н. са заели неправомерно без издадено разрешение от община Стара Загора общинска площ, попадаща в УПИ Ікоо. В частта заета общинска площ са поставили временен търговски обект машина кафе автомат с търговска цел, без да имат издадено разрешение за поставяне от Община Стара Загора. На основание чл. 277 ал.1 от АПК е определен срок за доброволно изпълнение – 14 дни от датата на получаване на заповедта, като е указана и дата за изпълнение по административен ред в случай, че имотът не бъде доброволно освободен.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава подробен и изчерпателен отговор на поставените от страна на жалбоподателите въпроси и заключава, че описаният в заповедта търговски обект – машина кафе-автомат с размери 80/80/180 см. се намира в средната южна част на пи 68850.502.353, на около 2 м. северно от уличната регулация на УПИ Ікоо, кв.512, граничи с чупката на заснетата с геодезическото заснемане метална ограда /стр.67 от делото/ и е на около 20 м., западно от чешмата /”Трите чучура”/. Вещото лице допълва, че към момента на огледа кафе-машината не е била в експлоатация и между ПИ 68850.502.353 и УПИ VІ-4603а  нямало материализирана ограда. Площи от двата имота се използвали за склад на строителни материали. Допълва в съдебно заседание, че между УПИ VІ-4603а и ПИ 353, собственост на община Стара Загора няма материализирана граница. Площи от двата имота се ползвали като склад за строителни материали, като вещото лице не е знае от кого е отдаден под наем склада и на кого. Експертът уточнява, че към кафе-автомата имало няколко ел.кабела, част от които са прекъснати, а що се отнася до самото захранване, той не може да каже откъде идва, нито към чий електромер е вързан.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния за това орган, предвид разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ и местонахождението на описания обект. Същата обаче е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.1 т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В случая търговският обект – машина кафе автомат попада в кръга на изброените в чл.56 ал.1 от ЗУТ, тъй като е преместваем обект за търговска дейност и отговаря на легалната дефиниция за преместваем обект, дадена в §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Според същата „Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. При установените по делото факти, е безспорно установено, че кафе автомата, има белезите на преместваем обект и е такъв. Действително, за поставянето на същия е необходимо разрешение за поставяне, което се издава по ред, установен с Наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл.56, ал.2 от ЗУТ). В обжалвана заповед се твърди, че необходимото разрешение за поставяне на описаната машина - кафе-автомат, а в хода на съдебното производство такова не се представя от жалбоподателите – Н. и И., то съдът намира, че такова липсва. Задължение за доказването на едни положителен факт е на лицето, което твърди съществуването му – в конкретния случай жалбоподателите. Такова доказване в случая не е проведено. Нито в хода на административното производство, нито в хода на делото са представени доказателства от ответника по делото, че процесната машина кафе-автомат, чието премахване е разпоредено, е собственост на жалбоподателите, нито че се ползва от тях.  Експертът, изпълнил изготвената по делото СТЕ уточнява в съдебно заседание от 26.02.2012 год., че между УПИVІ-4603а и ПИ 353, собственост на община Стара Загора няма материализирана граница. Площи от двата имота се ползвали като склад за строителни материали, като вещото лице не е знае от кого е отдаден под наем склада и на кого, нито дали към този обект или с някой друг е свързан кафе-автомата.

Адресат на задължението за премахване на преместваем обект, какъвто е процесния, може да бъде собственикът (ползвателят) на обекта или извършителят. Само на тези лица могат да бъдат вменени негативните последици по премахването, каквито се разпореждат със заповед по чл.57а, ал.1 от ЗУТ, каквато е обжалваната. Предпоставките за премахване, визирани в чл.57а, ал.1 т.1 от ЗУТ, на която се е позовал Кмета на община Стара Загора, са свързани с липсата на разрешение за поставяне или поставянето на обекта в противоречие с издаденото разрешение, а последното се издава на собственика на преместваемия обект или съответния негов ползвател. Изводът, че надлежен адресат на заповедта по чл.57а, ал.1 ЗУТ е собственика на обекта, подлежащ на премахване се потвърждава от разпоредбите на чл. 57а, ал. 2, изр.второ от ЗУТ, според което констативният акт се връчва на собствениците на обектите и на ал. 5 на чл.57а от ЗУТ, който регламентира ред за връчване на констативния акт и заповедта в случай, че собственикът на обекта по ал. 1, е неизвестен. Единственото изключение от това правило е предвидено в чл.57а, ал.4 от ЗУТ, касаещ възможност за вменяване задължение за премахване на собственика на имота, в който обектът е поставен, какъвто не е настоящия случай.

В случая не бе доказано, че жалбоподателите са собственици на разпоредената за премахване машина кафе-автомат, нито че са я поставили  или ползвали. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата касаят различни от извършителя, респ. собственика на обекта лица.

На следващо място, заповедта е издадена в нарушение на относимите към предмета й процесуални правила. Реда за премахване на преместваеми обекти е регламентиран изрично в чл.57а от ЗУТ и включва следните изисквания: обстоятелствата по ал.1, съставляващи предпоставка за премахването, да се установят с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 в 7дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт да се връчи на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му (чл.57а, ал.2). В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта (чл.57а, ал.3).  В случая, обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед като предпоставка за разпореденото премахване, а именно, че машината кафе-автомат е поставена в описания общински имот без разрешение и това е направено от жалбоподателите Н. и И.,  не са констатирани с констативен акт съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ.

В представения по делото констативен акт от 06.04.2012 год. (с погрешно посочена в него дата 06.12.2012 год.) липсват каквито и да било констатации относно наличието на поставена машина кафе–автомат. В него се излагат твърдения, че наследниците на София Банкова Иванова са заели части от два общински имота посредством ограждането им с ограда от телена мрежа с метални колове, като конкретната площ на заетите части била определена чрез геодезическо заснемане. Посочените в констативния акт обстоятелства обаче не са в обхвата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ – т.е. не касаят поставянето на преместваем обект без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение и не могат да служат като предпоставка за издаване на обжалваната заповед, с която на жалбоподателите се вменява премахване на машина кафе-автомат, поставена в имот 68850.502.353 по ККР.

От това следва, че заповедта е била издадена без да е спазена процедурата по чл.57а, ал.2 от ЗУТ и без на адресатите й да е дадена възможност да участват в производството, да представят доказателства и да упражнят правото си на защита.

Освен това съобщенията за издадения констативен акт и заповед № 25-2180 от 19.11.2012 год. не са били връчени на Б.И..  За връчване на констативния акт е изготвена служебна бележка от 04.05.2012 год., подписана от две служебни лица от Община Стара Загора, които удостоверяват, че на входната врата на ап.6 на адреса на жалбоподателя И. са залепили констативния акт от 06.04.2012 год., на основание §4 ал.1 от ДР на ЗУТ. Представени са и копие от пощенски плик, адресиран до Б. И. и известие от пощенската станция, че пратката не е била потърсена от адресата с клеймо от 07.05.2012 год. За връчване на заповед №РД-25-2180/19.11.2012 год. на същото лице съответно е представена служебна бележка от 11.12.2012 год., изготвена от две служебни лица от община Стара Загора, които удостоверяват, че на същата дата са залепили заповедта на входната врата на жилищната сграда, на адреса на жалбоподателя. Не са представени доказателства за изпращането на писмено известие на адреса.

Съобщаването на съставения констативен акт и издадената заповед е следвало да се извърши по реда на АПК, което е основният начин за съобщаване на издадените по ЗУТ актове, съгласно § 4 ал. 1 пр. 1 от ДР ЗУТ, в редакция на нормата преди измененията, обнародвани в ДВ бр.82/2012 год., в сила от 26.11.2012 год., според която съобщенията от компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвиденото в пр.второ от тази норма изключение за съобщаване чрез залепване на акта върху обекта и в сградата на общината е допустимо само при отсъствие на заинтересуваната страна. А в случая не са представени доказателства за това, че жалбоподателят И. не е намерен на адреса му. Отметката, че пратката не е потърсена не удостоверява отсъствие на лицето. Освен това в случая не е удостоверено, че съобщения за констативния протокол и заповедта са поставени на самия кафе-автомат, нито в сградата на общината.

Неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ не са лишили жалбоподателя И. от правото на защита, доколкото същия е подал своевременно жалба, но посочените нарушения следва да се отбележат, с оглед избягване създаването на порочна практика при връчване на актове по ЗУТ.

Въз основа на изложеното, оспорената заповед, като издадена в  противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на относимите процесуални правила, следва да се отмени като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.Н. *** и Б.Т.И. *** Заповед №РД-25-2180/19.11.2012 год. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: