Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 40 ….……………...….….. …26.03.2013 Година ………..……... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ……..….……………………..……... първи състав На седми март  …………………………..…….………... Година две хиляди и тринадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ                                                                                     

 

Секретар С.Х.………………..……...........................................……………....

разгледа  докладваното от съдията ………..…..…...……………   ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

административно дело № 16 по описа за 2013 година.

           

            Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 42 ал.10 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/.

 

            Образувано е по жалба на М.И.С. ***, като майка и законна представителка на малолетното й дете Алис Манук Тавитян против Заповед № СЗЗИХУ-3033/05.11.2012 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №9105/0075 от 19.12.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Стара Загора.  С обжалваната заповед на М.И.С. е отпусната месечна добавка за социална интеграция за детето й Алис Манук Тавитян по чл.25, чл.29 и чл.30 от ППЗИХУ за периода 01.10.2012 – 31.10.2014 г.  С подадената жалба и устно в съдебно заседание се претендира отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна в частта относно началната дата на периода, за който се следва така определената месечна добавка. Поддържаните в тази насока съображения са, че е налице „преосвидетелстване” на детето, няма промяна в датата на инвалидността му и няма отпадане на правото за получаване на месечни добавки по ЗИХУ.  Въз основа на изложените подробни съображения е направено искане да бъде коригирана началната дата на отпуснатите месечни добавки - на 01.12.2010 г., когато плащането им е било преустановено.

           

            Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна.  По подробно изложени съображения в писмено становище моли съда да остави в сила обжалваната заповед като законосъобразна.

 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

            Административното производство е образувано по повод молба-декларация вх. № СЗЗИХУ-3033 от 30.10.2012 г., подадена от М.И.С. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция на детето й Алис Манук Тавитян за: транспортни услуги, достъпна информация и за диетично хранене и лекарствени продукти.  С ЕР на ТЕЛК с № 2638/115 от 06.11.2008 г. на Тавитян е определена 95 % степен на увреждане с чужда помощ, при водеща диагноза: „енцефалит, миелит енцефаломиелит” и е описано общото й състояние, като резултат от сериозен менингоенцефалит, преболедуван през м.08.08 г. и операция по повод оток на мозъка. На 15.03.2012 г. детето е било прегледано от териториална експертна лекарска комисия (обща), а след това – на 03.10.2012 г. и от специализирана такава - ТЕЛК за психични заболявания при „Център за психично здраве – Стара Загора” ЕООД, като последната е постановила експертно решение (ЕР) № 1854/131 от 03.10.2012 г. В това експертно решение са възпроизведени водещата диагноза и датата на инвалидност на детето, съдържащи се и в първото ЕР, описано е общото заболяване и констатациите от медицинските изследвания, включително от прегледа на общата ТЕЛК, предвид които е определена 60 % степен на увреждане на детето.

 

            На 23.10.2012 г. е изготвена „социална оценка” на консултативна комисия, назначена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, касаеща състоянието на детето Алис Тавитян, потребностите и от социални услуги и възможностите и за обучение и социално включване. Комисията е отправила мотивирано предложение за отпускане на диференцирана месечна добавка за социална интеграция, както следва: за транспортни услуги по чл.42 ал.1 т.1 от ЗИХУ; за обучение по чл.42 ал.2 т.3 от ЗИХУ, за балнеолечение и рехабилитационни услуги по чл. 42 ал.2, т.4 от ЗИХУ, за достъпна информация по чл. 42, ал. 2 т.5 от ЗИХУ и за диетично хранене и лекарствени продукти – по чл.42 ал.2 ал.7 от ЗИХУ.

 

            Със Заповед № СЗЗИХУ-3033/05.11.2012 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора на основание посочената „социална оценка” и  молба-декларация вх. № СЗЗИХУ -3033 от 30.10.2012 г., на основание чл. 42 ал.7 от ЗИХУ  отпуска месечна добавка за социална интеграция за детето Алис Тавитян, а именно: за транспортни услуги в размер на 9.75 лв, за диетично хранене и лекарства в размер на 9.75 лв. и за достъпна информация – в размер на 9.75 лв., като за всички добавки е определен период на отпускането им: от 01.10.2012 г. до 31.10.2014 г.

 

            Тази заповед е била обжалвана от жалбоподателката С. пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора, която с Решение № 9105/0075 от 19.12.2012 г. е отхвърлила жалбата като неоснователна. В аргумент, административният орган се е позовал от правна страна на разпоредбата на чл. 37 от ППЗИХУ (погрешно посочен с абревиатура „ППЗСП”), а  от фактическа страна е посочил, че съгласно  писмо изх.№ 920246/21.11.2012 г.  на РКМЕ при РЗИ Стара Загора  за детето Алис Тавитян нямало издадени ЕР на ТЕЛК за периода от 01.11.2010 г. до 03.10.2012 г., а в представеното ново ЕР на ТЕЛК вида на експертизата бил „освидетелстване” и имало промяна във вида и степента на увреждане. Въз основа на изложеното е счел жалбата за неоснователна и  я е отхвърлил.

 

            В хода на делото са събрани допълнителни писмени доказателства, а именно – Експертно решение № 0238/017 от 30.01.2013 г. на ТЕЛК при „Център за психично здраве Стара Загора” ЕООД, с което е допусната корекция на техническа грешка в т.6 /вид експертиза/ в ЕР № 1854 /03.10.2012 г. на Алис Манук Тавитян, а именно: коригира вида експертиза на „преосвидетелстване”.

 

            Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

           

            Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от заинтересувано лице, което е адресат на оспорения административен акт.

 

            Разгледана по същество, същата е основателна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В ал.2 се пояснява, че добавката по ал.1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи. Компетентният да отпуска такива месечни добавки орган е определен в чл.42 ал.7 от ЗИХУ и предвид тази разпоредба оспорената Заповед№ СЗЗИХУ 3033/05.11.2012г. е издадена от компетентен орган в лицето на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора.

 

            Оспорената пред съда заповед съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и мотиви, съдържащи се в констатациите, отразени в социалната оценка. Мотиви за определяне началната дата за отпускане на месечните добавки не са посочени в оспорената заповед, такива не се съдържат и в социалната оценка, на която се основава. Такива са изразени едва в съпроводителното писмо изх.№241/1085 от 05.12.2012 г. на директора на Д”СП” Стара Загора до Директора на РДСП Стара Загора, във връзка с подадена жалба. Те се свеждат до това, че няма  основание за изплащане на социалните интеграционни добавки от задна дата (преди 01.10.2012 г.), тъй като в новото експертно решение вида на експертизата е освидетелстване, има промяна в датата на инвалидизиране, промяна в степента на трайно намалена работоспособност, вида и степента на увреждане.

 

            Съгласно разпоредбата, на която се позовава административния орган, а именно – чл.37 ал.1 от ППЗИХУ, в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, ако молбата декларация е подадена в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК. Смисълът на тази разпоредба е да обезпечи на правоимащите лица получаването на следващата им се месечна добавка за социална интеграция за целия период на инвалидизирането им, през който е налице и увреждане с характер на тежко, независимо от датите на преосвидетелстването им от органите на медицинска експертиза. Изискването, което поставя нормата, за да осигури непрекъснатост на получаването на месечни добавки, е молбата-декларация да е подадена в същия месец, през който е направено преосвидетелстването и това преосвидетелстване да не води до промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена работоспособност, доколкото тези факти са от значение за възникване на самото субективно право на подпомагане.

 

            Предпоставките на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ в случая са налице. По делото не е спорно, че детето Алис Манук Тавитян е с трайно увреждане по смисъла на т.2 §1 от ДР на ЗИХУ, тъй като органите на медицинската експертиза са установили, че  вида и степента на увреждането й са над 50 на сто - ЕР на ТЕЛК  №2638 /115 от 06.11.2008 г. и ЕР на ТЕЛК № 1854/131 от 03.10.2012 г. В двете експертни решения еднозначно е посочена водещата диагноза на детето и датата на инвалидизирането му – 27.10.2008 г., като изводите в обратен смисъл на административния орган не са правилни и не почиват на доказателствата. Доколкото основния аргумент на административния орган се основава на характера на експертизата, извършена спрямо детето  през 2012 г.  и послужила за издаване на новото ЕР на ТЕЛК 1854/131 от 03.10.2012 г., то съдът намира за безспорно доказано, че в случая се касае за ”преосвидетелстване”. Това се потвърждава не само от  ЕР на ТЕЛК № 0238/017 от 30.01.2013 г., с което изрично е отстранена допуснатата фактическа грешка, а именно че извършената спрямо детето експертиза е по вид: „преосвидетелстване”, но се следва и по логически път, предвид факта, че детето вече е било освидетелствано във връзка с преболедувания от него през 2008 г. менингоенцефалит и операцията на мозъка. Резултатите от първото освидетелстване са обективирани в ЕР на ТЕЛК 2638 /115 от 06.11.2008 г., което е било известно на служителите на Д”СП”Стара Загора. Медицинската експертиза, резултатите от която се съдържат в новото ЕР на ТЕЛК № 1854/131 от 03.10.2012 г. е по повод същото увреждане на детето и това изрично е посочено в него. На следващо място, в това ЕР се признава, че детето вече е било освидетелствано, възпроизведени са водещата диагноза и датата на инвалидизиране – съответни на посочените такива в първото ЕР на ТЕЛК №2638 /115 от 06.11.2008 г. Следователно административният акт в случая е бил издаден в нарушение на чл.35 от АПК – без да се изяснят фактите и обстоятелствата, от значение към случая. Процедурата по отпускане на месечна добавка за социална интеграция е уредена в чл.32 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), който също прогласява принципа на служебното начало при изясняване на релевантните факти по подадена молба за получаване на такава добавка. Съгласно ал.6 на чл.32, при необходимост, дирекциите „Социално подпомагане” могат да изискват и други документи, освен представените. Следователно ако при проверка на представените към молбата документи, служителите на дирекцията са счели, че същите не са достатъчни за установяване на правото на съответната добавка, те е трябвало да укажат изрично на лицето, че не представя необходимите доказателства за упражняване на правата му в пълен обем. В случая, служителите на Д”СП” Стара Загора не са указали на жалбоподателката С., че не представя документи за получаване на добавката за пълния период от време, за който би имала право да ползва такава за детето си, което е с трайно увреждане. В случая от значение е било не дали са налице други, междинни решения на ТЕЛК за периода 01.11.2010 год. до 03.10.2012 год., каквато справка е извършена от органите по социално подпомагане, а дали се касае до преосвидетелстване на детето при наличните данни съдържащи се в двете експертни решения на ТЕЛК.

 

            Ирелевантно в случая е, че с новото ЕР на ТЕЛК №1854/131 от 03.10.2012 г. се променя степента на увреждане на 60 %, при 95% по предходното експертно решение. На първо място безспорно е, че Тавитян продължава да е с трайно увреждане – над 50% степен на увреждане. Освен това наличната промяна на степента на увреждане не се отразява на правото на детето на месечни добавки по ЗИХУ и това негово право не е отпадало. Промяната в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, сочена като предпоставка в чл.37 ал.1 от ППЗИХУ не може да дерогира законоустановените права на детето за получаване на месечни добавки по молба-декларацията, както е прието в заповедта на директора на Дирекция “Социално подпомагане”. С оспорената заповед са отпуснати месечни добавки по чл.42, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИХУ за: транспортни услуги, достъпна информация и диетично хранене и лекарства. Съгласно разпоредбата на чл.42в от ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл.42, ал.2, т.1, 3 и 5. Съответно съгласно чл.42ж от ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл.42, ал.2, т.7. И в двете разпоредби не се съдържа изискване относно степента на увреждане на детето, като предпоставка за отпускане на месечните добавки предмет на оспорената заповед. Единственото изискване на закона е да е налице увреждане, което в случая е налице и е надлежно установено от органите по експертиза на работоспособността.

 

            Молбата декларация на жалбоподателката С., като майка на Алис  Тавитян е била подадена в  Дирекция „Социално подпомагане” през м.10.2012 г. – непосредствено след получаване на новото експертно решение на ТЕЛК – на 03.10.2012 г. По делото не е спорно, че същата е ползвала месечни добавки по ЗИХУ, които обаче са били прекратени, поради изтичане срока на първото издадено ЕР на ТЕЛК.

 

           Следователно в случая са налице всички предпоставки на чл. 37 ал.1 от ППЗИХУ за отпускане на следващите се на лицето месечни добавки, видово посочени в обжалваната заповед, а именно – за транспортни услуги, за достъпна информация и за диетично хранене и лекарствени продукти, всяка от които за период, считано от месеца, през който е била прекратена.

           

            При приложеното стеснително и ограничително тълкуване на правата на  хората с увреждания, определени със Закона за интеграция на хората с увреждания не могат да се постигнат формулираните в чл.2 от него основни цели на закона – подкрепа на хората с увреждания и техните семейства, грижи за тяхната социална адаптация и равни възможности. В този смисъл,  обжалваната заповед, в частта, с която на жалбоподателката С. не е признато право да получи месечни добавки за детето Алис Тавитян за период преди 01.10.2012 г. противоречи на целта на закона, доколкото не е спорно, че за този период това право на детето, което е с трайно увреждане, е било налице и молбата за отпускането им е била своевременно подадена.

 

            Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на административно-производствените правила, относими към съдържанието й и в противоречие с целта на закона, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора по същество от съда, следва преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр. второ, във връзка с чл.173 ал.2  и чл.174 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ  Заповед № СЗЗИХУ-3033/05.11.2012 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №9105/0075 от 19.12.2012 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора, в частта и с която е отказано отпускане на месечни добавки за социална интеграция на детето Алис Манук Тавитян за периода 01.12.2010 г. до 01.10.2012 г. по жалбата на М.И.С., ЕГН **********, като майка и законна представителка на Алис Манук Тавитян от гр. Стара Загора, ул. „Иван Вазов” № 11, вх.Б, ет. 7, ап.20, като незаконосъобразна.

 

ВРЪЩА  преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора за произнасяне по молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № СЗЗИХУ -3033 от 30.10.2012 г. съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение и ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: