Р Е Ш Е Н И Е  35

 

 

                                              гр.Стара Загора  04.03.2013 год.

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на        двадесет и шести февруари

през      две хиляди и тринадесета година в състав:

 

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора    ,                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   адм.дело   № 32  по описа  за 2013 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.’чл. 171,т.1 буква “ б” от Закона за движение по пътищата/ЗДП/.

Образувано е по жалба на Г.М.Д. ***  против заповед № 3607//2012 от  05.11.2012г на началник сектор “ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора  за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171,т.1, буква “ б” от Закона за движение пътищата. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146, т.2, и т. 3  от АПК,   като постановена при допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на мотиви.По същество се твърди, че липсва индивидуализация на мястото на нарушението , не е посочено и вида на нарушението, което му се вменява, че бил извършил, тъй като нормата на чл. 174,ал.3 Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ била санкционна  и административният орган не бил посочил коя материално правна разпоредба от ЗДвП бил нарушил. Не било посочено дали е издадено медицинско удостоверение за изследване на кръв и предадено ли му е то на ръка от актосъставителя. Жалбоподателят релевира доводи, че  след като  квалификацията на нарушението, основание за  временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС,   е определена неправилно от  административният орган ,това е абсолютно основание да се отмени и оспорения административен акт на това основание поради липса на мотиви. Впредвид на горните доводи моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен.

         В съдебно заседание подателят на жалбата,  чрез пълномощника си по делото адвокат П.Х.,  поддържа жалбата .

          Ответникът  - началника на сектор “ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора , редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М., оспорва жалбата , като неоснователна ,като твърди, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимите правни норми.

        Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и устни  доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

     С обжалваната заповед  № 3607//2012 от  05.11.2012г на началник сектор “ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора  е наложена принудителна административна мярка “временно  отнемане на свидетелство за управление на МПС”  до решаване на въпроса с отговорността на  Г.М.Д. на основание  чл.171, т.1 буква “ б” от ЗДвП. Прието е, че на 03.11.2012 година около 03,10 минути по път № 5  жалбоподателят управлява МПС с рег. № ВР 3609 ВХ и отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване на алкохол или друго упойващо средство. Водачът притежава свидетелство за управление № 267024784 и се  води на отчет в Ямбол.

       Видно от приетия като доказателство акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3607/ 03.11.2012 година контролните органи за движението по пътищата са установили, че на 03.11.2012 година около 03,10 часа по път ІІ 57, в посока север – юг с пътен възел І -5 Г.Д. управлява лек автомобил “ Сеат Толедо” с рег. № ВР 3609 ВХ , като отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер  с фабричен номер 7510-0063 за употреба на алкохол.  Иззето е свидетелството му за управление на МПС. Въз основа на АУАН е издадено и наказателно постановление № 3607/ 12.11.2012 г. от началник група  сектор “ПП”  при ОД на МВР гр. Стара Загора. Връчен е и талон за медицинско изследване № 0035779 .

                      При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Видно от данните по делото оспорената заповед е получена от жалбоподателя на 20.11.2012 г. Жалбата му е подадена  в деловодството на ОД на МВР гр. Стара Загора на 05. 01.2013 година. В оспорения административен акт не е посочен органа, пред който може административния акт  да се оспори. Поради което и на основание чл. 140,ал.1 от АПК  жалбата е подадена в преклузивния двумесечен срок по цитираната разпоредба, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

               Разгледана по същество, е  неоснователна.

     Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали административният акт е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта на закона.

      Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – началника сектор “ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора. Съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП следва да се приложат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 165,ал.1 от ЗДП министърът на вътрешните работи определя съответните служби за контрол на движението по пътищата. Видно от заповед № І з-1741 от 28.08.2012 година издателят на акта попада в кръга на длъжностните лица, упълномощени от министъра на вътрешните работи с правомощия да прилагат ПАМ по ЗДвП по  силата на заеманата от него длъжност се  в качеството му на началник на сектор “ Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП). Видно от заповед № 2295 от 04.09.2012 г. дирекорът на ОД на МВР гр. Стара Загора изрично е оправомощил началник сектор “ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171,т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на така възложените правомощия и при наличието на нарочен акт за определяне права на издателя.

     При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят нейната незаконосъобразност. Спрямо Д. е образувано административно наказателно производство със съставяне на АУАН. В хода на това производство той не е направил възраженията си срещу акта и не поискал по реда на чл. 52,ал.4 от ЗАНН АНО да събере доказателства относно факта извършил ли е деянието –  управлява МПС и отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване на  употреба на алкохол . Поради което и на основание чл. 189,ал.2 от ЗДвП съдът приема, че установеното в АУАН  поради презумтивната му доказателствена  сила се е осъществило , а именно: Г. Д.  е управлявал МПС на посоченото място и дата  и отказва да бъде тестван с  техническо средство за установяване на  употреба на алкохол.

                    Оспорената заповед е издадена в съответствие с  материалния закон.

           Съгласно чл.22 и чл.23 ЗАНН принудителни административни мерки /ПАМ/ могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, когато те са уредени в съответен закон или указ. Такива принудителни административни мерки са предвидени в Глава шеста на ЗДвП. Тя се основава на разпоредбата на чл.171, т.1, буква “ б” от  ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения за водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; При тази законова регламентация материално правна предпоставка за прилагане на ПАМ е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер, респективно отказа едно лице да бъде тествано с техническо средство. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентни длъжностни лица. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, която няма санкционен характер  и се прилага без оглед на вината на съответното лице.В настоящото производство  се установиха , че Д. е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване на  употреба на алкохол.. Това деяние е констатирано от младши автоконтрольор с надлежно съставен АУАН № 3607 от 03.11.2012 година..

          Съгласно разпоредбата на чл. 172,ал. 1 от ЗДП ПАМ по чл. 171,т. 1 следва да се приложи задължително с мотивирана заповед от съответния ръководител на службите по контрол на движението. Административният орган в рамките на предоставеното му  правомощие обосновано е приел, че е осъществен нормативно установения състав за налагане на ограничението, с което се изпълняват целите на закона. С оглед доказаното съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт релевантни юридически факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание,  заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона. Вярно е,  че е допусната фактическа грешка  при изписване на годината на извършване на нарушението. Тази грешка по силата на чл. 62,ал.2 от АПК може да бъде поправена и след изтичане на срока на обжалване от административния орган. Неточното посочване на датата на нарушението и не точното изписване на мястото на извършването на деянието  не е ограничило правото на водача да разбере каква точна мярка е приложена спрямо него от административния орган,  на коя дата и място е извършено деянието.. Още повече, че в АУАН, въз основа на който е издадена заповедта,  тези реквизите  са изписани ясно и детайлно.

 

Съдът не споделя релевираните доводи, че следва да отмени заповедта , защото в оспорения административен акт, както   и в АУАН и НП е написана санкционна разпоредба, която не въвежда задължение на дееца да спазва определени задължения по ЗДвП, а определя единствено размера на наказанието. Тези доводи са относими към материалната законосъобразност на НП и АУАН. В хода на специално административно наказателно производство друг състав на съда ще установи извършено ли е от Д. нарушението, за което му е повдигнато административно обвинение, обосновано ли е то, подкрепя си се от събраните по административно наказателната преписка доказателства. Не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол в хода на настоящото производство този състав на съда да се произнася по въпроса законосъобразно ли е издаденото НП.   

При установената от административния орган фактическа обстановка налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от шест месеца. Административният орган не е съобразил това ограничение и е определил срока на мярката така: "до решаване на въпроса за отговорността". Този срок обективно може да се окаже по-дълъг от шест месеца, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен. На това основание заповедта следва да бъде изменена в частта, с която е определен срокът на действие на принудителната административна мярка, като срокът бъде определен и чрез ограничението "но за не повече от шест месеца".

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

                                      Р       Е     Ш    И :

 

 

ИЗМЕНЯ заповед № 3607//2012 от  05.11.2012г на началник сектор “ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора  , с която на Г.М.Д. ***  е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, буква” б” от  Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", като определя срок на действие на принудителната административна мярка до решаване на отговорността на Г.М.Д., но за не повече от шест месеца. 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: