Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 10.05.2014г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 124 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на К.Г.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Бургас, уточнена с допълнителна молба вх. № 1131/ 10.04.2013г., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди за времето на пребиваването му в Затвора – Стара Загора в периода 11.11.2011г. – 17.03.2013г., в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора – Стара Загора, изразяваща се в неосигуряване на санитарен възел, на постоянно течаща вода и на минимално изискуемата се жилищна площ в спалните помещения, в които е бил настаняван. Ищецът твърди, че през посочения период е пребивавал няколкократно в Затвора – Стара Загора като етапно конвоиран или по чужда делегация, като е бил настаняван при античовешки, лоши битови и хигиенно-санитарни условия, което е довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Поддържа че килиите, в които е пребивавал, не съответствали на изискванията за минимална свободна площ за всеки един от лишените от свобода; липсвали санитарни възли и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива. Сочи, че вследствие на всичко това, за периода на пребиваването му в Затвора – Стара Загора са му причинени неимуществени вреди. Претърпените вреди, обезщетения за които се претендира, се изразявали в психически и физически болки и травми, страдания и трайно влошаване на здравословното състояние.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на К.Д. вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и неоснователност на предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът К.Г.Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Бургас. Видно от писмо вх. № 9/ 03.01.2014г. и писмо вх. № 914/ 12.03.2014г. на Началника на Затвора Стара Загора и приложените към тях заверени копия - извлечения от книгата за движение в І Б салон на лишените от свобода – етапно конвоирани, за периода 11.11.2011г. – 17.03.2013г., лишеният от свобода Кр. Д. е пребивавал в Затвора - Стара Загора, като етапно конвоирано лице, както следва: 20.12.2011г. – 21.12.2011г. /едно денонощие/; 18.05.2012г. – 21.05.2012г. /три денонощия/; 25.05.2012г. – 27.05.2012г. /две денонощия/; 10.07.2012г. – 11.07.2012г. /едно денонощие/; 13.07.2012г. – 14.07.2012г. /едно денонощие/; 30.09.2012г. – 01.10.2012г. /едно денонощие/; 27.02.2013г. – 28.02.2013г. /едно денонощие/ и 15.03.2013г. – 18.03.2012г. /три денонощия/ или общо тринадесет денонощия. Съгласно удостовереното в писма изх. № 864/ 15.05.2013г. и писмо вх. № 9/ 03.01.2014г. на Началника на Затвора – Стара Загора, етапно конвоираните лица и тези по чужда делегация се настаняват в първа зона с повишена сигурност – І Б салон /група/, в постоянно заключени помещения, поради императивното изискване за диференцирано настаняване на мъже от жени, на пълнолетни от непълнолетни и на рецидивисти от нерецидивисти. Спалните помещения в тази зона били еднотипни, с квадратура от 6 кв.м., оборудвани с по четири легла на две нива и малка масичка. В писмото е посочено че в килиите нямало санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел бил общ за всички лишени от свобода настанени в І Б салон; състоял се от умивалня с три чешми, един душ и две тоалетни, обслужващ единадесет спални помещения със среден брой обитатели десет – дванадесет души. Ползването на санитарното помещение се извършвало по утвърден от Началника на Затвора – Стара Загора график три/ четири пъти дневно – сутрин, обед и вечер, като през останалото време при поискване на лишените от свобода се осигурявал достъп до тоалетна и течаща вода. Свободен достъп до чешма имало и на мястото за престой на открито, който продължавал 1ч. и 20 минути.

По делото са представени и приети като доказателства заверени копия – извлечения от книгата за движение в І Б салон на лишените от свобода – етапно конвоирани, удостоверяващи датите и дните на престой на л.св. К.Д. в Затвора – Стара Загора като етапно конвоирано лице, както и утвърдения от Началника на Затвора – Стара Загора график за разпределение на времето по групи.

Представени са и Справка относно наличието на проведени медицински прегледи на л.св. К.Д. по време на пребиваването му в Затвора – Стара Загора, изготвена от д-р Л. Петкова от Медицинския център към Затвора – Стара Загора; документите, съдържащи се в медицинското досие на ищеца /епикризи, амбулаторни листи, медицински изследвания, медицинска справка и др./ във връзка с проведени медицински прегледи и болнично лечение на лишения от свобода за периода на изтърпяване на наложеното му наказание, както и медицинска документация за извършени прегледи и лечение на Кр. Д. в „Токуда Болница София”.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението на експертизата, изпълнена по писмени данни, съдържащи се в приложената медицинска документация, К.Д. има диагностицирани гастроентерологични заболявания – Хроничен вирусен хепатит тип С от 2005г.; Хроничен гастрит от 2012г., както и заболяване на опорно-двигателния апарат с неизвестна давност, по произход причинено от травма, което заболяване не е свързано с болки по мускулите и ставите на тялото. Въз основа на медицинската документация вещото лице е посочило че за периода 11.11.2011г. – 17.03.2013г. не се установява влошаване на диагностицираните заболявания и на цялостното здравословно състояние на Д., като ново регистрираното през 2012г. заболяване /Хроничен гастрит/ не е възможно да е резултат от въздържане удовлетворяване на физиологични нужди при необходимост, тъй като това е заболяване на стомаха и дванадесетопръстника. В наличната медицинска документация и направените клинични, параклинични и инструментални изследвания нямало данни за диагностицирано заболяване на отделителната система /заболяване на бъбреците, на уретрата, простатната жлеза и др./. Съгласно заключението липсата на двигателна активност би могла да доведе до заболяване на опорно-двигателния апарат – предимно отслабване на мускулатурата.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора – Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Затвора – Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Кр. Д. първоначална и допълнителна /уточняваща/ искова молба, релевираните като основание на исковата претенция незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в неосигуряване на минимална жилищна площ, на санитарен възел и на течаща вода в спалните помещения, в които Д. е бил настаняван при пребиваването си в Затвора – Стара Загора като етапно конвоиран.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като изрично е посочено че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Очевидно е че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един лишен от свобода и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, не са били част от действащото законодателство нито към периода на исковата претенция, нито към настоящия момент. От тази гледна точка формално не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4кв.м., на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите /спалните помещения/, където са настанявани лишените от свобода в т.ч. етапно конвоирани лица Това обаче не означава, че администрацията на затвора не е длъжна да осигури на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните жилищни и санитарно-хигиенни условия, при които лишеният от свобода К.Д. е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора – Стара Загора като етапно конвоирано лице, сочат на накърняване на конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./, съотв. релевират нарушаване на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от Конвенцията „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

В случая от фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че за периода 11.11.2011г. – 17.03.2013г., ищецът Д. е пребивавал в Затвора – Стара Загора общо 13 денонощия като етапно конвоирано лице. Д. е бил настаняван в първа зона с повишена сигурност – І Б салон /група/, в постоянно заключени помещения, с квадратура от 6 кв.м., оборудвани с по четири легла на две нива и малка масичка. От представената извадка от книгата за движение в І Б салон, съдържаща и посочване на номера на затворническото помещението, в което е било настанявано всяко едно от етапно конвоираните лица, е видно, че общата бройка на лишени от свобода, настанявани в една килия с Д., е варирала от 2 до 4 лица през отделните периоди и дни престой на л.св. К.Д. при пребиваването му в Затвора – Стара Загора. Очевидно е че жилищната площ в спалните помещения за всеки от лишените от свобода е под 4 кв.м. – между 1.50кв.м. – 3.00кв.м. Не се оспорва от ответника по иска обстоятелството, че в спалните помещения, в които е бил настаняван Д., не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Достъпът до санитарния възел е в общото за всички лишени от свобода в І Б салон санитарно помещение, извън килиите, състоящ се от умивалня с три чешми и един душ и две тоалетни, обслужващ единадесет спални помещения. Режимът в І – Б салон включва четири пъти дневно тоалет – т.е посещение на санитарно помещение за хигиенни нужди. При условие, че съгласно утвърдения от Началника на Затвора – Стара Загора график за разпределение на времето по групи /л. 98 от делото/, е предвидено 30 минути време за тоалет сутрин и 30 минути следобед /6.00 – 6.30 и 16.15 – 16.45ч./ и по 1ч. и 30 минути на обед и вечер /12.00 – 12.30ч. и 18.00ч. – 19.30ч./, с оглед броя на затворническите помещения в І Б салон и средния брой на настаняваните в тях лица през исковия период и предвид установения начин на ползване на санитарното помещение с две тоалетни, очевидно на лишен от свобода се е падало сутрин и следобед не повече от три минути време за тоалет, а на обяд и вечер – по-малко от 10 минути. Извън този достъп, за облекчаване на физиологичните нужди на всеки лишен от свобода вкл. и от Д., е използвана кофа. Твърдението на ответника, че ползването на тоалетна извън времето на определените по графика хигиенни мероприятия, можело да се извършва незабавно при необходимост и неотложна нужда при повикване на постовия надзирател, не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия на спалните помещения, в които е бил настаняван лишения от свобода К.Д. за дните на престоя му в Затвора – Стара Загора като етапно конвоиран в рамките на периода на исковата претенция 11.11.2011г. – 17.03.2013г., накърняват правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права респ. от страна на затворническата администрация е допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, по следните съображения:

Както е посочвано и в други съдебни решения, без съмнение липсата на санитарно помещение - тоалетна с мивка и течаща вода и недостатъчната жилищна площ в спалното помещение, създава дискомфорт и неудобство за лишения от свобода. Действително само по себе си обстоятелството, че липсва санитарен възел в спалното помещение и че падащата се на един лишен от свобода жилищна площ е между 1.50кв.м. – 3кв.м. /в зависимост от броя на настаняваните лица/, не може директно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по см. на чл.3 от ЕКПЧОС. В случая обаче съдът приема, че по степен и интензитет създаденото на Д. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. При условие, че лишеният от свобода е имал ограничения от гл.т. на броя и часовете за дневно ползване на санитарен възел - три/ четири пъти през деня, при това при осигурен достъп за кратки интервали от време /сутрин и следобед не повече от три минути време за тоалет, а на обяд и вечер – по-малко от 10 минути/ и доколкото не се доказа твърдението на ответника, че извън така определения достъп етапно конвоираните лица са можели да ползват тоалетна незабавно при неотложна нужда при заявено желание от тяхна страна чрез повикване на постовия надзирател, то очевидно извън рамките на определените хигиенни мероприятия ищецът е бил принуден или да се въздържа, или да използва предоставената кофа за физиологичните си потребности. Това сочи, че на л.св. К.Д. не е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда. Вярно е че при пребиваването си в Затвора – Стара Загора Д. е бил настаняван в първа зона с повишена сигурност – І Б салон, в която са настанявани всички етапно конвоираните лица и тези по чужда делегация, в постоянно заключени помещения. Но прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора – Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения по брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична хигиена. Изтърпяваното от ищеца наказание „лишаване от свобода”, статута му при пребиваването в Затвора – Стара Загора като „етапно конвоиран” и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата /в т.ч. за заключване на спалните помещения/, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на Д. /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Кр. Д. при пребиваването му в Затвора – Стара Загора, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Независимо, че съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на Д., което би могло да бъде разглеждано като последица от пребиваването му в Затвора – Стара Загора, в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Изводът за претърпени от Кр. Д. неимуществени вреди се основава както на установената въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка, така и на правилата на житейската и формална логика – условията, при които е бил поставен Д., се отклоняват не само от подходящата, но и от нормалната жизнена среда и подобни условия неминуемо биха причинили значителни неудобства, негативни емоционални преживявания и страдания на всеки човек. Очевидно е че удовлетворяването на естествените физиологични нужди в санитарен възел с тоалетна три/ четири пъти дневно по определен „часови график”, а в останалото време в спалното помещение в кофа при това в присъствието и на други лица; липсата на постоянен достъп до течаща вода и пребиваването над 20ч. в денонощието в спално помещение от 6кв.м., част от която площ е заета от четири легла на две нива и масичка, и то заедно с едно или повече лица т.е при полагаща се жилищна площ /при това не свободна/ от 1.50кв.м. до 3.00кв.м. на човек, не може да не доведе до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. С оглед причинените на Кр. Д. неудобства, свързани с липсата на постоянен достъп до тоалетна и принудата да облекчава физиологичните си нужди в кофа; с липсата на чешма в спалното помещение с постоянно течаща вода и с лошите битови и санитарно - хигиенни условия, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаваното от свобода, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС.

При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от затворническата администрация са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Но отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.

Както нееднократно е посочвал съдът в други свои решения, за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Д., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното наказание, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормите на чл.3 от ЕКПЧОС и 10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политически права. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от К.Д. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” е доказан по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 10 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените обстоятелства и фактът, че К.Д. е пребивавал общо 13 денонощия в Затвора – Стара Загора за периода на исковата претенция и това е времето, през което ищецът бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от К.Д. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 200лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10 000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При прилагането на правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК и с оглед изхода на делото, в тежест на ответника – Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията” – гр. София, следва да бъдат възложени направените в производството по делото разноски в размер на 120 лв. за възнаграждение на вещо лице за изпълнение на назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от К.Д. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите санитарно и хигиенно-битови условия /санитарен възел, постоянно течаща вода и достатъчна жилищна площ в спалното помещение/ по време на пребиваването на ищеца в Затвора – гр. Стара Загора като етапно конвоирано лице, за дните през периодите 20.12.2011г. – 21.12.2011г.; 18.05.2012г. – 21.05.2012г.; 25.05.2012г. – 27.05.2012г.; 10.07.2012г. – 11.07.2012г.; 13.07.2012г. – 14.07.2012г.; 30.09.2012г. – 01.10.2012г.; 27.02.2013г. – 28.02.2013г. и 15.03.2013г. – 17.03.2012г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Д. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 10 000лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 120 /сто и двадесет/ лева – разноски в производството по делото за възнаграждение на вещо лице по изпълнената съдебно-медицинска експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: