Р Е Ш Е Н И Е

№ 122 30.06.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Недялка Маринова

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 463 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на М.П.М. ***, чрез пълномощника му по делото адв.Д.К.,***, за заплащане на сумата от 500лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на кмета на Община Стара Загора.

Първоначално искът е бил предявен пред Районен съд Стара Загора, който е приел, че делото не му е подсъдно, защото спорът е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с Определение № 2867/ 03.10.2013г. по гр.д.№4662/ 2013г. е прекратил производството по делото като е изпратил същото на Административен съд Стара Загора. С определение № 304/ 21.10.2013г. по адм.д.№ 463/ 2013г. Административен съд Стара Загора е повдигнал спор за подсъдност, а смесеният състав по чл. 135, ал. 4 от АПК с Определение № 15/ 31.03.2015г., постановено по адм.д.№ 74/ 2013г., е приел, че делото е подсъдно на Административен съд Стара Загора, тъй като в случая се претендират вреди в резултат на акт на административен орган при упражняване на неговите правомощия, а не на правозащитен орган по см. на чл.2 от ЗОДОВ, поради което съобразно чл.204, ал.1, вр. чл.203 от АПК и чл.1, ал.2 ЗОДОВ, съдопроизводственият ред за разглеждане на иск за вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен акт на административен орган, е по реда на АПК.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 443/ 02.05.2012г., постановено по АНД № 152/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд е отменено НП № 622/ 05.12.2011г. на Кмета на Община Стара Загора и решението на въззивния съд е било оставено в сила с Решение №310/ 06.07.2012г., постановено по КАНД № 290/ 2012г. на Старозагорския административен съд. За представителство в съдебното производство пред Районен съд Стара Загора и пред Административен съд Стара Загора ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. във въззивното производство и 200лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Ищецът счита, че заплатената сума в общ размер на 500лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на кмета на Община Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Община Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лева, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, както и в представена по делото писмена защита, поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен административен акт, а се следва на договорно основание. Позовава се и на това, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, поради което те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление № 622/ 05.12.2011г., издадено от кмета на Община Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.298, ал.1 от Изборния кодекс /ИК/, за нарушение на чл.134, ал.9 от ИК. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №152/ 2012г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 443/ 02.05.2012г., с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 622/ 05.12.2011г. Въззивното решение на Старозагорския районен съд е било обжалвано от Община Стара Загора пред Административен съд Стара Загора, който с Решение № 310/ 06.07.2012г., постановено по КАНД №290/ 2012г. е оставил в сила Решение № 443/ 02.05.2012г. на Старозагорския районен съд, постановено по АНД № 152/ 2012г.

Видно от приложените към настоящото дело АНД № 152/ 2012г. по описа на районен съд Стара Загора и КАНД № 290/ 2012г. по описа на Административен съд Стара Загора е, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие №0000031774 от 07.03.2012г. с адв. Д.К. за процесуално представителство по АНД № 152/ 2012г.на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300лв. /лист 26 от АНД № 152/ 2012г./, а за осъществяване на процесуална защита пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 049907 от 03.07.2012г., съгласно който договореното възнаграждение в размер на 200лв. е било заплатено също в брой при подписване на договора / лист 16 от КАНД № 290/2012г./.

По въззивното и по касационното административнонаказателно дело не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление № 622/ 05.12.2011г. на кмета на Община Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от М.М. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 622/ 05.12.2011г. на кмета на Община Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 622/ 05.12.2011г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от М.М. *** е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложения в оригинал договор за правна защита и съдействие №0000031774/ 07.03.2012г. на лист 26 от АНД № 152/ 2012г. на Старозагорския районен съд и договор за правна защита и съдействие № 059907/ 03.07.2012г., приложен на лист 16 от КАНД № 290/ 2012г. по описа на Административен съд Стара Загора, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой на адв. К. договореното възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство по АНД №152/ 2012г. и възнаграждение в размер на 200лв. за процесуално представителство по КАНД № 290/ 2012г. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № 622/ 05.12.2011г., отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от М.П.М. ***, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.П.М. сумата от 250 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 200лв. – възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 052674/ 02.11.2012г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 107, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на М.П.М. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от М.М. имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 622/ 05.12.2011г., издадено от кмета на Община Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 152/ 2012г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД № 290/ 2012г. по описа на Административен съд Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на М.П.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: