Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 65                                               10.04.2014г.                        град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                           

             СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.                                                                           

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 37 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на Ж.Д.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20390/2013 от 01.11.2013г., с която на  жалбоподателя, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че преди постановяване на оспорената заповед, по реда на чл.158, ал.1, т.1от ЗДвП , е възстановил 1/3 от първоначалния брой на предвидените контролни точки, поради което не е налице възприетото от органа фактическо основание за изземване на СУМПС. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.  

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Със Заповед № 20390/2013 от 01.11.2013г. на Началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя в настоящото производство – Ж.П., е приложена  принудителна административна мярка /ПАМ/ - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП от Ж.П. да върне свидетелството за управление на МПС № 259013856 поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с изброените в заповедта наказателни постановления /НП/.      

            По делото е представена справка за контролните точки на водач на МПС – Ж.Д.П., с посочване на получените контролни точки; наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. От удостовереното в справката се установява, че водачът на МПС Ж.П. е получил 39 контролни точки на 15.08.2008г.  Видно от същата справка, както и от приетите като доказателства наказателни постановления,  издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на Ж.П. са отнети контролни точки, както следва:

с НП 13114/ 19.10.2008г. - за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП 13381/ 25.11.2008г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки с НП 828/ 05.02.2009г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки; с НП 1489/ 14.04.2011г. - за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с  НП 1651 от 14.06.2012г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки, с НП 2551/ 22.08.2012г. – за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки и с НП 3203/ 01.11.2012г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки.         Представено е и Удостоверение с рег.№ 11/ 13.10.2012г., от което се установява, че жалбоподателят е завършил успешно курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП.

  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

  

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

          Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи. От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег. № Iз-1741/ 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП във връзка със Заповед рег. № 2295/ 04.09.2012г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б "а" и т.6 от ЗДвП, е видно, че сред оправомощените по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП е и Началник сектор в група „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.  

Съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 20390/2013 от 01.11.2013г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно посочената норма прилагането на ограничителната мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, е обусловено от неизпълнението на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – задължението на водача на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ, включва два елемента, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /действала към датите на извършване на нарушенията на правилата за движение по пътищата/, като при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл.4 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите контролни точки. Аналогично е и предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013г. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление.

В случая от удостовереното в представените и приети като доказателства по делото наказателни постановления и справка за контролните точки на водача на МПС Ж.Д.П., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода  19.10.2008г. до 01.11.2012г., са му отнети 46 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, както следва: НП 13114/ 19.10.2008г. - за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП 13381/ 25.11.2008г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки с НП 828/ 05.02.2009г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки; с НП 1489/ 14.04.2011г. - за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с  НП 1651 от 14.06.2012г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки, с НП 2551/ 22.08.2012г. – за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки и с НП 3203/ 01.11.2012г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки. Наказателните постановления са редовно връчени лично на Ж.П., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис. Жалбоподателят не оспорва, че посочените в справката и в обжалвания административен акт наказателни постановления са влезли в законна сила. В този смисъл е и изричното изявление, направено от пълномощника му по делото в съдебно заседание, проведено на 26.02.2014г. Съдържанието на горецитираните НП, им от гл.т. верността на отчетените като отнети контролни точки за съответните административни нарушения, нито се оспорва, нито е опровергано от жалбоподателя. Следователно наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС Ж.П. в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове. При това положение към 10.06.2013г. -датата на влизане в сила на НП №3203/ 01.11.2012г. /връчено на жалбоподателя на 02.06.2013г./, броят на отнетите на Ж.П. контролни точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата възлиза на 46к.т., което е над нормативно признатия лимит от 39 к.т./чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г./отм./ и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г./ - т.е жалбоподателят е изчерпал  разрешения брой контролни точки. Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР. От отбелязването, направено върху оспорения административен акт е видно, че предаването на свидетелството за управление от жалбоподателя е извършено на датата на връчване и при изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ - т.е Ж.П. след отнемането на всички контролни точки не е изпълнил доброволно задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, като е продължил да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона. С оглед на което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на принудителната административна мярка– „изземване на свидетелство за управление на МПС”, с цел да преустанови извършвано правонарушение.

            Основният довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед е обоснован с твърдението, че липсва фактическо основание за прилагане на ПАМ, тъй като към датата на издаване на заповедта той е притежавал контролни точки - тези, получени при възстановяването след проведено обучение на 13.10.2012г., което обстоятелство е било игнорирано от административния орган. Позовава се на представеното удостоверение с рег.№11/ 13.10.2012г. за успешно завършен курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП.  

Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т.1 ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие, че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, което удостоверява със съответните платежни документи.

Разпоредбата на чл. 23 от Наредба I-13 от 12.02.2003 г., за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи  /обн. ДВ. бр. 20 от 04.03.2003 г., отм.ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./, която е била в сила към момента на провеждане на допълнителното обучение на водача, гласи че за частично възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой, водачът подава заявление ( приложение № 6) в структурно звено на КАТ- пътна полиция по местоотчет, към което прилага удостоверение за преминато допълнително обучение. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че възстановяването на контролните точки не се извършва служебно, а едва след подаването на изрично заявление.

В процесния случай е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е преминал допълнително обучение на 13.10.2012г. От приложена по делото справка за глоби на нарушител, издадена от сектор КАТ- ОД на МВР Стара Загора, се установява също така че на 31.10.2012г. водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП за заплащане на наложените с влезлите в сила НП глоби. Жалбоподателят обаче не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че се е възползвал от правото си да подаде заявление до административния орган за възстановяване на контролните си точки, вследствие на преминато допълнително обучение. По делото е представено писмо с рег.№ 13865/ 05.03.2013г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР-Стара Загора, от което е видно, че в сектор “ПП” при ОД на МВР – Стара Загора е налично непопълнено заявление за частично възстановяване на броя на контролните точки, ведно с прикрепено към него Удостоверение с рег.№11/ 13.10.2010г. В същото писмо се сочи, че въпреки успешно преминато обучение, контролни точки на водача Ж.П. не са възстановени и съотв. отразени в автоматизираната информационна система на КАТ – Стара Загора, тъй като към датата на допълнителното обучение – 13.10.2012г. водачът не е бил изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на тези фактически установявания съдът приема, че жалбоподателят не е сезирал своевременно компетентния административен орган с надлежно искане /заявление/ да му се възстановят частично контролните точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП.   Водачът е могъл да се възползва от правото си да иска частично възстановяване на отнетите контролни точки до момента на влизане в сила на НП № 3203 от 01.11.2012г., с което са му отнети 8 контролни точки, тъй като след влизане в сила на това наказателно постановление  Ж.П. вече не е разполагал с налични контролни точки. След загубване на всички контролни точки водачът престава да бъде правоспособен и може да придобие отново това качество единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване на правоспособност, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки.

Действително в сила от от 04. 02. 2013 г. е новата Наредба № Із – 2539/ 17. 12. 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 25 ал. 1 от последната частичното възстановяване на контролните точки с 1/ 3 се извършва служебно от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Но доколкото с изрична разпоредба не е дадено обратно действие на нормите на тази наредба, се налага извода, че предвиденото служебно частично възстановяване на контролните точки, без да е необходимо подаване на заявление, действа занапред и не е предвидено преуреждане на вече осъществили се правопораждащи юридически факти. В процесния казус към момента на получаването на протокола за премината допълнително обучение е  действала старата наредба, при която на водачите е било вменено изричното задължение за подаване на заявление за възстановяване на контролните точки, което в конкретния случай не е било изпълнено от жалбоподателя.      

Ето защо възражението на жалбоподателя за наличие на правоизключващ факт за упражняване на правомощието по чл.171, т.4 от ЗДвП поради частично възстановяване 13 контролни точки на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е неоснователно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

     Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Ж.Д.П. ***, против Заповед № 20390/2013г от 01.11.2013г., издадена от Началника на група в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата – „изземване на свидетелство за управление на МПС”, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: