Р Е Ш Е Н И Е

110                                          19.06.2014г.                          гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                 ПЕТИ СЪСТАВ

На двадесет и седми май                                две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:    

        

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Драгнева

секретар З.Д.

като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева

адм. дело №46 по описа за 2014г. на АС Стара Загора, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда  чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И.Б.И. *** против Заповед №3РД-147/28.01.2014г. на Командира на военното формирование село Свобода, с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл.244 т.7 вр. с чл.245 ал.2, чл.242 т.1 от ЗОВСРБ, чл.137 ал.4 и чл.140 от ППЗОВСРБ.

С обжалването на административния акт е съединен и иск с правно основание чл.172 от ЗОВСРБ за присъждане на обезщетение за периода от 29.01.2014г. до 29.07.2014г. в размер на 4620лв.

С жалбата  и в съдебно заседание се поддържат доводи за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като са изтекли давностните срокове за реализиране на отговорността, липсва виновно неизпълнение на Заповед №ОХ-680/05.11.2010г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили, тъй като същата не е съобщена на военнослужещия, както и поради несъобразяване тежестта на нарушението. Претендират се разноските по делото.

Ответника Командира на ВФ 24620 село Свобода оспорва основателността на жалбата с доводи, че давността се спира по време на ползване на платен годишен отпуск и на отпуск за временна неработоспособност, че заповедта е сведена на всички военнослужещи, както и че наказанието е нормативно определено. По иска за присъждане на обезщетение се поддържа, че началния момент е датата на освобождаване от военна служба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено на редник 3-ти клас И.Б.И. за това, че на 19.06.2013г. около 01.00ч. И. е управлявал лек автомобил Опел Астра с рег. №СТ4752СМ, след употреба на алкохол, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение №2123/19.06.2013г. от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, а въз основа на него е издадено и НП № 2123/13/12.07.2013г. от Началник сектор ПП при същата дирекция на МВР. Управлението на МПС след употреба на алкохол е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган неизпълнение на задължение по военната служба – дисциплинарно нарушение по чл.242 т.1 от ЗОВРСРБ. По силата на т.3 от Заповед №ОХ-680/05.11.2010г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили, на военнослужещите е забранено  управлението на МПС в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. С посочената министерска заповед е наредено на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 245 ал.2 вр. с чл. 242 т.1 от Закона, когато компетентните органи са установили подобно нарушение. С издаване на оспорената в настоящото производство Заповед за уволнение, Командира на военно формирование село Свобода е изпълнил нареждането на Министъра на отбраната и въоръжените сили на РБ, а именно да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание при установено от контролните органи нарушение на забраната за управление на МПС след употребата на алкохол. Със Заповед №ОХ – 680/05.11.2010г. Министъра на отбраната и въоръжените сили е въвел конкретен състав на дисциплинарното нарушение „неизпълнение на задължение по военната служба”, поради което и военнослужещите е следвало да бъдат запознати с нейното съдържание, за да се търси отговорност за нейното неизпълнение. Спазването на Заповедите на Министъра на отбраната е задължение по военната служба. Именно несвеждането на тази Министерска заповед до знанието на редник И. е първото му възражение против законосъобразността на наложеното му дисциплинарно наказание и същото е основателно. По делото се представи на 28.02.2014г. Министерска заповед №ОХ-680/05.11.2010г. като част от административната преписка, чието копие е заверено като вярно с оригинала. На това копие на стр.21 по делото не е отразен факта на съобщаване на заповедта на редник И.. В проведеното на 15.04.2014г. съдебно заседание ответника представи второ заверено копие на Министерската заповед, на което е отбелязано, че на 22.11.2010г. Майор Желязков се е запознал със същата заповед и, че е сведена на тази дата. Сравнението между оригинала на Заповед №ОХ-680/05.11.2010г., подредено в книгите на поделението и представените по делото две копия, заверени като верни с този оригинал, сочи на извод, че след представяне на административната преписка е добавен текста за запознаване на майор Желязков със заповедта и за нейното свеждане. След дадени от съда конкретни указания, не се представиха доказателства, че редник И. е бил на работа в поделението на 22.11.2010г, когато според изявлението на майор Желязков, Министерската заповед е сведена до знанието на служещите. Освен това, изпълнението на задължението за обявяване на заповедта следва да е удостоверено от онези лица, на които това действие се дължи, а не от лицето, което следва да го извърши. Видно от двете копия на Министерската заповед, такова превратно тълкуване на правилата за доказване на фактите, от които задължените лица се ползват, води до възможност за тяхното удостоверяване във всеки един момент. Датата 22.11.2010г. не е достоверна дата, а изявлението на майор Желязков изхожда от лицето, което твърди да е извършило действието по съобщаване на заповедта и не кореспондира с други доказателства по делото, най-вече няма данни И. да е бил на работа на 22.11.2010г., за да се приеме, макар и в разрез с правилата за доказване на благоприятни факти, че същият е уведомен за задължението му да изпълнява забраната на Министъра на отбраната и въоръжените сили. Изложеното е достатъчно за отмяна на наложеното наказание, тъй като се касае до липса на субективния елемент на дисциплинарното нарушение. Липсата на който и да е елемент от състава на нарушението отрича съставомерност на деянието, за което е наложено наказание. Това е основен принцип за ангажиране на дисциплинарна, административно-наказателна или наказателна отговорност.

В отговор на оплакванията за пропуснат давностен срок за налагане на наказанието следва да се каже, че въпроса се регулира от нормата на  чл.249 ал.3 вр. с ал.2 от ЗОВСРБ. Давността тече от момента на установяване на нарушението, а то е установено от момента на неговото узнаване от дисциплинарно наказващия орган. Последния узнава за нарушението, когато му се предоставят материалите от служебната проверка, извършена от прекия началник или командир на основание чл. 246 ал.1 от ЗОВСРБ. Следователно момента на представяне на  материалите от проверката е правно релевантен за течението на преклузивните срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност. В настоящия случай, материалите от проведеното дисциплинарно производство са постъпили при Командира на поделението на 27.01.2014г., а заповедта е издадена на 28.01.2014г., когато е изслушан и  редник И.. Към тази дата не е изтекъл и 6-месечния срок от извършване на нарушението, който е в периода от 19.06.2013г. до 19.12.2014г., защото този срок не тече до приключване на административно наказателното производство с влизане в сила на НП. Това се е случило на 08.01.2014г., когато е влязло в сила Решение №1180/02.12.2013г., с което е изменен размера на наложеното административно наказание с НП №2123/13 от 12.07.2013г., издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР Стара Загора.

От представената преписка се установява, че Командира на военното формирование е редовно упълномощен с правата на дисциплинарно наказващ орган по силата на Заповед № ОХ-771/05.11.2013г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили на РБ/стр. 107 по делото/, както и че е проведено производството по чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ, което е задължително преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Искът с правно основание чл.172 ал.1 от ЗОВСРБ, съединен с оспорването на административния акт, следва да се остави без разглеждане, тъй като законодателя не е предвидил възможност за обективното и субективно им съединяване, в условията на евентуалност.  Следващ аргумент е и липсата на едно от условията за съединяване на претенции, а именно да се разглеждат по един и същи ред. Производството по съдебен контрол за законосъобразност на административните актове не е идентично с исковото производство, което се провежда за реализиране на искови претенции. Първото се се развива изцяло по реда на специалните административни закони и АПК, докато исковото производство се регулира от разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс, доколко въпросите не са уредени от АПК.

Искането за присъждане на разноски по делото, заявено своевременно от жалбоподателя следва да бъде уважено съобразно допустимостта и основателността на искането за отмяна на административния акт. Разноските по делото за жалбоподателя се състоят в плащане държавна такса в размер на 10лв. и на възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв., но за процесуално представителство и по двете заявени искания – за отмяна на заповедта за уволнение и присъждане на обезщетение за оставане без работа, само едното от които е допустимо и основателно. При това положение на И. се следва сумата от 260лв., разноски по делото, които военното формирование следва да му заплати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

            ОТМЕНЯ Заповед № 3РД-147/28.01.2014г. издадена от Командира на военно формирование 24620 село Свобода по жалбата на И.Б.И..

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.Б.И.  иск против Военно формирование 24620 село Свобода да му заплати сумата от 4620лв, представлява обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконно уволнение.

            ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

            ОСЪЖДА Военно формирование 24620 село Свобода да заплати на И.Б.И. сумата от 260лв./двеста и шестдесет/, представляваща разноски по делото.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните, а в частта за оставяне без разглеждане на предявения от И. иск и за прекратяване на производството в тази му част, в 7-дневен срок.

 

                                                        Административен съдия: