Р Е Ш Е Н И Е  95

 

      гр.Стара Загора, 14.05.2014 год.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание    

на         двадесет и девети април

през      две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

       СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                 

        

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора             ,                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   адм.дело   № 111  по описа  за 2014 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба от Я.  Н.П. с адрес на кореспонденция гр. Казанлък, пл. “ Севтополис” 13  против Акт за установяване на задължение по декларация  /АУЗД/ № 21087/ 28.02.2013г., издаден от специалист в отдел „Местни данъци и такси ” при община Стара Загора, потвърден с Решение № 21087/ 09.02.2014 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че задълженията за заплащане на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за 2008 г са погасени подавност към 2013г и не се дължат.Релевира доводи, че такса битови отпадъци е неправилно изчислена, тъй като описания имот не се ползва.През периода от 1997 г. до 2012 г. била живяла в чужбина и не била ползвала изобщо имота  Моли съда да отмени като незаконосъобразни АУЗД и потвърждаващото го решение.

         Ответникът по жалбата -  Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора чрез процесуалния си представител  оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

         Жалбоподателката е собственик на следния имот:  апартамент № 10, находящ се в гр. Стара Загора , ул. “ Ген. Гурко” № 56 видно от нотариален акт № 63, том ІІІ, рег.№ 8812,н.дело № 322/ 2003 г.. С декларация вх.№ 0335808656/ 21.11.2003г Я. Павловаа Стоянова декларира пред Община Стара Загора еднолично придобито право на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище

         След извършената проверка орган по приходите – специалист в отдел „МДТ” при Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г на Кмета на Община Стара Загора,  на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ издава АУЗД № 21087/ 28.02.2032г. С него на жалбоподателката са определени задължения за периода 2008 г.  за данък върху декларирания недвижим имот в гр.Стара Загора, ул.”Генерал Гурко” № 56 в размер на 77,542лв, лихва за просрочие в размер на 39.08лв, изчислена към 28.02.2013г, както и такса битови отпадъци в размер 72,38 лв и лихва за просрочие в размер на 36,93 лв, изчислена към 28.02.2013 г

         В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е обжалван пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора. С Решение № 21087/ 05.02.2013г. е потвърден изцяло като не са възприети възраженията на жалбоподателката за изтекла давност по отношение на задълженията за 2008г и за извършено плащане.

        

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

         Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Задължението за данък върху недвижимите имоти представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за такса битови отпадъци /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

         Процесният АУЗД № 21087/ 28.02.2013г е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и ал. 4 от ЗМДТ с оглед представената заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г, издадена от Кмета на Община Стара Загора за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на органи по приходи.

Постановен е в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основание за издаването му, правилно е приложен и материалният закон.

По делото не са спорни следните обстоятелства:

1. размерът на определените данъци и такси за периода,

2. предоставянето на всички услуги, свързани с третиране на битови отпадъци на територията на Община Стара Загора,

Първият спорен въпрос е дали определените задължения за 2008г са погасени по давност Настоящият съдебен състав споделя като законосъобразни изводите на ответния административен орган, че погасителна давност за задълженията от 2008г не е изтекла към релевантния момент на издаване на АУЗД, прекъсващ изтичането й. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания на общината, каквито са тези за местни данъци и такса за битови отпадъци, се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на година, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. В случая погасителната давност за задължението за 2008г. изтича към 01.01.2014г., а АУЗД е издаден на 28.02.2013г, т.е. преди изтичане на давността. В случая правилно е прието, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Задължението за местни данък и такса за 2008г. е било ликвидно и изискуемо, поради което законосъобразно е определено в оспорения акт, ведно с лихва за забава.      

          Задължението за данък върху недвижимите имоти се определя в годишен размер и е дължимо в сроковете, регламентирани в чл. 28 ЗМДТ, съответно за такса битови отпадъци - в Наредбата на общинския съвет по чл.69, ал.1 от ЗМДТ. В чл.4, ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текстът на чл.175, ал.1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането й по чл. 28 от ЗМДТ и по Наредбата на общинския съвет по чл.69, ал.1 от ЗМДТ/, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.

 Вторият спорен въпрос е дали лицето дължи заплащане на такса битови отпадъци ако не ползва собствения си имот  и как трябва да се докаже това обстоятелство

   Такса битови отпадъци е общото наименование на четири вида самостоятелни услуги, които общината може да предоставя и за които ползвателите на услугата са задължени лица. Няма спор, че лицата, неползващи съответната услуга не дължат заплащането й. Въпросът е кога е налице неползване на услугата. Четирите вида, визирани в чл. 62 ЗМДТ, услуги имат специфики, при наличието на които законът приема, че те не са ползвани и следователно такса за тях не се дължи. Член 71 ЗМДТ сочи, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т. е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите. Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки конкретен случай и за всяка отделна услуга. Законодателя е допуснал също така таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът, по който това става, се определя с наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ.В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора. В член 16 от наредбата за определени материално правните предпоставки за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци на собственици на имоти  и то само за компонентите сметосъбиране, сметоизвозване, доставка на съдове, експлоатация на депа. 1. Имотът не следва да се ползва през цялата година 2. Този факт се декларира от собственика чрез подаване на декларация в общинска администрация Стара Загора  от 01 октомври до 30 ноември на предходната година или в двумесечен срок от придобиване на имота . По делото липсват доказателства, че жалбоподателката е подала такава декларация, поради което правилно административният орган й е определил дължимост на такса битови отпадъци

 

 

Поради това с оспорения АУЗД № 21087/ 28.02.2013г., издаден от специалист в отдел „Местни данъци и такси ” при община Стара Загора, потвърден с Решение № 21087/ 09.02.2014 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора.,  правилно са начислени данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци, ведно с лихва за забава, което обосновава неоснователност на подадената жалба.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.160 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.  Н.П. с адрес на кореспонденция гр. Казанлък, пл. “ Севтополис” 13  против Акт за установяване на задължение по декларация № 21087/ 28.02.2013г., издаден от специалист в отдел „Местни данъци и такси ” при община Стара Загора, потвърден с Решение № 21087/ 05.02.2014 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора., , като неоснователна.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: