Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 160                                           07.08.2015г.                               град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди петнадесета година, в състав:

                                           

                   СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

     

при секретар  М.П.                                                                          

и с участието на прокурора  М.Д.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 120 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:     

 

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

            Образувано е по искова молба на В.И.И. *** чрез пълномощника му по делото Л.Д. против дирекция “ Национален парк Централен Балкан” гр. Габрово за заплащане на сумата от 3000.лева , представляваща, парично обезщетение за претърпени от ищеца  неимуществени вреди от отменено наказателно постановление  № 2  от 11.02.2011 г. на директорът на дирекция “ Национален парк Централен Балкан” гр. София ” гр. Габрово.

            Първоначално искът е бил предявен пред Административен  съд Стара Загора за сумата от 20 000 лв , при което съдът който е приел, че делото не му е подсъдно  и с определение № 120 от 10.05.2014 г. по адм.д.№ 120/ 2014г. е прекратил производството по делото,  като е изпратил същото на Районен съд Стара Загора С определение № 1477/ 15.05.2014г. по гр д.№ 1981/ 2014г. по описа на Районен съд Стара Загора  състав на този съд е  повдигнал спор за подсъдност, а смесеният състав по чл. 135, ал. 4 от АПК с определение № 25/ 20. 06.2014г., постановено по адм.д.№ 26/ 2014г., е приел, че делото е подсъдно на  Административен съд Стара Загора, тъй като в случая се претендират вреди в резултат на акт на административен орган при упражняване на неговите правомощия, а не на правозащитен орган по см. на чл.2 от ЗОДОВ, поради което съобразно чл.204, ал.1, вр.  чл.203 от АПК и чл.1, ал.2 ЗОДОВ, съдопроизводственият ред за разглеждане на иска за вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен акт на административен орган  е по реда на АПК.

           

        В исковата молба   ищецът  твърди, че с Решение № 361/ 15.12.2011г., постановено по АНД № 95/ 2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд е отменено НП № 2/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово, като решението на въззивния съд било  отменено с Решение № 116/ 10.04.2012г., постановено по КАНД № 62/ 2012г. по описа на Старозагорския административен съд  и делото върнато на друг състав на съда със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение  № 424 от 30.10.2012 година по а.н.д № 410 по описа за 2012 година на Казанлъшкия районен съд  отново било отменено НП № 2/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово. Това решение било потвърдено с решение № 129 от 01.02.2013 , постановено по к.н.а.д № 520 по описа за 2012 година на Старозагорския административен съд. Твърди, че във връзка с незаконното му образуваното спрямо него  административно наказателно производство са му причинени неимуществени вреди от различен характер. От една страна  било  пострадало доброто му име на лице , изпълняващо трудови функции като шофьор в РП – Казанлък и доверието му на прекия му ръководител в него , тъй като  по повод работата си  следвало да носи огнестрелно оръжие , а  повдиганото му административно обвинение било именно за незаконосъобразно използване на  оръжие.  От друга страна той имал по- особено положение след колегите си ловци от ЛРД “ Еделвайс “ с . Търничене, на която бил  председател През месец март 2013 г. дори било направено предложение да бъде сменен от тази длъжност . Той се бил ползвал  с добро име пред ЛРД “ Сокол “ и пред ръководството на ДДС “ Мазалат” и фактът , че спрямо него било проведено административно наказателно производство нарушило доброто му име сред колегите  му ловци  в качеството му на добър професионалист. Била  увредена репутацията му  сред съгражданите, съседи и близки. Самият той бил преживял и значителни лични притеснения във връзка с проведеното спрямо него административно наказателно производство , което било продължило много по- дълго от необходимото Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника да заплати парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер 3000 лева, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски. 

 

            Ответникът Дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово , чрез процесуалните си представители по делото оспорва предявения иск като твърди, че е неоснователен. Поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца.Отделно дори да се приеме, че било налице увреждане, то било станало по изключителна вина на пострадалия,респективно при условията на съпричиняване.

            Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

 

            От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

 

            С наказателно постановление НП № 2/ 28.03.2012г. , издадено от директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово на ищеца е наложено административно наказание “ глоба “ в размер на 100 лева, за нарушение на 85 от Закона за защитените територии. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД № 95/ 2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд , приключило с Решение  № 361/ 15.12.2011г ., с което е отменено като незаконосъобразно  наказателно постановление НП № 2/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ “ Национален парк Централен Балкан “ гр.Габрово . Въззивното решение на Казанлъшкия районен съд е било обжалвано от ответника пред Административен съд Стара Загора, който с Решение № 116/ 10.04.2012г., постановено по КАНД № 62 по описа за 2012г. на Старозагорския административен съд  е отменено първоинстанционното решение и делото върнато на друг състав на съда със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 424 от 30.10.2012 година , постановено по а.н.д № 410 по описа за 2012 година на Казанлъшкия районен съд  отново е отменено НП № 2/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово. Това решение е потвърдено с решение № 129 от 01.02.2013 по к.н.а.д № 520 по описа за 2012 г. на Административен съд гр.Стара Загора  . От определение от 20.04.2012 година , постановено н.д  № 1057 по описа 2012 г. на Старозагорския окръжен съд  и от решение № 350 от 11.10.2012 постановено по н.д. № 1170 по описа за 2012 г. на ВКС се установи, че по тъжба на ищеца във                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 връзка с подаден сигнал от директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан” до председателя на ЛРД “ Сокол “ Казанлък, касаещ извършения от ЛРД” Еделвайс” лов на  12.12.2000г  последният е оправдан за извършено престъпление по чл. 147,ал.1 НК. В мотивите съдът е приел, че не са разпространени позорни обстоятелства спрямо И.  и  директорът не е уронил умишлено доброто име на И. в обществото. Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 54 по описа за 2011 г. на РП Казанлък, във връзка със сигнал, подаден от директора на дирекцията “ Национален парк – Централен Балкан” гр. Габрово е отказано да се образува досъдебно производство спрямо И. по повод извършения на 12.12.2000г.   лов на ловната дружинка на с. Търничене за извършени престъпления по чл. 325,ал.1 от НК и чл. 144,ал.3 връзка с ал.1 от НК  . По делото са представени писмени доказателства,  а именно:  докладна записка вх. № 13-00-592 от 13.12.2010 г. от Венелин К. , обяснения вх. № 93-00-336/ 23.08. 2011 г. / лист 15 от делото/ , протокол от 28.02.2011 г. , протокол № 93-00-74 от 01.03.2011 г. , експертно становище № 94-00.- 74 от 01.03.2011 г. , които не следва да се обсъждат в настоящото производство  и са неотносими към предмета на спора. Със същите ответникът цели да докаже, че И.  е извършил нарушението по повдигнатото му административно наказателно обвинение  с НП №  2 от 28.03.2011 г. Този спор е разрешен със  влезли в сила съдебни решения, които са задължителни за съда  относно противоправността на деянието  и виновността на дееца и на основание чл. 299 от ГПК не може да бъде отново пререшаван. Не е спорно между страните, че от 27.03.2010 година В.И. е избран за председател на ЛРД “ Еделвайс”  и изпълнява тази длъжност до настоящия момент. . От приложените а.н.д. и к.н.а.д се установява, че във връзка с оспорване на посоченото наказателно постановление са проведени 12 съдебни заседания, на всички които ищецът е присъствал лично и производството по делото е продължило от 31.01.2011 г. и е приключило на 01.02.2013 година. От свидетелските показания на Х.Х. , които е близък приятел на И. се установява, че след узнаване , че на И. му е съставен АУАН в дружинката, на която той е председател членовете й започнали  да се чудят защо толкова време продължават неговите наказания и дела. Х. е член на ЛРД с. Търничене от 2013 г. Според него делата на И.  все още не са приключили. През  2014 г. членовете на ЛРД “ Еделвайс” с. Търничене искали да сменят В. като председател на дружинката по време на годишното изборно събрание , но  те го защитили,  защото не види видели нищо лошо от него. Свидетелят Н. познава В. , тъй като бил бивш ръководител на лова  в качеството му на председател на ловната дружинка с. Търничене. Разбрал за случая с лова от 2010 г., при което В. бил наказан, по сигнал на директора на “ Национален парк Централен Балкан”  но приел, че дружинката не била виновна, затова отказал на директора Рачевич да ги накаже, дори отишъл на място да провери дали наистина има навлизане в защитената територия.  И. бил много разстроен от този инцидент, искал да се отказва от председателството.  Бил споделял с него , че не бил виновен  и че колегите му ловци не го гледали много добре.  След този случай В. бил споделил с него, че винаги служители на дирекцията присъствали при лова на ловната дружинка с. Търничене. Свидетелят Н. Н. познава от осем години В. от работата си на служител ОЗО “ Охрана “ Стара Загора с работно място Районен съд гр. Казанлък. Понякога, като не изпълнявал задълженията си на шофьор в РП Казанлък, той влизал  в стаята на съдебната охрана.  По принцип бил винаги усмихнат и общителен. Ищецът бил споделил с него , че му били писани някакви актове и назначени проверки от районна прокуратура и от окръжна прокуратура. Тогава неговото поведение се променило . Той станал унил и замислен и повтарял, че искал  да свършат делата му и проверките , които продължили 2-3 години. От негови приятели бил научил, че искат да го сменят като председател на ловната дружинка с Търничене.  Актосъставителят К. си спомня, че извършил процесната проверка през месец декември  2010 г. , когото имало паднал 2-3 сантиметра сняг Бил установил, че част от ловците на с. Търничене били навлезнали в територията на парка с ловни оръжия чрез  GPS  координати. Водили спорове  с ловците, които ловували там , че те  се намират на територията на парка. В процесния ден бил извършил проверката сам  и бил обяснил на ловците, че е забранено да носят оръжие в парка и  че са  навлезнали около 600 метра в него. Видял, че те били напалили огън  , чупили клони. Но това не било опасно, тъй като те се намирали  на една голина. Ловците били закачили пушките си на едно дърво.Започнал спор с В. и последният  му бил показал служебна карта на която пишело, че работи в районна прокуратура

            Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява  частично основателен, по следните съображения: 

            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

        Съдът намира за  основателна  претенцията на И.. за причинените му от незаконосъобразното наказателно постановление неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, напрежение и притеснение, промяна в поведението, унилост, разстроеност . Липсва легална дефиниция на термина “неимуществена вреда”.  Според теорията и практиката обезщетенията за такива се присъждат само за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства,а не  за предполагаеми такива, които освен това трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Освен свидетелските показания за това, съдът счита за нормално ищецът да изпита безпокойство, притеснение и напрежение при положение, че е подложен на някакъв вид административно наказателна репресия в продължение на период от две години . Доколкото е установено, с влезли в сила съдебни решение, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на И. чрез съставеното му наказателно постановление , отменено като незаконосъобразно, то  гореизброените   вреди следва да бъдат обезщетени, тъй като съдът приема за доказани тези от тях, изразяващи се в негативни емоции, напрежение,  притеснение, промяна в поведението, като не се установява същите да са настъпили по вина на И. и доколкото безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка от съставеното наказателно постановление, за него е възникнало правото на обезщетение съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказани по основание.

Относно размера на обезщетението, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на неимуществените вреди , но по силата на препращата норма на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи за неуредените случаи, какъвто е настоящия  гражданското законодателство. тоест следва да се приложи института на непозволеното увреждане, уредено  в чл.  45 и следващи от Закона за задълженията и договорите .Според чл. 52 от ЗЗД претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да се определят от съда въз основа на принципа  на справедливостта , като се  определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В разглеждания случай при определяне размера на обезщетението от значение е, че извършената проверка, съставеното наказателно постановление и причинените от това неудобства не се отличават с необичайна продължителност, интензитет и специфика от други сходни случаи. Времетраенето на притеснението, промяната в поведението и негативните емоции не беше категорично доказано по делото, доколкото в подкрепа на това обстоятелство свидетелските показания са твърди общи и не- конкретни – “ разстроен и унил” . Свидетелските показания не са еднозначни и убедителни. От тях не става ясно каква е продължителността на тези негативни емоции Липсват други обективни данни, с които да бъдат съпоставени тези свидетелски показания. Ето защо, съдът намира, че по делото не се доказа неудобствата, претърпени от И..да се отличават от типичните такива в сходни ситуации - нито по характер, нито по продължителност и интензитет, но все пак самият факт, че съдебното производство е продължило две години е достатъчно да се приеме, че ищецът е  изпитвал изброените по-горе негативни емоции. Понесените от И.. неимуществени вреди, изразяващи се в тези неприятни чувства, напрежение и притеснение, промяна в поведението от съставянето на незаконосъобразното наказателно постановление, което пряко рефлектира върху емоционалното състояние на ищеца, съдът определя на 200 лв, която сума  е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт, който не се отличава от обичайните неудобства, преживявани в аналогични ситуации.

 

Недоказано по делото остана твърдяното от ищеца обстоятелство за уронената му чест, добро име, авторитет сред колегите, колеги ловци, съграждани, съседи  във връзка с проведеното спрямо него административно наказателно производство. Така събраните свидетелски показания не са годни да установят субективното отношение на тези посочени групи по повод ангажираната административно наказателна отговорност на И... Показанията на свидетеля Х.  не са убедителни, доколкото последният дори  не знае, че НП е отменено още през месец март 2013 г. и не става ясно как през 2014 година никой от ловната дружинка не знае това обстоятелство, въпреки наличието на влезли в сила съдебни решения Всъщност, дори свидетелските показания не сочат конкретно и еднозначно данни за уронена чест, авторитет, добро име и прочие по отношение на ищеца. От свидетелските показания се догатват доводи за известно накърняване реномето му, но това е ирелевантно по отношение на И. и претендираното от него обезщетение, а и свидетелите го обвързват с други обстоятелства – образувани проверки в районна и окръжна прокуратура, подадени сигнали на директора на дирекция “ национален парк  Централен Балкан” гр. Балкан  и до председателя на ЛРД “ Казанлък.  Освен това чрез свидетелски показания и то на лица, поставени в приятелска зависимост не могат да  установят субективните възприятия на обществото и не става ясно уронен ли е авторитетът на И.  и ако - да, по какъв начин и по каква причина. Съдът счита, че доказателства за траен обществен отзвук и уронване на авторитета, честта и доброто име на ищеца са твърде общи и не пресъздават конкретни обективни факти.

Предвид изложеното до тук, според настоящия състав за обезщетяване на понесените от И.. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, напрежение и притеснение, промяна в поведението от съставянето на незаконосъобразното наказателно постановление, което пряко рефлектира върху емоционалното състояние на ищеца, сума от 200 лв. е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт, който не се отличава от обичайните неудобства, преживявани в аналогични ситуации. Претенциите за неимуществени вреди над определената от съда сума до претендираните 3000 лв. са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователни са възражения  на ответника за наличие на хипотезите на чл. 5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ На първо място, изобщо не се установява увреждането да е причинено поради изключителната вина  на пострадалия, та да се приеме, че обезщетение не се дължи, тъй като не е доказано в процеса, че единственият каузален фактор за настъпилите вреди е поведението на пострадалия, както се сочи в т. 3 на ТР № 3 по тълк. Дело № 2/2004 г. на ОСГК.Съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ. Обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на  административно наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива  действия са въвеждането на актосъставителя в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи съставянето на АУАН., дадени неверни обяснения.  Такива факти не се установиха по делото, поради което съдът приема, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 5,ал.1, респективно, чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ

. С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от ищеца иск срещу Дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ гр. Габрово   е частично основателен до размера от 200 лева и се явява неоснователен до претендирания размер от 3000 лева, като неоснователен  

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлено  искането на пълномощниците на ответника за присъждане на направените по делото разноски.  Съгласно  изложеното в точка 1 от решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71,ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат –чл. 78 ,ал.1 от ГПК  С договора за адвокатска услуга се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване . От приложения по делото договор за правна защита и съдействие не е видно, че договорената сума за адвокатство възнаграждение е платена по банков път. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а при липса на доказателства в тази насока съдът приема, че следва да отхвърли претенцията на ответника да му бъдат заплатени разноските съразмерно с уважената част на иска.

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА дирекция “ Национален парк Централен Балкан” гр. Габрово   на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати В.И.И.”***  сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща  парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,  вследствие на отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление №  2/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ Национален парк Централен Балкан “ като отхвърля иска до претендирания размер от 3000 лв, като неоснователен

 

ОТХВЪРЛЯ  претенцията на “ Национален парк - Централен Балкан” гр. Габрово  за заплащане на сумата от 1130 / хиляда сто и тридесет лева/ , представляваща направените от ответника разноски , като недоказана.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: