Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 99       09.06.2014г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                      

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  П.М.                                                                                     

и с участието на прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 139 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

           

Образувано е по жалба на К.И.К. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Св. Р. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 25037/ 19.04.2013г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, потвърден с Решение № 25037/ 17.03.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката твърди че не е собственик на имота, за който са установени и определени като дължими данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Поддържа че имотът, макар и придобит по време на брака й с Мончо Константинов Петров, е лична собственост на бившия й съпруг съгласно чл.21, ал.1 от Семейния кодекс /отм./, доколкото придобиването е извършено изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 от Семейния кодекс /отм./. Излага доводи че след като не е собственик на недвижимия имот - обект на облаган, не е субект на задълженията по чл. 10 и чл.62 от ЗМДТ. Направено е искане за отмяна на обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация № 25037/ 19.04.2013г. и потвърждаващото го Решение № 25037/ 17.03.2014г. на Началник отдел „МДТ” в Община Стара Загора.

    

Ответникът по жалбата -  Началник отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че доколкото безспорно е установено, че декларираният по чл.14 от ЗМДТ недвижим имот е придобит по време на брака на жалбоподателката с Мончо Петров, съобразно приложимите разпоредби на глава ІV, раздел ІІ от Семейния кодекс, имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност до прекратяването на брака, а след това – в режим на обикновена съсобственост. Излага доводи че с оглед законовата презумпция по чл.21, ал.3 от Семейния кодекс и при липса на влязло в сила съдебно решение, с което по съответния процесуален ред да е установено липсата на съвместен принос при придобиването на имота, жалбоподателката се явява съсобственик на същия и съответно – задължено лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци съобразно притежаваната в съсобственост част от имота.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 0111414977/ 02.07.2004г., е деклариран недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” №79, ет.2, ап.9. Декларацията е подадена от Мончо Константинов Петров като в същата е декларирано, че съсобственик /за ½ ид. част от имота/ е жалбоподателката в настоящото производство – К.И. Петрова.  Декларирано е че имотът е придобит чрез покупка с нотариален акт № 73 от 03.08.2000г.

            След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в община Стара Загора, за установяване на задължения по подадената  декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е констатирано, че за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” № 79, ет.2, ап.9, К. Петрова на основание чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ дължи данък върху недвижимите имоти за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., който не е заплатен в предвидените в чл.28, ал.1 от ЗМДТ и чл.11, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора срокове, както и че лицето има задължения за такса за битови отпадъци за същите периоди на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ за предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ, незаплатени в регламентираните срокове по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Стара Загора. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3  от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 25037/ 19.04.2013г. от Милен Митев – инспектор в отдел „МДТ” в община Стара Загора. С АУЗД е установен размера на задълженията на К. Петрова за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за имота за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. и лихвите за просрочие, изчислени към 19.04.2013г., както следва: данък върху недвижимите имоти за 2009г. в размер на 36.85лв. /главница/ и лихва в размер на 14.10лв; такса за битови отпадъци за 2009г. в размер на 29.48лв. /главница/ и лихва в размер на 11.29лв.; данък върху недвижимите имоти за 2010г. в размер на 36.66лв. /главница/ и лихва в размер на 10.08лв.; такса за битови отпадъци за 2010г. в размер на 29.33лв. /главница/ и лихва в размер на 8.07лв.; данък върху недвижимите имоти за 2011г. в размер на 36.48лв. /главница/ и лихва в размер на 6.14лв.; такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 29.18лв. /главница/ и лихва в размер на 4.91лв.; данък върху недвижимите имоти за 2012г. в размер на 36.29лв. /главница/ и лихва в размер на 2.35лв. и такса за битови отпадъци за 2012г. в размер на 34.84лв. /главница/ и лихва в размер на 2.25лв. или установени задължения общо в размер на 328.30лв., от които 269.11лв. главница и лихви в размер на 59.19лв. В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК К.К. е подала жалба до Началника на отдел „МДТ” в община Стара Загора срещу издадения АУЗД, с искане за неговата отмяна, по съображения, че имотът е лична собственост на бившия й съпруг. С Решение № 25037/ 17.03.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора е потвърден изцяло обжалвания АУЗД № 25037/ 19.04.2013г. От фактическа страна е прието, че към момента на построяване, придобиване на собствеността и деклариране на имота по чл.14 от ЗМДТ, К.И.К. и Мончо Константинов Петров са били в граждански брак и при прилагането на чл.19 от Семейния кодекс /СК/ придобитото по време на брака жилище е съпружеска имуществена общност, като доказването на липсата на съвместен принос на съпрузите при придобиването на имота не може да се прави в административно производство по обжалване на индивидуален административен акт. С оглед на което решаващият орган е приел, че до прекратяването на гражданския брак /16.03.2012г./ имотът е бил в режим на СИО, а след тази дата и доколкото семейната собственост не е била прекратена при разтрогването на брака се е превърнала в обикновена съсобственост между бившите вече съпрузи. Направен е извод че правилно и законосъобразно с обжалвания АУЗД № 25037/ 19.04.2013г. орган по приходите е установил изискуеми задължения на К.К. към 19.04.2013г. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци към община Стара Загора за посочените в акта периоди. 

                       

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД 25037/ 19.04.2013г., както и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 127 от 12.08.1999г., том І, рег. № 3165, н.д № 354/ 1999г.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73 от 03.08.2000г., том ІІ, рег. № 2745, дело № 214/ 2000г.; Справки от Служба по вписванията – Стара Загора и Решение № 266 от 15.03.2012г. по гр. дело № 6895/ 2011г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Към материалите по делото са приложени приетите от Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора и Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора в приложимите им редакции. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на  основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

 

            Акт за установяване на задължение по декларация № 25037/ 19.04.2013г. е издаден от длъжностно лице на длъжност инспектор в отдел „МДТ” в община Стара Загора, упълномощено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД – 25 – 152/ 23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 25037/ 17.03.2014г. е издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

 

            АУЗД № 25037/ 19.04.2013г. е постановен в предписаната от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.  

        

            Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот.

 

            Както в подадената по административен ред жалба до Началника на отдел „МДТ” в Община Стара Загора, така и в жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, К.К. не оспорва нито размера на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за процесните периоди, нито реалното предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ, свързани с третирането на битови отпадъци на територията на община Стара Загора.

           

            Всъщност спорният по делото въпрос се свежда до това, дали жалбоподателката К.К. е субект на задълженията по чл.10 и чл.62 от ЗМДТ за заплащане на данък върху недвижимите имоти и за ТБО, в качеството й на съсобственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” №79, ет.2, ап.9 и съответно - задължено лице по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. 

          От събраните доказателства се установява, че К.И.К. е  сключила граждански брак с Мончо Константинов Петров на 06.10.1996г. С влязло в сила съдебно решение № 266 от 15.03.2012г., постановено по гр. дело № 6895/ 2011г. по описа на Старозагорския районен съд, гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие на съпрузите. Бракът между К.К. и Мончо Петров е сключен при действието на отменения Семеен кодекс /обн. ДВ бр. 41/ 1985г., отм. ДВ бр. 47/ 2009г., в сила от 01.10.2009г./. Имуществените отношения по заварени при влизането в сила на новия Семеен кодекс бракове се уреждат с § 4 от преходните и заключителните му разпоредби, съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузи се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Както отмененият СК, така и сега действащият, установяват два режима на съпружеските имуществени отношения – режим на съпружеска имуществена общност – чл.19 от СК /отм./ и чл.21 от СК /в сила от 01.10.2009г./ и режим на разделност по отношение на личните /индивидуални/ имущества на съпрузите – чл.20 от СК /отм./ и чл. 22 от СК /в сила от 01.10.2009г./. Съгласно чл.21 от СК /чл. 19 от СК – отм./ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. В чл.22 и чл.23 от СК /чл.20 и чл.21 от СК – отм./ е регламентирано, че вещните права, придобити по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, като лични са и вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

 

            Видно от представения и приет като доказателство по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижими имот № 127 от 12.08.1999г., том І, рег. № 3165, н.д. 354/ 1999г., Константин Панайотов Петров, Панайот Константинов Петров и Мончо Константинов Петров, са признати за собственици с равни права на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” № 79, заедно с постройките в него, съставляващ имот пл. № 964, кв. 121 по плана на гр. Стара Загора, като придобиването на собствеността върху имота е по наследство и дарение от Панайот Петров Костов и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. При прилагането на чл.22 от СК /чл.20 от СК – отм./, безспорно придобитият през 1999г. от бившия съпруг на жалбоподателката имот, представлява лично имущество на Мончо Петров.

          Впоследствие собствениците на имота /Константин Петров, Панайот Петров и Мончо Петров/ са го продали на „Начев-Балабанов” ООД, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 73 от 03.08.2000г., том ІІ, рег. № 2745, дело № 214 от 2000г. Съгласно посочения нотариален акт продавачите взаимно и безвъзмездно са си учредили и запазили правото на строеж за определени обекти, като по отношение на Мончо Константинов Петров това са апартамент № 9, намиращ се на ІІІ етаж /втори жилищен етаж/ от новопостроена жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” № 79, заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и магазин № 2, намиращ се на І етаж /партер/ от новопостроената жилищна сграда на същия адрес заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Продажбата е извършена срещу задължението на купувача „Начев-Балабанов” ООД със свои средства да построи по одобрен архитектурен проект и предаде в собственост и владение на продавачите обектите, за които продавачите са си запазили правото на строеж. След построяването на сградата, по силата на чл.63 от ЗС, правото на строеж се е трансформирало в право на собственост.  

Съгласно чл.14 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, като подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

            В изпълнение на задължението по чл. чл.14 от ЗМДТ с Декларация вх. № 0111414977/ 02.07.2004г., е декларирано придобиването на собствеността върху новопостроения обект - недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” №79, ет.2, ап.9. Декларацията е подадена от Мончо Константинов Петров като в същата е декларирано, че съсобственик /за ½ ид. част от имота/ е съпругата му – К. Петрова – т.е жалбоподателката в настоящото производство К.К..  Декларирано е че имотът е придобит чрез покупка с нотариален акт № 73 от 03.08.2000г. т.е нотариалният акт, с който Мончо Петров е придобил правото на строеж за апартамента. Въз основа на тази именно декларация са установени и определени задълженията за данък върху недвижими имоти и за ТБО на жалбоподателката К.К., като съсобственик на декларирания имот.

 

Както вече беше посочено жалбоподателката оспорва възникването и съществуването на вменените й задължения по чл.10 и чл.62 от ЗМДТ по съображения основани на твърдението, че не е субект на тези задължения, доколкото декларираният апартамент не е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а индивидуална /лична собственост/ на бившия й съпруг. Въпросът е дали и доколко данъчната администрация, съответно общинската администрация с компетентност по чл.4 от ЗМДТ, е можела да преценя на кое лице принадлежи правото на собственост по отношение на подлежащ на данъчно деклариране и облагане имот, когато декларираните данни относно собствеността се различават от твърдените /отричани/ права относно принадлежността на правото.

Подаването на данъчна декларация е законово задължение на всяко лице, което е собственик, съответно носител на ограничено вещно право. Неизпълнението на това задължение в срок или изпълнението по начин, който води до определянето на данък в по-малък размер или до освобождаването от данък е административно нарушение и е свързано с правото на административния орган да наложи съответното административно наказание – чл. 123 и сл. ЗМДТ, отделно от начисляването на лихви за невнесени в срок данъчни задължения – чл. 175 във вр. с чл. 162, ал. 2 ДОПК. За превенция и санкция на недобросъвестното упражняване на задължението по чл. 14 ЗМДТ законодателят е предвидил възможността да се носи не само административнонаказателна, но и наказателна отговорност по реда на чл. 255 и чл. 313 НК, тогава, когато съответното лице потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която се подава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.

По аргумент от разпоредбата на чл.99, ал.5 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, данъчната администрация /в т.ч. общинските служители по чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ с права и задължения на органи по приходите/, е длъжна да приеме данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на имота и надлежно да му определи дължимия данък съобразно декларираното. Съгласно посочената норма приемането на декларация може да бъде отказано само ако тя не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК. Следователно законодателно е регламентирано че служителите, приемащи декларации, не могат да извършват преценка на верността на декларираното право на собственост, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. Тази проверка обхваща вписани ли са начина на придобиване и удостоверяващите собствеността документи, но не и преценката за тяхното правопораждащо собствеността действие. На следващо място чл.  103, ал. 1 ДОПК изрично определя обема на правомощията на органите по приходите /каквото качество имат служителите от общинската администрация по чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ/ да установяват несъответствие в подадената декларация. Те могат да установят несъответствие само между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация т.е. органите могат да установяват несъответствие само във връзка с изискванията за попълване на декларации и във връзка с данъчното и осигурително законодателство, но не и във връзка с правото на собственост.

            Така очертаният характер и съдържание на правомощията на общинската данъчна администрация следва да бъде съотнесена към фактите по делото. С подадената Декларация вх. № 0111414977/ 02.07.2004г. по чл.14 от ЗМДТ бившият съпруг на жалбоподателката – Мончо Константинов Петров, е декларирал придобиването на новопостроен обект– апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” №79, ет.2, ап.9, в съсобственост със съпругата му К.И. Петрова, при ½ ид. части за всеки от съсобствениците. Подадената декларация от единия съсобственик ползва останалите съсобственици, съгласно чл.14, ал.5 от ЗМДТ. Доколкото придобиването е извършено по време на сключения между М. Петров и Кр. Петрова граждански брак, органът, въз основа на представения документ за собственост, при прилагане на законовата презумпция по чл.19, ал.1 във вр. с ал.3 от СК /отм./ и с оглед деклариранато придобиване на имота чрез покупка в съсобственост, е вписал и двете лица като собственици в данъчната партида на процесния имот и съотв. впоследствие е начислил дължимите за декларираното право на собственост данък върху недвижимите имоти и ТБО на всеки един от съсобствениците съответно на притежаваните от тях части. Правоприлагащата дейност на органите по приходите не включва проверка дали лицето, посочено в декларацията по чл.14 от ЗМДТ като собственик на имота, действително е собственик на имота т.е дали декларираното съответства на действителното правно положение. В случая при представен документ, удостоверяващ учредяването на единия съпруг /Мончо Петров/ въз основа на покупко-продажба на право на строеж /впоследствие след построяването на сградата трансформирало се в право на собственост върху декларирания имот/, по време на сключения с жалбоподателката К.К. граждански брак, приходната администрация не само че не е имала задължение, но и право да преценя дали действително вещноправния ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на съпружеската имуществена общност, така както е било посочено в подадената декларация, а е следвало да зачете правните последици от прилагането на презумпцията по чл.19, ал.1 във вр. с ал.3 от СК /отм./. Съответно в хода на контролното административно производство ръководителят на звеното за местни приходи в общината, упражняващ правомощия на Териториален директор на НАП, не може да извършва преценка на основателността на направено възражение, с което по същество се цели оборване на законовата презумпция по чл.19, ал.1 във вр. с ал.3 от СК /отм./. Съгласно константната съдебна практика, установяването наличието на пълна или частична трансформация /преобразуване/ на лично имущество по чл.23 от СК /чл.21 от СК – отм./, по своята същност представлява оборване на презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК /чл. 19, ал.3 от СК отм./, което става по исков ред - с иск по чл.23, ал.1 или ал.2 от СК. И това е така доколкото възражението за трансформация по чл. 23 от СК не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на законова презумпция за съвместен принос. Предявяването на иск за признаване на трансформация на лично имущество е правна възможност на всеки един от бившите съпрузи да обори по съдебен ред установената законова презумпция че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Оборването на тази презумпция по съответния процесуален ред е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите. Действително искът по 23 от СК е установителен и има за цел признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презюмираната от закона съпружеска имуществена общност и равенството на дяловете. Но докато не бъде установено по общия гражданскоправен ред, че поради липса на принос придобитото по време на брака имуществото не е съпружеска имуществена общност, а се касае за преобразуване на лично имущество по чл.22 от СК като изключителна собственост на единия съпруг ( чл.23, ал.1 от СК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК), субекти по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ на публичните задължения по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ за посочения в АУЗД недвижим имот, построен /придобит/ по време на сключен граждански брак и деклариран като съсобствен на бившите съпрузи Мончо Петров и К. Петрова, следва да се считат именно лицата, посочени в декларацията като съсобственици. Органите по чл.4 от ЗМДТ при наличие на оспорване на декларираните данни относно собствеността от претендиращото /респ. отричащото/ принадлежността на декларираната собственост лице, не могат по административен ред да преценят дали е оборена законовата презумпция по чл. 21, ал.3 от СК, доколкото това би означавало да признаят изключителна собственост на единия съпруг по чл.23, ал.1 от СК, което е извън тяхната компетентност и правомощия.

В настоящото съдебно производство, административно по своя характер, също не може да бъде извършена надлежна преценка дали имотът, по отношение на който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за ТБО, е собственост единствено и само на Мончо Петров. Действително М. Петров е приобретател на вещно право на строеж, учредено в негова полза при извършена разпоредителна сделка с лично имущество на бившия съпруг на жалбоподателката, което вещно право на строеж впоследствие се е трансформирало в право на собственост върху построеното жилище. Но дали осъществяването на правото на строеж от Мончо Петров е извършено при липса на принос на бившата му съпруга за определянето на жилището като негова лична собственост, доколкото е свързано опровергаване /оборване/ на законово регламентираната презумпция за съвместен принос, което не може да се извърши инцидентно в това съдебно производство, а единствено чрез предявяване на установителен иск за признаване на трансформация /преобразуване/ на лично имущество, очевидно извън правораздавателната власт на административния съд е преценката и съотв. признаването за установено че апартаментът, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” №79, ет.2, ап.9, е лична собственост на Мончо Петров.

В допълнение следва да се отбележи, че с нотариален акт за покупко-продажба № 73 от 03.08.2000г., на Мончо Петров е учредено право на строеж освен за апартамент № 9 от новопостроена жилищна сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев” № 79, ет.2, ап.9, така и за магазин № 2 в новопостроената сграда. Последният, видно от представените справки от Служба по вписванията – Стара Загора, е бил продаден през 2004г., като страни по сделката в качеството на продавачи са били Мончо Петров и К. Петрова – т.е продажбата на магазина е извършена като обект – съпружеска имуществена общност.

            С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 25037/ 19.04.2013г., е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

            Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК К.К. бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и правна защита на административния орган в производството по делото, определено при прилагането на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ   жалбата на К.И.К. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 25037/ 19.04.2013г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в община Стара Загора, потвърден с Решение № 25037/ 17.03.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА К.И.К. ***, ЕГН **********,*** Загора сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена правна защита по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: