Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 111      24.06.2014г.      град Стара Загора

 

                       

                    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   П.М.                                                                          и с участието

            на прокурора                                                                                                    като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 144 по описа за 2014г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.  

 

            Образувано е по жалба на Д.М.К. ***, против Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г., издадена от Заместник кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ, е разпоредено да се извърши незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че с оглед на сключения с „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора предварителен договор от 24.10.2008г. и поетото от изпълнителя /”ТЕКОМ” ООД/ задължение за своя сметка и със свои средства да събори съществуващите постройки и да извърши спасително-археологически проучвания в имота и предвид подписания между Регионален исторически музей – Стара Загора и „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора Договор № 18/ 16.11.2010г. за спасителни археологически проучвания в археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора”, неправилно и необосновано административният орган е определил като адресати на разпореденото с обжалваната заповед задължение за „незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ”, собствениците на имота – Е.Г. и Д.К.. Твърди, че по силата на сключените договори и утвърдените от Министъра на културата протоколи, задълженото лице за извършване на разпоредените за изпълнение със заповедта дейности, е „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

 

            Ответникът по жалбата -  Заместник кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото по делото безспорно е установено наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ, в съответствие и при правилно приложение на закона с оспорената заповед е разпоредено на собствениците на имота и възложители на строежа по издадено Разрешение за строеж № РС–И 275 от 18.05.2010г., да извършат незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ. Твърди че възраженията, основани на сключени гражданскоправни договори с трети лица, са неотносими за определяне на субекта и респ. на адресата на разпореденото задължение. Излага доводи че обжалваната заповед, като издадена от административен орган в кръга на неговата компетентност; при спазване на процесуалните правила; в съответствие и при наличие на нормативно регламентираните основания за упражненото правомощие по чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ и при съблюдаване целта на закона, е правилна и законосъобразна.

 

            Заинтересованата страна – Е.П.Г., изразява съгласие с подадената от Д.К. жалба като поддържа, че фирмата – изпълнител на строежа, е длъжна да извърши разпореденото с оспорената заповед.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На 14.11.2013г. Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-2085/ 18.09.2013г. на Кмета на община Стара Загора, по повод сигнал на граждани, е направила проверка в кв. 6801, УПИ № V – 3300 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Хаджи Димитър Асенов” № 129. За резултатите от извършената проверка е съставен и подписан Констативен протокол от 14.11.2013г. Видно от същия комисията е установила, че в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора, на ул. Хаджи Димитър Асенов” № 129, има започнат строеж „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп”, за който е издадено Разрешение за строеж № РС–И 275/ 18.05.2010г., като е изпълнен изкоп с по-голяма дълбочина от предвидената в проекта, в резултат на което са подкопани сгради по страничните регулационни граници на имота и е застрашена сигурността им, а по южната граница е подкопана базалтовата настилка в съседния имот, следствие свличане на изкопа. Посочено е че имотът, в който се извършва строежа, е собственост на Е.П.Г. и Д.М.К.,  като изпълнител на строителството /строител на обекта/ е „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора. На основание направените констатации Комисията е направила предложение да се извърши незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ. С писмо изх. № 10-11-481/ 14.01.2014г. Констативният протокол е изпратен на жалбоподателката Д.К. и на заинтересованата страна Е.Г..  С вх. № 10-04-24/ 24.02.2014г. в община Стара Загора е постъпило писмено възражение от Е. Г. във връзка със съставения констативен протокол.

 С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора, на основание чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на Е.Г. и Д.К. да се извърши незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че при извършена служебна проверка от служители на община Стара Загора с констативен протокол от 14.11.2013г. на Комисията по чл.196 от ЗУТ е установено, че в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора на ул. „Хаджи Димитър Асенов” № 129 има започнат строеж -  „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп”, за който има издадено Разрешение за строеж № РС - И 275/ 18.05.2010г. Изпълнен е изкоп с по-голяма дълбочина от предвидената в проекта, в резултат на което са подкопани сгради по страничните регулационни граници на имота и е застрашена сигурността им. По южната граница е подкопана базалтовата настилка в съседния имот, следствие свличане на изкопа.  

 

 От фактическа страна по делото не е спорно, че жалбоподателката Д.К. и заинтересованата страна Е.Г. са собственици на имот, съставляващ УПИ № V – 3300, в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов” № 129. Посоченото обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства. 

            Съгласно Предварителен договор от 24.10.2008г., сключен между собствениците на урегулиран поземлен имот № VI – 3351, кв.68а по плана на гр. Стара Загора и „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора, изпълнителят по договора „ТЕКОМ” ООД се е задължил да осигури за своя сметка и със свои средства изработването на архитектурен проект за построяване на жилищна сграда в имота, както и да събори за своя сметка съществуващите постройки и да извърши спасителни археологически проучвания в имота.

            С Разрешение за строеж № РС-И 275/ 18.05.2010г., въз основа на съгласуван и одобрен технически проект по части „Строителни конструкции” и „ПБЗ”, на Е.Г. и Д.К. е разрешено да извършат строеж „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп” в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. Хаджи Димитър Асенов” № 129.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената  заповед, както и Договор № 18/ 16.11.2010г. за спасителни археологически проучвания в Археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора”, сключен между Регионален исторически музей – Стара Загора и „ТЕКОМ” ООД – Стара Загора; Предварителен договор от 24.10.2008г.; Разрешение за строеж № РС-И 275/ 18.05.2010г.; копие от одобрен проект за строеж „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп” в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора, вкл. част „ПБЗ” с обяснителна записка към него; Протокол № 10-00-45/ 11.04.2012г., утвърден от Министъра на културата; Констативен протокол от 14.02.2014г. на Министерство на културата; жалба от управителя на „ТЕКОМ” ООД до Министъра на културата и до АИМ на БАН – гр. София.

   

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            Оспорването, като направено от заинтересовано лице – адресат на Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора, в нормативно установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Заместник кмета „САГ” на община Стара Загора, съобразно и в рамките на надлежно делегираните му на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ със Заповед № РД-25-2182/ 01.12.2011г. на Кмета на Община Стара Загора правомощия по чл. 195, ал.4 от ЗУТ.  

 

            Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание.  Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл.159, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ/, така и конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви /че при  извършена служебна проверка от Комисията по чл.196 от ЗУТ в община Стара Загора е установено наличието на започнат строеж в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора на ул. Хаджи Димитър Асенов” № 129 - „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп”, за който има издадено Разрешение за строеж № РС – И 275/ 18.05.2010г., като изпълненият изкоп е с по-голяма дълбочина от предвидената в проекта, в резултат на което са подкопани сгради по страничните регулационни граници на имота и е застрашена сигурността им и по южната граница е подкопана базалтовата настилка в съседния имот, следствие свличане на изкопа/, обосновават в необходимата и достатъчна степен наличието на обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ. Административният орган е изпълнил задължението си да издаде акт,  удовлетворяващ изискванията на закона за неговата мотивировка като единство от фактически и правни основания, даваща възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.  Обосновано е както спазването на материалните законови изисквания за издаването заповед с правно основание чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ, така и упражняването на предвидената в закона административна компетентност, насочена и целяща да се осигури и обезпечи сигурността и безопасността на сградите в съседните имоти съотв. на живущите в тях лица. С оглед на което съдът приема че по отношение на оспорения административен акт не е налице отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.

 

            При постановяването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения нито на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила, нито на общите такива по АПК, които обективно да са довели до ограничаване на процесуалните  права на страните в производството.

 

            Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1 – 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. В ал.3 на чл. 195 от ЗУТ е предвидено, че при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта, като в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване /чл.195, ал.4 от ЗУТ/. Следователно законово регламентираното материалноправно основание за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.4 от ЗУТ е възникване на обстоятелство по чл.195, ал.3 от ЗУТ - аварии или други обстоятелства, застрашаващи строеж с увреждане или разрушаване. В случая по делото от фактическа страна не се оспорват обективираните в Констативен протокол от 14.11.2013г. констатации и установеното от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, че в УПИ № V – 3300 в кв. 6801 по плана на гр. Стара Загора, на ул. Хаджи Димитър Асенов” № 129 има започнат строеж „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп”, за който има издадено Разрешение за строеж № РС – И 275/ 18.05.2010г., като е изпълнен изкоп с по-голяма дълбочина от предвидената в проекта, в резултат на което са подкопани сгради по страничните регулационни граници на имота и е застрашена сигурността им, а по южната граница е подкопана базалтовата настилка в съседния имот, следствие свличане на изкопа. Посоченият констативен протокол е официален удостоверителен документ, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателката в производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностните лица на община Стара Загора в кръга на правомощията им по чл.196, ал.1 от ЗУТ, констативният протокол има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. относно начина на изпълнение на строежа и констатираното застрашаване сигурността на сгради по страничните регулационни граници на имота вследствие на изпълнения изкоп с по-голяма дълбочина и неговото свличане. В съдебното производство жалбоподателката не ангажира доказателства, опровергаващи съдържанието на посочения констативен протокол. А обективираните и удостоверени в протокола обстоятелства несъмнено сочат наличието на фактическо основание, запълващо материалноправната предпоставка по чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ за издаване на заповед с разпореждане за незабавно укрепване на строежа /изкоп за археологически разкопки/, доколкото релевират възникнали обстоятелства, застрашаващи съседни обекти с увреждане / разрушаване.

Всъщност спорният по делото въпрос се свежда до това, при установената фактическа обстановка в хода на образуваното и проведено производство по чл.195 и сл. от ЗУТ, правилно ли административният орган е определил задължените субекти по разпореденото с оспорената заповед извършване на незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ и съотв. дали жалбоподателката се явява надлежен адресат на акта по чл.195, ал.4 от ЗУТ. Основното възражение на жалбоподателката Д.К. /а и на заинтересованата страна Е.Г./ се свежда до това, че въз основа на сключения от собствениците на имота с „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора предварителен договор от 24.10.2008г. и поетото от изпълнителя ”ТЕКОМ” ООД задължение за своя сметка и със свои средства да събори съществуващите постройки и да извърши спасително-археологически проучвания в имота и с оглед на подписания между Регионален исторически музей – Стара Загора и „ТЕКОМ” ООД Договор № 18/ 16.11.2010г. за спасителни археологически проучвания в археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора” и дадените на „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора предписания от Министерството на културата, адресат на разпореденото със Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора извършване на незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ, е следвало да бъде именно „ТЕКОМ” ООД. Това възражение съдът намира за неоснователно, като съображенията са следните:

При прилагането на посочената по-горе нормативна регламентация /чл.195, ал.1 – ал.4 от ЗУТ/ следва извода, че надлежен адресат на акт, постановен на основание чл.195, ал.4 от ЗУТ с разпореждане за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж при възникване на обстоятелства по чл.195, ал.3 от ЗУТ, е собственикът на строежа. И това е така доколкото именно собствениците на строежите са субекти на задължението по чл.195, ал.1 от ЗУТ за тяхното поддържане в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1 – ал.3 от ЗУТ. Касае се за административно по своята същност и характер задължение, установено с цел гарантиране и обезпечаване здравето и живота на гражданите, сигурността, безопасността и т.н., съдържанието и субектите на което задължение са предмет на регулация с публично-правни норми и са определени от закона по императивен начин. По същият императивен начин са определени и субектите, на които административният орган при упражняване на правомощието по чл. 195, ал.4 от ЗУТ може да разпореди и да задължи да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строежа. Законът не допуска възможност въз основа на гражданско-правна сделка или по друг начин да бъде прехвърляно това административно задължение на трето лице. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че възложители на строеж „Изкоп за археологически разкопки и укрепване на изкоп”, съгласно издаденото Разрешение за строеж № РС-И 275/ 18.05.2010г. и съгласуван и одобрен проект по части „Строителни конструкции” и „ПБЗ”, са жалбоподателката Д.К. и заинтересованата страна Е.Г.. В това си качество те се явяват надлежни адресати на разпореденото с обжалваната заповед и съотв. субекти на задължението за извършване на незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрения и съгласуван проект част ПБЗ. Действително няма пречка изпълнението на това задължение да се извърши чрез или от трето лице въз основа на сключен с него граждански договор. Но административният орган при определянето на адресата на заповедта по чл.195, ал.4 от ЗУТ не е обвързан от сключения от собствениците на имота с „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора предварителен договор от 24.10.2008г. и поетото от изпълнителя ”ТЕКОМ” ООД задължение за своя сметка и със свои средства да извърши спасително-археологически проучвания в имота. По съображения, основани на съществуващи облигационни отношения въз основа на граждански договор, е недопустимо да се дерогира императивната законова уредба за определяне на адресата на разпореждането по чл.195, ал.4 от ЗУТ и субекта на административното задължение за извършване на ремонтни или възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строежа. В този смисъл нито представените по делото предварителен договор от 24.10.2008г. и Договор № 18/ 16.11.2010г. за спасителни археологически проучвания в археологически резерват „Августа Траяна – Верея – Стара Загора”, нито дадените на „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора предписания от Министерство на културата, могат да обосноват извод, че неправилно възложителите /собствениците/ на строежа са определени като адресатите на оспорената Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора и съотв. че незаконосъобразно е прието, че жалбоподателката Д.К. е задължен субект по изпълнението на разпореденото със заповедта. Неизпълнението на договорните задължения от страна на „ТЕКОМ” ООД – гр. Стара Загора; на предписанията или на други законово регламентирани негови задължения като участник в строителството във връзка със спазването на съществените изисквания към строежите при изпълнението на строежа, би могло да има за последица ангажирането на гражданска респ. на административна отговорност на „ТЕКОМ” ООД, но не освобождава собствениците на строежа нито от задълженията им по чл. 195, ал.1 от ЗУТ, нито води до отпадане на качеството им на субекти на разпореденото административно задължение на основание и при прилагането на чл.195, ал.4 от ЗУТ.    

 

            Фактическата, правна и доказателствена обоснованост на Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора и на разпореденото със заповедта на задължените съгласно закона за изпълнението й субекти, обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.   

 

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора, като издадена от компетентен орган; в предвидената от закона форма; в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на приложимите административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.К. ***, против Заповед № 10–00-327/ 20.02.2014г. на Заместник кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗУТ е разпоредено да се извърши незабавно укрепване на изкопа за археологически разкопки, съгласно одобрен и съгласуван проект част ПБЗ, като неоснователна.  

 

 

            Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: